14 юни 1940 г. Парад на германски части в Париж. В дъното е Триумфалната арка.

„Странната война“ става истинска

15548 | 21 апр. 2015 | 13:49

70 години от края на Втората световна война

14 юни 1940 г. Парад на германски части в Париж. В дъното е Триумфалната арка.-1429613932.jpgМиг от „странната война“. Британци и французи от експедиционния корпус във Франция се забавляват пред барака, шеговито наречена Даунинг стрийт 10 - като служебния адрес на британския премиер.-1429613969.jpgБенито Мусолини и Адолф Хитлер, 1940 г.-1429613945.jpg1 септември 1939 г. Немски войници разбиват полска гранична бариера.-1429613907.jpgМосква, 23 август 1939 година, разговори при подписването на пакта за ненападение между СССР и Германия и тайния протокол към него. На преден план (от ляво на дясно) германският външен министър Йоахим фон Рибентроп, Йосиф Сталин, съветският външен министъ-1429613899.jpg

Навършват се 70 г. от победата над фашистка Германия (9 май 1945 г.), а и от края на Втората световна война (2 септември). Навършват се и 7 десетилетия от серията победи на Българската армия във финалния стадий на войната - против хитлеристките окупатори в Югославия, Унгария и Австрия. 
Тази година мнозина гледат накриво към Деня на победата заради влошената покрай украинската криза международна обстановка и изострените отношения между Москва и Запада. Но днешните конфликти не могат да изтрият или омаловажат едно от най-драматичните и значими събития в цялата история на човечеството. На възвръщането на мира „Преса“ посвещава поредица публикации на историка акад. Георги Марков.


 

Близо 6 години продължава най-мащабната война в историята, която е и най-кръвопролитна (над 60 милиона жертви). Но толкова трае и подготовката за нея, а тя не се свежда само до дипломатическо надиграване, изпълнено със смайващи обрати, ходове и съюзи. През 30-те години на XX век неведнъж говорят и оръжията, и заплахите.
Япония окупира обширни земи в Източна Азия; Италия воюва в Африка; Германия, която според фюрера си Хитлер страда от недостиг на „жизнено пространство“, присъединява Австрия и постепенно поставя под свой контрол отслабената Чехословакия. Агресивната тройка сключва и пакт (27 септември 1940 година). Тази предистория подсказва големия залог на Втората световна - борба за територии и ресурси. А под този експлозив е заложен тлеещият фитил на Версайската система от несправедливи договори след Първата световна война (включително ньойският диктат).
Небивала по-рано роля играят и идеологиите - нацизмът в Германия, фашизмът в Италия, болшевизмът в СССР. Те се сблъскват в кървавите граждански войни в Китай и Испания, които не минават без силна външна намеса.
При такава прелюдия не е чудно, че първата година от Втората световна война е трескава и объркана, сякаш всеки участник воюва сам по себе си. Още няма пълноценна антихитлеристка коалиция, не е дошло и времето на колосалните сблъсъци на силите.
На това време е посветена първата от статиите в поредицата на „Преса“.


Горчивият опит на германските стратези от загубената Първа световна война (1914-1918) им завеща две основни поуки. Първата: Германия никога вече не трябва да воюва на два и повече фронта. Ето защо Хитлер сключи със Сталин на 23 август 1939 г. Пакт за ненападение с приложен таен протокол за дележа на Източна Европа, включително и Полша.


Втората поука отхвърляше продължителната позиционна война, онази, в която се преследва изтощение на противника. И Третият райх, на който не достигаха собствени ресурси, заложи на „мълниеносна война“ (blitzkrieg).
Двете остриета на тази стратегия - танковете и самолетите, напираха да прережат укрепените линии, за да прокарат пътищата за бързата моторизирана пехота.


Изненадващите удари


врязващите се „бронирани клинове“ и неспирното бързо движение напред трябваше да вкарат в „котли“ („чували“) многохилядни вражески войски или да ги обърнат в бягащи тълпи.


На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлу в Полша, а след два дни Великобритания и Франция обявиха война на Третия райх. На 10 септември бе обсадена Варшава, на 15 септември падна Люблин, а полското правителство избяга в Румъния. (По-късно правителство в изгнание на страната работи в Лондон - б.р.)


На 17 септември Червената армия настъпи от изток до линията Брест - Лвов. Западните демокрации пресметливо избраха да не обявят война на Съветския съюз. До края на месеца в Полша бяха унищожени и последните огнища на обречената съпротива.


Молбите на отчаяните поляци за оказване на „незабавна помощ“ съгласно гаранционните договори не срещнаха отклик, макар че формално на 3 септември германско-полската война беше прераснала в европейска. В Лондон и Париж предпочетоха да се скрият зад укрепената френска линия „Мажино“ и да водят „странна война“* чрез отделни показни нападения.


Пристигането на британските войски във Франция (започнало постепенно след средата на септември 1939 г.) не промени с нищо това „воюване“ и техните самолети засега разпръскваха над германска земя само позиви. Радио Лондон повтаряше до втръсване:


От фронта - нищо ново


„Времето работи против нас“, смяташе обаче Хитлер, загрижен да изпревари развръщането на стопанския и военния потенциал на противника. На 27 септември 1939 г. той разпореди на генералите да подготвят „похода на запад - колкото по-бързо, толкова по-добре“.


На свой ред Сталин реши да стори същото на северозапад от Русия в името на нейната „гарантираната сигурност“. Понеже в Хелзинки не приеха предложената им от Москва размяна на територии, на 30 ноември 1939 г. Червената армия настъпи във Финландия с увереността за кратка 15-дневна война. Нейните дивизии обаче бяха спрени на укрепената линия „Манерхайм“ по протежението на Карелския провлак, дадоха много жертви и боевете се проточиха над 3 месеца. Заради това развитие фюрерът подцени фатално „колоса на глинени крака“, за да надцени по-късно и собствените си възможности.


Генералните щабове на Великобритания и Франция решиха, подобно на Сталин, да потърсят ключа на успеха в Скандинавието, но не заради „световната пролетарска революция“, а за да отклонят Вермахта от запад на север.


Обаче Хитлер, свикнал да изпреварва „светкавично“ врага, още на 27 януари 1940 г. нареди да се разработи оперативен план, а на 9 април неговите войски навлязоха в Дания и Норвегия. Боевете при Нарвик продължиха до края на май 1940 г., когато стратегическото положение на съюзниците в Западна Европа рязко се влоши, защото


трябваше да
спасяват Париж


„Странната война“ вече не бе полезна за германските пълководци и те я превърнаха в истинска. Късно вечерта на 9 май 1940 г. фюрерът най-сетне даде дългоочакваната, отлагана 30 пъти парола „Данциг“ и на следващия ден започна настъплението във Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. За пет денонощия съпротивата на съюзническите сили бе пречупена и френският премиер Пол Рейно се обади на британския си колега Уинстън Чърчил със зов за помощ:
„Разгромени сме, загубихме. Пробиха фронта. Пътят към Париж е открит!“
„Отрязани със сърпа“ на генерал Ерих фон Манщайн чрез мощен удар през Ардените до океана, над 350 000 британски и съюзнически войници бяха хванати и натикани в „капана на Дюнкерк“ (пристанищен град в Северна Франция).


Надявайки се да постигне мир с Великобритания, Хитлер спря танковете на фелдмаршал Герд фон Рундщет и пусна врага да се спаси в бягство през Ламанша (повечето от оцелелите британци са евакуирани от 27 май до 4 юни 1940 г.).


На 14 юни 1940 г. Вермахтът маршируваше в Париж, а маршал Филип Петен помоли за примирие. Фюрерът заповяда да извадят от музея салон вагона на маршал Фош и да го докарат в Компиенската гора точно на мястото, където 22 години по-рано бе унижена Германия**. На 22 юни скоротечно разгромената Франция капитулира. Сталин също се възползва от рухването на „континенталната версайска опора“ и до средата на юли 1940 г. съветизира Литва, Латвия и Естония плюс Бесарабия и Северна Буковина.


Докато размахваше заплашително юмруци срещу Лондон, Хитлер вече набелязваше обръщането на „Голямата стратегия“ от запад на изток. На 31 юли 1940 г. той сподели с довереното си обкръжение: „Надеждите на Англия са в Русия и Америка. Ако рухне надеждата в Русия, то и тази в Америка ще изчезне, защото разгромът на Русия ще доведе до невероятното усилване на Япония в Източна Азия.“ Оперативното управление на Генералния щаб на сухопътните сили се зае с разработването на плана за „Кръстоносния поход срещу болшевизма“.


А след като Чърчил отхвърли категорично всякакви преговори за мир чрез посредничеството на Ватикана, Хитлер издаде директива №16 за операцията „Морски лъв“, която започна на 13 август 1940 г. с въздушни удари на Луфтвафе по Великобритания. Бомбардировките на фабриките, летищата и пристанищата засегнаха административни и жилищни сгради.


Съединените щати (макар и спазващи неутралитета, обявен през септември 1939-а) се притекоха на помощ с доставяне на самолети. Германците не разполагаха с достатъчно изтребители за ескортиране на бомбардировачите, които понесоха чувствителни загуби, а времето до войната на изток стремително изтичаше.


Новият Цезар


носеше името Бенито Мусолини. Той бленуваше за възстановяване на Римската империя, но вместо с легиони разполагаше с една недостатъчно боеспособна армия. След като завладя Албания, той реши да поведе своя „паралелна война“ чрез нахлуване в Гърция: „Хитлер винаги ме изправя пред някой свършен факт. Този път ще му го върна със същата монета.“ На 28 октомври 1940 г. фашистките войски нападнаха Гърция, но вместо да се разходят до Атина, те претърпяха позорно поражение. Чърчил стовари десант на остров Крит.


Заставен да спасява своя съюзник от Тристранния пакт, Хитлер заповяда на 18 ноември 1940 г. десет дивизии да прекосят България и да настъпят в Северна Гърция. Според директива №20 от 13 декември участващите в операция „Марита“ дивизии се увеличиха до 24, като се очакваше българската армия да поеме фланговата защита срещу опасността откъм Турция. Следващата директива №21 от 18 декември планираше операция „Барбароса“ срещу Съветския съюз с начало на 15 май 1941 г.


Съсредоточаването на 12-а германска армия на север от Дунав постави цар Борис III пред невъзможност да печели повече време, защото изборът бе сведен до второ съюзничество или разорителна окупация. На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписа във Виена протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт.


Германските военни колони преминаха по вече изградените над Дунав понтонни мостове в устремно движение към границата с Гърция. На 25 март Югославия също встъпи в Тристранния пакт, но след двa дни британското правителство извърши чрез своите привърженици държавен преврат в Белград. Вбесен от измяната, фюрерът разшири обхвата на операция „Марита“ въпреки подготвяния Договор за дружба между Югославия и СССР.


Призори на 6 април 1941 година
започна „Балканският поход“ на Вермахта


Разтърсвана от вътрешни конфликти, мозаечната изкуствена държава Сърбославия се разпадна като къща от карти. Тя капитулира само след 10 дни. Гръцките укрепления на линията „Метаксас“ издържаха едва три дни и на 9 април германските танкове влязоха в Солун. Британският експедиционен корпус не успя да спаси Гърция и бе прогонен обратно на остров Крит и в Египет. Капитулацията бе подписана на 23 април в Солун, а след четири дни германците се снимаха за спомен на Акропола. На 20 май Луфтвафе хвърли парашутен десант на Крит, който за 10 дни реши съдбата на острова.


Силите на Оста овладяха Балканите и укрепиха тила на южния фланг на бъдещия Източен фронт, но загубиха 5 седмици ценно време с взетото от фюрера на 30 април 1941 г. решение за отлагането на операция „Барбароса“ от 15 май за 22 юни. По време на война грешките на съюзника (в случая Италия) може да ти попречат толкова, колкото и да помогнат неволно на противника.


Дучето си пое греха за авантюрата на Балканите, но той не знаеше за срока на „Барбароса“. Неговият „непредумишлен принос“ към интересите на Сталин се състоеше в това, че „Балканската пролет“ се превърна от кална „Руска есен“ в сурова „Сибирска зима“.

-------------
*Drôle de guerre (фр.), phoney war (англ.) и т.н. От различни езици може да се преведе и „странна“, „фалшива“, „война наужким“ или „на майтап“. Продължава над 8 месеца.

**Примирието с Германия, победена в Първата световна война, е подписано на 11 ноември 1918 г. Това става в гора край Компиен, в Северна Франция, в личния вагон на френския командващ Фердинан Фош.

 


От категорията

Защо сега се появи списъкът на Бобокови. Кой кой е?

Защо сега се появи списъкът на Бобокови-1590905420.jpg

Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за ...

31 май 2020 | 09:05

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

Валерия Велева: Рубиконът за курса "Нинова" и абонираните за исторически грешки

-1495117440.jpg

Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на ...

31 май 2020 | 23:52

Георги Йорданов: Акад. Лихачов за Кирил и Методий, 24 май и България като „Държава на духа“

Георги Йорданов-1544457900.jpg

Думите на световноизвестния учен „Обичам България – и древната, и съвременната, ...

31 май 2020 | 17:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.