Загиват 12 български генерали, дори и във войните не са загивали заедно толкова генерали, казва историкът

Акад. Георги Марков: Президентът Радев да започне помирението за Гражданската война преди 100 години

14282 | 16 апр. 2018 | 09:48

Има сблъсък между двата цвята на терора – „червения“ терор и „белия“ терор. По идеологически причини преди 1989 г. се наблягаше на „белия“ терор – на жертвите след атентата. А след 1989 г. - на „червения“ терор, обръща внимание той


Трябва да има помирение за гражданската война преди сто години, категоричен е историкът акад. Георги Марков. В интервю за агенция „Фокус“ по повод най-кървавия терористичен акт в българската история - атентата в църквата „Св. Неделя“, при който загиват над 150 души, той лансира идеята, че президентът Румен Радев може да сложи началото на процеса на помирение.

 

Ето и цялото интервю на акад. Георги Марков пред Цветилена Симеонова за "Фокус":


- Акад. Марков, на 16 април се навършват 93 години от атентата в църквата „Света Неделя“, който до атаките на 11 септември 2001 г. дори държи печалния световен рекорд по брой жертви. Какво точно се случва на 16 април 1925 г.?
- Това е един пореден трагичен връх в Гражданската война, която поразява България от преди 100 години. В края на септември 1918 г. във Владая, Княжево, Горна баня, Захарна фабрика българи започнаха да убиват българи. Това е сблъсък между двата цвята на терора – „червения“ терор и „белия“ терор. Това го подчертавам, защото по разни идеологически причини преди 1989 г. се наблягаше на „белия“ терор – на жертвите след атентата. А след 1989 г. започна да се набляга на „червения“ терор, като някои дори твърдят, че „бял“ терор нямало, тъй като държавата имала право на свой безусловен защитен рефлекс. Това за мен е едно обезумяване в онази трагична Гражданска война, тъй като самият атентат е планиран няколко месеца преди извършването със съгласието на Коминтерна. И динамитът се внася по Черно море с лодки по линията на Коминтерна. Избиването на тогавашния политически елит е трябвало да бъде сигнал за ново въоръжени въстание. Обаче се вижда, че няма условия за такова въстание и Васил Коларов издава нареждане да не се извършва атентат или поне да се отложи. Но военната организация на партията, която се оглавява от кадрови офицери – майор Коста Янков, капитан Иван Минков, който е автор на онзи траурен марш за покойните, и др., вижда, че правителството на Цанков започва да унищожава представители на Комунистическата партия – Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов и други депутати, разстреляни по софийските улици. Но това пък е в отговор на проф. Никола Милев – главният редактор на всекидневника „Слово“. Това е братоубийство, което според мен стига да безумие. Но военната организация отказва да отложи атентата. Имало е дори идея да се взриви Народното събрание. Но всъщност терористи от военната организация на БКП застрелват ген. Коста Георгиев, който е от Военния съюз на ген. Иван Вълков. И то го убиват в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“, когато той отива с внучката си на Велики четвъртък да се черкува за Великден. И терористите са знаели, че погребението на ген. Георгиев ще привлече цялото правителство и царя. Но два дни преди това анархо-комунисти устройват засада на царя и убиват негов служител от Природонаучния музей, но царят се спасява по една случайност, тъй като се задава автобус и той скача в него, връща се в града и вдига тревога. И на 16 април царят отива на погребението на своя служител и така закъснява за опелото в „Св. Неделя“, което го спасява. Взривът е ужасен и това, от което най-много ме боли, е, че загиват 12 български генерали, които отиват да отдадат почит на своя колега - дори и във войните не са загивали заедно толкова български генерали. Над 150 души са убити или умрели от раните си след това. Такова злодеяние е нечувано – на Велики четвъртък да взривиш Божия храм. Ген. Луков поднася на царя указ за извънредно военно положение още при Арабаконашния атентат, но царят тогава отказва. Но после подписва и вече започва „белият“ терор – по предварително изготвени списъци се извършват масови убийства, около 450 души са избити. Ген. Иван Вълков нарежда да се изтребят и интелектуалните подбудители – Гео Милев го удушават заради поемата „Септември“, Йосиф Херц също е удушен, след като спират няколко негови вестника заради критика към правителството, поетът Сергей Румянцев и той – и други, които нямат нищо общо с атентата. И по този начин се отваря рана – рана, която според мен и до днес не е излекувана. Трябва много внимателно да подхождаме към този атентат и да не се спекулира политически, защото има проява и на единия, и на другия вид терор. Трябва да осъдим всички цветове на терора.

 

- Каква е била обстановката в страната по това време и какво е посланието на извършителите?
- Обстановката е била критична, защото вилнеят не само политически, но и криминални чети. Моят дядо е търговец от Калофер и е отвлечен на 24 май 1924 г. от една криминална чета. И баба ми е плащала откуп със злато. Така че вилнее една несигурност и властта употребява насилие повече, за да смаже политическите си противници, отколкото да се справи с тази криминална престъпност. През 1924 г. се появява Законът за защита на държавата, който вече въвежда военно положение, и властта се взима в ръцете на военните. Следват военни трибунали, присъди по късата процедура, има убийства, които са извършени срещу политически лица без съд и присъда. Така че тогава е имало една критична обстановка, която правителството трудно овладява. Но тази несигурност помага на комунистическата партия – единствената партия, която може да вилнее в нелегални условия, това е комунистическата партия. Тя получава средства от Коминтерна. Сталин по това време развива тезата за новата революционна вълна в Европа и поощрява както въстания, така и атентати. Но се изостря вътрешно-политическата обстановка и цветовете на терора, за съжаление, вземат и невинни жертви като Гео Милев – един гениален поет.

 

- Има ли сведения каква е съдбата на преките извършители на атентата?
- След 9 септември това е става важен въпрос. Тогава Георги Димитров казва на Кимон Георгиев: „Ние трябва да съдим не само за престъпленията от 1941 – 1944 г., но и от 1923 - 1925 г.“ Например за убийството на Стамболийски и за много други убийства без съд и присъда. Но въпросът е, че по онова време (1923 - 1925 г.) време Кимон Георгиев е бил в ръководството на Военния съюз и и той също е виновен за „белия“ терор. И ген. Вълков е, разбира се, арестуван, както и полковник Димитър Порков, който е началник на Трета секция на Разузнаването в щаба на армията, както и други офицери. Но тогава процесът за атентата в „Св. Неделя“ не се състои, чак 1953 г. е този срещу ген. Вълков и неговите хора от т.нар. Поркова команда. Но Кимон Георгиев отказва да се яви като свидетел. По това време ген. Вълков е на 78 години, но въпреки това е осъден на смърт чрез разстрел, но е помилван и умира в Пазарджишкия затвор. Разстреляни обаче са Димитър Порков, Кочо Стоянов и други от най-изявените палачи след атентата в „Св. Неделя“. Това става толкова късно, защото хора от Военния съюз са на власт непосредствено след 9 септември – най-вече Кимон Георгиев и Дамян Велчев.

 

- Какъв трябва да е съвременният прочит на тези събития?
- Трябва да се говори за помирение. Преди време учредихме едно сдружение инициатива за помирение и аз на пресконференцията казах, че тази 100-годишна Гражданска война е „гореща“ и „студена“, защото днес има „студена“ гражданска война. Може ли на зам.-председателя на Народното събрание да му искат оставката за това, че той доста цинично се произнесе, че Народният съд е едно необходимо и неизбежно военно законодателство – това е цинизъм. И тогава се разгоряха разни разправии в Народното събрание, политиците ровят в тези рани предимно със свои користни цели – трябва да престанат, трябва да има помирение. Има поговорка – на чужд гроб не плачи. Има невинни жертви и от двете страни на барикадата – едните плачат на братската могила на 9 септември, другите плачат на 1 февруари на паметника на жертвите на тоталитаризма. Идеята е, за да има национално единение, трябва да има национално съгласие – а за да има национално съгласие, трябва да има национално помирение. Както стана в Испания с три годишната жестока гражданска война – там има много повече жертви в сравнение с България. Победителят генерал Франко им издигна паметник – Долината на падналите, и изписа имената на всички, загинали за Испания – и комунисти, и франкисти, и какви ли не анархисти. В Гърция също се помириха – тяхната жестока гражданска война 1946 – 1949 г. (също три години). Какво трябва да направим ние? Трябва първо да се поднесат венци независимо къде – или Братска могила, или на НДК, и естествено след това да се поднесат и венци на другите жертви на войната. Това е една добра идея и се надявам президента ген. Румен Радев като държавен глава да я приеме и да се осъществи и септември месец да отбележим края на 100-годишната гражданска война.

 


От категорията

Валерия Велева: В държавата на баба Дора дори и чумата не е истинска!

-1448546816.jpg

Днес това може да коства оставката на един чиновник или един министър. Утре ще ...

17 юли 2018 | 18:49

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност-1531745503.jpg

Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради ...

16 юли 2018 | 15:50

Турският учен Мехмет Алтан: Когато политиката определя всичко, тогава обществото се разпада

Сн. инстаграм-1532097109.jpg

Един от проблемите на Турция е, че тя не е в състояние да утвърди една външна ...

20 юли 2018 | 17:22

Проф. Косуми, бивш премиер на Косово: Българското председателство е късмет за държавите в региона

Проф. д-р Косуми: Процесът на интеграция в ЕС остава основният политически и стратегически въпрос за в Югоизточна Европа.-1532095127.png

Страните от региона не показват готовност и воля, за да разрешат политическите, ...

20 юли 2018 | 17:03

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Васил Здравков


19 апр. 2018 | 21:51



Всичко казано от акад. Г. Марков е много хубаво. НО. В момента сме свидетели как дългогодишни членове на БКП, впоследствие мутри, и синове на шофьори на шефовете на ДС с по 6 апартамента се изказват на тема комунисти. Докато тези лица не замлъкнат, не може да се мисли за помирение.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.