Присламчването към по-силните, желанието да им се харесаш, е тежък порок на българската политика, подчертава той

Проф. Александър Маринов: Вътрешният и външният прочит на Българското европредседателство се размина

3479 | 4 ян. 2018 | 15:05

Навсякъде има корупция, но у нас тя е норма, модел на правене на политика! Вътрешният и външният прочит на Българското европредседателство се разминава в целите на излагане и интерпретация на фактите, смята политологът


"Не е добре за нас в западните медии да казват, че "не създаваме проблеми". Обидно е!"

Това е оценката, която дава в интервю за радио "Фокус" политологът проф. Александър Маринов на серията негативни публикации, свързани с началото на българското председателство.

"Присламчването към по-силните, желанието да им се харесаш, е тежък порок на българската политика", подчертава той.

 

"Има достатъчно афери и скандали навсякъде в Европа. Но на нас ни се създаде един такъв образ, който ние с нищо не се стараем да разсеем", казва още проф. Александър Маринов.

И продължава: "Разликата между нашата корупция и корупцията в други страни е, че там все пак тя е един ясно определен факт на изключение, на отклонение от нормата. Докато у нас тя се е превърнала в норма. Тя се е превърнала в начин на съществуване и, за съжаление, на оцеляване една голяма част от хората. Тя се е превърнала в модел на правене на политика."

 

Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов пред Цоня Събчева и радио "Фокус":

 

- Как убийството в Нови Искър ще се отрази върху имиджа на България?
- Не знам какво да кажа. Знаете, че масови убийства се случват на много места по света – Съединените щати, в Русия, във Великобритания, във Франция, независимо дали става дума за терористични актове, или за криминални прояви. Това не би трябвало да е нещо, което да слага едно цялостно клеймо на държавата. Друг е въпросът, ние си знаем вътре какво ни е положението, знаем, че капацитетът на държавата не е достатъчен да овладява тези процеси. Но аз не смятам, че всяко нещо, което се случва в България, лошо, трябва да се преценява през призмата на някакво фатално отражение върху тези 6 месеца, на нашето ротационно председателство.

Аз смятам, че има вече някаква тежка фиксация, която, едва ли не, подхожда към председателството като към някакъв съдбоносен фатален процес, който ще предопредели бъдещето на България. Не мисля, че е така. Да, това е много тъжна, много страшна история. Самият факт, че се случват такива неща, трябва да ни накара да се замислим. Но да, случват се, трагедии. Но това според мен е един все пак по-страничен въпрос.


- Да, но това трагично събитие няма ли да даде поводи за коментари от типа „Тази държава е не само корумпирана, тя е и нестабилна, тя е несигурна“?
- Ами, нашата държава наистина е нестабилна и несигурна и това би трябвало да е ясно. И то е ясно и преди председателството, и след председателството ще бъде така. Такава е нашата държава, за съжаление. Но не е единствената, не е единствената такава в ЕС. Има много държави, които имат своите проблеми – икономически, социални, политически, етнически. Друг е въпросът как тази нестабилност, несигурност, се отразява на нашата способност да бъдем пълноценен член на ЕС. Това е големият въпрос. А иначе, че всичко, което се случи в България, ще бъде коментирано с особено внимание, това е ясно.

Ние сме за 6 месеца в светлината на прожекторите повече отколкото, много повече отколкото обикновено сме. И всички тези силни реакции, даже в някакъв смисъл предварителни, те са логични. Аз смятам, че и преди е имало доста публикации за България, а сега те ще се активизират, ще се интензифицират, не защото има някакъв пъклен план, а просто защото ние сме в една по-особена роля. И много хора, много институции, много медии искат да знаят много повече и знаейки, търсейки повече, стигат до такива неприятни истини.


- „Корумпирана, но не създава проблеми за ЕС“ – под това заглавие германският „Ди Цайт“ ни представи. И парадоксално е, че повечето издания, които до този момент пишат за България пишат именно за това, че сме корумпирани. Защо?
- Ами това, че сме корумпирани, е ясно. Разбира се, ние не сме единствените корумпирани. Нали е ясно, че не сме ние, които сме измислили корупцията. Да, тя у нас е особена, пандемична и достига до най-високите етажи на властта, без никакви симптоми за противодействия. Това е наистина лошо. Но аз бих обърнал внимание на втората част от тази оценка – какво означава, че не създаваме проблеми.


- Да. Извинете, но тона не го ли намирате за циничен?
- Циничен, да, много циничен и много оскърбителен.

 

- Да.
- Поне аз смятам, че ние би трябвало да се почувстваме дълбоко засегнати от това нещо, защото „не създават проблеми“ означава „слушат“, „покорни са“. И това не е добре. Защото едно нещо е да спазваш някакви правила, някакви принципи, което не се връзва с първата част от оценката. А съвсем друго нещо е да си готов да изпълняваш определени нареждания или указания на по-силните или да се стремиш дори да се присламчиш към по-силните, така че да им се харесаш. Това е тежък порок на българската политика през последните години, за съжаление. Но аз съм напълно съгласен с вас, че това е едно много оскърбително, много оскърбително определение, и то във втората си част. Някои му се зарадваха едва ли не, но аз смятам, че това е много оскърбително, защото за корупцията ние си знаем, това не е изненада. А това, че я търсим, е друг въпрос. Но определението, че слушаме, че не създаваме проблеми, че нямаме собствено мнение, това е много лошо.


- И още един елемент от същата статия на „Ди Цайт“ – олигархични и бизнес интереси държат политиката и правораздаването под контрол.
- Самата истина. Много добре го знаем. Не е достатъчно да привеждаме много примери. Случаят „КТБ“ е достатъчен да послужи като категорично доказателство в полза на повечето преценки в тези публикации, за които говорите вие. Защото случаят „КТБ“ и неговото прикриване, потулване, говори достатъчно за нашата държава и за мащабите на корупцията в широкия смисъл на думата, злоупотребата с власт, захвата на държавата, контрола върху държавата от страна на определени тесни политико-икономически или икономико-политически кръгове. Да, това също ние много добре го знаем, няма защо да се правим на ощипани, така и ние го виждаме с очите си. Наивно би било да смятаме, че ще ни спестяват това нещо. Няма да ни спестят.


- Да, ето и „Гардиън“: „Европредседателство от облак от корупция“.
- Да, за съжаление.

 

- „Cloud of corruption“.
- Неслучайно каза, че не сме единствените корумпирани. Има достатъчно афери и скандали навсякъде в Европа. Но на нас ни се създаде един такъв образ, който ние с нищо не се стараем да разсеем. Няма никакъв напредък. Не е заради мониторинга или заради някакви надзорници от Брюксел, ами заради България, заради българското общество, заради българските граждани, заради младите хора, които напускат страната, заради всички останали. Това е проблемът. И разликата между нашата корупция и корупцията в други страни е, че там все пак тя е един ясно определен факт на изключение, на отклонение от нормата. Докато у нас тя се е превърнала в норма. Тя се е превърнала в начин на съществуване и, за съжаление, на оцеляване една голяма част от хората. Тя се е превърнала в модел на правене на политика. И това е самата истина, няма какво да се заблуждаваме. Защото Председателството ще дойде и ще си отиде, ще отмине.


- А ние ще останем.
- А ние оставаме тука и какво правим без Председателството?

 

- То ще дойде един по-сериозен въпрос няколко години по-късно – какво правим без еврофондове?
- Да, разбира се. Това също е много сериозен въпрос.

 

- Разминават ли се вътрешният и външният прочит на Европредседателството?
- Той се разминава най-вече от гледна точка на целите на излагане и интерпретация на фактите. Защото чета тука, днес особено има някакви обяснения, че, едва ли не отвън са част от някакъв вътрешен заговор, че са манипулирани отвътре

.
- Че са платени публикации.
- Е, как ще платят отвътре? От България ще платят публикации на „Гардиън“, на „Ди Цайт“!


- На „Журнал дю диманш“. Много пари са това.
- Не само много пари.


- И на агенция „Франс прес“.
- Да, да, те си защитават престижа. Те няма да се продадат на България или на среди в България. Проблемът е друг, че отвън интересът, бих казал, не съвсем доброжелателен интерес. Той е обясним. Лошото е отвътре тази природа на разравяне на неблагополучията, че тя се свежда до едни констатации, които имат за цел да извлекат текущи дивиденти, политически. Но общо взето няма никакви усилия за мобилизиране на обществената енергия за промяна на това положение. Плъзга се по повърхността дори най-острата, най-злобната, бих казал, опозиционна критика се плъзга по повърхността, а не се задълбочава в същността, в корените на явлението. И тук също бих казал, че никой няма да се изненада, ако констатираме, че моделът се запазва, просто се сменят тези, които се ползват от него. Това е големият проблем и затова не искат да го сменят, защото разчитат, че когато дойдат на власт, те ще се ползват от същите тези възможности, същите тези добре известни „пукнатини“ в обществените поръчки, в съдебната власт, в администрацията и всичко, което много добре знаем.


- А да не би тези, които се ползват, да стоят отзад, а пък да се сменят само фигурите във властта?
- Ами да, това е дълбоко ешалониран модел. Дълбоко ешалониран модел, една част от политиците са просто мюрета. Това е ясно. Други са успели да се вкопаят, да се окопаят по-дълбоко и са по-трудни за отстраняване. Но със сигурност главните идеолози и ползватели на модела не са в светлината на прожекторите.


- Проф. Маринов, предполагам сте уведомен, сте информиран, знаете, че Софийският университет също започва протести след 22 януари.
- Ами да, конкретният повод е заради една сграда. Въпреки че аз си мисля, че има доста други неща, заради които би трябвало Софийският университет да заеме категорична позиция, не казвам протести.


- А кои са те?
- Състоянието на образованието, на висшето образование и моделът за неговото управление и липсата на съществени реформи във висшето образование. И тук не става въпрос кой има интерес, защото Софийският университет като най-доброто, като най-голямото българско висше учебно заведение, той не е ощетен чак толкова много в сравнение с други висши училища. Но схемата е порочна, системата е порочна. И тя много добре личи от опитите да бъде унищожена, практически да бъде сведена до една грозна имитация програмата за наука, европейската програма. Вместо да се отделя пари наистина за сериозна наука, да се дава за такива имитации за научни разработки. Софийският университет наистина има особена мисия от гледна точка на гражданската и експертната съвест на обществото. Сега, пак казвам, поводът вероятно не е пренебрежим, все пак това е една сграда, която е нужда на университета, друг е въпросът защо този факултет, който пряко би трябвало да я ползва, е създал впечатление, че не иска да я ползва. Но така или иначе, виждате, в този случай има един симптом – не е възможно правителството да вземе подобно решение, без да го съгласува предварително с ръководството на университета. Не че не в възможно, не е правилно.


- За това щях да ви попитам. Правителството вън от Академичния съвет ли е взело това решение или го е съгласувало и сега ръководството се опитва да се изниже по терлици?
- При всяко положение истината ще се изясни. Аз доколкото знам, ръководството на университета не е било уведомено за това решение. Ако се окаже, че е било уведомено, а сега се разиграва някакво театро, тогава не му завиждам на това ръководство. Но моето усещане е, че нещата са били пробутани по добре познатия начин на подготовка и прокарване на решенията в Министерски съвет, по силата на някакви определени интереси. Това е поредният гаф. Разбира се, много често смятат, че Софийският университет не е чак толкова опасен фактор, с който да се съобразяват. Но в случая има едно натрупване на обстоятелства и то точно, забележете, в годината на юбилей на университета. Това е лош знак и настройването на университетската общност срещу управлението е груба грешка, много недалновидна.


- Каква картина рисува тази симптоматика от началото на новата година? Унищожаващи критики за корупция, убийство, екзекуция, протести, настройване на академичната общност.
- Много пъти съм го казвал в разговорите ни с вас, госпожо Събчева, че ние имаме много сериозни проблеми и трябва просто да спрем, да се погледнем, да ги видим, да ги диагностицираме, да ги признаем, за да започнем да ги лекуваме. Така, както един зависим човек не може да се излекува, ако не признае факта на зависимостта си; така, както един болен човек не може да се лекува, ако не му бъде поставена ясна диагноза и той се съгласи, че е нужно да бъде лекуван, същото важи за нашата държава. Нас непрекъснато ни облъчват с разни свръх оптимистични послания колко по-добре живеем, как всичко върви на добре, как сме водещи едва ли не в цяла Европа, как искаме да водим цял един регион тук. Какво ще водим? Ние сме много зле, ние самите имаме много неща да си оправяме. Ние в някои отношения сме по-зле от тези, които претендираме да водим. И това не е черногледство. Това е един реализъм, който ние трябва да прегърнем, защото той е животоспасяващ реализъм. Ако ние не се захванем да си решим проблемите, няма никой да ни ги реши – нито Брюксел, нито Вашингтон, нито Берлин и т.н. Това е. И ние непрекъснато се натъкваме на различни симптоми, някои от тях случайни, други много закономерни, но по необясними причини тези, които имат голямата отговорност да констатират, да диагностицират симптомите, не го правят.


- Да, защото трябва да стигнат до решението.
- Да. И трябва да поемат своята отговорност. Това също е много съществено, тъй като тези проблеми не са природно бедствие.


- Ето тук идва следващият проблем, проф. Маринов – липсата на алтернатива. Ето това е цялата история. Ние имаме една страна, но зад тази страна, зад паравана на тази страна стоят не само управляващите. Там е и опозицията.
- Да. Аз написах тези дни една статия, тя ще излезе утре мисля, в която писах, че според мен думата на 2018 година за България ще бъде именно алтернатива. Няма я алтернативата, но има огромна нужда от алтернатива. Не като партийно знаме, което да смени друго партийно знаме, а като нов начин на мислене, на подход към управлението на държавата – управление, което наистина да подобрява живота на хората, а не да обслужват други интереси. А ние наистина имаме огромна нужда от алтернатива. Не защото някои трябва да си отидат или някои трябва да бъдат вкарани в затвора. Не е в това проблемът, това са второстепенни въпроси. Големият въпрос е, че не сме на прав път, че не правим това, което трябва. За съжаление това е истината.


- Смятате ли, че ще ни се отворят очите към такова познание?
- Не знам, но трябва да полагаме усилия – всеки според възможностите си. Самият факт, че ние с вас обсъждаме този въпрос, е положителен факт, оптимистичен факт. Нали все пак трябва да се говорят тези неща, за да може да се търси решение.

 


От категорията

Проф.Тасев: Процедурите на НЕК за продажба на ел.енергия са детайлно изпипани,за да няма манипулации

-1464502898.jpg

Твърденията за опит за изкуствено генериране на хроничен недостиг на ...

19 юни 2019 | 17:42

Собствениците на "Зора" ген. Милушев и синът му Стефан: Как се прави чист бизнес от нулата!

-1560939933.jpg

Ние носим позитивна енергия. Няма ли любов и уважение, нищо не може да се ...

19 юни 2019 | 23:18

Д-р Калоян Методиев: Опозицията на Нинова каза „хоп“ преди да е скочила. И се преби

-1559543879.jpg

Оттеглянето на Нинова би се превърнало в последния партиен ключодържател в ...

17 юни 2019 | 12:50

Васил Василев: Борисов не можа да осъществи мечтата на третия си мандат - да се освободи от Нинова

-1537119115.jpg

Ако Иран затвори Ормузкия проток и горивата поскъпнат двойно или тройно, Европа ...

18 юни 2019 | 16:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Tania Pesheva


4 ян. 2018 | 16:25



Чак пък да няма алтернатива ... Айде стига де, та герберята да са незаменими!!! НЕ СЪМ СЪГЛАСНА!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.