“Биограф” прави дисекция на истерията “Чернобил”

“Безумието няма име” е заглавието на 30-страничния опус за трагедията

“Биограф” прави дисекция на истерията “Чернобил”

2275 | 4 окт. 2019 | 10:24

Интервюта с юбиляра Кеворк Кеворкян, актьорите Симеон Лютаков и Тончо Токмакчиев и синоптика Боби Лазаров са другите акценти в шоковия октомврийски брой на списанието

“Биограф” прави дисекция на истерията “Чернобил”-1570173983.jpg“Биограф” прави дисекция на истерията “Чернобил”-1570174007.jpg“Биограф” прави дисекция на истерията “Чернобил”-1570173992.jpg

“Безумието няма име” е заглавието на 30-страничния опус, който списание “Биограф” отделя на трагедията “Чернобил” и хитовия едноименен сериал, за които вече пет месеца целият свят не спира да говори.

 

Октомврийският брой - вече на пазара - прави дисекция не само на аварията в съветската атомна централа и последиците от нея, но и на поуките за модерния свят, както и на уроците, които петсерийният филм, току-що награден с 10 статуетки “Еми”, ни преподава.

 

В добавка към драматичната тема от корицата е и материалът за химическата авария в индийския град Бопал от 1984 година, която всъщност е и най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството. Но понеже не се е случила в комунистическа държава, и понеже вина за нея имат не руснаци, а американци, светът знае много малко за тази трагедия.

 

Трети сензационен материал в октомврийския “Биограф” е 18-страничната класация “Топ 10 теории на конспирацията” – най-безумните неща, в които огромен брой хора продължават да вярват и до днес.

 

Откровено и на моменти шокиращо интервю с телевизионната легенда Кеворк Кеворкян, който на 11 септември отпразнува 75-годишен юбилей, е друг акцент в новия том на списанието. Не по-малко интригуващи са и изповедите на популярни актьори като Тончо Токмакчиев и Симеон Лютаков, както и на новия синоптик на Би Ти Ви – вечно усмихнатия репортер Боби Лазаров.

 

Очерци за драматичните съдби на сексбомбата Анна Никол Смит и на писателя Франц Кафка, преглед на най-популярните кеч-борци като Скалата, превърнали се в холивудски звезди, и подробности за новия албум на Лана Дел Рей допълват богатото съдържание на 212-страничното луксозно издание, чиято цена остава непроменена – само 8 лева.

 

 

***

Безумието няма име

 

Сериалът „Чернобил“ върна със смразяващ реализъм спомена за една епоха, която предпочитаме да смятаме за безвъзвратно отминала. Човешкият живот обаче и сега не е много по-скъп оттогава. Различни са само технологиите, авариите, смъртта и начинът й на употреба

 

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ *

 

(*Уводната част от очерка „Безумието няма име“ на „Биограф“. Пълния текст можете да прочетете в новия октомврийски брой на списанието, който от днес е на пазара)

 

Аварията в чернобилската АЕЦ от 26 април 1986-а изведнъж изплува като зловещ призрак. Бяхме стъписани – не само от спомените, които ни връхлетяха с вледеняваща детайлност, но най-вече от ефекта, който произведоха в съзнанието ни.

 

За по-младите поколения този призрак е почти бутафорен, като костюм от Хелоуин. Нещо, което може да ги разсмее и позабавлява, или най-много да стресне за кратко, преди да преминат към някой хорър по Стивън Кинг. Но за бащите и майките, бабите и дядовците им това, което тази година нахлу в ефира сякаш от нищото, не е никакъв шок, а по-скоро досадна подробност от живота, който са водили години и десетилетия наред. Понякога, както би казал героят от „Апокалипсис сега“, най-страшното нещо не е ужасът, а осъзнаването, че ти самият си бил част от него. И че дори и той не е бил в състояние да те уплаши истински.

 

Сериалът на НВО и Sky Atlantic „Чернобил“, за който от месец май насам светът не спира да говори, се оказа нещо много повече от хитово телевизионно кино, засенчило по зрителски оценки дори култовия „Игра на тронове“. Със своята сдържана, ненатрапчиво хладна автентичност и с липсата на типичните за Холивуд идеологически щампи, лесносмилаеми послания и патетична реторика, копродукцията на САЩ и Великобритания отиде далеч отвъд пределите на модерния инфотейнмънт. „Чернобил“ се превърна в културно-политически феномен, постави куп болезнени въпроси и отприщи яростни дебати.

 

Защо американски и британски продуценти плюс шведски режисьор трябва да снимат драматичен минисериал за технологична авария, причинила бедствие в Съветския съюз от епохата на късния социализъм? Не е ли това част от днешната студена война, не е ли своеобразна идеологическа диверсия срещу Владимир Путин и неговите великоруски, имперски амбиции? Не са ли същите подбудите и на скорошната европейска копродукция „Курск“, разказваща за трагедията с едноименната подводница от август 2000 година? И въобще трябва ли да вярваме на всичко, което е показано в „Чернобил“, на фона на вцепеняващата щрайхова музика от исландската виолончелистка и композиторка Хилдур Гуднадотир?

 

Но пък, от друга страна – защо руснаците досега не направиха такъв сериал? И то не просто някаква патриотична тв поредица за „Чернобил“, каквато сега (след дъжд - качулка) наистина смятат да пуснат, а точно такъв, реалистичен и човешки филм, с минимум пропаганда и максимум факти и психоанализа – както на отделния индивид, така и на цялото тогавашно общество, което уж безвъзвратно е останало там в миналото…

 

Ако Русия беше замислила и реализирала сама „Чернобил“ - и то с концепция, близка до тази на НВО - той щеше да е още по-верен на реалността. Нямаше да ги има неизбежните грешки и неточности, които се получават, когато сравнително млади западняци се опитват да правят филм за съветската действителност. Героите щяха да говорят на руски. Физиономиите им щяха да са руски. Душите им щяха да са руски, украински, беларуски. Съветски. Но по-важното е, че по този начин Москва щеше да покаже, че урокът на историята е научен и показаните събития няма как да се повторят. Щеше да бъде истински катарзис и не само Западът, но и целият свят, включително бившият Източен блок, към който спадаме и ние, щеше да го оцени.

 

Не по-малка мотивация да посвети сериал или филм на тези събития има и днешна Украйна – страната, в която се е състояла трагедията, и която днес се опитва да се еманципира от Големия брат Русия, водейки прозападна политика. Същото важи и за Беларус – държавата, чието население най-силно е пострадало от носещия се във въздуха радиоактивен чернобилски облак.

 

Вместо това, тази есен руснаците патриотично ще изгледат своята версия за събитията от април до декември 1986-а – собствен атомен сериал, в който основният сюжет ще се върти върху сблъсъка на агенти от ЦРУ и КГБ на чернобилска територия. И ще заспиват спокойно, че национално-историческата съвест е чиста и неопетнена. Вън от съмнение е, че руският сериал ще бъде излъчван и в Украйна и Беларус…

 


От категорията

Д-р Снежана Зарева Гарфънкъл:

БЪДИ, УЧИТЕЛЮ… За големите личности на България с утрешна дата

Д-р Снежана Зарева-Гарфънкъл:
-1571798940.jpg

Смятам, че няма съвременен български литературовед, който в една или друга ...

23 окт. 2019 | 12:14

Библиотеката на София отбелязва 91 години от създаването си на 24 октомври

Сн. Архив-1571739230.jpg

Институцията представя обновено интерактивно студио, музикално-поетична вечер с ...

22 окт. 2019 | 13:13

Дубравка Угрешич пристига у нас на 23-ти октомври по покана на Софийския университет

Дубравка Угрешич-1571388703.png

Обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и ...

18 окт. 2019 | 11:51

Поетичен листопад на площада по случай 91-годишнината на Столична библиотека

-1558103816.jpg

Музикално-поетична вечер ще бъде с участието на известни български поети и ...

22 окт. 2019 | 11:42

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.