Синът на Георги Димитров - Бойко:

За Сталин смъртта на Димитров бе предизвестена

13075 | 8 февр. 2014 | 07:19

Сталин не може да не е бил осведомен за критичното състояние на болния, знаел е, че му остават броени седмици живот, така че смъртта на Димит

Автор:


 


       
   
Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 г. в Плевен. Неговите родители - комунистическите дейци Коста Златарев и Мара Денчева, загиват в антифашистката борба. След 9 септември 1944 г. е осиновен от Георги Димитров.

През 1963 г. завършва Института за международни отношения в Москва в един курс с Андрей Луканов и Петър Младенов, с които го свързват близки приятелски и колегиални отношения. Работил е като стажант-аташе в представителството на България към ООН в Ню Йорк, съветник в Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет, научен сътрудник в Института за външна политика „Иван Башев“ и главен редактор на сп. „Международни отношения“, заместник завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП, посланик в Куба. След 10 ноември 1989 г. е министър на външните работи и депутат във Великото народно събрание. 

„Преса“ ви предлага части от спомените, които Бойко Димитров подготвя за печат. Текстовете се публикуват за първи път. 
 
       
 
  
Бойко ДИМИТРОВ
 

Един летен ден на 1946 г. съм въведен в семейството на Димитрови - той, съпругата Роза и приемната дъщеря Фаня*. Не мога да установя точната дата на събитието, но ще да е било малко преди рождения ден на Димитров. На тази дата - 18 юни - вече ме има на семейната снимка, където притеснено съм седнал в коленете на Роза Юлиевна.

Лека-полека се ориентирам в многобройните помещения. Запомня ми се просторният хол на долния етаж, който чрез плъзгащи се врати е свързан с трапезария; той служи и за домашни кинопрожекции.

В бурния поток от нови впечатления и преживявания може би най-силна почуда предизвика това, че в семейството на Димитров се говореше не на български, а на друг, сходно звучащ, често разбираем, но все пак различен език - руския. Роза Юлиевна* и Фаня не знаеха, а и нямаше откъде да знаят български, затова езикът за общуване в семейството беше руският.

Някак си бързо и спонтанно, без особени съзнателни усилия от моя страна, но разбира се, с помощ от околните, започнах да разбирам, а след това и да говоря на руски, макар на първо време с много грешки и „българизми“. Естествено, с българите от обкръжението, както и в повечето случаи с Димитров, продължих да общувам на български.

 
 

 Бойко и Георги Димитров във „Враня“. Снимката е от новогодишната кинохроника за 1947 г.


Във „Враня“

На 1 декември 1946 напуснахме Княжево и се настанихме в двореца „Враня“(Ще използвам обичайното за онова време, вярно на традиционния шопски изговор и според мене по-благозвучно произношение и съответно написание „ВранЯ“ - вместо наложилото се напоследък граматически правилно „ВранА“.). Два месеца преди това дворецът бе напуснат от царското семейство (б.р. - царското семейство напуска България на 16 септември, на 23 ноември Димитров е избран за министър-председател).

В сравнение с къщата в Княжево това бе истински палат. Състоеше се от две крила. По-старото, на два етажа, с размерите и архитектурата на ловна къща на германски принц средна ръка, беше предназначено за обитаване. В него се настанихме и ние. Новото крило - на три етажа, изградено в по-модерен, неутрален стил, служеше за административни и представителни нужди.

На горния етаж на старото крило бяха разположени спални помещения и освен тях един работен кабинет и малка трапезария. До моята спалня (била преди на малкия Симеон) имаше физкултурен салон с пълно гимнастическо обзавеждане - успоредка, халки, лост и въже за катерене, кон, магаре - всичките уреди, направени като истински, но в умален размер, подходящ за дете.

Освен салона заварих и други удобства и развлечения, които са били осигурени за невръстния цар: инсталирана в парка миниатюрна железница с работещо локомотивче и вагончета, способни да возят дете, едно също така миниатюрно артилерийско оръдие, което можеше да стреля с истински патрони от картечница, както и кобилката Марица.

***

Края на лятото на 1948 г. прекарахме на почивка в Евксиноград. От тази ваканция, първа на море, съм запомнил пътуването с корабче до Балчик. Останал ми е и следният зрителен спомен:

С Димитров сме на малкия плаж, скътан под стръмния бряг пред двореца. Димитров крачи по ивицата пясък, заливана от разбиващи се вълни. Изтънелите му, не видели слънце нозе белеят под широките крачоли на тъмносин вълнен бански. От време на време той се спира, оставяйки вълните да ближат краката му, и се взира с уморен, натъжен поглед в морската шир.

По време на почивката в Евксиноград Димитров отново сериозно се разболя и в началото на септември трябваше пак спешно да замине на лечение в Москва, продължило до 21 ноември.

***

 
Родителите на Бойко - Коста Златарев и
Мара Денчева, ноември 1940 г.
 

Във „Враня“ протекоха две щастливи години от моето детство. Докато водех безгрижния живот на малък принц, в България и около нея се развиваха драматични събития, в които Димитров беше главно действащо лице. Натрупаното напрежение и преживените разочарования непоправимо подкопаха здравето му и ускориха края на неговия живот, вещаейки нова драстична промяна и в моя. Ето кратко резюме на този събитиен контекст:

► С политически и съдебни репресии е разгромена опозицията в България. През август 1947 година е арестуван, съден по скалъпени обвинения и през септември екзекутиран земеделският лидер Никола Петков

► През януари 1948 година на пресконференция след сключването на българо-румънски договор за сътрудничество и взаимопомощ Димитров издига идеята за митнически съюз и конфедерация на народнодемократичните страни.

► Тази независима, несъгласувана предварително инициатива предизвиква гнева на Сталин, тя е публично осъдена във вестник „Правда“. В началото на февруари Димитров е привикан в Москва, където на среща с участието на югославски представители Сталин и Молотов го подлагат на унизителна и унищожителна критика.

► През юни с резолюция на Коминформбюро - координационния орган, създаден от Москва, за да държи в подчинение народнодемократичните страни и комунистическите партии заради отказа на Тито да се подчинява на Сталин, титовизмът е заклеймен, а Югославската компартия и Югославия са отлъчени от „лагера на мира и социализма“.

► На 18-25 декември се провежда V конгрес на БКП - последната голяма публична изявана Димитров.


***
Пак е 1948 година, вече след резолюцията на Коминформбюро за Югославия. Намираме се в кабинета на Димитров във „Враня“. Той работи на бюрото, а аз разглеждам в. „Стършел”. В него виждам карикатура, на която Тито е изобразен с окървавен сатър в ръка. (Тогава в Югославия се провеждат жестоки репресии срещу т.нар. коминформбюровци - кадри, които не приемат разрива със СССР). Неспособен толкова бързо като възрастните да преобърна отношението си към доскорошния герой, възмутено викам: „Как не ги е срам да го рисуват така? Та той може би ще се поправи!“ С тъжна усмивка Димитров отговаря: „Може би си прав, момчето ми...“ 

 
5 юни 1948 г., „Враня“, на рождения си ден Бойко Димитров вози дечица с файтон, теглен от кобилката Марица


Семейна снимка в Княжево на рождения ден на Георги Димитров, 18 юни 1946 г. Отзад са застанали
мъже и жени от българския и съветския обслужващ персонал. Вляво - приемната дъщеря Фаня

 

         
   
Баща ми ценеше Трайчо Костов

 

В началото на 1949 г. здравословното състояние на Димитров рязко се влоши. На 7 март той замина, придружен от семейството, на лечение в санаториума „Барвиха“ край Москва. Ето как в съчиненийце, което съставих тогава с помощта на моята учителка Йорданка Петрова, съм описал случката, на която станах свидетел там през късната пролет:
Неочакван гост
Вчера си учих уроците. Изведнъж забелязах раздвижване из парка. Разбрах, че някой е дошъл.
Кой ли е?

    
      Сталин и Димитров през 1936 г.

Облякох се и излязох на коридора. Казаха ми, че другарят Сталин е дошъл да посети татко. Обхвана ме силно вълнение. Да отида ли при него?! - помислих, но не се реших. Не знаех как ще се приближа до тоя велик човек. Докато мислих какво да предприема, той излезе. Видях го, като мина по коридора. Никога няма да забравя тази среща.“

Раздвижването, което ми направи впечатление, бе пристигането на камион, от който наскачаха дузина униформени въоръжени с автомати и наобиколиха крилото на санаториума, където бяхме настанени. Поначало външна охрана изобщо нямаше, а българските и съветските офицери, прикрепени към Димитров, ходеха цивилни, въоръжени само с пистолети. Заинтригуван, понечих да изляза, за да разбера какво става, но часовият с автомат, застанал отвън до входната врата, ме пропъди. Изтичах в стаята на нашата охрана. Там ми обясниха, че на посещение е дошъл Сталин. Обхванат от възбуда, останах при тях, докато гостът слезе от горния етаж, където бе настанен Димитров, и подмина вратата на дежурната стая. Оттам почти насила ме изтикаха в коридора.

Видях Сталин в гръб да върви по коридора, облечен в светлосивата си униформа на генералисимус, само на двадесетина крачки пред мене. Бях поразен от ниския му ръст и силуета, почти квадратен - нищо общо с високия и строен образ на вожда от снимките, портретите и игралните филми, които бях виждал. Когато се показах на коридора, един от телохранителите му пошушна нещо - сигурно, че синът на Димитров е излязъл, за да го види. Сталин спря и се обърна. Уплашен и смутен от неговия поглед, моментално офейках.

Споменът ми за тази случка сигурно не би заслужавал внимание, ако не беше моментът на посещението - време на засилен натиск от Москва за бързи и строги мерки във вече подетата в България по внушение и под надзора на „съветници“ от КГБ кампания срещу „врага с партиен билет“, сиреч Трайчо Костов и „неговата група“. А няколко седмици по-късно дойде кончината на Димитров, която до днес дава повод за версии, че той бил отровен по заповед на Сталин.

Известно е, че Георги Димитров дълго се е противопоставял на съветския натиск, защото високо ценял Трайчо Костов като другар и съратник. Някои български историци в тази връзка поставяха под съмнение авторството на писмото на Димитров до ЦК на БКП, датирано 10 май 1949 г., в което Костов се заклеймява като „змия, която партията е държала в пазвата си“. Съвременникът и пряк участник в събитията - сестрата на Димитров Елена - категорично е отхвърляла пред мен версията за фалшификат. В качеството си на сътрудник на ЦК на БКП тя лично е разчела текста, закодиран със специалния шифър на Димитров, и бе абсолютно убедена в неговата автентичност. Описаното посещение на Сталин в „Барвиха“, струва ми се, дава основание да се предположи, че Димитров е бил принуден да отстъпи и под натиска на „неочаквания гост“ е изпратил злополучното писмо, след което следват заклеймяването на Трайчо Костов на пленума на ЦК, състоял се на 11-12 юни, неговият арест, скалъпен съдебен процес и разстрел.

Що се отнася до версията за отравяне на Димитров, не мога да я приема за достоверна. Здравето на Димитров бе силно разклатено още от изпитанието на Лайпцигския процес. Последваха петнадесетина години напрегната работа - начело на Коминтерна (през апогея на Сталиновите „чистки“ и Втората световна война), а след завръщането в България - начело на БКП и правителството в онези бурни години. Много тежък удар на здравето и духа му нанесе непрежалимата лична загуба: през пролетта на 1943 година в навечерието на седмия си рожден ден от дифтерит умира единственото му рождено дете Димитър (Митя). А пък предходната, 1948 г., е белязана с болезнени сблъсъци със Сталин: през януари - по повод лансираната от Димитров идея за Балканска конфедерация, а през декември - заради разбирането му за народната демокрация, развито на V конгрес на БКП, когато се водят тежки разговори с идеолога на Кремъл Михаил Суслов, изпратен като делегат на ВКП(б) в ролята на цензор срещу „еретичните“ забежки на Димитров. Към началото на 1949 г. физическите сили на Димитров са изчерпани до краен предел, волята за живот - сломена.

Сталин не може да не е бил осведомен за критичното състояние на болния, знаел е, че му остават броени седмици живот, така че смъртта на Димитров е била предизвестена - без да е имало нужда от отрова...

В малките часове през нощта на 2 юли ме събудиха. Заедно с Роза Юлиевна и Фаня бяхме заведени за последно сбогом. Димитров беше в безсъзнание. Запомнил съм неговото тежко и неравномерно дишане. Съвсем скоро той издъхна...

   
         

 

------------------
*  Осиновена от Димитрови след 1937 г., когато баща Ӝ Ван Мин, представител на Китайската компартия в Коминтерна, заминава със съпругата си от Москва за родината.
 
** Роза Флайшман е родена през 1896 г. във Виена в еврейско семейство. Семейството Ӝ се премества в Чехия, а след окупацията на Чехословакия от нацистка Германия е хвърлено в концлагер. След пакта „Молотов-Рибентроп“ със застъпничеството на Димитров Флайшманови са репатрирани в Москва.


(в. Преса, печатно издание, брой 38 (744 от 8 февруари 2014) 

 


От категорията

Петър Младенов, 1989: Провалихме се! Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии

Петър Младенов, 1989: Провалихме се!  Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии-1575988097.jpg

Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на ...

10 дек. 2019 | 16:38

Проф. Иво Христов: Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България! (ВИДЕО)

Снимка Кадър БСТВ-1576065390.png

След влизането в ЕС нашите български разбойници откриха себеподобни в Брюксел и ...

11 дек. 2019 | 13:48

Отнемат деца без съд. В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

-1574525646.png

Опасенията на родители и учители са: Чужди НПО-та ще сложат ръка върху огромни ...

11 дек. 2019 | 22:35

Иво Христов: ЕС няма оценка на риска за здравето от 5G технологиите. Безотговорно е!

Иво Христов открива конференцията за предимствата и рисковете на 5G технологията.-1576064435.png

Европейската комисия зае позиция, че такава оценка не е необходима, въпреки ...

11 дек. 2019 | 13:39

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.