70 години от освобождаването на най-големия лагер на смъртта

„Аушвиц“ – адът на земята

108873 | 27 ян. 2015 | 10:57

Повече от 650 000 души загубват живота си в един от най-зловещите концентрационни лагери в човешката история

-1422350261.jpgЛагерниците са били натъпкани в бараки при нечовешки условия, постоянен глад и унижения.-1422350461.jpgКонцлагерът е заобиколен от високи и постоянно наблюдавани огради с бодлива тел. Въпреки всичко тук са направени около 300 успешни бягства.-1422350797.jpgСред оцелелите при освобождаването на лагера от Съветската армия преди 70 години има и деца.-1422351880.jpgПървоначално подготвен за военнопленници, лагерът „Аушвиц-Биркенау“ е превърнат в място за масово изтребление на евреи и цигани.-1422350401.jpg„Аушвиц“ е сред концлагерите, в които е поставен издевателският надпис „Работата те прави свободен“. Тук е изкован от желязо по нареждане на коменданта Рудолф Хьос.-1422351700.jpg

В България най-големият нацистки лагер на смъртта, символ на системата за масово унищожаване на хора, е по-известен с полското си име „Освиенцим“.

 

Името има значение, затова искам да пледирам за прецизност - лагерът се нарича „Аушвиц“, защото е нацистки, изграден е в онази част от полските земи, която на 8 октомври 1939 г. е присъединена към Третия райх и полските наименования са заменени с германски. Южният полски град Освиенцим, разположен недалеч от старата столица Краков, е наречен от нацистите Аушвиц и това име трябва да остане 70 години от освобождаването на символ на най-голямото падение на европейския хуманизъм.

 

Най-вече Аушвиц-Биркенау (а не Освиенцим-Бжежинка), където е изграден вторият от групата лагери с цел възможно „най-бързо и ефективно“ унищожение на „излишни“ и вредни за Третия райх хора. Появата на лагера в Аушвиц е случайност. В края на 1939 г. оберфюрерът от СС Арпад Виганд предлага да се създаде временен концлагер край Аушвиц, който да облекчи препълнените затвори в Силезия. Този малък град е изглеждал подходящ заради старите полски казарми, останали от австрийско време, и удобните железопътни връзки, но в началото на 1940 г. специална комисия на СС определя мястото като неподходящо.

 

Независимо от това е взето решение в Аушвиц да се открие етапен лагер, без никой да предполага, че това ще стане най-мащабният лагер изобщо. И то не както е замислен - за съветски военнопленници и полски участ ници в съпротивата, а лагер на смъртта. Концлагерът се разраства постепенно. През април 1940 г. райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер одобрява създаването му, а в началото на май за комендант е назначен СС хайптщурмфюрер Рудолф Хьос. До 1944 г. последователно са изградени трите големи части - „Аушвиц“, „Аушвиц-Биркенау“, „Аушвиц-Моновиц“. Те имат различни цели, променящи се в хода на войната, и обхващат територия от 40 кв. км, „прочистени“ от местното полско население.

 

Първият лагер с площ 140 ха и 22 блока е предназначен за полски участници в зараждащата се съпротива, но след започналата на 22 юни 1941 г. германско-съветска война в него са изпратени част от съветските военнопленници (около 15 000), както и други затворници. Пак тук на 3 септември 1941 г. е извършено първото експериментално масово убийство чрез отровния газ „Циклон Б“, преди това използван за дезинфекция. Експериментът е „успешен“, защото за около 20 минути са умъртвени 600 съветски военнопленници и 250 поляци.

 

„Успехът“ потвърждава заявеното от Химлер при първото му посещение в „Аушвиц“ през лятото на 1941 г. намерение тук да се „реши окончателно еврейският въпрос“.

 

Изграждането на втория лагер в Биркенау започва през октомври 1941 г., този път целта е масово унищожение на хора. Лагерът започва да функционира през 1942 г., за да изпълни решенията на конференцията във Ванзее от януари с.г. за физическо унищожаване на европейските евреи. Лагерът се доизгражда и разширява до 1944 г., тъй като „задачата му“ непрекъснато се разраства с всекидневно пристигащите по 40-50 влакови ешелона с евреи от цяла Европа. Особено жестока е 1944 г., когато в „Аушвиц-Биркенау“ пристигат 438 хил. унгарски евреи, унищожени безогледно. Това става в четирите газови камери и четирите крематориума, които работят по 21 часа дневно (останалите три часа се почистват) с капацитет от 3 до 5 хил. души. Това е символът на „Аушвиц“, но съвсем не е всичко.


Третият лагер е създаден през октомври 1942 г. като филиал на първия. Той се състои от 40 по-малки лагера, разположени около германски промишлени или добивни предприятия, за да им доставят безплатни работници. За разлика от „Биркенау“, където веднага след пристигането са унищожени между 70 и 80% от пристигащите, в третия лагер хората са използвани за принудителен труд. Но при такива условия и с такава дневна дажба, че според нацистите трудовият живот на лагерниците можел да продължи около три месеца, след което те умират от изтощение и недояждане.


Едва с недостига на работна ръка в Третия райх от 1943 г. нататък тези концлагеристи получават шанс за преживяване. „Аушвиц“ е част от нацистката концлагерна система, но показва новото й лице - от наказателен лагер в лагер на смъртта.

 

„Аушвиц“ олицетворява способността на хората да изградят ад на земята с нови адски кръгове. Само че докато в ада на отвъдното хората са наказвани от Бога заради своите грехове, в ада на земята тяхната съдба зависи изцяло от човешката зла воля. В „Аушвиц“ кръговете на ада са много различни от описаните от Данте Алигиери. Един е незабавното задушаване в газови камери, каквато е съдбата на повечето евреи, но и на много други. Споровете за броя на унищожените продължават, но е безспорно, че избитите евреи, цигани, руски военнопленници, поляци и др. са поне между 1,1 и 1,4 млн. души. Маршовете на смъртта са друг начин за унищожение, използван главно през 1944 г., когато съветските войски напредват застрашително. Робският труд при нечовешки условия осъществява нацисткия принцип Vernichtung durch Arbeit („унищожаване чрез труд“). Той като че ли обяснява надписа над входната врата Arbeit macht frei - робският труд „освобождава“ от живота. От 405 хиляди, изпратени на работа, умират 340 хиляди. Медицинските експерименти са следващият кръг - обилният „човешки материал“ развихря въображението на нацистките лекари и те правят различни експерименти, включително за въздействието на крайния глад или студ, стерилизация, заразяване с опасни болести и т.н. Жестоки наказания и мъчителна смърт се прилагат при всяко провинение. Следващ кръг е използването на концлагеристи за мръсната работа (зондеркоманда) - вътрешноблокова охрана, обслужване на газовите камери и крематориумите, наказанията. Най-лека е съдбата на изпълняващите помощни работи - прислуга, работа в селското стопанство, сексуално обслужване и т.н., но и тя е съпроводена с нечовешко унижение. Малко преди освобождаването на „Аушвиц“ от Съветската армия на 27 януари 1945 г. нацистите се опитват да евакуират и унищожат лагера, затова освободените са едва 7500 души, и то в такова състояние, че стотици умират през следващите дни. В мрачната история на „Аушвиц“ има и светли моменти, каквито са проявите на несломим човешки дух.

 

Въпреки масовата смърт в „Аушвиц“ е организирана съпротива. Направени са повече от 700 опита за бягство, 300 от които успяват - например Кажимеж Пеховски с трима лагеристи бягат с есесовски униформи и с колата на коменданта. При това част от бягствата не са само за спасение, а и мотивирани от желанието светът да научи за ставащото. Първите сведения са предадени на полското емигрантско правителство още през 1942 г., но конкретна и пространна информация успява да предаде полският офицер Витолд Пилецки след бягството си на 27 април 1943 г. Проблемът е, че тази информация не успява да помогне на концлагеристите, а само за осъждането на нацистките престъпници след края на войната.

 

Споменът за „Аушвиц“ продължава да предизвиква спорове - за извършителите, за жертвите, за последиците, но това е добре, защото означава, че ужасът не е забравен. И остава да се надяваме, че няма да бъде повторен.

 

Още кипят спорове за броя на жертвите

 

Най-остри и до ден днешен остават споровете за броя на жертвите в „Аушвиц“. Не е възможно да се установи точният им брой, тъй като много документи са унищожени, а и германците не регистрират определените за незабавно унищожение хора.


Индивидуални данни има за 650 хиляди убити лагерници. Данните за останалите са резултат от изчислявания: списъците на депортираните, данните за пристигналите влакови композиции, унищожителния капацитет на лагера.

 

Веднага след войната съветската комисия, която работи в лагера, лансира броя от 5 млн. загинали, Витолд Пилецки ги определя между 2 и 5 млн., докато в показанията си пред съда комендантът на „Аушвиц“ Рудолф Хьос говори за 2,5 млн. Съвременните историци като Жорж Велер и Франтишек Пипер говорят за загинали между 1,1 и 1,6 млн. души. Според полския историк Франтишек Пипер от общия брой жертви евреите са около милион, поляците са между 140 и 150 хиляди, съветските военнопленници са няколко десетки хиляди, а циганите са 23 хиляди. Масово унищожение на евреи в „Аушвиц“ поражда термина холокост.

 

В следвоенните десетилетия се появяват и съмняващите се в масовото унищожаване на хора от нацистите, включително и в газовите камери - т.нар. ревизионисти. В някои европейски държави оспорването на жертвите на холокоста е криминализирано. 

 

Някои известни имена сред загиналите

 

Максимилиан Мария Колбе - францискански монах, доброволно приел смъртта вместо свой сълагерник и обявен след войната за мъченик.

 

Александър и Василий Бандера - украински националисти, по-малки братя на Степан Бандера.

 

Бедржих Вацлавек - чехословашки литературен критик, марксист.

 

Арпад Вейс - унгарски футболист и треньор.

 

Юзеф Ковалски - полски католически свещеник, обявен за мъченик.

 

Сандро Фазини - руски художник и фотограф.

 

Иля Фондамински - руски политик и общественик, кононизиран за мъченик.

 

Отличителни знаци в лагера


Лагерниците са лишени от имена, единствено в този лагер номерата са татуирани. Въведени са различни отличителни знаци - цветен триъгълник: за политическите е червен, за криминалните - зелен, за антисоциалните - черен, за Свидетелите на Йехова - лилав, за хомосексуалистите - розов, за евреите - жълт.

 

Памет за мъчениците

 

След освобождаването на лагера до есента на 1945 г. той изпълнява функциите на временен лагер за 15 хиляди германски военнопленници. През 1947 г. полските власти създават Държавен музей „Аушвиц- Биркенау“ в Освиенцим. През 1979 г. той е вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като единствен спомен за престъпленията против човечеството (по културния критерий IV - място с универсално значение). През 1979 г. папа Йоан Павел II отслужва литургия в лагера, на 28 май 2006 г. „немският“ папа Бенедикт ХVI също го посещава и се моли за жертвите на холокоста. През 2005 г. в музея е създаден Образователен център за „Аушвиц“ и холокоста. В нощ та на 17 срещу 18 декември 2009 г. от музея е откраднат металният надпис Arbeit macht frei, но два дни по-късно е открит. С резолюция на ООН от 1 ноември 2005 г. денят на освобождението на „Аушвиц“ от Съветската армия - 27 януари, е обявен за Световен ден на паметта за жертвите на холокоста.


На 27 юни 2007 г. ЮНЕСКО по молба на Полша и Израел променя името на паметното място на „Аушвиц-Биркенау. Германски нацистки концлагер и лагер на смъртта (1940-1945)“.


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39