Знамето и Майка България

107 години от Независимостта на България

13018 | 22 септ. 2015 | 07:32

През 1908 година страната ни се връща на картата на Европа

Знамето и Майка България-1442896560.jpgМанифестът-1442896641.jpgФердинанд обявява независимостта-1442896619.jpg

През есента на 1908 г. десетилетните стремежи на българите за отхвърляне васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех. На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ (виж целият Манифест накрая) и тържествено провъзгласяват „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско царство”. България става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения.

Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.

Как се чества празника

Според историка акад. Георги Марков 22 септември всъщност е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. Отбелязва се по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.

Защо и как се стига до 22 септември

Значението на празника не се разбира от всички. Нека да проследим историческата обстановка тогава и защо се стига до него. В продължение на 30 години България е васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е призната за международноправен субект, не може да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, няма право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не може да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България съществува компанията „Източните железници”, която формално е собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни преживява огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Този момент всъщност е т.нар. Балканска криза от 1908-1909 г.

Геополитическата обстановка тогава е подходяща

В началото на юли 1908 г. избухва Младотурската революция в Македония, където преобладаващото население е българско. Мечтата на всички наши правителства винаги е в Македония да се създаде автономна област, подобна на Източна Румелия. Целта е да се извърши Второто съединение. За съжаление в историята много рядко се повтарят такива щастливи събития. Изведнъж младотурският комитет прекъсва реформената акция и Великите сили начело с Великобритания се отказват от нея, тъй като на власт в Цариград идва англофилско правителство на Кемил паша.

Идеята за Независимост

Идеята за прогласяване на независимостта дава наш дипломатически агент - Иван Стефанов Гешов, първи братовчед на Иван Ев. Гешов. В писмо от 19 юли 1908 г. до външния министър ген. Стефан Паприков той пише, че младотурският преврат е вреден за българските национални интереси, че страната ни ще загуби влияние в Македония и поради това трябва да получим възмездие - да се обяви незабавно независимостта. След известно колебание правителството приема.

Цар Фердинанд, който по това време е в германския град Байройт, за да слуша Вагнеровите концерти, а по-късно е в имението си в Пусто поле в Карпатите, също приема предложението на кабинета. Дългоочакваният повод идва на 30 август, когато младотурското правителство, за да покаже къде е мястото на България, не кани Иван Гешов на тържествената вечеря в чест на рождения ден на султана. Ген. Паприков дава ултимативен срок дипломатът ни да бъде поканен, но Кемил паша отказва. Гешов веднага е отзован.

На 9 септември 1908 г. тогавашният министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев се възползва от стачка на железничарите и завзема „Източните железници”. После ги пуска в експлоатация и обещава обезщетение на германците.
На 10 септември, ден след превземането на железниците, княз Фердинанд се среща в Будапеща с император Франц Йосиф I. Разиграва се сцена, при която австрийският външен министър барон Ерентал заявява, че заграбването на железниците не може да позволи Австро-Унгария да подкрепя българската независимост.

Въпреки всичко

Икономическите противоречия между Австро-Унгария и страната ни за кратко стресват Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. И тогава княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

От васално княжество – царство България

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулува – цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена.

Първо е спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.
Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Така успешно приключва още едно чисто българско дело – обявяването на Независимостта на България (първото е Съединението). И двете събития се случват без чужда помощ. И двете събития играят огромна роля в понатъшното развитие на страната, като я правят свободна и самостоятелна държава. И за първи път в българската история по отношение обявяване на Независимостта на страната има пълен политически консенсус между всички партии, дори от опозицията.

Манифест към българския народ (целият текст):

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване (Фердинанд) Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: (Ал. Малинов) Министър на Външните Работи и на Изповеданията: (Ст. Паприков) Министър на Вътрешните Работи: (М. Такев) Министър на Народното Просвещение: (Н. Мушанов) Министър на Финансите: (Ив. Салабашев) Министър на Правосъдието: (Т. Кръстев) Министър на Войната: (генерал Д. Николаев) Министър на Търговията и Земледелието: (А. Ляпчев)”

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47