Проф. Маргарита Пешева: Живеем в "дигитален постфеодализъм", създаден от Фейсбук и Гугъл

Човешката трагедия не може да е повод за разгръщането на медиен канибализъм, който гони рейтинга, а не отчита съдбата на човека

Проф. Маргарита Пешева: Живеем в "дигитален постфеодализъм", създаден от Фейсбук и Гугъл

1846 | 10 ян. 2017 | 13:33

При отразяване на трагедията в Хитрино водещи телевизии прегазиха през личната човешка трагедия с подковани ботуши, безжалостно показаха ранени и обезобразени хора в пика на тяхната скръб. Това е недопустимо - нито е професионално, още по- малко е моралн


Визитка
Проф. д-р Маргарита Пешева е научен изследовател и преподавател в областта на социология на медиите, радио и телевизионната среда, история на телевизията, медийната регулация . От 2001г. до средата на 2010г. е член и два пъти председател на Съвета за електронни медии. Публикувала е десет авторски научни монографии, между които: Телевизията - политическата машина“,“ Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт. Опит за история на Българската телевизия“,“ Радио и телевизионната среда: 2001 - 2010 г. Демография, програми, аудитория, поведение“,“ СЕМ: Регулаторни практики:2001-2010“ и др. Тя е заместник главен редактор на електронното списание за медийни анализи, изследвания и критика „Медиите на 21 век“. Член е на Съюза на българските журналисти и заместник председател на Българската академична асоциация по комуникации .


Ще има ли промяна, проф. Пешева, в медийната среда през новата година и каква ще е тя?
- Промяната вече се случва пред очите ни. Благодарение на новите технологии днес живеем в един „дигитален постфеодализъм“, създаден от мрежата и най-вече от Фейсбук и Гугъл. Те са големите„онлайн феоди“, които диктуват правилата на нашия живот и комуникация. Може би не си даваме сметка, но сме почти „феодално“ зависими от нашата имейл кореспонденция, нашите приятелства и постове във Фейсбук, нашите форми на живот и развлечения, които все повече се случват онлайн. Тази метафора е екстравагантна, но за жалост е вярна. Светът на мрежата е колкото единен, толкова и разпокъсан, а нейният потребител изглежда по-капсулиран от всякога. Време е да преосмислим обичайната теза за глобалния цифров площад, създаден от интернет, който ни помага да подреждаме по друг начин своята „комуникативна география“ и всекидневно да произвеждаме собствената си „археология на преживяното“. Което е виртуално препарирано в хиляди снимки и постове, разпилявани в мрежовия свят. Това е генералната промяна в днешната медийна среда. Другите промени са само последици от глобалната промяна в живота ни от четвърт век насам.

 

- Посочете ги, моля?

Ще посоча само две от тях.  Първата е публичното признаване, че мрежата създаде благоприятни условия и възможности за разцвет на фалшивите новини, а днес Фейсбук и Гугъл отчаяно търсят нови технологични средства за тяхното „обозначаване“. За да знае потребителят, кое е „фалшиво“ и кое е „истинско“ в мрежата? Този публичен разговор изглежда твърде закъснял. В дигиталните „феоди“ на социалните мрежи и многобройните сайтове границата между истината и измислицата отдавна е размита. Истината тотално изгуби своята автентичност в блатото на фалшивите съобщения, анонимните документи, пълни с измислици, гигантските размери на дигиталния боклук, който ни залива, опасностите от онлайн агресия и престъпления, с които отдавна свикнахме.   
Втората се отнася до драматичната съдба на „историческите медии“- пресата, радиото и телевизията, чието съдържание има шанс да оцелее, при условие, че се разпространява през различни онлайн платформи, най-вече мобилни. „Историческите медии“ изгубиха своя монопол върху скоростта на публикуване на информацията, който вече се държи от социалните мрежи. Но те все още имат шанс да се борят за качеството на информацията, както и за нейната интерпретация. Телевизията засега остава влиятелна медия за формиране на общественото мнение, но ролята ѝ вече е по- скоро да надгражда -в коментара, анализа, разследванията. Тя все повече ще коригира и осмисля новината, която социалните мрежи вече са пуснали. Като медия с дълга история и традиции, телевизията ми изглежда като „последен бараж“, който може да отдели истината от лъжата в новия „дигитален постфеодализъм“.   


-Може би и затова думата „пост- истина“ беше обявена от Оксфордския речник за дума на 2016г.?
-В „дигиталните феоди“, в които пребиваваме всекидневно, доброволно и с удоволствие, границите между истината и пост- истината отдавна бяха преминати. Най-напред от медийните технологии, които позволиха да се случат изкуственият интелект , виртуалната и добавената реалност, и любимите ни холограми, с които заедно можем да се забавляваме във виртуалния хол на нашия живот. Пост-истина ( може би) означава всичко, което следва „след“ истината- новинарските фалшификати в мрежата, анонимните сайтове, пълни с клевети и откровени измислици, безбройните нови технологии за публикуване ( промяна и изкривяване) на медийното съдържание. Но тази апокалиптична картина едва ли е чак толкова мрачна. Както и истинското Средновековие не се оказа чак толкова тъмно и безпросветно, след публикуването на забележителната книга на Арон Гуревич, посветена на средновековната култура и нейните „светли материални свидетелства“. Ако с лекота и удоволствие приемаме фалшивите новини в мрежата, ние всъщност ги узаконяваме с нашата човешка мяра. В този смисъл пост- истината е онази истина в мрежата, която човекът създава и допуска дълбоко в себе си. „Пост- истина“ е новата реалност, в която живеем- имейлите, които пращаме, постовете, които пишем в Туитър и Фейсбук, съкровените снимки от личния ни живот, които безгрижно публикуваме всеки ден. Време е да я приемем, и по възможност - да я опитомим.


- През тази година предстои основна промяна на медийния закон във връзка с поредната ревизия на Аудиовизуалната директива? Кои са основните предизвикателства през които се изправя радио и телевизионната среда?
-Ревизията на консолидираната Директива от 2010г. съдържа някои конкретни предложения за промени в осем основни области. Най-важните от тях са: насърчаване на европейски произведения в нелинейните услуги по заявка; облекчаване на правилата за рекламиране при търговските съобщения; забрана на езика на омразата и защита на децата и непълнолетните от вредно съдържание; включването на платформите за споделяне на видеоклипове в регулаторната рамка; засилване и гаранции за независимост на аудиовизуалните регулаторни органи .
Всъщност медийната регулация ще се разшири по отношение на платформите за споделяне на видео клипове. По отношение на услугите по заявка, които се изпълняват по каталог. Част от тези услуги вече ще бъдат наблюдавани от регулаторните органи главно за съдържание, което е вредно за децата и непълнолетните, съдържа език на омразата или форми на дискриминация.


-Какви облекчения ще има по отношение на търговската реклама и спонсорството? Това е особено важно за един малък рекламен пазар като нашия?
-Най-важното е премахването на почасовото ограничение и въвеждането на дневно ограничение от 20% за телевизионни реклами в интервала между 07.00 и 23.00 часа. Това създава по-голяма гъвкавост по отношение на позиционирането на телевизионните реклами, което е либерализиране на правилата, съобразено с интересите на бизнеса и на потребителите. Но в предложението за ревизия не се въвежда отделен стандарт за търговското слово при обществените телевизионни програми, всяка страна сама трябва да реши този въпрос, по начин, който смята за справедлив. Смятам, че решаването на този въпрос ще изисква усилията на всички основни играчи в медийната среда - законодатели, телевизионни програми, продуценти, регулаторни органи, неправителствени организации в медийния сектор за постигането на максимално съгласие за решение, което е приемливо за всички.


-Как стоят нещата с радиобизнеса? Нужно ли е търговската реклама и спонсорството при радиоуслугите да се подлагат на същите ограничения, каквито има при рекламата на ТВ услуги, след като в последните години радиорекламата бързо намалява, а публична тайна е, че значителна част от радиорекламата е в зоната на сивия сектор?
-Отдавна е дошло времето частта от медийния закон, посветена на търговските съобщения да бъде преработена и от нея да отпаднат регулациите относно търговските съобщения в радиоуслугите. Това ще даде възможност на радиобизнеса да се развива по- свободно и да се опита да преодолее кризата, в която се намира. Смятам, че ще е много справедливо. Още повече, че регулаторната рамка на Аудиовизуалната директива се отнася единствено за телевизионната дейност. Това не означава обаче, че доставчиците на радиоуслуги не трябва да спазват основните принципи, които гарантират правото на информация, правото на свободно изразяване на мнение, недопускане на предавания, които съдържат насилие, жестокост или дискриминация. Както и всички други правила, които законът еднакво въвежда за телевизионните и за радиоуслугите.


-Споменахте платформите за видео клипове. Доколко те ще влязат в обсега на регулацията?
-Новата ревизия на Директивата въвежда регулации и за платформите за споделяне на видеоклипове главно по отношение на защитата на непълнолетните от вредно съдържание и защитата на всички граждани от подбуждане към насилие или омраза. За изминалите шест години платформите за видео съдържание и нелинейните услуги (като видео по заявка) се развиха много бързо, потребителите активно ползват техните услуги, ето защо ревизираната Директива предвижда хармонизиране на стандартите за защита на телевизионното излъчване и на услугите по заявка. Въвеждат се ограничения най-вече по отношение на предавания, които могат да увредят физическото, умственото и моралното развитие на децата и непълнолетните. Ето защо те трябва да се предоставят на зрителите само по начин, който гарантира, че децата и непълнолетните няма да ги видят и чуят. И нещо, което е ново и много важно - укрепване на независимостта на регулаторните органи от всякакви политически и корпоративни влияния.


-Това възможно ли е?
-Съмнявам се. Нужна е политическа воля за това, която не виждам. Но позицията е правилна и навременна. Нейното въвеждане ще гарантира известна хигиена на медийната среда. И по- голяма отговорност от страна на парламента и президента, които отговарят за попълването на състава на регулаторните органи и провеждането на ротацията, предвидена по закон. Виждаме, че съставът на СЕМ беше попълнен с двегодишно закъснение, което на свой ред опорочи ротацията, която законът предвижда. Смятам, че в частта от медийния закон, посветена на попълването на парламентарната и президентската квота трябва да се въведе срок, в който двете институции да осъществят тези свои правомощия, за да не се получава днешната „пълна каша“ с разминаването на мандатите.


-Бихте ли коментирали странното „отлагане“ на избора на нов генерален директор на БНТ?
-Не коментирам оперативни действия и решения на СЕМ, защото смятам това за неуместно. Но най-големите кризи в регулаторния орган по съдържанието у нас са свързани най-вече с изборите на генералните директори на БНР и БНТ. Вместо твърде странната поправка в медийния закон, която до безкрайност удължава мандатите на генералните директори на БНР и БНТ, законодателят трябваше да удължи мандатът на генералните директори на двете медии примерно на 5 години, без право на два последователни мандата. Тригодишните мандати на генералните директори на двете обществени медии са много кратки, за да може всеки от тях да разгърне и въведе управленската си програма. Смятам, че ако не се постигне съгласие за изцяло нов медиен закон, е крайно необходимо да се преосмислят мандатите на генералните директори на двете обществени медии. Така както беше преосмислен мандатът на членовете на СЕМ- той е 6 години, без право на два последователни мандата. И никой не възрази срещу тази промяна.


-А трябва ли в закона да се променят правилата за избор на генералните директори на двете обществени медии? И въобще- не е ли нужно отново да се върнем към идеята за отделен закон за обществените медии БНР и БНТ?
- Европейските практики в това отношение са много и различни, всяка страна сама решава как и по какви правила ще организира своя обществен сектор и как ще избира директорите на обществените медии. Смятам, че това правомощие, отредено на СЕМ е важно и то трябва да се запази, ако медийният закон остане устройствен за БНР и БНТ. Но преди всякакви дебати и възможни промени е нужно постигането на съгласие вътре в професионалната общност поне по един много важен въпрос- институционално трябва да се въведе гражданска квота при избори за членове на СЕМ и генерални директори на БНР и БНТ . Медийната общност да има законовото право да излъчва свои представители за регулаторния орган и да дава становища за генералните директори на двете обществени медии. Хубаво е да си даваме сметка, че неправителствените медийни организации няма как да се развият, ако не получат известна институционална подкрепа. Пък и понятието „неправителствен медиен сектор“ в епохата на социалните мрежи вече не е същото. Как са представени всички платформи, които излъчват медийно съдържание? Как са представени многобройните информационни сайтове и онлайн агенции? Те въобще имат ли някакво представителство? Утре законът ще въведе в регулация платформите за видео клипове, тогава кой и как ще защитава правата им?


-Но тогава трябва да вървим към ревизия и на Етичния кодекс на българските медии? Редица медии не го подписаха, а от неговото приемане през 2004г. измина много време- медийната среда стана коренно различна.
-Мисля, че е време за нов Етичен кодекс, който трябва да отрази голямата промяна в медийната среда- като форми на комуникация, участници, потребители. Професионалната общност трябва да се обедини около един Етичен кодекс, който да е приет от повечето участници на медийния пазар. Освен традиционните медии, в него трябва да се включат и сайтовете за новини и анализи, за култура и развлечения, които се придържат към правилата на журналистическата професия, имат публично оповестени екипи, и не работят анонимно. Всъщност както медиите, така и журналистиката вече са други, коренно различни. Един нов Етичен кодекс ще даде възможност на новите онлайн медии професионално да се легитимират, като го подпишат.

 

- Какво мислите за разразилия се скандал между БНР и „Музикаутор“ за годишния размер на субсидията за авторските права? Трябва ли търговските отношения и преговори да получават такава публичност?
- Не трябва. Публичното разгласяване на конфликта по- скоро пречи, отколкото помага на самите преговори. Широкото оповестяване на факти и обстоятелства от едни търговски отношения замъглява проблема, внася в него допълнителен обществен контекст. Тези преговори несъмнено са много трудни, и буквално невъзможни при режим на подадена нотариална покана, и от позиция на свършените факти. Всяка от страните има сериозни основания, но да се преговаря задължително означава да си готов на известни отстъпки и компромиси. Преговорите ще бъдат успешни, ако и двете страни имат желание да се намери разумно, балансирано, и в крайна сметка- компромисно решение. Едно добро решение ще създаде устойчива практика, която ще е полезна за двете обществени медии в техните нелеки отношения с организациите за колективно представителство на авторските права. Това е горчив, но много ценен опит.


-Медиите напоследък са принудени да работят в условията на пълзящ тероризъм, природни бедствия и кризи от всякакъв род. Смятате ли, че трябва да има определени етични граници за отразяване на трагични събития, които не бива да се прекрачват? Впрочем такива граници има в Етичния кодекс, но те не спазват?
-Много труден въпрос. Преди години се заговори за два стандарта при отразяване на трагични събития- този на CNN и този на Ал Джазира. Телевизия Ал Джазира се превърна в своего рода пощенска кутия на терора, тя хладнокръвно представя всяко поредно убийство, свързано с определена терористична група. Съвсем друга е професионалната позиция на водещите телевизионни мрежи от ЕС и САЩ при отразяването на трагични събития. CNN, при падането на кулите близнаци, не показа нито един от онези над 3000 загинали. Новинарската мрежа предаваше през цялото време, тя показа всичко друго, представи многобройни свидетелства, но жертви и трупове на нейния глобален екран нямаше. Политиката и на другите американски телевизии беше същата. Несъмнено зрителят трябва да бъде информиран, но заедно с това - и пощаден от уродливия образ на терора или бедствието. Така постъпи и BBC при взривовете в лондонското метро. Човешката трагедия не може да е повод за разгръщането на един медиен канибализъм, за който от първостепенна важност е рейтинга, а не личната съдба на отделния човек.


-Но у нас националните телевизии много често правят груби грешки при отразяването на трагични събития- като случилото се в с.Хитрино? За тях раненият човек в болницата е просто събеседник, който безжалостно трябва да бъде разпитван с микрофон и камера, все едно какво е неговото душевно или физическо състояние?
- Вярно е. Някои телевизии си позволиха сензационно да отразят това ужасно събитие. Те прегазиха през личната човешка трагедия с подковани ботуши, безжалостно показаха ранени и обезобразени хора в пика на тяхната скръб от загубата на близките им. Това е недопустимо - нито е професионално, още по- малко е морално. Единствено БНТ удържа своите репортери на приемливо етично разстояние от трагедията, което е похвално за една обществена телевизия. Смятам, че е нужен голям професионален разговор по този проблем, и инициативата трябва да дойде от медийната общност- например от Фондация „Журналистическа етика“.


-Какво си пожелавате през тази година в професионален и в личен план?
- В професионален план- да завърша един голям проект, посветен на телевизията в България, върху който работи голям екип от научни изследователи. А в личен план- да съм здрава и да не се уморявам да вярвам в себе си.


От категорията

Велизар Енчев: Симеонов напада Радев заради личното си его и дълбоката му обвързаност с ГЕРБ

-1475421728.jpg

Ако ГЕРБ спечели изборите т.нар. патриоти пак ще са коалиционен партньор на ...

23 ян. 2017 | 13:24

Д-р Калоян Методиев: Радев спечели от интерпретациите на репликата му

Д-р Калоян Методиев: Плевнелиев беше по-лоялен към Брюксел, отколкото към България-1485002052.jpg

Отиващият си парламент има едноцифрен рейтинг и на голямата част от българските ...

21 ян. 2017 | 14:33

Красимир Каракачанов: Какви са тези измислени теми днес "комунизъм-антикомунизъм"?

-1478069756.jpg

Вижте кои са най-големите антикомунисти и русофоби у нас - бивши членове на ...

23 ян. 2017 | 18:19

За сравнението между Радев и Тръмп. Българските политици си спретнаха Майдан, ама по български!

За сравнението между Радев и Тръмп-1484997269.jpg

Политическите критици на Президент Радев може би не разбраха какво са сторили. ...

21 ян. 2017 | 13:07

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Васил Здравков


10 ян. 2017 | 17:12



Каква национална телевизия, какъв Черен Петър ! Снощи БНТ обилно ни залива с мелодраматичната сценка на Мерил Стрийп и доста заклеймително отразява реакцията на Доналд Тръмп. Кой по дяволите е президент на САЩ, Тръмп или Стрийп ? Американското посолство със сигурност е съобщило във Вашингтон за тази антиамериканска акция в резюмето си за отразяването на събитията в САЩ в българското медийно пространство.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.