Голяма беда е, че думите на политиците вече нямат стойност, отбеляза професорът

Александър Маринов: Не беше постъпено коректно с президента на шествието и пред паметника на Левски

20272 | 21 февр. 2020 | 13:56

Когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на страстите си, каза още той


Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към държавния глава Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: И почитта пред Апостола на свободата Васил Левски се оказа безсилна пред политическото съревнование. Страстите около него бяха разпалени заради воденото от президента Румен Радев шествие по повод 147 години от гибелта на Васил Левски, започнало обаче като партийно БСП мероприятие, последвано пред Паметника на Апостола от демонстрация: при официалните речи граждани скандираха името на държавния глава и освиркаха столичния кмет. На следващия ден взаимните обвинения между ГЕРБ и БСП продължиха в Народното събрание след епистоларни изяви в социалните мрежи. В декларация от ГЕРБ заклеймиха президента като тартор на политическа агитка. От БСП ги обвиниха в ярост и злоба. В развихрилата се под мотото „кой кого е поставил на място“ поредна доза партизанщина никой не обърна внимание на словото на президента. И жалко. Посланията му бяха изтикани на заден план от злоупотребата със светини за партийни цели. И пораждат въпроса: докога политическият кич ще превръща спекулациите с историята в разменна монета за властово превъзходство. Поканих за анализ политолога проф. Александър Маринов, който е и председател на Стратегическия съвет към президента Румен Радев. Как коментирате случилото се около отдаването на почит на Васил Левски и продължението му в Народното събрание?


Александър Маринов: В сряда вечерта аз също не мога да кажа, че бях приятно изненадан от някои прояви на присъстващите граждани. На това място не би трябвало да има подобно поведение. Нека припомним, че и президентът прикани присъстващите към уважение към повода и мястото. Но така е, когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на страстите си. Разбира се, че имаше присъствие на политици в шествието. Това също не в пълна степен съответства на замисъла. То беше все пак организирано от Фондация „Васил Левски“. В края на краищата никой не може да му бъде забранено да присъства. Никой не би изгонил представители на ГЕРБ или други политически сили, ако бяха се присъединили. Едва ли президентът може да бъде упрекнат за това, което са правили гражданите или за присъствието на това шествие. Ясно е, че в случая беше използвано като пореден повод. Реакцията беше съвсем обяснима, даже очаквана. Просто някои политически фактори се припознаха в думите на президента, бих казал, не само на президента, а и на госпожа Здравка Трифонова, ако не се лъжа…


Водещ: Здравка Евтимова.


Александър Маринов: …Евтимова, извинете. Тя също произнесе много вълнуващо, силно слово за тези корупционери, които ръфат от плътта на нацията ни, на народа ни. Така че вероятно някои са се видели, разпознали са се, почувствали са се виновни. Аз обаче бих искал да кажа и нещо друго. Изразявам своето лично мнение, тъй като винаги, когато се говори за такива национални символи като Левски, не може да се претендира за истина от последна инстанция. Ако говорим за Левски и за другите национални герои, всъщност в какво се състоят техните завети? Каква сила биха имали те, ако не са в някакъв смисъл ръководно начало за действия днес? Не просто удобно знаме, с което всеки и всички могат да се обгърнат, за да изглеждат някак си светци. Или ако не светци, то поне народу угодни люде. Това е. И аз, когато става дума за Левски, винаги мисля, че и в разговор с вас съм дал примера с тефтерчето на Левски, в което той е отчитал всеки грош, използван за делото. Знам, че ще прозвучи малко крайно, но общо-взето Левски не е мислил, не е искал, може би не е могъл, но във всеки случай не е мислил за това да трупа имане. Ако кажем на съвременен език – да гради апартаменти и къщи за гости. Имал е друго отношение към мисията си, към възстановяването, към създаването на модерна българска държавност. И за себе си не е мислил като човек, който ще спечели от това. Абсолютен безсребърник е бил Левски. А ние виждаме за съжаление, че българските политици прекалено ревниво се грижат за своите интереси и доста през пръсти гледат на обществения интерес. Това никой не може да го отрече. Това е една от главните болести на нашата политическа система.


Водещ: Проф. Маринов, не изглеждат ли нелепи поредните сблъсъци между ГЕРБ и БСП, между ГЕРБ и президента, между премиера и президента, на фона на подвига на Левски, на фона на подвига на хиляди български герои, имащи съдбата на Левски?


Александър Маринов: Голяма беда е, че думите на политиците вече нямат стойност. Дори, когато те са изречени да приемем с някаква добра воля или когато изразяват някаква позиция, която е обяснима от политическа гледна точка, те са изхабени, защото се разминават с делата им. Знаете ли, когато говорим за Левски и за мнозина, хиляди българи дали живота си, все пак не бива да забравяме, че те са дали живота си. Те са дали най-ценното. Така са доказали своята съпричастност към България. А сега е някаква реакция на обида, на засегнато самочувствие, на някаква фалшива чест, всъщност борба, която много често си личи, че е борба за властта – за запазването или за спечелването й. Не може да бъде съизмерена с това, което са направили хиляди българи, давайки най-скъпото си. В този смисъл идва време да зададем въпроса на българските политици – вие, какво правите, какво направихте? Какво дадохте от себе си? Какво взехте? Ние по един или друг начин виждаме. Понякога това е прекалено ясно, боде очите. Понякога се прикрива. Рано или късно всичко ще стане ясно. Т.е. време е да искаме от политиците дела. Време е да искаме от тях да се отчитат пред нас за това, което правят. Да се чувстват длъжни да се отчитат. Не да им го измъкваме с ченгел от устата и при това да ни лъжат. А да се чувстват длъжни да се отчитат и да носят отговорност за делата си. Това, което са правили Левски и пак казвам, поколения, съжалявам за клишето, борци за свобода. Защото това наистина е свободата. Кои сме ние и как защитаваме правото си на съществуване? Нашите политици са дребни, за съжаление, в огромната си част. Дребни са в мащабите си, в амбициите си, в суетата си, ако искате. Виждате как тази дребнавост, тази, бих казал, мизерия се изразява и в начина, по който враждуват, в начина по който нападат противниците. Все пак и политическата борба трябва да има някакви стандарти, някакво достойнство, някакво ниво. Няма, не го виждаме, в момента е така, аз се надявам, че няма да е все така.


Водещ: Докога ще продължава лицемерната злоупотреба със светини? Защото след снощното отдаване на почит в кавички, последвалите разправии чрез декларации, изявления и т.н., шествия из медии на засегнатите страни, остава горчилка и възмущение.


Александър Маринов: Да, разбира се. Всъщност обществото трябва да сложи точката на всичко. Защото, пак казвам, позоваването на светините, позоваването на героите, се съизмерва с днешните дела. И тези, които имат меко казано съмнителни дела днес, имат много спорно право да се позовават или да се представят за защитници на светините. В края на краищата, нали можем да спорим, въпреки че за мен това е нелеп спор дали 19 февруари е празник или ден за скръб, нещо както се изрази премиерът „разпети петък“, разбира се, това не е много точно сравнение. Важно е как миналото се съизмерва и подвигът се съизмерва с днешните дела. И тук според мен обществото, мнозинството от хората могат да направят тази преценка. Не е толкова трудно. Наближава времето, в което обществото ще въздаде всекиму заслуженото.


Водещ: Употребен ли беше президентът от своята партия на 19-ти февруари?


Александър Маринов: Аз бих си позволил корекцията, че това не е неговата партия. По много причини не е неговата партия. Не беше постъпено коректно, така бих казал аз. Има и конкретни ситуационни причини. Те са ясни във връзка с определени процеси в тази партия, но мисля, че е нужен малко повече такт. Например, аз не смятам, че при едно такова шествие в първата редица трябва да са политиците.


Водещ: Не трябва ли в такива случаи да са и по-скромни?


Александър Маринов: Спокойно биха могли да бъдат и по-назад. Познавам много достойни хора. Аз нямах възможност да отида на това шествие, но познавам много достойни хора, които са били и не са се бутали да са в първата редица. А биха имали основание да бъдат и по-напред съобразно своите способности и делата си, но не са се бутали напред. Защо трябва да са напред в този случай? Ако искат да се отделят, да се откроят, каква е пречката да отидат и сами да поднесат цветя, венец или нещо да кажат на паметника на Левски?


Водещ: На мен ми убягна идеята на това шествие, проф. Маринов, не можах да я разбера.


Александър Маринов: Според мен то беше замислено, било е, защото аз не съм участвал в неговата организация, но доколкото знам, замислено е по един начин, а в един момент идват и други хора. Няма как да ги изгониш.


Водещ: Да, но бе яхнато като партийно мероприятие и така допълнително не затвърди ли впечатлението за партийна приватизация на историята?


Александър Маринов: Придоби такъв оттенък и това е въпрос, ако ми позволите да кажа, използвам израза, това е въпрос на нетактичност. Едва ли президентът го е замислил или се е съгласил да участва в него в този му вид. Така мисля аз.


Водещ: Ето тук възниква и въпросът за някаква координация, защото всички тези недоразумения и политическото бутане с лакти към първата редица хвърлиха мъгла върху думите на президента. Омъглиха ги, а те бяха точни и конкретно насочени, за да предизвикат размисъл.


Александър Маринов:Вероятно сте права за това, вероятно тези които са организирали проявата, не са преценили всички възможни последици. Или най-вече не са преценили желанието на различни среди по някакъв начин да демонстрират участието си в него и по този начин да извлекат някакви дивиденти по пак казвам, един не особено тактичен начин.


Водещ: Съжалявам, че трябва да го кажа, проф. Маринов, но от снощи и след последвалия речеви поток през деня оставаме единствено с впечатлението, че политиците се бият кой по-напред да се докопа до мантията на нашите герои. Така ли е?


Александър Маринов: Да. Това не е от днес. Само че, ако ми позволите, ще повторя нещо, което казах преди малко. Всеки иска да се докосне до мантията, въпросът е обаче дали тази мантия ти е по мяра, дали ти е по боя. Защото като се докоснеш до тази мантия, възникват следващи въпроси – какво правиш реално, какво реално право имаш да се докосваш до нея? Всеки може да се увие в тази мантия, но много често тя показва истинската стойност на човека като се сравни с реалните му постъпки.


Водещ: Тя го изгаря.


Александър Маринов: Да, разбира се. И в този смисъл всеки, който има претенциите и се е докоснал до мантията, в един момент ще трябва да отговори на въпроса: как с реалните си дела се съизмерва с делото на тези, които, пак казвам, са си дали живота за България. Днес не очакваме, пази Боже да има такава необходимост да правят това, но все пак трябва да има някакво ниво на отдаденост, на почтеност, на готовност да се работи за интересите на обществото, а не само за личен интерес.


От категорията

Може ли ГЕРБ да свали ...ГЕРБ?

-1552319015.jpg

Завръщането на Цветан Цветанов е въпрос на време и на външни фактори, а не на ...

4 юни 2020 | 16:17

Синята вълна на 7 юни 1990-а - един милион вярваха в победата на демокрацията!

Митингът на "Орлов мост", 7 юни 1990-1591442372.png

Три дни преди първите демократични избори на "Орлов мост" се проведе ...

6 юни 2020 | 13:33

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза-1553181004.jpg

Смятам, че Бойко ще изравни рекорда на Орбан и Меркел и ще стане за четвърти ...

4 юни 2020 | 11:52

Мирела Костадинова: Уста Генчо първи начертава проект на сграда, но остава в сянката на Кольо Фичето

-1591451568.png

Генчо Кънев издигнал истинско архитектурно бижу – църквата „Св. Богородица“ в ...

6 юни 2020 | 15:34