Един смешно-тъжен, самокритичен, саркастичен, на моменти себичен, но най-вече откровен разказ от първо лице

"Смях и сълзи" - биографичната книга за Стоянка Мутафова вече е на пазара

1344 | 8 февр. 2019 | 12:42

Бяхме стигнали до най-страшния миг в живота ми! Когато разбрах, че Роберт трябва да напусне страната за 24 часа. Майката си трака!... Когато настъпи моментът, трябваше да напусна Народния театър. Представяш ли си каква любов е било!, спомяня си Мутафова

-1421668219.jpgМилена Нейова и Стоянка Мутафова-1549622571.jpg

Автор: Милена Нейова, Гласове
 
На книжния пазар вече можете да намерите биографичната книга за Стоянка Мутафова. "Смях и сълзи" е смешно-тъжен, самокритичен, саркастичен, на моменти себичен, но най-вече откровен разказ от първо лице на любимата на поколения българи актриса.
Книгата излиза с подкрепата на фонд "13 века България".
 

За труда си авторката Милена Нейова казва: "Като автор и редактор на книгата в рамките на една година, седем срещи и близо 25 часа разговори, събрах текста, след това грижливо и внимателно преподреждах откъсите, без да добавя нито дума от себе си, но запазвайки свободата да съхраня автентичността на историите, мелодията и цвета на думите".

 

 

ЕТО И ОТКЪС ОТ КНИГАТА: 

Бяхме стигнали до най-страшния миг в живота ми! Когато разбрах, че Роберт трябва да напусне страната за 24 часа. Майката си трака! Беше уредил среща в Чешкото посолство (държавата беше Чехословакия още), на която ме запозна и със словака, и с чеха. Виж к’во странно нещо е мозъкът на човека! Първото си представление не помня, но имената на тези двамата са ми в главата – чехът се казваше Паалтек, а словака Жабкай. На бърза ръка ми дадоха инструкции, нямаше никакво време. Роберт трябваше да си събере багажа и да замине на другия ден за Прага, с влак. След срещата в посолството ме изпрати до радиото, имах някаква работа там. Вървяхме нагоре под липите на „Драган Цанков”, а часовете напредваха. Този миг няма да забравя никога. Прегърна ме и каза:


– Аз натам, ти натам! Не се обръщай. Каквото ни е писано, това ще стане!


Щях да умра. Толкова тежко понесох раздялата. Но ни е било писано да се съберем. Доста време мина, докато Роберт уреди чехите да ми дадат стипендия, за да уча в Прага. Когато настъпи моментът, трябваше да напусна Народния театър. Представяш ли си каква любов е било! Когато разбра какво съм намислила, Масалитинов ме извика в кабинета си:


– Вы очень талантливый человек. Но вы грешите, че отивате там. Как ще бъде?! Вие сте чужденка. Чехите са многоооо пресметливи хора, те мислят само за себе си. Сега е вашият момент! Започвате много добре тук. Но решите ли да се върнете, мястото ви вече ще бъде заето.


– Господин Масалитинов, обичам го. Нищо друго не ме интересува, искам да бъда при него!


– Понимаю! Понимаааю! Любов! Много добре ви разбирам. Хайде, на добър час! Пожелавам ви там успех!


Дадоха ми всички разрешителни, купих си билет за влака и потеглих в средата на страховита, люта зима! Пътуване вместо два дни се проточи повече от седмица. Всеки божи ден Роберт ме чакал на гарата – нѐма, нѐма и нѐма – влак не идва! Сняг, сняг до пояс! А през това време аз мръзна във влака – такър-такър, пуф-паф, такър-такър, пуф-паф. Минахме през Соботице, дори ни пуснаха за няколко часа да слезем, да се поразтъпчем. Леле, там какви витрини с пасти имаше! Такива бях виждала само във виенската сладкарница в София. 

 

Живот си живееха сърбите, ей! Живот! Ама то и Тито беше друга работа – и комунистите ги хрантутеха, и западняците. Че като влязох в сладкарницата, че като започнах да ям! От България си бях купила тайно малко долари, че нямахме право да изнасяме валута, па и нѐма къде да ги скриеш. Всичките си скъпоценности бях накичила, защото каквото намерят в багажа, ще ми го вземат! Даже и пръстена на татко си бях турила, дето мама ми даде за Роберт, с голям брилянт, стар, много хубав: Това е за мъжа ти!, така каза. Татко го слагаше само когато ходи на приеми – ама красив, един път! И така, накичена като коледна елха, дни наред се кандилкам – спри, тръгни, спри, тръгни! Зима, студ! Много път, много нещо. И пристигам аз след близо седмица, навън вече се беше посмрачило, слизам на перона – Роберт го няма! Същия ден той отново чакал, чакал, премръзнал и накрая си отишъл. Днес влак няма да дойде, така му казали. А то пък влакът дойдееее.


И какво да правя сега аз? Накъде да тръгна? Знаех само адреса на Лиляна Шопова. През нея ставаше връзката ни. Качих се на един трамвай, до мен седна добре облечена жена, с хубава шапка. Разговорихме се на немски, смили се над мен, като разбра, че не познавам града. Показах ѝ адреса, тя извика кондуктора, обясни му нещо на чешки и ако щеш вярвай, трамваят спря специално за мен баш на Карловия мост, дамата слезе с мен, повървя малко, за да ми покаже в коя прека да завия. След няма и 5 минути се изправих пред дворец, ти казвам! Приказно красива сграда, с Богородица над входната врата. Викам си: Божеее, къде попаднах?! Да не съм в манастир? Тук ли живее Лиляна?! И чета табелките на живущите. Нейсе, видях името на нейния хазяин, звъннах, излезе тя:


– Къде е Роберт, ма? – питам я.


– Ами чака те всеки ден на гарата. И днес е чакал, чакал и си е отишъл.


– А къде живее?


– Не го знам. Не си дава адреса. Па и непрекъснато го сменя. Насам-натам. Влизай вътре, той ще се обади. 
И ето ти, че след малко Роберт звъни по телефона. Дойде да си ме прибере. Като го видях, направо припаднах в ръцете му. Ах, казах си, животът е прекрасен! Така съм го обичала, боже! 

 

 


От категорията

Вихрони Попнеделев събира София в Нирвана

Вихрони Попнеделев със собственика на Нирвана Ники Младжов-1553192407.jpg

Художникът е един от основоположниците на групата за авангардно изкуство ...

21 март 2019 | 20:18

Рицарите на Малта подпомагат малки иконописци

Рицарите на Малта подпомагат малки иконописци-1553105555.jpg

Това е първото официално събитие на Велик Приорат България на Суверенен Орден ...

20 март 2019 | 21:19

Акад. Георги Марков - между Клио и Психея

-1538235515.jpg

В „Душесловие на Историята“ историкът има длъжност ясно да прецени доколко ...

18 март 2019 | 17:35

Ученици от СГСАГ „Христо Ботев“ представят емблематични сгради и архитекти в Столична библиотека

Ученици от СГСАГ „Христо Ботев“ представят емблематични сгради и архитекти в Столична библиотека-1553181814.jpg

На 25.03.2019 г. от 11:00 ч. на 4-тия етаж в библиотеката на пл. „Славейков” 4 ...

21 март 2019 | 17:21

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.