Борислав Цеков

Отива си статуквото, наложено от неолибералния глобализъм след края на Студената война

Борислав Цеков: Глобалният ред ще се определя от САЩ, Русия и Китай, ЕС и НАТО са страничен фактор

7220 | 12 юли 2018 | 13:46

С Тръмп управлението в САЩ се върна в старите американски консерватори, които за последен път бяха на власт при Ричард Никсън. Те имат съвсем друга геополитическа и икономическа доктрина - разведряване, реализъм и деглобализация във външната политика


Интервю на Агенция “Фокус” по повод срещата на върха на НАТО с Борислав Цеков доктор по конституционно право, основател на Института за модерна политика, познавач на политическите процеси в Америка и привърженик на политиката на президента Тръмп. Автор на две книги за историята и политиката на САЩ – “Ню Йорк – олтарът на модерния свят” и “Доктрината “Тръмп”.

Фокус: Д-р Цеков, Вие сте известен и като поддръжник на политиката на президента Доналд Тръмп. Какво се случва на световната сцена – виждаме изострените противоречия в Г7 и НАТО предизвикани от Вашингтон?

Борислав Цеков: Нищо изненадващо не се случва. Президентът Тръмп стъпка по стъпка изпълнява своята политическа платформа, която получи подкрепата на американските граждани. Отива си статуквото и международният ред, наложени от неолибералния глобализъм след края на Студената война. Затова и старите елити и структури, които са продукт на това статукво, са в истерия и оказват ожесточена съпротива. Този ред се основаваше на разбирането за еднополюсен свят, в който САЩ е имперски център и глобален полицай, а ЕС е неин “храненик” и привилегирована периферия. Икономическият аспект на тази геополитическа концепция се базираше на т.нар. Вашингтонски консенсус, който постулираше свободна търговия, дерегулация и постепенно размиване на националните държави. В най-футуристичните си представи, идеолозите на тази концепция привиждаха “световно правителство”, което да замени суверенните държави на основите на един “глобален конституционализъм”. Разпадът на двуполюсния свят след рухването на Берлинската стена, съвсем естествено доведе в началото до консенсус във всички краища на политическия спектър, че либералната демокрация и свободната пазарна икономика са единствена демократична алтернатива за обществата. Но постепенно положителните им страни избледняха и се появиха сериозни негативни ефекти – разрастване на неравенствата, разрушаване на цели национални икономики, безжалостно господство на корпорациите над суверенните нации и гражданите, опити за подмяна на социо-културния код на съвременната цивилизация чрез джендър-идеологията и агресивния атеизъм и пр. Либерализмът, който някога беше идеология на свободата, беше извратен от крайностите на неолиберализма. В политически план, в Америка още от времето на Рейгън се възцари симбиоза между неоконсерваторите и неолибералите в двете партии, които проповядваха тази концепция. За улеснение ще ги наричам с обобщаващото понятие “соросоиди”. Поради това нямаше значими разлики между републиканци и демократи, те станаха като “Кока-кола” и “Пепси”. Тази симбиоза предприе агресивна политика към Русия, насочена към нейното разграждане и овладяване на необятните й ресурси. Не си ли спомняте как преди 20 години някои кръгове лансираха сценарии за разпад на Русия на 6 държави, от които Сибир – най-богатата на ресурси и суровини територия – да бъде васален съюзник на САЩ. У нас даже разни соросоиди и Мони Паси папагалстваха тези сценарии. Не забравяйте, че в последните две години от управлението си Обама и Хилъри изправиха света беше на ръба на нова война. Но както винаги в подобни сюблимни моменти, американската нация извърши полезна и дълбока политическа промяна, която даде нова перспектива. Неолибералният глобализъм е твърде вероятно да се окаже от грешната страна на историята, ако линията на Тръмп се утвърди с евентуален втори негов мандат. Както отбелязах още преди последните президентски избори в САЩ, възходът на Доналд Тръмп бележи пълен идеологически обрат във Вашингтон, който, ако успее да преодолее истеричната съпротива на стария ред, ще промени света към по-добро. С Тръмп управлението в САЩ се върна в старите американски консерватори, които за последен път бяха на власт при Ричард Никсън. Те имат съвсем друга геополитическа и икономическа доктрина.

Фокус: Какви са основните й принципи?

Борислав Цеков: Разведряване, реализъм и деглобализация във външната политика. А в икономиката - национален протекционизъм, защита на работническата класа чрез ревизия и отмяна на споразуменията за свободна търговия, намаляване на данъците по цялата социална стълбица. За да разберете политиката на Тръмп, спомнете си политиката на Никсън на международната арена. Никсън поде линия на разведряване с тогавашния СССР, размрази отношенията с Москва и тръгна към ограничаване на въоръженията - договорите САЛТ 1 и САЛТ 2. После направи историческият пробив – новият курс към Китай, срещна се с Мао Дзедун и пр. Това са възгледите на старите американски консерватори – баланс на световната арена, конкуренция, а не войни. Истината, която често се замъглява от пропагандата на соросоидните медии и анализатори е, че Демократическата партия на САЩ е по-скоро “партия на войната”, а Републиканската – “партия на мира”. Демократите започнаха Корейската война. Демократите въвлякоха САЩ във войната във Виетнам. Вижте демагогията – демократът Кенеди ескалира до крайност Виетнамската война, прати 550 хиляди американски войници и увеличи военния бюджет до 25 милиарда. Но и до днес е етикетиран като едва ли не “миролюбец” и “гълъб на мира”. Което е пълна лъжа. А консерваторът Никсън дойде на власт с послание за “мир с достойнство”, постепенно извади САЩ от военната авантюра, намали военното присъствие там повече от 20 пъти – до 24 хиляди войници, и редуцира бюджета до 3 млрд. Накрая подписа мир. Но соросоидната пропаганда го представя и до днес като “ястреб” и “военолюбец. Историята се повтаря – демократът Обама разруши Либия и Сирия, насъска мракобесни сили в Украйна, но получи Нобелова награда за мир. А Тръмп, който иска разведряване в световната политика и направи историческият пробив със Северна Корея, е определян от соросоидите като “агресивен” и “опасен”. Той наистина е опасен, но само за статуквото на соросидните елити и техните глашатаи, за онази “империя на злото, изплетена от НПО-тата на Сорос”, както писаха преди време някои американски медии. Както сочи последното проучване на една от най-авторитетните социологически агенции в САЩ – “Зогби”, повече от половината от американските избиратели идентифицират Тръмп като “борец със статуквото във Вашингтон”.

Фокус: Какво предвижда доктрината “Тръмп” в геополитически план и как се вписва в нея НАТО?

Борислав Цеков: Новата геополитическа архитектура на света е базирана на три основни стълба – САЩ, Китай и Русия. Това са държавите с глобален военно-политически потенциал и влияние. Тръмп търси баланс в интересите и това е най-важното. Упорито някои повтарят клишето, че той понеже бил бизнесмен и затова мерел всичко в пари, а не в политически ценности. Това са пълни глупости. Тръмп и консерваторите имат за цел да се установи международен ред, основан на една основна ценност – баланса. При това съчетан с конкуренцията и взаимно зачитане на интересите като основна ценност. А не базиран на силовия “износ на демокрация” по троцкистки маниер, както соросоидите. Казвам “троцкистки” не като метафора. Същото е, само че при троцкизма се наричаше “износ на революция”. Между впрочем, малцина у нас знаят, че генезиса на американските неоконсерватори е изцяло троцкистки. Основателите на това идеологическо течение през 60-те години като Ървин Кристъл и други нюйоркски интелектуалци, по онова време са убедени троцкисти. В този контекст, политиката на президента Тръмп към НАТО е съвсем разбираема. Между другото, още през 1987 г. Тръмп публикува във водещи вестници открито писмо до американската нация, в което настоява Япония и други богати съюзници на САЩ да си плащат сметките за военна сигурност, която им гарантира Вашингтон. Днес той последователно продължава тази логика. Глобалните фактори са САЩ, Китай и Русия. Вашингтон при администрацията на Тръмп се стреми да има директни отношения с Пекин и Москва. В тази мозайка регионални сили като Германия и Франция не са необходими нито като посредник, нито като буфер за САЩ. Опитите на Туск и други евробюрократи да обясняват как ЕС бил най-важния съюзник на САЩ са неточни. Най-важните и лоялни съюзници на САЩ винаги са били и ще си останат Великобритания, Япония и Австралия. Не Германия, не Франция, не Европейската комисия. НАТО в този смисъл вече е повече бреме, отколкото полезен инструмент на американската политика. Бреме в най-буквалния смисъл – американските данъкоплатци плащат от джоба си сигурността на богатите държави от Западна Европа. Плащат, за да могат Берлин, Париж и Брюксел да се изживяват като “велики” глобални сили. Това очевидно вече не е приемливо за САЩ. Единият вариант е богатите европейски държави от НАТО да се включат равностойно в плащането на сметките. Тръмп говори за тях, не за бедните като България. За да се запази сегашното статукво в НАТО трябва да има реставрация - соросоидите отново да се върнат в Белия дом. Напълно е възможен и друг вариант - при втори мандат на Тръмп, ако има такъв, НАТО да бъде реорганизирано по начин, който напълно го изпразва от сегашното му съдържание и САЩ да намалят своите военни ангажименти към Европа. Разбира се, ако процесите се развият така, НАТО няма да бъда заличен тотално. Това са гигантски структури, бюрокрация, интереси и никога не си отиват отведнъж, дори когато историческата им роля е приключила. Вижте например СИВ, който беше разпуснат след падането на социализма, но и до днес функционира със затихващи функции неговата международна банка. Вероятно ЕС ще трябва да започне сам да се грижи за сигурността си, да сформира свои съюзни въоръжени сили.

Фокус: Това няма ли да бъде във вреда на Европа?

Борислав Цеков: Всъщност, държавите в Западна Европа са свикнали да живеят на чужд гръб. Тяхното богатство обаче не се дължи на някакви специални таланти и способности на германци, французи и пр., а на грабежа на чужди ресурси. “Позлатените” улици на Лондон, Париж, Мадрид са станали възможни чрез векове колониален грабеж на Африка, Азия и Америка. Техните икономики са получили своята капиталова и ресурсна база, върху която да градят благоденствието си именно от това. За разлика от Източна Европа и Русия. В нови времена Западна Европа отново свикна да живее на гърба на американските данъкоплатци. Планът “Маршал” и парите на американците възстановиха следвоенна Западна Европа. И ако това тогава имаше своята ясна логика в контекста на противопоставянето на съветския лагер, то днес Тръмп не вижда никакви разумни причини Америка да продължи да плаща преобладаващата част от разходите на НАТО. Военно-политическият капацитет на ЕС обективно му отрежда мястото на регионален политически фактор, който изпълнява глобалния дневен ред, а не го определя. Както казах, глобалният дневен ред все повече ще се определя от триадата “Вашингтон-Пекин-Москва”.

 

 


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


12 юли 2018 | 16:16



Неолибералният глобализъм се провали ,както и идеята за "световното правителство"!Опитът да се пренебрегнат и неглижират националните правителства пред общите и неопределени либерални стратегии се провалиха от алчността на транснационалните компании и отказа им от елементарна социална справедливост !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.