Аз съм дълбоко убеден, че след такива кризи, в края на краищата, всеки получава каквото е заслужил, каза още той

Ал. Маринов: Не можем само да седим зарити в земята и да чакаме бурята да отмине, ще се задушим

13938 | 9 апр. 2020 | 17:58

Няма реалистичен вариант, при който напрежението между президент и премиер да не продължи да ескалира, смята той


Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към президента, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“:

Водещ: На пресконференция министър-председателят Бойко Борисов уволни изпълнителния директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев и цялото ръководството на държавната банка. Причината е скандалът с дадения кредит от банката в рамките на 75 млн. Лева на известна колекторска фирма. И сега стои въпросът: рискува ли Борисов като влезе в открит сблъсък със сочените за лобита на ДПС в правителството и извън него от 2013 години насам? Добре е да уточним, че към банката и към самия Мавродиев досега е имало многократни критики, които са били аристократично подминавани. В близките часове Стоян Мавродиев пък даде своето обяснение, че всъщност премиерът е бил поведен и че лична вендета се води срещу него от медийна група и нейния собственик, срещу когото се водят дела за пране на пари. Защо накрая премиерът все пак се реши да уволни главния изпълнителен директор на ББР? Следва анализът на проф. Александър Маринов.


Александър Маринов: Защото бяха преминати всякакви граници. Ние много добре знаем, че премиерът има една – да я наречем така – червена линия. Когато бъде поставен под съмнение или под удар неговото лично положение или личен престиж, той действа безкомпромисно. В случая това, което направи държавната банка, което би трябвало да бъде контролирано от правителството, от финансовия министър, беше така да се каже шамар на всички заявления на управляващите и лично на министър-председателя, защото е ясно, че тук става дума в дадения случай не за пир по време на чума, а за далавера по време на чума, което е още по-лошо. Много неубедителни аргументи, даже смешни са аргументите, защо е предоставен кредитът. Ако това беше частна банка, ако това беше банката на г-н Мавродиев, той може да прави с нея, каквото си иска, но в случая става дума за държавни пари, и това за банка, в която в условия на криза се наливат 700 млн. лева. Така че в дадения случай когато задейства инстинкта за самосъхранение, предполагам, че Борисов е готов да поеме всякакви рискове.


Водещ: Дори и да се конфронтира с ДПС, за чието лоби се сочи въпросният главен изпълнителен директор на държавната банка?


Александър Маринов: Вярно е, че такъв е рискът, обаче ясно е, че той, имам предвид министър-председателят иска да отклони отговорността, иска да отклони упреците от себе си, и вероятно действа с оглед на непосредствената заплаха. А вече какво ще бъде по-нататък. Аз смятам, че той се ръководи от една интуитивна схема. Интуитивна казвам, защото едва ли много подробно я е обмислил. Какви възможности има пред Борисов – има само две. Едната възможност е, че правителството ако продължава да не се справя, защото аз съм убеден, че правителството не се справя добре с управлението на кризата като цяло, а не на отделни нейни аспекти, ако правителството не се справи добре и последиците са тежки, имам предвид икономически, социални, всякакви, той е обречен. Нещо повече, върху него ще се стовари цялото натрупвано негодувание през годините. Ако обаче се случи така, че правителството се справи или оставим с впечатлението, че се е справило, това е неговият огромен шанс. Малък, но все пак има такъв шанс. Той се опитва да играе тази игра – на спасителя, на жертвоготовния човек, на този, който се грижи за здравето на хората, за живота им, че няма да мори народа, а ще пази всеки живот. Разбира се, това е неубедително по същество, защото ние знаем, че не само коронавирусът убива. Много други неща убиват, притискат, мачкат, тормозят хората и днес, и в бъдеще. Чета тези дни анализи, какво очакват хората по света в резултат на кризата, и се учудвам как може да са толкова лекомислено оптимистични прогнозите на българското правителство, на основата на които прогнози то предложи актуализация на бюджета, взема мерки, поема ангажименти пред хората, че всичко ще е наред и т.н. Но пак казвам, министър-председателят е решил вероятно да играе тази игра ва банк, да спасява себе си от непосредствените заплахи, а оттам нататък вече – каквото сабя покаже, както се казва, или каквото криза покаже.


Водещ: Този ход на премиера какви пукнатини оставя? Дали ми се струва, че улавям вече и разделение около самия премиер? Виждаме, че на различни гласове пеят Томислав Дончев и Владислав Горанов.


Александър Маринов: Това е съвършено разбираемо. Ние непрекъснато казваме и с основание казваме, че тази криза е толкова силна и сериозна, че нищо няма да е същото като преди. Ние го казваме, но някак си още не можем, обяснимо е, защо не можем да го осмислим в цялата му дълбочина. Българската политика ще бъде силно променена. Тя вече започна да се променя, защото тук не става дума за обичайните скандали, разправии, комбинации, задкулисни сделки от последните години. Тук става дума за нещо много сериозно. И вижте, дори и не толкова умните хора в правителството разбират, че този трик, защото това е трик – аз много внимателно използвам думите – трикът с насаждането на голям страх няма да работи дълго време. Да, осъзнавам много добре, че хората са уплашени, поне една част от тях, че се притесняват от заплахата за живота и здравето си, но има много други неща, които се случват. Вижте само опашките пред бюрата по труда. И с всеки изминал ден ще расте усещането в обществото, че само да ни плашат, да ни казват да си седим в къщи, да не доближаваме никого, едва ли не да не дишаме, не могат да свършат работа. Аз не казвам, че трябва да се пренебрегват санитарните, медицинските препоръки и ограничения. Не казвам това. Но вижте, мисля, че някой го каза много добре – ние трябва да се научим да живеем с този вирус, защото той няма да изчезне на 14 май, той вероятно още дълго време ще бъде тук. Аз чета различни прогнози, че са възможни рецидиви на заразата, тоест, няма да имаме типична V-образна крива, а W, а може би няколко W криви. Не може да спре обществото да произвежда, да потребява, да общува и т.н., защото това също е смърт, макар и по-бавна, но сигурно по-мъчителна. Така че държавата е длъжна да го вземе предвид, всъщност между другото, това казва и президентът. Аз не мога да разбера защо по такъв елементарен начин се изопачават неговите думи. Той не е казал да махнат карантината, той казва нещо, което вече правят другите. Вижте, на много места правят: в Австрия, в Белгия, в Германия, в Словения. Почва едно подготвяне, планиране, изпробване на стъпките за постепенно внимателно, избирателно да кажем завръщане към по-нормално функциониране. Тук ще прояви нивото на държавничество и на управленско умение и майсторство, а бих казал и самообладание. Защото е много лесно да плашиш: Стойте, пазете, не правете това, не правете онова.


Водещ: Е, то не може да продължава вечно. Поне от седмица насам питам точно това – как ще живеем занапред с коронавируса?


Александър Маринов: Но към него трябват и още неща, които ги няма за съжаление у нас. И у хората в правителството по един или друг начин, кой с разум, кой с инстинкт, усеща, че тези въпроси ще бъдат зададени, и те ще бъдат зададени много остро и последиците ще бъдат много сериозни.


Водещ: Казахте, че българската политика започва да се променя. Е, как и къде виждате тази промяна?


Александър Маринов: На този етап сме във фазата на разпад. Всеки започва да мисли, как ще се спасява, мисли за себе си, мисли как да не бъде посочен като отговорен и т.н. Това е неизбежно. Когато управляващият елит, управляващата класа няма необходимите качества, тя не може да излезе от кризата с необходимата ни пласт от интелигентност, компетентност и мъжество. Няма. Сега започва паниката. Аз смятам, че паниката в средите на тези, които взимат решения, е по-голяма от паниката в средите на хората, за която толкова много говорим. След това постепенно ще се види, и аз смятам, че обществото може би не веднага, не толкова успешно изведнъж, ще прецени, кой какво е правил, какво е предлагал, кой е бъркал. И ще ви кажа, кое е най-важното тук, защото говорим за промяната в българската политика. Ние с вас много пъти сме го обсъждали този въпрос – промяната в българската политика не е в това просто да се сменят лицата и имената, промяната се състои в това: коренно радикално да се промени начинът, по който се прави политика. Именно този дефицит на умения, на знания, на компетентност, на добросъвестност сега личи много ясно. Това е, според мен, много тежък, много болезнен, но много ценен урок за българското общество, защото ако не сега в епицентъра на тези страхове и страсти, то утре, вдругиден повечето от нас ще си зададат въпроса: защо беше така, защо не бяха предприети мерките, които бяха предвидени? С вас сме говорили за Закона за защита при бедствията. Защо не бяха използвани другите възможности, които уж би трябвало да съществуват? Защо държавата ни не може да се справи? Защо е този изумителен наплив от самохвалство, самочувствие, перчене? Как можеш да кажеш, че ни дават за пример от Сингапур до Великобритания? Никой не се интересува от нас. И с какво да ни дават за пример?

Аз чета тук един справочен материал – мерките, които предприемат само в Европейския съюз, тяхното най-кратко описание е отнело 150 страници. Различните страни предлагат и прилагат стотици или поне няколко десетки различни допълващи се, нюансирани, целенасочени мерки. Ние колко мерки можем да посочим, които предлага нашето правителство? Дали ще можем да изброим 10 – съмнявам се. А и тези, които се предлагат, всъщност какво представляват? Ами една много голяма част от хората имат нужда не от заем, а от помощ. Защото няма да стигне времето да вземеш заема, пък да мислиш за връщането му. Въпросът е за помощ, какво да се помогне на хората сега, а не да ни казват: като свърши кризата ние ще мислим как да помогнем. Тогава какво, ще възкресяват хора и фирми ли? Не ми се вижда много това приемливо. Та, искам да кажа, че трябва да се промени начинът, по който се мисли за политиката, за отговорностите, свързани с политиката, а оттам вече да се промени начинът, по който подбираме хората, които трябва да вършат това нещо. И в този смисъл, ето ви една илюстрация на китайския смисъл на понятието „криза“ – заплаха, която създава възможност. Ето това, което преживяваме, ни дава възможност, на повечето от нас, да се замислим, да се огледаме, да видим, да си отговорим на въпросите – как избираме и как контролираме хората, на които даваме отговорността да ни управляват?


Водещ: Въпросът е дали ще използваме, дали ще употребим тази възможност. Защото виждате, ние блуждаем в политическо дребнотемие. Като казвам ние, не персонифицирам вас и себе си, а говоря по принцип – хората като цяло. Бяхме свидетели на свръхкомични скечове в парламента около депутатските заплати. Нямаше реакция.


Александър Маринов: Знаете ли, все пак аз не мисля, че мнозинството от българите са възхитени от това, което виждат.


Водещ: Те не са възхитени, но не го изказват.


Александър Маринов: Е, то сега и няма много възможности. Освен това, промяната в политиката минава през ясното съзнание, че трябва да говориш, трябва да си кажеш мнението, трябва да се пребориш с усещането, че никой не те слуша и няма никакъв смисъл да говориш. Споменавам думата „говорене“ в най-широкия смисъл – изразяване на позиция, не непременно да формулираш някоя мъдра мисъл. Така че аз смятам, че подобни шокове, истински медицински шокове помагат на обществата. Е, разбира се, винаги може да се случи и най-песимистичният вариант, когато и най-силният шок не може да възвърне към живот. Но аз не съм чак толкова голям песимист и смятам, че до голяма степен българското общество, поне от гледна точка на отношението към политиката, ще помъдрее и ще узрее за промени, да поиска и да наложи такива промени.


Водещ: Ще продължи ли да ескалира напрежението между президент и премиер?


Александър Маринов: Няма реалистичен вариант, при който да не продължи да ескалира поради една фундаментална причина, отново казвам, тази причина не е лична, тя дори не е свързана с асиметричната арогантност в това отношение. Причината е фундаментална. Тя съществува отдавна, от началото на мандата на президента, но се изостря, защото се изострят проблемите на българското общество. И те бяха най-силно, най-ясно проявени в условията на криза. Защото тук не става дума за една или друга словесна престрелка, тук става дума за фундаментално различни начини на мислене за политиката и отношение към начина, по който трябва да се управлява държавата. Аз не виждам да се промени Бойко Борисов или хората около него. Те нито могат, нито искат да го направят. А президентът със сигурност няма да отстъпи от своята позиция, дори и с риск за временни, убеден съм, времени имиджови щети, да говори това, което мисли. И вижте, в края на краищата какво се получава – една много странна ситуация в рамките на няколко дни само развила се: в петък президентът прави обръщение по телевизията. Това предизвиква амок у министър-председателя, който го нарича „дърта злобна свекърва“, че говори нелепици и т.н. В същото време в понеделник започва да постъпва информация от много европейски страни, включително и такава, че не просто се готвят подобни мерки на тези, които предлага президентът, а техните министър-председатели и президенти говорят с почти същите думи, като президента Радев.

Нещо повече, следобед в понеделник се провежда среща на премиера и ръководителя на Националния щаб, на която среща темата е промяна на мерките. Казва се, че резултат от тези мерки е например облекчаването на работата на пазарите, допуска на стопаните до техните земи и т.н. Тоест, значи от една страна те го ругаят, а от друга страна с действията си по същество показват, че е прав. Сега какво да направи в дадената ситуация президентът – да отстъпи от позицията си, дори при положение, че най-злите му врагове фактически признават неговата правота. Някои биха се огънали, някои биха се уплашили, някои биха решили да говорят това, което някак си ще звучи малко по-приемливо. Е, този президент не е такъв човек. Да, сигурно би могъл някои неща да каже с по-прецизни нюанси, сигурно. Сигурно би могло това да се направи. С някакви по-подробни уговорки, така да се каже, да се защити дори от трудно преодолимата злост на интерпретациите. Но той не е такъв човек. Той е генерал, той говори така – директно. Но повтарям, по същество. Не само защото така казват експертите, защото така правят повечето европейски страни, той е прав. И ще ви кажа, кое е най-важното. Между другото, президентът никъде не казва: направете това утре или вдругиден, да не говорим, че никога не е казвал: махнете карантината. Това е глупост, елементарно изкривяване на думите. Той казва, че трябва да се готвим за това, но аз не виждам никаква подготовка.

На нас ни казват: като мине кризата, ще мислим. Би трябвало правителството да обсъжда и да подготвя, нещо повече, да предложи за дискусия и да аргументира с доказателства своите намерения за бъдещи стъпки, а не просто да ни изненада един ден – да извади зайчето от цилиндъра и да каже: ето, това решихме да правим. Ние виждаме, че правителството ни няма този капацитет. Да, сигурно има капацитет, има хора, които са специалисти в сферата на медицинските действия, грижи, но социално-икономически капацитет нямат. Виждате, че нашето правителство не може да измисли нищо оригинално. Преписва от чужбина и преписва с грешки, като слабите ми студенти. Та, от тази гледна точка, президентът има куража според мен, да защитава своята позиция и да посочва това, което е най-важното, че ние не можем да седим само зарити в земята и да чакаме бурята да отмине, защото тя по този начин докато отмине, ние ще се задушим в землянката. Трябва да се мисли разумно, предпазливо, обосновано, на базата на аргументи, трябва да се мисли да се подготвят и постепенно да се извършват тези стъпки. Според мен, тази позиция е правилна. Аз не мога да твърдя, не мога да гарантирам, че тя ще е печеливша позиция. Казвам го за тези, които публикуват едни задълбочени дълбокомислени анализи, как той бил проиграл втория си мандат. Мога да ви уверя, доколкото го познавам, че последното нещо, за което мисли в момента Румен Радев, е вторият му мандат. Ама последното нещо, за което мисли.


Водещ: Проф. Маринов, случайно ли различните начини за възприятия на политиката между премиер и президент се омаловажават с развлекателна лексика? Репликите по Гьоте не са ли илюстрация на подмяната на загриженост с фриволност?


Александър Маринов: То е въпрос на манталитет, разбира се. Разликата между интерпретаторите на Гьоте, че единият чете Гьоте и може да го цитира на чист немски език, а другият – не. На другия някой му го е намерил и му го превел.


Водещ: Извадил му е цитата, проф. Маринов, нека да си кажем технологията.


Александър Маринов: Не знам, дали това е най-подходящият източник на цитати в дадената ситуация. Има и други. Вероятно този, който е избрал президентът, е по-мек, има и други, по-остри цитати. Разбира се, че аз лично съм привърженик на ясното конкретно политическо обосноваване на различията. Това трябва да се говори, според мен, президентът често го казва, може би трябва да го казва още по-ясно и по-добре. Другата страна не го прави поради една много проста причина: защото нейната позиция е силно уязвима. Тя не може да защити позицията си с аргументи и доказателства. Не може просто. И поради тази причина прибягва до лични нападки, някои от които са долнопробни. Аз смятам, че много хора са забелязали подобни нюанси в поведението и са ги оценили. Може би на някои им харесват, но те са, предполагам, от тази порода, от тази кръвна група, каквито са министър-председателят и неговото приближение. Има и такива хора, на тях може би им харесва. Нека да бъде така. Има хора, които сега нападат президента, защото са решили да вземат „последно 10“ като в играта на белот, да извлекат някаква полза от това правителство, което може би няма толкова дълго да се задържи. Има и такива хора. Всеки си прави някакви сметки. И точно това е важното, че в този момент, в тази дълбочина на изпитанието много ясно си личи същността на хората, природата им. Тогава всеки ще си получи заслуженото, аз съм дълбока убеден, понеже имаше една такава високопарна публикация: какво заслужаваме, пък какво не сме получили. Аз съм дълбоко убеден, че след такива кризи, в края на краищата, всеки получава каквото е заслужил.


Водещ: И в заключение, ще позволят ли обвързаностите на премиера и правителството да играят открито? Да си позволят да тръгнат да играят открито?


Александър Маринов: Знаете ли, трудно е да направя такава прогноза, но се сетих за един израз, който беше лансиран в средата на 90-те години. Вие сигурно си го спомняте, че гущера трябва да отреже опашката си.


Водещ: О, да, да, да. Дори знам кой го написа и кой го огласи на страниците на „Дума“.


Александър Маринов: Един го огласи, друг го написа.


Водещ: Е, друг го написа. Той си призна по-късно, че го е написал, след като някой разстреля този, който се беше подписал под думите си.


Александър Маринов: Да, точно така. Та искам да ви кажа, че в случая със скъсването на зависимостите, става дума за отрязване на опашката. Само че проблемът е, колко близо до главата ще бъде отрязана опашката. Защото ако е много близо до главата, отрязването, е лошо. Но пак казвам, вече когато гущерът падне в капан и изпадне в затруднение, в заплаха, той решава да се спасява. Така е с всяко животно. Така е, между другото, и с хората. Когато решат да се спасяват от голяма опасност, те са готови на всякакви жертви, понякога се подлагат на заплаха, която е по-страшна от тази заплаха, от която те се опитват да избягат. Вижте, така е в политиката, така е в живота. В българската политика е така – колкото и да изглеждат здрави, взаимно гарантирани обвързаностите, идва един момент, в които те трябва да бъдат разкъсани. Животът ги разкъсва, не че хората, които са обвързани, го искат. Те биха искали вероятно така да продължи во век и веков. Но животът ги поставя в обстоятелства, когато няма как да продължи. И ще видим, какъв ще бъде епилогът на тази драма. Сещате се, разбира се, нямам предвид буквалното разбиране – сещате се за последната реплика в Хамлет, репликата на Фортинбрас: колко много трупове. Дано да са само политически. Аз в никакъв случай не искам да има трупове в буквалния смисъл на думата.


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27