Башаткото клане - една от най-черните дати в историята на България. Зрелище ужасно!

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Баташкото клане - една от най-черните дати в историята на България. Зрелище ужасно!

6828 | 15 май 2018 | 15:36

Всички сега мълчат. Няма сълзи, нито плачове, няма страхотни писъци, нито молби за милост. Жертвите гният по нивите, а жетварите – тук в гробищния двор, пише Макгахан


Избиването на 5000 души от село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България.

Клането е извършено от башибозуците - главно от помаци от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II.

След потурчването на Чепино през 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села и известно време представлява "остров" на християнската вяра. В църквата "Света Неделя" християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от другите градове, където духовниците отслужвали на гръцки език. Това било привилегия, която турските власти не можели да позволят на българите в Батак. Те обаче дълго били в неведение за "нарушението" заради разположението на Батак - високо в Родопите.

При избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година, на Батак била отредена важна роля - да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии.

Част от въоръжените боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт.
Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище. 

Силите са несравними.

На 1 май 1876 година първенците на селото и чорбаджиите решили, че трябва да спасят живота на местните и за това извиквали Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.

 

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера на врага били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.

Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им.

Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. 

След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат. След това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне.


Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

Така се поставило началото на клането, което продължило дни.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и възрастни били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците.

Всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени.

Останалите отново се изпокрили в църквата и училището.
Църквата "Света Неделя" и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение.
200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.

Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била "залостена" от хората които се намирали в църквата.

Защитата на "Света Неделя" продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците, които започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород.

В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени.

Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си.
Започнало безпощадно клане - само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени.

Ето как тази сцена е описана от Захари Стоянов:

 

"Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата.

Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук.

Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.

От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели".

Когато зверствата в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище стават достояние на света, се свиква конференция за положението на народа в българските земи и отговорността за извършените зверства се стоварва върху Турция, а не върху безчинстващите башибозушки банди.

Дори и традиционните съюзници на Турция – Англия и Австро-Унгария са изумени от жестокостта на извършеното.

В писмо на Макгахан, датирано от Пазарджик, 2 август 1876 г., което котленецът Петър Матеев определя в книгата си „Велики благодетели на българския народ“ като „писмото, което предизвика Руско-турската война“, четем:

Казаха ни, че 3000 души лежели само в черковния двор и ние не можехме да го не вярваме. Зрелището беше ужасно, толкова ужасно, че не можем го забрави през целия си живот.
Имаше накъдрени главички сред разлагащите се купища, смазани с тежки камъни, крачка не по-големи от пръстите ви, върху които месото беше твърде изсъхнало от жегата, преди да е могло да се разложи; ръчички на малки деца, протегнати като за помощ; деца, умъртвени още от ужаса на светналите саби и зверски зачервените очи на джелатите, които са ги издигали и слагали; моми умрели, плачейки с молба за пощада; майки, умрели, опитвайки се да запазят малките си със слабите си тела. Всички лежаха там, събрани на куп, гниещи в една отвратителна маса.

Всички сега мълчат. Няма сълзи, нито плачове, няма страхотни писъци, нито молби за милост. Жертвите гният по нивите, а жетварите – тук в гробищния двор.

Погледнахме в черквата... Грамадно количество от тела са били изгорени там и огорелите почернели остатъци, които изпълняха мястото до половината височина на сводовете, което ги правеше по-ниски и по-тъмни, лежаха там в разложение неописуемо.

Никога не съм си въобразявал нещо толкова грозно. Всички се отстранихме, потресени, едвам в свяст, от тази чумава къща, доволни, че можем да излезем пак на пътя“.

 

Няколко години по-късно Иван Вазов написва драматичното стихотворение: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

 

Иван Вазов
Пловдив, 1881

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.


От категорията

Валерия Велева: Властта е на колене пред Валери Симеонов! Страхът, който вицето умело управлява

-1448546816.jpg

Защото сакралният въпрос е какво идва след оставката на Валери Симеонов? И това ...

23 окт. 2018 | 14:06

Проф. Михаил Константинов: Ситуацията е такава, че е редно Валери Симеонов да подаде оставка

Проф. Михаил Константинов-1525408723.jpg

Ако някой от коалиционните партньори мине в опозиция, покрай тъч линията ...

23 окт. 2018 | 22:52

Кеворк Кеворкян: Време за изтребление

-1460718675.jpg

Българската политика не е в състояние да произвежда нито истинска свобода, нито ...

23 окт. 2018 | 07:42

Проф. Владимир Чуков: Случаят Джамал Хашоги размести пластовете в Близкия Изток

-1441791379.jpg

Журналистът се опитал да убеди Осама бин Ладен да се върне в Саудитска Арабия и ...

22 окт. 2018 | 14:50

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


17 май 2018 | 07:59



Тези ужасни хиляди смърти и погроми сигурно не са се случвали другаде в света!Човек не може да повярва ,че толкова жестоко може да бъде кървавото отмъщрние на турския башибозук,загубил човешкия си образ над невинните деца ,моми,жени ,мъже и немощни старци! Това което са преживяли предците ни,не дава никакво право на днешните политици,историци и учени да подменят мракобесието и робството нито с владичество ,нито с други думи в историята ни! Не само срам и позор са подобни опити ,но те са престъпления спрямо скъпите жертви на българското племе в борбата му за оцеляване до днес!Това трябва да се помни,за да не се повтаря! ДПС да змълчат завинаги ,защото възродителния процес ,не може изобщо да се сравнява с геноцида и терора наложен от техните предци върху българския народ !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Българина


16 май 2018 | 08:13



500 г не се възмездяват с възродителен процес.....


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


15 май 2018 | 20:00



От заглавието следва, че някъде у комшиите, вероятно на територията на бившата СФРЮ, е имало град БАШАТ и там турците са клали раята, подобно на Батак. Г да журналисти от Епицентър, внимавайте в правописа. Започвате да пишете като тези от Блиц...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Ilieva


15 май 2018 | 16:28



И под път и над път надуват свирката за т. н възродителен процес и ние мълчим ! Защо??????? Защо се вменява вина на българския народ за това ,което може би е трябвало да се случи ( както в Америка и други западни държави ) ,но не по тоя начин (грешка ) Хайде отворете си устата за Баташкото клане и целия ужас на петвековното робство ! Къде сте бе демократи ,патриоти, велики държавници и "политици "? ДПС непрекъснато чества разни годишнини ,обвинява ,насъсква мюсюлманите ? Може ли да се направи паралел между робството ни и възродителния процес ?????????


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.