Най-големите спортни арени в света

„Мала Маракана“ е първият гигант на Балканите

49243 | 8 май 2015 | 12:21

Близо 120 хиляди навиячи се изсипват на мач между „Цървена звезда“ и „Ференцварош“

-1431081462.jpgАркан набира кръвожадните си „тигри“ от северната трибуна на „Мала Маракана“.-1431081874.jpgПривържениците на „Цървена звезда“ не се колебаят, когато трябва да отправят послание.-1431081823.jpg„Звезда“ вдига КЕШ през 1991 г. след дузпи срещу „Марсилия“.-1431081786.jpgБлагой Георгиев става шампион на Сърбия през 2007 г.-1431081747.jpg

„Мала Маракана“, прочутият дом на „Цървена звезда“, с право може да бъде определен за храм на сръбския, а защо не и на балканския футбол. Той е първият стадион гигант на Балканите, чийто капацитет след реконструкцията през 1963 г. достига близо 120 000 зрители. По-късно вместимостта на съоръжението (с официално име „Райко Митич“) е значително намалена, а в Гърция и Турция се появяват достойни конкуренти в лицето на Олимпийския стадион в Атина (70 000) и „Ататюрк“ (76 000). Ореолът на „Мала Маракана“ обаче остава непокътнат - там се ражда великият отбор на „Звезда“, покорил Европа през 1991 г. И там футболът, политиката и насилието продължават да вървят ръка за ръка...


Първата футболна арена на това място в Белград (с капацитет 30 000 зрители) отваря врати на 24 април 1927 г. и е използвана от „СК Югославия“. През 1945 г. клубът е закрит от новата комунистическа власт, защото е играл мачове по време на Втората световна война. Цялото му имущество - стадионът, тренировъчната база, канцелариите, футболистите и дори червено-белите екипи, са прехвърлени на новосформирания „Цървена звезда“. Отборът е учреден от група младежи от Сръбската антифашистка организация - активни представители на белградската буржоазия от елитните квартали.


В следващите години „звездашите“


трупат популярност и победи


Привържениците им се множат лавинообразно и в края на 50-те години съоръжението се оказва тясно да побере всички. Взето е решение за мащабна реконструкция, която продължава три години. Подготвителната фаза включва отстраняването на 350 000 кубически метра пръст и 15 000 кубически метра камъни. Новото бижу отваря врати на 1 септември 1963 г. с мача от елитната дивизия на Югославия срещу „Риека“ (2:1). Над 55 000 зрители се изсипват през деветте входа на все още недовършените трибуни. Първият запалянко, заел мястото си, е селянин от Лозница на име Лаза Петрович. Заклетият фен на „Звезда“ пристига рано сутринта и сяда в източния сектор. Закусва с хляб и сирене от торбата си и търпеливо чака първия съдийски сигнал в късния следобед.


На есенното дерби с „Партизан“ гърла дерат 108 000 навиячи. През следващата година капацитетът е увеличен до 110 000 места, а стадионът получава прякора си „Мала Маракана“. Причината е очевидна - по това време оригиналният - бразилският, „Маракана“ е най-големият стадион в света, като побира почти 200 000 души. Освен впечатляваща визия съоръжението предлага отлична тревна настилка с модерен дренаж.


Рекордната посещаемост (според броя продадени билети) е регистрирана на 23 април 1975 г. в полуфинал за КНК срещу унгарския „Ференцварош“ (2:2). Официалната статистика сочи 96 070 зрители, но се смята, че на стадиона е имало близо 117 000 фенове. Оттогава капацитетът постепенно намалява със серия от модернизации заради изискванията на УЕФА. Днес местата са 55 538.


Още с отварянето на „Мала Маракана“ най-преданите привърженици на „Звезда“ се настаняват в северната трибуна, която превръщат в своя крепост. На входовете се появяват страховити надписи -


„Епицентър на яростта“


и „Лудият Север“. През 80-те години се обособяват и първите фракции, както диктува футболната мода от Запада - „Ултрас“ и „Ред Девилс“ („Червените дяволи“). От италианските тифози са заимствани хореографиите и пиротехниката, а от британските хулигани - уличните битки и алкохолът до припадък. На картата изникват нови и нови групировки, а техните лидери с дебели досиета и жажда за кръв се превръщат в идоли за младите поколения.


Един от тези водачи е именно Аркан, който още като юноша се прочува из престъпните среди на столицата, а по-късно извършва обири на банки в Западна Европа. През 1989 г. той успява да обедини всички фенклубове в една могъща организация - „Делие“ (храбреци, герои). Главорезът контролира всичко - от продажбата на билети до кадровата политика на клуба. И за да наглежда необезпокоявано своите владения, дори си построява луксозна къща точно до стадиона.


С вълната от национализъм, заляла страната, Аркан съзира неограничени възможности за терор и богатство. И разполага с неизчерпаема армия от радикални елементи, които с радост обличат военните униформи, наричат се „тигри“ и сеят смърт и разруха в последвалите етнически изтребления.


Според мнозина войната в Югославия започва именно на футболен стадион. Но не на „Мала Маракана“, а на „Максимир“ в Загреб. Там гостуват 3000 бойци от „Делие“, които атакуват хърватските привърженици с ножове по заповед на своя пълководец. Часовникът безмилостно отброява дните до зверствата на наказателния отряд - вече в пълно бойно снаряжение, във Вуковар и в Сребреница.

 

Там гостува „Юнайтед“ преди голямата трагедия

 

„Мала Маракана“ е арена на безброй славни мачове, но един от тях остава в историята с горчив привкус. На 5 февруари 1958 г. в Белград гостува английският шампион „Манчестър Юнайтед“. Двубоят е реванш от четвъртфиналите за КЕШ. „Червените дяволи“ идват с крехък аванс от 2:1. Пред горещите си привърженици „Цървена звезда“ играе пренавито и изостава с 0:3, но се мобилизира и изравнява. В крайна сметка напред продължава „Юнайтед“, но съдбата е подготвила жесток удар. На връщане към Острова самолетът на тима каца в Мюнхен, за да зареди с гориво. Видимостта е силно ограничена заради обилен снеговалеж. Машината прави два опита да излети, но се забива в необитаема къща. Загиват осем играчи, треньори, администратори, както и единственият фен на борда.


Сред значимите двубои на стадиона има и такива без участието на „звездашите“. Например финала за КЕШ през 1973 г. между „Аякс“ и „Ювентус“, завършил 1:0 за холандския колос. Над 90 000 зрители получават възможността да се насладят на великаните Йохан Кройф, Джони Реп, Дино Дзоф, Фабио Капело.


„Мала Маракана“ домакинства и на ключовите срещи от европейското първенство през 1976 г. - например болезненото поражение на Югославия с 2:4 от ФРГ в полуфинала. Домакините водят с 2:0, но допускат обрат. А във финала Чехословакия стига до титлата с 5:3 след дузпи (2:2 в редовното време). Победният наказателен удар е реализиран от Антонин Паненка с елегантно копване на топката в средата на вратата - изпълнение, с което остава завинаги във футболната класика.

 

Фенове не позволиха името да стане „Газпром Арена“

 

Макар че феновете на „Звезда“ приветстват горещо спонсора „Газпром“, през 2009 г. те се обявяват против преименуването на стадиона на „Газпром Арена“. Вместо това той е кръстен на Райко Митич - легендарен футболист и треньор, който почина през 2008 г. Преди 3 години ръководството на клуба представи грандиозен проект за реконструкция. Изпълнението бе поверено на китайска компания. На площ от 34,8 хектара ще бъде разположен модерен стадион с 50 000 места, фитнес център, мол, СПА център, офис сгради, петзвезден хотел и подземен паркинг. Зоната между стадиона и мола ще бъде покрита и там ще бъдат разположени заведения, магазини, галерии. Върху покрива ще има обществен парк с панорамна гледка към Белград.


Необходимата енергия ще се набавя от слънчеви панели, а промишлените нужди и поливането на терена ще бъдат обезпечени чрез дъждовна вода. Гигантският комплекс ще се простира във формата на петолъчка. Цената на проекта е приблизително 600 млн. евро, но реализирането му все още не е стартирало.

 

Отборът бранеше КЕШ на „Армията“ вместо у дома

 

Най-великият успех на „Цървена звезда“ е триумфът за КЕШ през 1991 г. Негов архитект става Люпко Петрович, който след време поема „Левски“. През следващия сезон обаче тимът е принуден да брани трофея далеч от дома по политически причини. Заради ембаргото УЕФА забранява на отбора да домакинства на „Мала Маракана“. Затова трябва да бъде намерен гостоприемен стадион за мачовете от груповата фаза. Идеален за целта се оказва „Българска армия“ в София. Почти всички билети за сблъсъците с „Панатинайкос“ (1:0) и „Сампдория“ (1:3) са продадени на сръбски фенове. Двайсет и пет хиляди „делии“ създават невероятна атмосфера на трибуните, но мечтата им за нов подвиг остава несбъдната.


Седем години по-късно „звездашите“ пак домакинстват у нас, само че на „Герена“. Тогава комшиите губят с 0:1 от „Монпелие“ за Купата на УЕФА.

 

И българин е печелил титла със „звездашите“

 

И български футболист е триумфирал с титлата пред пълните трибуни на „Мала Маракана“. През 2007 г. Благой Георгиев записа името си в историята на „Цървена звезда“, като приносът му се изразява в 16 изиграни мача и едно попадение (при 3:1 над „Хайдук“ Кула). Интересното е, че ексцентричният халф така и не успя да стане шампион у нас, тъй като в „А“ група е носил само екипа на родния „Славия“. Негов съотборник през въпросния сезон е друг футболист с български паспорт - сенегалецът Ибрахима Гай, който се превръща в любимец на навиячите.


„Звезда“ подпечатва 25-ата си титла на стадиона на вечния съперник „Партизан“ - 2:1. След края на първенството Георгиев напуска клуба, за да поеме към германския „Дуисбург“.


Още по темата

Досущ като Колизеума в Древен Рим спортните арени в наши дни са сцена на съвременни гладиаторски битки. В които публиката вместо с вдигнат нагоре или свален надолу палец показва своето обожание или разочарование с аплодисменти и освирквания. Стадионите и залите са люлките, където се раждат героите на нашето време.

Арената, обединила цяла нация

$30 млн. струва рекунструкцията на стадион „Елис Парк“ в Йоханесбург за Мондиал 2010.-1427458451.jpg

На това съоръжение Нелсън Мандела постига първия си голям успех като президент ...

27 март 2015 | 14:13

Стадионът, на който се роди Божията ръка

За основите на „Ацтека“ са използвани 100 хил. тона бетон-1425644247.jpg

Днес легендарната “Ацтека” е собственост на шефовете на Стоичков

6 март 2015 | 14:01

Стадион „Страхов“

Бетонното чудовище на Златна Прага

Стадион Страхов-1419000335.jpg

През годините съоръжението е побирало 250 000 души

19 дек. 2014 | 13:58

Домът на футбола струва 1 млрд. евро

Уембли-4b6bv4u76e4u765i76ubh75y.jpg

Шотландец спасява любимия на цяла Англия „Уембли“ от разрушаване

27 ноем. 2014 | 15:44