Ако някой от днешните критици на абитуриентите си мисли, че на бала си е бил модна икона и пример за подражание, нека се вгледа по-внимателно в снимките си оттогава. Снимка - Георги Колев

Абитуриентски престъпления и родителски комплекси

16615 | 23 май 2015 | 12:22

А всъщност интересували ли сме се как изглеждаме ние на младите хора?


„Живеем в упадък. Младите не почитат вече родителите си. Те са груби и нетърпеливи. Често пълнят кръчмите и нямат никакъв самоконтрол.“ Това не е цитат от статия, посветена на абитуриентските балове от последните седмици в българката преса, а надпис в египетска фараонска гробница отпреди 6000 г. преди Христа.

 

През 7 в. пр.н.е. древногръцкият поет Хезиод, съвременник на Омир и смятан за баща на дидактичната поезия, пък пише: „Не виждам никаква надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от несериозната днешна младеж, толкова безразсъдна, че с думи не може да се опише.“

 

 

Платон пък казва „Какво им става на младите?... Създават безредици по улиците, заразени са от безумни идеи. Моралът им е в упадък. Какво ще стане с тях?“ А в четвърта част на фундаменталния си труд „Държавата“ ще отбележи: „Младите трябва да мълчат пред по-възрастните, да показват уважение, като стават и настаняват по-старшите, да почитат родителите си.“

 

Та недоволството и злословието по адрес на младите хора не е от вчера и не бележи някаква повратна точка на съвремието, някакъв нов процес, нещо достойно за отбелязване, анализиране и страхуване. Това си е прастара динамика, част от ежедневието, както изгревът и залезът на слънцето. Обаче тази ярост особено се активизира всяка година през май, когато започват абитуриентските балове. Тогава настава някакво

 

опиянение сред по-възрастните,

 

че най-накрая са намерили физически доказателства за това, че младите хора наистина не стават за нищо. И тръгват едни снимки на абитуриенти по медиите, почва се едно вайкане, едно надсмиване, едни дълги дидактични поучения. А ако се погледнем отстрани, ще установим, че приличаме на дърти оплаквачки, на които основният мотив не е естетиката и притеснението за морала, а завистта и носталгията по нещо изгубено.

 

Какво ли не бих дала, за да мога да съчетая някак си сегашния си ум, вкус и опит на човек на средна възраст с дързостта и свежестта на младостта си. Това общо взето би била идеалната ми аз. Обаче то никога няма да се случи. Житейски достоверно е да им се радвам поотделно. Някаква висша сила се е погрижила да не допусне никога подобно идеално съчетание, за да ми дава винаги мотиви за развитие и подобрение. И това важи за всички, не само за мен. Не мога да разбера обаче защо тогава по време на абитуриентските тържества с такова настървение се рови за най-лошите примери на тоалети и поведение и се изисква от приносителите им да имат сдържаността, мъдростта и вкуса на средната възраст?

 

Младостта е за това - за да се греши

 

Да ни пази бог от млади хора, които никога не са допускали грешки, защото те на нищо няма да се научат и ще са цял живот зависими от предното поколение. Дори в най-големите модни и поведенчески престъпления по време на баловете има нещо трогателно. Склонни сме да се умиляваме пред прохождащо дете, което пристъпва неумело и аха! ще падне. Но сме жестоки пред прощъпалника на зрелостниците, които също напипват пътя в един порядък по-сложна материя от ходенето. На абитуриентския си бал те за първи път се опитват да са големи хора. И като във всеки първи път има провали и спъване. За разлика от прохождането обаче, където се разчита изцяло на инстинкт и моторика, в първите си опити да са възрастни те разчитат на това, което предното поколение им е преподало. Или не е. Техните провали тогава всъщност са провали на родителите им.

 

Ако се вгледаме в най-ярките абитуриентски престъпления срещу вкуса и морала, ще видим, че те дори не носят авторството на младите хора. Това важи и за абитуриентската каляска в Харманли, която обра толкова присмех напоследък. И за лимузините и екстравагантните тоалети. И за чалгата, която дъни в ресторантите.

 

Показността е скъпа и зрелостниците нямат пари,

 

за да я платят. Плащат я майките и бащите. Те вграждат своите въжделения и комплекси в бала на децата си. И след това нечии чужди родители се присмиват на невинните жертви на тази показност. Доста е неприлично да хокаш чужди деца, в чието възпитание не си взел никакво участие.

 

Имах късмета родителите ми да ме оставят изцяло сама да се изложа на своя бал. Аз си избрах роклята, прическата, обувките. Ако са били недоволни, то са си давали сметка, че не са успели да ме научат на нещо и са си премълчали. Близо трийсет години по-късно не показвам доброволно и без бой снимките си оттогава на никого. След 12 години в униформа се бях опитала да набутам всички признаци на новопридобитата си свобода във външния си вид за една вечер. И се бях намазала с толкова брокат, че сигурно се виждаше как светя от Космоса. Вероятно съм изглеждала глупаво на всички по-възрастни хора около мен. Но това си беше мое право - да се изложа самостоятелно, да си направя грешките, от които след това щях да градя познанията си за вкус и мярка. Никой не ме упрекна, всички ми се радваха, дори и в онзи нелеп вид. Ако някой от днешните критици на абитуриентите си мисли, че на бала си е бил модна икона и пример за подражание, нека се вгледа по-внимателно в снимките си оттогава. Нека си спомни как се е напил, как се е прибрал сутринта със скъсан чорапогащник и с обувките в ръка. И ще стане малко по-милостив.

 

Както в края на 80-те години на миналия век, когато аз бях абитуриентка, така и днес прилично облечените и нормално веселящи се млади хора са мнозинство. Дори смея да твърдя, че ние изглеждахме доста по-нелепо, защото прекарахме ученическия си живот в униформи, в страх и ограничения и нямахме никаква възможност да тренираме вкуса си преди бала. Днешните млади хора са една идея по-умели от нас, защото имат повече свобода и информация. Никой обаче не вади добрите примери на показ, а натъртва на лошите. Свободата предполага и повече ексцесии. Но нали това искахме? Хем копнеем за повече възможности, хем не можем да ги понесем. Защото свободата върви ръка за ръка с толерантността, с приемането на чуждата изцепка, без да я съдиш. А ние по инерция от

 

времето, което вкарваше всичко в калъп,

 

се мъчим да фризираме и подстрижем младите хора около себе си по свой вкус и подобие.

 

Като тийнейджърка бях казала на родителите си, че нямат право да имат претенции към поведението ми, защото аз съм 50% продукт на гените им, а останалите ми 50% са резултат от възпитанието, което са ми дали. И досега вярвам в това. Младите хора ще са такива, каквито си ги направим. И като ги наричаме бездуховни идиоти, ние всъщност обиждаме собствените си способности да ги отгледаме. А присмехът срещу провалите им всъщност е завоалиран страх от нашата нелепост. И логиката непрекъснато опровергава тази праведна поза на по-възрастните, че знаят повече, че са по-добри. Защото за цялата история на човечеството прогресът винаги е вървял само напред. Още отпреди 6000 г. преди Христа, когато някой древен човек е описал във фараонска гробница недоволството си от младото поколение, та до днес. И този прогрес винаги се носи от тези нелепи, неставащи за нищо младежи, каквито и ние сме били някога за по-възрастните от нас.

 

Та нека ги оставим да изглеждат глупаво на бала си и да не им набиваме комплекси. По-добре да са дръзки и да сбъркат, да си търсят с лутане пътя, да се научат сами от изцепките си, отколкото да ни повторят нас без никакви отклонения. Щото и ние не сме стока. Питайте предното поколение. А всъщност някой интересувал ли се е как изглеждаме ние на младите хора в своята дидактическа поза? Ще се потиснем много, ако чуем истината от първа ръка. И може би затова бързаме да кажем своята, за да не чуем тяхната присъда.


Още по темата

Балът в български вариант

-1431791339.jpg

Абитуриенти обличат тениски. Браво!

17 май 2015 | 12:00

Дънки и абитуриенти – предай нататък

-43ewqwqew3ew23w.jpg

Баловете губят всякакво смислено съдържание

7 март 2014 | 07:39