Преди четири години, на този ден, беше подписано Споразумението между Македония и България

“Денешен“ (РСМ): Заев и Борисов станаха приятели, но не и двете държави

3583 | 1 авг. 2021 | 15:24

Номинираният за премиер Пламен Николов подчерта, че ако те съставят правителство, няма да водят политика на конфронтация


Преди четири години, на този ден, беше подписано Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България. Споразумението бе подписано в Скопие от премиера на тогавашната Република Македония Зоран Заев и тогавашния български премиер Бойко Борисов, припомня скопският вестник “Денешен“ в материал, цитиран от "Фокус".

Споразумението, в съответствие с Конституцията на Македония, е подписано на македонски език, а също така, в съответствие с Конституцията на България, е подписано на български език. Споразумението за добросъседство, приятелство и сътрудничество, чието подписване от Заев и Борисов беше оценено като исторически момент, е замислено като основа за отваряне на перспективите пред двете страни за интензивно и активно сътрудничество в двустранен и многостранния план, насърчаването на транспортните връзки и комуникации, улесняване на митническите и гранични формалности, разпределяне на средства за регионална инфраструктура и трансгранични проекти, улесняване на контактите между гражданите на двете страни и най-важното, силна подкрепа на България за евроатлантическите стремежи на Скопие.

Съгласно споразумението е създадена Съвместна македоно-българска комисия по исторически и образователни въпроси, която е провела досега 14 заседания. Последното се проведе на 11 юни и беше третото от планираните пет за тази година, а следващото е през октомври. На последната среща от македонска страна бяха направени предложения, основани на съвременните разбирания за историческото образование, подкрепени от Съвета на Европа и ЮНЕСКО, които зачитат различни възгледи и тълкувания на миналото и които се оказаха приложими при преодоляване на възникнали спорове от различна интерпретация на миналото (според изданието-бел.ред.). Българската страна отхвърли тези предложения като неприемливи и неприложими. Българските историци, от друга страна, обвиниха македонските колеги, че „категорично отказват да обсъждат конкретна историческа тема“ и че е трудно да се постигне разбиране за Гоце Делчев.

Досега Съвместната мултидисциплинарна комисия е постигнала споразумение за пет исторически личности и три исторически периода.

Четири години след подписването на настоящото споразумение и година и половина от решението на Европейския съвет за започване на преговори, (Република Северна) Македония (РСМ) все още е заседнала по европейския път, този път блокирана от България и нейните претенции за идентичност, език и история (според изданието-бел.ред.).

Междувременно в България бяха проведени на два пъти парламентарни избори. Първият, тази година, проведен на 4 април, не формира правителство, докато вторият, проведен на 11 юли, бе спечелен от партията „Има такъв народ“ от Слави Трифонов, а вчера президентът Румен Радев даде мандат да сформира ново правителство на Пламен Николов от тази партия. Междувременно в София имаше служебно правителство, разговорите не спряха, но, както многократно е заявявал външният министър на РСМ Буяр Османи, те се фокусираха върху междусекторното сътрудничество между ресорните министерства с цел възстановяване на доверието и създаване на среда, която в миналото е била частично нарушена по някакъв начин. Османи заяви в петък, че след като бъде сформирано ново правителство в София, преговорите ще се засилят след 15 август, за да се направи пробив през септември, без, както той каза, да има основания за повишени обществени очаквания по въпроса.

Междувременно парламентът на РСМ прие Резолюция за определяне на държавните позиции на Скопие в контекста на блокадите на европейските интеграции, в която се формулират „червените линии“ в преговорите със София. Официална София изрази разочарование, че в парламента беше приета Резолюция за македонските „червени линии“ в преговорите със София. Българското външно министерство заяви, че съжалява, че Резолюцията е приета в момент, когато, както се казва, двустранният диалог е започнал да преминава към по-положителна фаза и изрази надежда, че Резолюцията ще бъде публикувана, за да могат те да я анализират и да видят дали тя съответства на Споразумението за приятелство, който страните са подписали.

Македонската информационна агенция (МИА) разговаря с анализатори от С. Македония и България, които оценяват текущата ситуация в македоно-българските отношения, четири години след подписването на Споразумението за добросъседство.

Малинка Ристевска-Йорданова от Института за европейска политика (ЕПИ), попитана от МИА какво е впечатлението четири години по -късно и дали може да се постигне по-добро споразумение, предвид настоящата ситуация, каза, че това не е основният въпрос, а сега е важна добросъвестната реализация на това споразумение.

„След войната е лесно да бъдеш генерал. Разбира се, по-късно може да се каже, че е можело да се постигне по-добро споразумение. Това обаче не е основният въпрос сега. Основният въпрос е добросъвестното прилагане на споразумението, което е от решаващо значение за всяко международно споразумение. „Това, което виждаме сега, е, че споразумението не се прилага добросъвестно, като България злоупотребява с него, за да блокира започването на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС“, каза тя пред МИА.

Анализаторът оценява по отношение на това дали споразумението наистина е основа за постигане на решение на двустранния въпрос , че то е в инструмент за налагане на българско решение на наложения въпрос.

„Досега не съм виждал определение или по-точно определение на "двустранния въпрос". "Двустранният въпрос" е наложен от българска страна, а българското тълкуване на Споразумението е инструментът за налагане на българско решение на наложения въпрос, чрез процеса на европейска интеграция. В момента споразумението е превърнато в негов антипод - инструмент за отричане на идентичността на равноправна страна по споразумението,“ каза тя.

По отношение на неотдавнашните дебати относно включването на българите в Македонската конституция, Ристевска-Йорданова посочва, че проблемът е, че няма дебат или позиция, основана на дебат, а само позицията на министър-председателя.

„У нас имаше научни дебати, публикуваха се публикации за промените, които ще бъдат необходими в Конституцията при присъединяването към ЕС, по време на които бяха изучени най-добрите практики и примери. Не помня да е имало такова предложение. Това е още по-проблематично, тъй като в Рамковата позиция на България няма такова искане за започване на преговори с Македония. Позицията е още по-дразнеща, като се има предвид, че България не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека относно свободното сдружаване на „македонското национално малцинство“ в България,“ каза тя.

Ристевска-Йорданова оценява, че всички искания, идващи от българска страна, изискват много повече бдителност и властите трябва да се консултират с институциите, научната и широката общественост и да заемат позиция в процедура в съответствие с македонските закони, а нейните представители да се въздържат от бързи изявления, които могат да имат дългосрочни последици.

„В контекста на двустранното споразумение с България, разбира се, трябва да се направи консултация с македонската част от Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, която има най-добрата представа за съвкупността от българските искания относно споразумението (и българските искания се отнасят главно до тези въпроси, няма особен интерес в други части на споразумението). „Нашата част от Комисията досега е показала капацитет по европейски начин да се справи с задача, която никак не е лесна за нея“, каза тя.

Относно очакванията от новото българско правителство и дали тази година може да се направи пробив и по този начин да се проведе първата междуправителствена конференция, Ристевска-Йорданова казва, че не може да имаме по-големи очаквания предвид полярните резултати от изборите и факта, че повечето от партиите повтарят вече известната позиция.

„Българската политическа криза ще продължи и ние не трябва да плуваме в тяхната кална вода. „Трябва да се концентрираме върху консолидирането и завършването на нашата позиция, по-нататъшното лобиране с държавите-членки на ЕС и с вътрешния дневен ред“, каза тя.

Според нея е погрешно страната да се концентрира само върху първата междуправителствена конференция.

„Това е важно, защото преговорната рамка ще бъде представена преди нея - това означава, че тя трябва първо да бъде приета, т.е. България трябва да се съгласи с предложения текст. Нищо друго не се е случило на тази конференция досега. Въпреки това, според португалското предложение, в нашия случай се добавят няколко изявления, които се опитват да задоволят българската страна, да постигнат съгласие относно приемането на преговорната рамка и те вече релативизират съдържанието на предложения документ, каза тя.

Ристевска-Йорданова припомня, че българската страна в рамковата позиция има искания, които се отнасят до Втората междуправителствена конференция, която досега е била фактически старт на преговорите. Така че, посочва тя, всички български искания от позицията трябва да бъдат взети под внимание, защото те са взаимосвързана конструкция, която по същество отрича македонската идентичност.

„И накрая - да напомня, че досега, но особено с новата Методология, преговорите за присъединяване към ЕС отговарят на все по -трудните и сложни условия, поставени от ЕС, а преговори в класическия смисъл. „Ако се позволи на условията за присъединяване да се превърнат в налагане на условия от страна-членка извън определената рамка и в противоречие с ценностите на ЕС, това ще направи преговорния процес абсурден и ще има лоши дългосрочни последици за нас“, казва Ристевска-Йорданова пред МИА.

Весела Чернева, заместник -директор на влиятелния мозъчен тръст на Европейския съвет по външни отношения и директор на офиса в София, каза пред МИА, че е в интерес и на двата народа, българския и македонския, споразумението за добросъседство да види по-добри времена .

„Споразумението за приятелство от 2017 г. е много достоен документ, който трябваше да бъде изпълнен със съдържанието на подписалите го. То трябваше да постави двустранните отношения на преден план: политически“, но и във всички други области, каза тя.

Според нея четири години по-късно почти нищо не е направено по инфраструктура, инвестиции, културен обмен и "заслугата" е и на двете страни. „За съжаление, идеята, че можем да приемаме закони и след това да не ги прилагаме, е много разпространена на Балканите и за съжаление споразумението попада в тази категория,“ казва тя.

По отношение на дебатите за включването на българи в Конституцията на РСМ, Чернева посочва, че когато София говори за правата на българите в Македония, тя трябва ясно да ги посочи като отделна група.

"Друго е да се каже" всички македонци са българи, така че не могат да бъдат малцинство ", а това очевидно е абсурдно", каза Чернева.

По отношение на текущото развитие на българската политическа сцена и очакванията дали новото правителство ще направи пробив в преговорите със Скопие тази година, Чернева каза, че новият парламент ще бъде сложен, но най -важен сегмент за промяна на българската позиция.

„В него вече има политически сили, които се опитват да намерят изход от задънената улица - най -вече „Демократична България“ (ДБ), но има и други. В „Има такъв народ“ тонът все още е за намиране на решение,“ казва Чернева.

Тя казва, че въпросът е доколко това ще бъде в дневния ред на парламента и че според нея не е това не е ясно поради приоритетите относно актуализирането на бюджета, плана за възстановяване, Зеленото споразумение и т.н. …

Държавният глава Стево Пендаровски не очаква големи промени през предстоящия период по отношение на спора с България, като се има предвид, че страната всъщност няма събеседник от българска страна, защото София все още не е сформирала правителство. Нещо повече, не е изключена възможността за трети парламентарни избори в България.

Докато РСМ чака събеседника, кандидатът за премиер на България Пламен Николов излезе със съобщение, че няма да водят политика на конфронтация.

Николов в гостуването си в българската национална телевизия БНТ, в отговор на въпроса дали ще запази настоящата позиция на София към Скопие, подчерта, че ако те съставят правителство, те няма да водят политика на конфронтация.

„В никакъв случай няма да тревожим нашите братя и няма да ги лишим от възможността за тяхното европейско бъдеще по някакъв насилствен начин, или по начин, който се прилага от други балкански страни. Но това не означава, че няма да устояваме националния си интерес. Как точно ще направим това, може би чрез ревизия на споразумението или неговото преразглеждане? Със сигурност няма да е посока на конфронтация", каза Николов.

 


От категорията

Александър Урумов: Макс и Мориц от Харвард и стадо патки на финала

-1548142627.jpg

Предстои да видим колко години ще отнеме на Румен Радев да направи същото ...

26 септ. 2021 | 19:14

Кеворк Кеворкян: ПочЕтени и с много топки

-1568320806.jpg

Прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев изхвърля лекомислено въодушевление ...

26 септ. 2021 | 19:22

Световният недостиг на енергия заплашва да се превърне в цялостна глобална криза

-1632764162.jpg

Въпреки всички приказки за преход към т.нар. "зелена енергия", ...

27 септ. 2021 | 20:35

„Северен поток 2“ вече дава на Москва допълнително влияние - дори преди началото на доставките

-1600434274.jpg

В случай на студена зима Европа ще трябва да влезе в ценова война с Азия за ...

27 септ. 2021 | 20:21