Интервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак, ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив

Интервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак, ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив

АМТИИ в Пловдив - епицентър на „вируса“ Изкуство

3916 | 15 март 2020 | 18:15

Основната ми идея е вдъхновена от мотото „Обединени в различията“

Интервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584289077.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584289063.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584289014.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584288996.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584288979.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584288963.jpgИнтервю с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак,  ректор на АМТИИ „А. Диамандиев“ - Пловдив-1584288948.jpg

Автор д-р Райна Дамяни*

 

В  „празнотата“ и „отсъствието“ на изкуство, човек по-силно осмисля и усеща нещата. Изкуството винаги е било самотно занимание. Но то има смисъл само, ако е споделено.

 

Вървя по пустите улички на Стария Пловдив и си мисля за хора, които физически не са вече тук… С тях съм родово и емоционално свързана завинаги - баба Райна Хадживълкова и дядо Никола Дамянов, Христо Стефанов и Давид Перец, Слона, Кольо К., Милчо Левиев, Анастас Константинов…

 

Вървя към емблематичния античен амфитеатър, над който се намира висшето училище за таланти, сгушено в сърцето на старинния град, познато днес като Академия за музикално и танцово изкуство. Висшето училищеноси името на своя създател и първи ректор, легендарния пловдивчанин проф. Асен Диамандиев, композитор, музикален педагог, хоров диригент.

 

Вървя, за да се срещна и разговарям с новия ректор на Академията - оперната певица и музикален педагог проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак.

 

-         Проф. Шекерджиева, как вие бихте коментирала актуалната рамка, описваща визитната картичка на висшите арт училища у нас?

 

- Тези наистина специални учебни и духовни средища, винаги са били на почит. И вярвам, че така и ще бъде.

 

Навремето, самата аз завърших държавната ни консерватория, днес Национална музикална академия „П. Владигеров“, а преди това, учих и се дипломирах в музикалното ни училище „Д. Петков.“ Животът ми е започнал в Пловдив. Работата ми на музикален педагог отново ме върна тук. Не съм очаквала, нито планирала, нито предполагала колко много ще грабне сърцето ми нашата АМТИИ.

 

-         През последното десетилетие у нас има отчетлив, чувствителен отлив на желаещите да кандидатстват и следват изкуство. Културата и изкуството на прехода не носят авторитет и пари. Има ли в момента промяна?

- В АМТИИ имаме над 825 студенти към този момент. В последните три години, за почти всички специалности, за едно място кандидатстват 6 човека. Образованието по изкуства не е евтино, дори за България. Но когато един млад човек е решил, че изкуството е неговия избор, професионален и емоционален, той обикновено е последователен в нещата, това до голяма степен определя и успеха му.

 

Нашият академичен оперен театър влезе като отделна дисциплина в „Класическото пеене“ и проф. Павел Герджиков много помага за осъществяването на отделни постановки. Вече можем да се похвалим с 14 спектакъла. Ние свързваме не само отделните изкуства като учебни специалности, свързваме младите с артисти и изпълнители.

 

Широк спектър от творци работят заедно и създават заедно спектакли, самите студенти са автори на сценографските проекти, на костюмите и на хореографията. Завършвайки, те са подготвени за голямата  сцена. За нашите студенти, тази симбиоза между отделните изкуства, е безценен опит. Имаме изключителен фолклорен ансамбъл, под ръководството на проф. Бураджиев.

 

Създаден от проф. Василка Спасова, съпруга на големия Иван Спасов, академичният ни състав, е носител на едни от най - авторитетните международни награди за хоровото изкуство. Няма как да не спомена и наистина много високото ниво на нашите хореографи и балетисти.

 

-         След големи катаклизми - политически, цивилизационни, след икономически и духовни кризи, идват промени, раждат се нови идеи, нови хора. Дали след тежката ситуация, в която е света и цялото човечество,  ще се роди новия архетип на „ренесансовия човек“ ?

 

- Може би сте права, едно от най - хубавите неща е динамиката на развитие, не бива да се страхуваме от промените и предизвикателствата. Ето, нашата Академия също се променя и ще дава възможност на младите хора да търсят, свободно да общуват с изкуството, помежду си, да са смели в интереси, мечти и планове. От синтеза на различията, се раждат интересни, нови форми и съдържания. Няма нищо лошо в това да приемаме новото.

 

-         Никъде в нашия разговор, до момента, не чух да казвате думите „слава“ и „известни“ ?

 

-  Славата … ? В повечето случаи тя е легенда, често е преходна. Всяко талантливо нещо е добре да остава и на лист, на хартия, на запис, на платно. Често подтиквам и се опитвам да убеждавам колегите си, тук в АМТИИ, колко е важно освен като творци, да не подценяват научната работа в изкуството.

 

Наистина вярвам, че написаното остава. Ние организираме международни научни конференции, ще се стремим да реализираме програми и проекти на високо международно ниво. Резултатът от последната конференция е сборник с научни публикации, с обем от 350 страници.

 

-         Не противоречат ли административните задължения, отговорности и срокове на природата ви като оперен артист, на битието на вашите преподаватели - хора на изкуството?

 

- Административните задължения в нашия случай не могат да заличат артиста в теб, най- малкото и заради това , че всеки ден ти общуваш със сродни души, ценности, с духовни хора. В Академията ни имаме 53 хабилитирани лица, от които 32 - ма са в списъците на НАЦИД.

 

-         Проф. Шекерджиева, моля ви, преведете ни го от научен език. Какво би трябвало да говори това на хората?

 

- Да, това няма нищо общо с изкуството, но е много важно в академичен аспект, защото нашите колеги с научни звания - доктори, доценти, професори са спечелили и доказали на практика получените оценки, защото са изпълнили минимума от изисквания. Но не само заради това, а заради реалната оценка на техните творчески умения и педагогически качества.

 

На образователната карта на България, а може би и в Европа, няма точно такова висше училище като АМТИИ. Например във Варшава, в университета „Шопен“, отскоро въведоха танцовото изкуство като нова, отделна специалност, но те нямат изобразително изкуство. Всъщност нашата Академия е едно истинско национално богатство, което трябва да съхраняваме и развиваме, не само регионално, а да бъдем горди пред очите на чуждестранните си колеги и студенти.

 

-         Като ректор налага ли ви се да водите своите „малки“ или „големи“ битки с институциите за отстояването на вашата стратегия и идеи за развитие на АМТИИ ?

 

- Съвсем наскоро коментирах в публичното пространство каква е идеята ми за т. нар. „хибридни“ специалности. Има за, има и против… Какво налага тяхната поява и развитие като синтезирани дисциплини ? Основната причина не е в икономически аспект. Все по - често в нашата академична практика срещаме млади хора с повече от един или два таланта.

 

При нас имаше, например, студентка, която беше втора година - специалност сценография, която действително имаше и вълшебен глас, пееше фантастично, тогава  тя не можеше да учи при нас и двете едновременно.  Има и други такива примери, и то в обсега на цялата страна. Убедила съм се, че един истински надарен човек „целунат от Бог“, носи в себе си няколко таланта.

 

-         Как изглежда за вас далечния хоризонт за АМТИИ, каква е всъщност голямата ви идея, визията ви за дълъг път ?

 

- Основната ми идея е вдъхновена от мотото „Обединени в различията". Трите ни основни факултети са наистина много различни като профил, изкуство и педагогически специфики. Но имаме пресечен фокус и той е обичта ни към изкуството. Това е така за всеки от нас и въпреки различните трудности, винаги да се стремим към високо ниво на педагогика, на отношение към студентите и на един към друг.

 

Виждам Академията ни… отворена към света… Искам да я видя там, където тя заслужава да бъде и да получи заслужена оценка.

 

-         От кого и откъде очаквате тази оценка, кой трябва да разпознае и признае АМТИИ като „епицентър“ на таланти ?

 

- Не става дума само за институционално признание по принцип. Академията сама по себе си е истинско живо национално богатство за страната ни и то в сърцето на старинен Пловдив, откъдето и да минеш, ухае на история, на изкуство, на млади хора.

 

Наскоро се завърнах от Варшава. Бях там по покана на г-н Ялнъзов - българския посланик в Полша, в чест на 3 март и за обсъждане на проекти за сътрудничество. Имах редица разговори и срещи там, с водещи техни културни лидери, композитори, педагози и журналисти.

 

Има възможности за осъществяване на взаимно сътрудничество навсякъде в Европа. Познават ни по света с големите ни оперни гласове, музиканти, хореографи и не на последно място с традиционния ни фолклор. АМТИИ може да бъде средище, организационен двигател, транслатор и участник в международни културни проекти.

 

 - Виждам, проф. Шекерджиева, че не се страхувате от промените. Но има ли нещо, което няма да промените в тази знакова културна институция и обител на изкуство?

 

- Много бих искала всеки един човек, нашите деца - студентите ни, преподавателите, администратори, сътрудници, гости, всеки един от тях да се чувства на мястото си и да има самочувствие, всички те да се чувстват защитени. Тези хора го заслужават.

 

- Вървя по опустелите калдъръмени улички на Стария Пловдив и си мисля за поразяваните от зловещия „модерен“ вирус, за хилядите хора по света, за десетките древни градове, сега изпразнени от живи човешки присъствия и за думите на Волтер : „Културата е това, което остава, когато всичко е забравено.“

 

Изпитанието, в което се намира почти цялото земно човечество в момента, е предизвикателство и житейски урок за собствената ни природна и човешка култура.

 

* Важно уточнение:  Интервюто с проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак е направено на 8 март 2020 г. АМТИИ провежда в момента възможните свои занятия със студентите в онлайн платформи и чрез онлайн общуване.

 

 


От категорията

150 хиляди зрители на седем заглавия на SOFIA OPERA PEARLS STREAMS

SOFIA OPERA PEARLS STREAMS-1585239580.jpg

Софийската опера се радва на изключителен интерес от своята публика и ...

31 март 2020 | 18:08

Театър "София" с онлайн подарък за своята публика - "Парижката Света Богородица"

Снимка: Столична община-1585298484.jpg

Видеозапис на 100-тното и последно представление, спектакъл на Лилия Абаджиева ...

27 март 2020 | 10:40

Започва националната кампания „Купи 1 книга“

Започва националната кампания „Купи 1 книга“-1585815019.jpg

Голямото семейство на книгата се обръща към всеки, който в тези несигурни ...

2 апр. 2020 | 11:09

Отбелязваме Международния ден на детската книга

Отбелязваме Международния ден на детската книга-1585810434.jpg

През 1958 г. ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, ...

2 апр. 2020 | 09:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.