Ралица Негенцова

Заради бегълците от правосъдието

Адвокатите на война с прокуратурата

10773 | 7 апр. 2015 | 19:00

Защитниците искат да отпаднат строгите мерки в НПК, предложени от екипа “Цацаров”

Ралица Негенцова-1428422523.jpgСотир Цацаров-1428422541.jpg

Баталиите за извънредните правомощия на прокуратурата да спира и разваля сделки прикриха един скрит двубой между два колоса в правораздаването - адвокати и прокурори. Противоборството обаче е надвиснало застрашително над приетите на първо четене от парламента поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за затягане на режима срещу бягствата на осъдените от правосъдието.

 

Адвокатската гилдия не одобрява нито едно от февруарските предложения на екипа „Цацаров“ срещу бегълците зад граница. Това личи от становището на Висшия адвокатски съвет (ВадС), подписано от председателката му Ралица Негенцова, до шефа на правната комисия Данаил Кирилов. С незначителни изключения защитниците настояват промените вкупом да отпаднат, защото вещаят нови осъждания в Страсбург.

 

С особено усърдие гилдията на защитата е ударила новия режим на забраната за напускане на страната. „Дамгосване“ на неосъдени хора - така е определена една от най-атрактивните промени в НПК - отнемането на документи за самоличност при наложена забрана за напускане на страната. От проекта наистина не е ясно по какъв ред ще се издават евентуалните заместващи документи, как ще изглеждат и какво ще пише в тях. Но пък предложението на обвинителите е сигнал за парламента, че му предстои работа, инак прокурорите са посочили, че са наложителни промени в Закона за българските документи за самоличност и в Закона за изпълнение на наказанията.

 

Адвокатското неодобрение се е разпростряло върху всички останали нововъведения. Отхвърлени са идеите за промени в Закона за спецсредствата, смяната на подсъдността на лица с имунитет, според която делата ще се гледат от спецсъда, а не както сега от Софийския градски съд (СГС). Защитниците са отрекли дори идеята на прокуратурата да затегне правилата в собствения си двор, така че по-висшестоящите прокурори да мотивират всички указания до подчинените си от пониските инстанции.

 

Заплахата „Страсбург“

 

Пълното отрицание е избуяло най-силно срещу предложенията за арести преди окончателната присъда. Заради зачестилите бягства на осъдените прокуратурата предложи да се даде възможност на съда да задържа под стража или да налага по-тежка мярка, когато подсъдимите са признати за виновни на втора (въззивна) инстанция и им е наложено „лишаване от свобода“. А ако осъждането е за не по-малко от 10 г. или на друго по-тежко наказание, опасността от укриване да се предполага от самото наказание и подсъдимите да бъдат задържани до решението на последна (касационна) инстанция.

 

Промените „ще върнат страната във времето на осъдителните решения от Страсбург“, смята Ралица Негенцова. Ако действащото законодателство остане същото, осъдените ще чакат окончателните си присъди зад граница, контрира Сотир Цацаров.

 

Заради овехтяло законодателство, което позволяваше тежестта на обвинението и предвиденото наказание да стават причина за налагане на арести, България неведнъж е осъждана от Съда по човешките права в Страсбург. Това наложи и сериозни промени в НПК и в момента мотив за задържане под стража преди окончателното приключване на делата е само поведението на обвиняемите по време на наказателните производства. Това казаха и върховните съдии в Тълкувателно решение №3 на ОСНК на ВКС от 2012 г. „Постановяването на осъдителна присъда и налагане на „лишаване от свобода“ не може да се отчита във вреда на подсъдимия.“ Или - самото наказание не е основание за задържане, както й се иска на прокуратурата, подсказват адвокатите.

 

Фиаско?! Едва ли!

 

Очевидно и обвинителите са се заровили в същото тълкувателно решение, а в мотивите му са открили и едно многозначително изречение: „Постановяването на осъдителен съдебен акт и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“ не е посочено в законов текст и заради това не може да утежнява положението на подсъдимия.

 

Това за прокуратурата означава „Може!“, ако задържането се запише в закона. Затова и предлагат съдът да има право на преценка дали една тежка присъда би отключила неподозирани желания за бягство у подсъдимия независимо от поведението му по време на процеса. И то с уговорката, че съдилищата трябва да отчитат и оневиняващите доказателства.

 

„Галеви“-те се държаха дисциплинирано по време на делото им, явяваха се в съда, не отлагаха безпричинно заседанията и т.н., но когато съдът им даде по пет години затвор, „отличните“ подсъдими духнаха зад граница. Така се измъкнаха и осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека „Соло“ Илиян Тодоров, и Вили Георгиев, и Светлозар Стоилов, които получиха 18-годишни присъди за убийството на студента Стоян Балтов. И т.н, и т.н. Общо взето, рядкост е подсъдим, заплашен от ефективно наказание, да „буйства“ излишно преди произнасянето му.

 

Доста пресилен е и адвокатският извод, че няма обществена потребност от промени заради затрудненията на прокуратурата с няколко знакови подсъдими. Илиян Здравков, уличен в убийството на 23-годишната Вероника от Велико Търново, не беше никому известен преди смъртта на момичето. Но след задържането му се оказа, че е бил безуспешно издирван за изтърпяване на други влезли в сила присъди! Нужно ли е всички рецидивисти в държавата да нашумяват с нови драстични престъпления, за да се затегне режимът? Къде потъват осъдените, докато съдилищата пращат окончателните присъди на прокурора за изпълнение, е друг въпрос, чийто отговор се търси още.

 

Де да бяха няколко!

 

Уви, сред бегълците от правосъдието не са само знакови лица, а стотици радетели на тихия фронт. По данни на прокуратурата през 2014 г. над 700 са осъдените с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“, които са на свобода. 871 са осъдените на затвор, останали неприбрани до края на 2013 г. С натрупване от 1993 г. насам неизпълнените присъди „лишаване от свобода“ са 1115, наложени на 1041 души.

 

Логично адвокатите може да отрежат: проблемът си е на прокуратурата - да си ги е прибрала. От прокуратурата ще отвърнат - е, затова търсим изход от затрудненията! Ако е по-бързо наказателното ви производство, осъжданията ще съвпадат с наложените арести по време на процеса за тежки престъпления и след година-две ще си ги взимате направо от следствените изолатори за затвора, е друга вероятна контра на защитата. Бързината не трябва да пречи на качеството на правосъдието, няма да се дадат прокурорите.

 

Хипотетичните спорове между основните участници в наказателния процес едва ли са утеха за жертвите на престъпления. Но в края на краищата прокуратурата вижда изход за проблемите от собствената си камбанария. Нормално е държавното обвинение да „обезпечава“ своята работа, адвокатите да бранят правата на клиентите си. Макар че нито една от двете гилдии не е освободена от задължението да се съобразява както с човешките права, така и с обществената потребност от сигурност в държавата.

 

В двубоя адвокти-прокурори обаче липсва един важен играч - Министерството на правосъдието.

 

Какво мислят неговите експерти за промяната в един от най-сложните закони, какъвто е НПК, още е мистерия. А тяхното мнение е важно, защото именно от това ведомство се очаква обективна наказателна политика. И още нещо - гафовете с бегълците се приписват единствено на съдебната власт.

 

Реалността обаче сочи, че правилата не проработват и защото нито полицията, нито съдебната охрана съумяват да предотвратяват изчезването на осъдени престъпници. Прави са адвокатите да питат например защо ще изземват лични документи, когато границата е обезпечена с пограничния контрол на служители от полицията, в чиито информационни масиви съществуват всички наложени забрани?

 

Сложен е балансът между правата на човека и целта на закона да наказва извършителите на престъпления. Вярно е, че държавата не бива да решава проблемите си за сметка на човешките права, но има проблеми, които трябва да се постарае да поправи. Защото уродливите казуси с бегълците се нароиха не без активното бездействие и на правоохранителните й органи. Ако всеки си вършеше професионално работата, сега нямаше да се търси изход в арестите.


От категорията

Прокуратурата разпространи разговори на Божков с журналиста Огнян Стефанов: Първо ще бутна Влади...

-1593936843.jpg

Част от събраните материали представляват веществени доказателствени средства, ...

14 юли 2020 | 11:33

Милева: Божков и Цветан Василев са в заговор с политици и журналисти срещу прокуратурата

-1590830673.jpg

В следващите часове ще станете свидетели на това как обвиняеми си партнират с ...

14 юли 2020 | 10:53

Спецпрокурори: Недопустимо да се иска оставката на главния прокурор Иван Гешев

-1594735842.jpg

Изразяваме безпокойството си от опитите за намеса в работата на българската ...

14 юли 2020 | 17:09

Прокуратурата възложи на Танева спешна проверка за опасни препарати за растителна защита

-1592572543.jpg

Трябва да се установи осъществява ли се внос, пускане на пазара или употреба на ...

14 юли 2020 | 16:50