Н.Пр. Анатолий Макаров Снимка: БГНЕС

Надяваме се "Балкански поток" да бъде завършен в срок до края на годината, обяснява дипломатът

Анатолий Макаров: В Русия никой не оспорва приноса на България за кирилицата

11238 | 17 юни 2020 | 10:12

Русия е била и продължава да бъде заинтересована от стабилността, сигурността и процъфтяването на региона, подчертава руският посланик


Никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан. Русия е била и продължава да бъде заинтересована от стабилността, сигурността и процъфтяването на Балканите. Трябва ясно да се разграничат „Турски поток“ и „Балкански поток“, защото макар и взаимносвързани, те все пак са напълно различни проекти. Задачата на „Балкански поток“ е създаването на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба „Балкан“.
Това заяви в интервю за БГНЕС Негово превъзходителство Анатолий Макаров, посланик на Руската федерация у нас.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Ваше превъзходителство, пандемията от коронавирус внесе сериозна корекция в сроковете за изпълнение на съвместните енергийни проекти – „Турски/Балкански поток“ и АЕЦ „Белене“. Смятате ли, че „Турски/Балкански поток“ ще бъде построен скоро и пуснат в експлоатация? Не се ли опасявате, че срещу него могат да бъдат наложени санкции от САЩ, подобни на тези, които се подготвят за „Северен поток-2“?

Анатолий Макаров: Смятам, че паралелът със „Северен поток-2“ не е напълно уместен в този случай. Трябва ясно да се разграничат „Турски поток“ и „Балкански поток“, защото макар и взаимносвързани, те все пак са напълно различни проекти. С първия всичко е ясно – „Турски поток“ е завършен и благополучно работи от началото на януари тази година. На церемонията по неговото тържествено откриване присъства и министър-председателят Бойко Борисов.

 

„Балкански поток“ е проект за развитие на националната газопреносна система на България – страна-членка на Европейския съюз. Неговата задача е създаването в страната ви на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба „Балкан“. Именно за това е включен в Енергийната стратегия на Република България и има статут на проект от национално значение. Освен това, „Балкански поток“ е много важен елемент от общоевропейската енергийна сигурност, включително от гледна точка на диверсификацията на маршрутите и източниците на доставката на природен газ. Много държави, включително членки на Европейския съюз, разчитат той да бъде изграден успешно. Българското правителство предприема всичко необходимо той да бъде завършен възможно най-скоро в съответствие с изискванията и правилата на европейското законодателство.

Що се отнася до сроковете на реализацията на проекта, премиерът Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова многократно са заявявали, че въпреки ситуацията с коронавируса, работите по „Балкански поток“ вървят с пълна пара без прекъсване. Затова вярваме, че проектът ще бъде завършен в срок до края на годината и няма да има отлагане.

БГНЕС: През последните години сме свидетели на яростно противопоставяне между България и Русия в областта на историята. В нашата страна приемат особено болезнено опитите на Москва да омаловажи ролята на България като люлка на кирилицата, продължител и разпространител на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Може ли да очакваме Русия да промени скоро своята позиция по тези въпроси?

Анатолий Макаров: В този случай не мога да се съглася с вашия коментар. Между Русия и България не съществува „яростно противопоставяне“ в областта на историята. Нещо повече, няма никакви опити да се принизи ролята на България като люлка на кирилицата, приемник и разпространител на делото на Светите Кирил и Методий и техните ученици, които са много почитани в нашата страна. 24 май е важен ден и за мен самия. Както вече съм казвал и по-рано, моят син се казва Кирил.

В самото сърце на Москва има паметник на Св. Св. Кирил и Методий с надпис „На Светите равноапостоли първоучители славянски Кирил и Методий от благодарна Русия“. За своя достатъчно дълъг живот не мога да си припомня нито един случай на вандализъм по отношение на този паметник или призиви за неговото премахване, което, за съжаление, не може да се каже по отношение на паметниците на нашите воини в България. Но това е друг въпрос, към който се надявам отново да се върнем.

Що се отнася конкретно до вашия въпрос, повтарям: никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан. В подкрепа на тези думи бих желал да цитирам откъс от излязлата преди няколко години книга „Шедьоври на българската книжовност на руска земя“ на доктора на историческите науки и професор в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“ Л.В. Горина и доктор Б. Даскалова от СУ „Св. Климент Охридски“: „Специално ще подчертаем огромния принос на средновековна България в създаването и развитието на християнската култура, който се състои в това, че именно България е създала условията за творчество на учениците на Кирил и Методий, изгонени от Велика Моравия след смъртта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) от германското духовенство“. В същия дух разглежда тази тема и докторът на историческите науки, член-кореспондентът на Руската академия на науките, завеждащият отдела за история на Средните векове в Института по славистика на РАН Борис Флоря. В книгата „Съдбата на кирило-методиевската традиция след Кирил и Методий“ той обръща внимание на факта, че България притежава “цяло събрание от оригинални и преводни текстове, запазили определени данни за техните автори и преводачи, а понякога и за времето на тяхната работа и на покровителите, които са ги подтикнали към създаването на едни или други текстове, българските владетели Борис-Михаил и неговият син Симеон“. Борис Флоря особено подчертава активната роля за развитието на писмеността на прага на IX-X в. на учениците на Методий – Климент Охридски, Наум, Константин Преславски и „книжовниците от българската среда като Йоан Екзарх или презвитер Григорий“.

Следователно, както виждате, принципни разногласия по тази тема между сериозните представители на научните общества на Русия и България няма. Естествено между учените в нашите страни могат да съществуват определени различия, в повечето случаи свързани с използването на терминологията. Но тези въпроси трябва да бъдат предмет на дискусия на съответните научни форуми, а не начин да се раздуе истерия и да се създаде проблем там, където го няма. Както се казва във вашата известна поговорка, не трябва да се търси „под вола теле“. Няма да намерите.

БГНЕС: Какви са възможностите за сътрудничество между България и Русия в периода след пандемията от коронавирус, така че двете страни да не засягат болезнени за тях въпроси?

Анатолий Макаров: Дълбоко съм убеден, че даже по най-трудните и чувствителни теми държавите трябва да търсят консенсус чрез преговори, а не да се обиждат една на друга. Само открито и честно обсъждайки проблемите може да се намери изход от всяка ситуация. При това към настоящия момент не виждам някакви наистина болезнени или трудно разрешими въпроси в нашите отношения, които биха могли да помрачат положителната тенденция в развитието на сътрудничеството между Русия и България.

Имаме големи планове за бъдещето. Във външнополитическия дневен ред – провеждането на руско-български политически консултации в Москва и посещението на Сергей Лавров в София, отложени заради пандемията от коронавирус.
Задачите в енергийната област не се нуждаят от особени пояснения. Трябва максимално ефективно да си сътрудничим по ключовите енергийни проекти.

Една от най-перспективните сфери за сътрудничество остават търговско-икономическите отношения. Тук имаме доста работа. Не е тайна, че нашият двустранен стокообмен по разбираеми причини в момента не преживява най-добрите си времена. Убеден съм, че трябва да се стремим максимално да разкрием богатия търговско-икономически потенциал на нашите страни за сметка на увеличаване на обемите на взаимната търговия, а също така чрез разширяването на асортимента от стоки, включително високотехнологичните несуровинни стоки.

Убеден съм, че след нормализирането на санитарно-епидемиологичната обстановка в нашите страни и занапред ще реализираме полезните културно-хуманитарни проекти с участието на приятелски НПО, сънародниците и българските ни приятели. Имаме планове за по-нататъшно развитие на връзките в музейната и театрална области. Надявам се, че в близко бъдеще ще се възобновят гастролите в България на руски музикални, театрални и творчески колективи, които, както знаем, се приемат топло от българската аудитория.

Също така бих искал да добавя, че ние задължително ще осъществим в течение на следващите месеци всички мероприятия, посветени на 75-та годишнина от победата на съветския народ над нацистка Германия, включително провеждането на шествието на „Безсмъртния полк“ в София и други градове, поднасянето на венци на паметниците на съветските воини в България.

БГНЕС: През тази година Русия отбелязва 75-та годишнина от победата над хитлеро-фашизма. На 24 юни в Москва ще се състои тържествен парад. Темата за Втората световна война е жива и актуална. Как ще коментирате присъединяването на България към общата декларация по повод на 75-та годишнина от края на Втората световна война и инициативата на кмета на район „Лозенец“ за преместването на паметника на братската могила на съветските воини?

Анатолий Макаров: Както многократно съм казвал, за нашата страна паметта за Великата отечествена война /1941-1945 г./ е свещена. Победата над безчовечния хитлеристки режим бе постигната на много висока цена – ние платихме за нея с живота на 27 милиона съветски граждани.
По тази причина всякакви опити да се изкриви историята на Втората световна война, да се принизи ролята на съветската армия за разгрома на фашизма предизвикват у нас, както и в цялата здравомислеща част на международната общност, разбираемо възмущение. А такива опити, за съжаление, наистина имат място.

Особено кощунствено в серията от такива провокации изглежда инициативата на кмета на столичния район „Лозенец“ г-н Павлов за преместване на паметника-костница на съветските воини и намиращите се там тленни останки на нашите войници. Предложението да се разкопае гроба и да се наруши покоя на героите, сражавали се на живот и смърт за нашето с вас свободно бъдеще, за възможността да живеем, може да бъде оценено единствено като жестоко издевателство над паметта на всички, които са пожертвали своя живот в името на общата победа. Както ви е известно, своя принос за тази победа са дали и българските участници във войната, геройски сражавали се в боевете за Белград, Будапеща, Виена, или борили се с нацизма в партизанските отряди на антифашистите. Даже не мога да си представя, какво чувстват малкото доживели до наши дни български ветерани, чувайки за такива „инициативи“.

 

Що се отнася до споменатата от вас декларация, приета на ниво външнополитически ведомства на редица страни, то аз не виждам в нея някакво положително или съзидателно съдържание. Подписалите я, по същество, са замазали с черна боя цялата си следвоенна история.

Ние също така не можем да разглеждаме тази декларация, чийто инициатор, както ни разказаха, е Естония, в качеството на консолидирана позиция на цялото население на страните от Източна Европа. Добре известно е, че, например, значителна част от българското общество много скептично се отнася към заложените в декларацията тези. Доказателство за това са и публикациите на сериозни български историци, които, меко казано, не споделят позициите на своите „новопоявили се конкуренти“ от политическата сфера.

БГНЕС: Много балкански политици, сред които президентът на Черна гора Мило Джуканович, определят руската политика на Балканите като дестабилизиращ фактор? Подкрепя ли Русия териториалната цялост и суверенитет на държавите от Западните Балкани в днешния й вид?

Анатолий Макаров: Интересна формулировка на въпроса относно многото балкански политици, но тя по-скоро въвежда в заблуждение. А искам веднага да попитам: а колко политически дейци на Балканите се обявяват за сътрудничество с нашата страна и виждат в Русия важен икономически партньор? Мисля, че техният брой превъзхожда споменатата от вас група. Ако се обърнем към начина, по който балканските народи възприемат ролята на Русия, то положението ще бъде още по-еднозначно. Защото народната памет, за разлика от отделните политици, не може да бъде измамена.

Русия е била и продължава да бъде заинтересована от стабилността, сигурността и процъфтяването на региона. Това е неизменната истина, потвърдена от многовековните връзки на нашата страна с балканските държави и народи. Ще дам като пример известното наставление на канцлера на Руската империя княз Александър Горчаков към руския комисар в София през 1878 г.: „Всички Ваши грижи трябва да бъдат изцяло посветени на пробуждането на българския живот и възможно най-бързата стабилизация на неговата самостоятелност“. Струва си да се замислим: дори заплащайки високата цена от 200 хиляди живота за освобождението на България по време на Руско-турската война 1877-1878 г., Русия не е имала скрити замисли и е виждала своята задача в най-бързото възстановяване на българската държавност и суверенитет.

Външната политика на Русия се слави със своята приемственост: и днес, 150 години по-късно, ние се обявяваме за възможността балканските народи сами да определят своята съдба. Ние искаме да видим Балканите като територия на сигурност, стабилно развитие и равни възможности за взаимноизгодно партньорство.

 

Изглежда такава позиция предизвиква неприемане от определени сили, които искат да подменят националните интереси на балканските държави с евроатлантически директиви и им налагат лъжлив избор: или с Брюксел и Вашингтон, или с Москва. Споменатият от вас черногорски политик е избрал, както разбирам, именно този противоестествен път.

Бих желал да завърша с редове от стихотворението на Владимир Висоцки, което олицетворява преплитането на съдбите на народите на Русия и Черна гора:

„Едно раждане не ми е достатъчно –

Бих израснал от два корена …

Жалко, че Черна гора не стана

Втората ми родина“.

Мисля, няма да сгреша, ако кажа, че заложеният в това стихотворение смисъл е актуален като цяло за отношенията на Русия с балканските народи.

 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16