Това е разпиляването на силите и на средствата в областта на сигурността

Ангел Найденов: Създаването на Европейска група за военна намеса е нова разделителна линия в ЕС

4529 | 6 юли 2018 | 17:22

Ние все още не знаем, какво е отношението на България към тази инициатива, смята бившият министър на отбраната


Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

По инициатива на Франция и на президента й Еманюел Макрон девет европейски държави обявиха на 25-ти юни създаването на Европейска група за военна интерванция (намеса) – European Intervention Initiative (EII). Това са Германия, Белгия, Дания, Испания, Естония, Холандия, Португалия, Великобритания и инициаторът Франция. Тази структура на военно сътрудничество бе представена като позволяваща колективно действие в отговор на кризисна ситуация като, например, предприемане на намеса във воюваща страна или още осигуряваща подкрепа в случай на природна катастрофа. Проектът бе обявен най-напред в речта на френския президент в Сорбоната през септември миналата година, предназначен е да даде тласък на европейската интеграция и да разработи концепцията му за европейски суверенитет като алтернатива на националните суверенитети. Идеята отскоро е подкрепена от германския канцлер Ангела Меркел, поради което Германия е една от страните участнички. Коалицията се обявява за готова да реагира при кризи без помощта на НАТО или на САЩ. Наблюдатели съзряха в инициативата голяма стъпка към създаването на обща европейска армия, каквато председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи през март на 2015 г., но амбициите му бързо бяха охладени. Инициативата е голяма новина, за която в България не се говори. За нея загатна в оценката си за европредседателството президентът Радев и най-точно я формулира в интервю за Радио „Фокус“ политологът Евгений Дайнов. Но никъде другаде у нас няма да намерите информация за нея. Темата е коментирана в британския и френския печат, а министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли даде повече разяснения по нея на парламентарен контрол. По темата са се изказвали и британски евродепутати. Т.е. за ЕС тя не е мистика. Тази тема за и в България поставя много въпроси. Ще ги зададем на Ангел Найденов – председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната. Господин Найденов, защо по време на българското председателство ние се оказваме някак изолирани от тези процеси в отбраната на ЕС?


- Да, прави впечатление, че тази инициатива остана извън вниманието по време на нашето председателство. Или не толкова незабелязана, колкото подценена като съдържание и като смисъл. Беше оправдано в рамките на българското председателство ангажирането с реализирането на PESCO – Permanent Structured Cooperation, т.е. на постоянно структурираното сътрудничество в областта на отбраната и детайлизирането на правилата и на механизмите по прилагането на сътрудничеството, но очевидно подготовката на новата инициатива не се заключава и не се е заключавала само в деня на нейното обявяване. Наистина възникват редица въпроси относно критериите за участие, макар че два от тях бяха отделени в изказването на френския министър на отбраната и това са критериите: политическа воля и военен капацитет. Т.е. те са предпоставките за участие в тази нова военна група в рамките на ЕС. Съответно стои въпросът за подбора на самите държави и как в крайна сметка ще се отрази тази нова инициатива на съюза като цяло. В това отношение критиката на българския президент е основателна. Още повече, че отбраната и сигурността бяха сред приоритетите на българското председателство.

 

Вие с право отбелязахте, че става дума за нова инициатива, т.е. европейска група за военна намеса извън границите на ЕС. Беше подчертано, че идеята е да се създаде своеобразна коалиция от желаещи, която да реагира на кризи в близост до границите на Европа, без участието на НАТО и на ЕС.

 

Аз се опитах да проследя реакциите по повод на тази нова инициатива и съответно да резюмирам плюсовете и минусите от тази нова инициатива. И разбира се, ако имаме време, аз ще се опитам да представя общо-взето този баланс пред вашите слушатели.


- Само един уточняващ въпрос – тази нова инициатива за военна намеса още един знак ли е за Европа на много скорости?

 

- Да. Смятам че това е един от минусите на новата инициатива. Става дума за нов регионален формат, съответно за нови разделителни линии. Т.е. нарушава се единството на съюза като такъв, включително и по отношение на прилагането на европейската политика за сигурност и за отбрана, и, разбира се, най-новата инициатива в рамките на постоянно структурираното сътрудничество, което беше обявено през м. декември на срещата на върха на ЕС. И което беше посрещнато образно казано с много аплодисменти и натоварено с много очаквания.

 

- Какъв е балансът между плюсовете и минусите на тази инициатива?

 

- Започвам с плюсовете на тази инициатива. И като че ли на първо място стои очакването, че ще се засили готовността на силите на държавите, участващи в тази инициатива, и ще се подпомогне модернизирането на въоръжените сили на страните, които участват в нея. Те просто ще бъдат принудени да заделят и повече средства, и съответно да реализират нови отбранителни способности чрез реализацията на проекта за модернизация на въоръжените сили, особено в случая, държа да подчертая, проблематиката на този въпрос, свързан с модернизацията за Германия, за която излязоха наистина стряскащи, да кажем в случая не само германската общественост, детайли около състоянието на въоръжените сили.

 

На второ място може би трябва да отбележим факта, че тази инициатива се възприема като реална стъпка в посока на повече сигурност за Европа, както и това да звучи на слушателите в този момент.

 

На трето място, че ще даде повече възможности за бърза реакция при необходимост като в случая няма да се търси единодушното решение на всички страни членки на ЕС. Т.е. това ще бъде своеобразен отделен инструмент за военна намеса на група страни, при която решението се взема с мнозинство. Т.е. тук отпада едно от опасенията на Германия за случаите на блокиране от една отделно взета страна на решенията, свързани с военна или с гражданска интервенция в случаи на евакуация или пък да кажем на природно бедствие.

 

И не на последно място, това е инициатива, която се разглежда като възможност за участие на Великобритания след нейното излизане от ЕС, която обаче независимо от своето излизане, иска да запази достъпът си до базата данни на съюза, до обмена на разузнавателна информация и до споразумения за съвместно разработване на различни оръжия.

 

Вероятно това е част от плюсовете, които виждат страните инициатори, и съответно участници в тази инициатива.

 

Но какви са минусите? И според мен, значението на тези минуси преобладава над позитивното изражение на инициативата.

 

На първо място, аз бих поставил дублирането на инициативи в областта на европейската отбрана и сигурност. Споменахме вече ПЕСКО – постоянно структурираното сътрудничество, включително по отношение на реализираните в рамките на ПЕСКО проекти. Нека да кажа, че от началото на годината се реализират 17 многонационални проекти в рамките на ПЕСКО, като България участва в три от тях.

 

На второ място, бих поставил своеобразното разфокусиране на вниманието чрез лансирането на различни инициативи. И чрез участието на различни групи страни в различни формати, в т.ч., разбира се, в случая в рамките на ЕС.

 

На трето място, споменах вече това е създаването на нови регионални формати и съответно на нови разделителни линии.

 

На следващо място, може би си заслужава да се отбележи разпиляването на силите и на средствата. В крайна сметка се стига до ниска ефективност на усилията, които се полагат в рамките на ЕС. И, разбира се, не на последно място това е, че инициативата показва, че има различия в подходите, в стратегическата култура на страните членки спрямо различни кризисни ситуации. Например, дали и кога е необходима военна намеса на ЕС, в коя част на света и при какви обстоятелства?


- Господин Найденов, дали инициативата е и признание за безсилието на 28-те, 27 вече без Великобритания, държави да се разберат по какъвто и да е общ европейски проект, особено засягащ отбраната и армията? Видяхме съвсем наскоро примера с мигрантите.

 

- Мисля че не могат да бъдат поставени под един знаменател решенията, свързани с мигрантската криза, където все пак макар и предпазливо, все пак беше реализирано общо решение. Каквито и да са последващите интерпретации, така или иначе е факт, че след дългите нощни или в случая дългото нощно заседание, имаше общо решение на ЕС. А предстои да видим, разбира се, как ще бъдат реализирани детайлите на това споразумение, особено по отношение на създаването на кризисните центрове, включително да кажем границата на Германия и на Австрия.

 

Как ще бъдат обработвани документите и съответно как ще бъдат определяни и бежанците, които наистина заслужават убежище и тези, които трябва да бъдат обратно депортирани. Във връзка с депортирането, разбира се, как ще бъдат пък реализирани центровете извън границата на ЕС или пък на Европа като континент, центрове, които да бъдат създадени в държави или в територии, близки до териториите, в които има съответно военни конфликти. Как ще стане финансирането на тези центрове. И не на последно място, разбира се, каква ще бъде посоката на промени в Дъблинското споразумение – нещо, което е изключително важно за България като първа страна до външните граници на ЕС. Включително по отношение на регистрацията, включително по отношение на приема на тези бежанци, но може би да не влизаме сега в детайлите на тези промени.

 

Що се отнася до решението, свързано със създаването на тази нова военна група или съответно инициатива за европейска намеса, нека все пак да кажем, че тук става дума за писмо за намерение. Т.е. все още нямаме материализираната стъпка на обособяването на този нов военен съюз и извън инициативите, които съществуват в рамките на европейската политика за сигурност и за отбрана.

 

- След като един от критериите за тази инициатива е отбранителният капацитет, едно такова отношение, поставящо ни вън от нея, какво идва да ни подскаже за оценката за състоянието на българската армия?

 

- Давате ми възможност да кажа, че ние все още не знаем, какво е отношението на България към тази инициатива. Ние нямаме отговора на българските държавни институции за това, дали и кога сме били запознати с тази инициатива, съответно каква е оценката за възможностите за участие или пък съответно аргументите за неучастие на България в тази инициатива. Изобщо какво е становището на България към реализирането на тази инициатива.

 

Що се отнася до военния капацитет, тук в случая става дума преди всичко за притежаваните военни способности. Дали България има капацитет за участие, трудно ми е да кажа „да“ при наличните въоръжена и бойна техника в българската армия. Разбира се в хуманитарни операции е възможно българско участие. Ние сме го показвали. Така че тук отговорът ми е по-скоро в посока на липса на такива способности.

 

- Господин Найденов, с какво да си обясним, че по време на председателството се осъществява такава инициатива? В България никой не говори за нея. Това е първото интервю, което се прави в българска медия изобщо по въпроса. Писмото е подписано на 25 юни, днес вече е 5 юли.

 

- Аз вече имах възможност да направя коментар в началото на разговора в тази посока и той според мен е, че или е подценена тази инициатива, не допускам, че България изобщо не е била запозната и че това е убягнало от вниманието на хората, които се занимават с реализацията на ангажиментите в рамките на българското председателство. Но сте права, че това е въпрос, който не присъства като коментар извън първоначалната информация, която беше чисто информативна за тази инициатива. Нямаме анализите, нямаме оценките, нямаме съответно оценка на отражението като цяло за единството на ЕС. Всъщност доколко тази инициатива е част от новите модели и перспективи, които се чертаят за бъдещото на ЕС.

 

- А това ни засяга съвсем пряко, защото тя на практика материализира скоростите на Европа.

 

- Факт е. И аз затова говоря за нови регионални формати, за нови разделителни линии, които вече минават през различни приоритети и съответно посоки на развитие и политики на ЕС. Доскоро политиката за сигурност и за отбрана беше сред политиките, които бяха преди всичко предмет на национални решения. Постигна се напредък с оглед идеите за развитие на по-високо ниво на интеграция на въоръжените сили и реализацията на отбранителни способности, съвместни отбранителни способности, реализацията на многонационални проекти в рамките на ЕС, но сега виждаме нова инициатива, която наистина разфокусира вниманието.


- Недоумение предизвиква и фактът, че няма публична информация и съответно няма и медиен интерес. Това сякаш се прикрива по някакъв начин и вариантите не са много: или не сме запознати, или не сме поканени, или сме изолирани, или крием?

 

- Струва ми се, че в случая най-вече като че ли на преден план излиза подценяването на тази инициатива. Неразбирането на съдържанието на тази инициатива от гледна точка на сигурността не само на ЕС, отражението в глобален план. Подценяват се различни аспекти на взаимоотношенията между Европа и САЩ, съответно различните инициативи, които са между основните страни, които се явяват двигател в рамките на ЕС, каквито са Франция и Германия. Съответно не се търси измерението от гледна точка на сигурността на излизането на Великобритания. Аз споменах желанието на Великобритания да подпише отделен отбранителен пакт след своето излизане с ЕС, който да й осигурява достъп до базите данни на съюза и съответно до възможността за участие в съвместни разработки на различно въоръжение. Така че, като че ли тази тема не занимава толкова много обществеността, експертите и съответно, за съжаление, и институциите.


- А тя е изключително симптоматична за бъдещето на ЕС и за мястото на България в това бъдеще.

 

-В някаква степен да.


От категорията

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност-1531745503.jpg

Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради ...

16 юли 2018 | 15:50

Панко Анчев: Европа и Русия - причината за вечната война между тях

Панко Анчев: Европа и Русия - причината за вечната война между тях -1531731733.jpg

Русия винаги е имала своя независима политика – дори и когато е била слаба и ...

16 юли 2018 | 12:01

История: на 17 юли 1393 г. Търново пада под османска власт

Патриарх Евтимий се прощава с търновци.-1531806931.jpg

По заповед на Баязид I са посечени 100 видни търновски боляри

17 юли 2018 | 08:53

Симеон Николов: Каубой в сърцето на НАТО. Страхът сплотява

-1472586819.jpg

Българският президент Румен Радев беше единственият, който точно и реалистично ...

13 юли 2018 | 14:09

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


8 юли 2018 | 09:57



Анализа на А.Найденов е обективен и верен с малки изключения ,но му липсват повече критика и позитивни предложения за България !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.