Поетичният сборник на Петър Андасаров представлява неголяма по обем книга, а събира сякаш цялото българско страдание

Боян Ангелов: Градина от "Безсмъртничета"

1407 | 13 май 2020 | 15:44

Щедрият талант и състрадателното сърце на Андасаров са създали творби, които надрастват социалните и нравствени граници и стават своеобразен пътеводител към неизбежен катарзис

-1516889803.jpg"Безсмъртничета"-1589374109.jpg

Боян Ангелов  

 

Има книги, чийто автори моделират своя вътрешна логика, без тя да достига до същността на социалната динамика. Има и други, чиято естетическа изразителност е лишена от неспокойствията на моралното съзнание. Поетичният сборник „Безсмъртничета“ на Петър Андасаров опровергава подобни определения чрез емоционалните импулси, които предизвикват човешко състрадание и ненавист към извършителите на нечовешки злодейства. Това е третото допълнено издание на стихосбирката и се появява четири десетилетия след първото. В далечната вече 1980 г. Военното издателство публикува тази книга в своята прочута библиотека „Аз съм българче“. Сега стихосбирката е обогатена с нови творби и съдържа интервю с автора, споделящ пътя, изминат от него за превръщането й в духовен паметник, увековечаващ драматични съдби и трагически саможертви. Всъщност „Безсмъртничета“ е своеобразен апотеоз на подвизите, извършени от малолетни и непълнолетни участници в българската антифашистка съпротива по време на Втората световна война.

 

Новото издание е сборник от стихове, посветени на загинали в борбата с хитлерофашизма деца и младежи. Носи емблемата на издателство „Български писател“ и е илюстрирана прекрасно от неподражаемия художник проф. Иван Димов. А впечатленията след прочитането на тази талантлива и съкровена книга сега, в драматичната  наша действителност, доказват колко страшна и как непреодолима е пропастта между идеологии и идеологеми, причинила не зарастващи рани върху обществената плът. Жестокостта, присъща на примитивните общества и прикрита зад лозунги за спасение на отечеството, проличава недвусмислено в годините на антифашистката съпротива у нас, когато зверовидни главорези, забравили своята човешка същност, избиват безмилостно невинни деца.

 

„Джелатите, те нямали ли са деца, – мълви Петър Андасаров – блъскат сред премръзналия балкан над Копривщица пребитото момче Иван Кривиралчев и с треперещи от студ ръце режат парченце по парченце езика му и го питат и  разпитват на кои шумкари носи хляб и…  отрязват езика му, след като не проговаря и мълчанието на природата поема последния му стон. Ще повярваш ли, може ли да се вярва на такова злодеяние – изтръгват сърцето му – неговото момчешко сърце…“

 

Преди да преживее тази неописуема трагедия, поетът вече е написал стихове за гибелта на овчарчето Иван Рачев, ятак на Разложкия партизански отряд. Възпял е стоицизма на братята  Васил и Сава Кокарешкови от Белица. Стихотворението „Балада за тримата“ Андасаров посвещава на Ангел Стефанов, застрелял своето братче, съученичката си и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на жандармерията:

 

…Изправя се безстрашен и велик

подобно Кочо Честименски той.

В Наза и Ваньо  стреля, в две съдби

и после във живота свой.

 

Неспирен сякаш е мартирологът и несекваща болка пронизва чувствеността ни след покъртителните описания на толкова рано и така свирепо прекършени блянове. Петнадесетгодишният Стою Иванов Стоев от Великотърновското село Бойковци пада убит заедно с други партизани в сражение край с. Константин два дни преди победата – на 7 септември 1944 г.

 

Едва четиринадесетгодишен,

военен съд осъжда младостта ти.

Нима живота ти е евтино излишен,

та трябва на разстрел да те изпрати.

Затуй, че се осъждаш ти самият

на тежката яташка участ,

когато слабите, страхливите се крият

под стряхата на своето благополучие…

 

Горните строфи Петър Андасаров  посвещава на малкия ятак Никола Делчев Делевски от Старо Железаре, разстрелян и хвърлен в зловеща яма край с. Старосел заедно с други убити без присъда и съд. А непълнолетната Детелина Минчева поетът оприличава на „… едно четирилистно стръкче,/ останало завинаги в градината/ на малките безсмъртничета.“

 

Тази книга едва ли ще остави истинските човешки сърца безчувствени за страданията и гибелта на толкова млади човешки същества, чиято едничка вина е била, че са мечтаели за по-справедливо настояще. За убийците на деца давност няма и гневът на поета става неизмерим, когато вижда върху паметника на жертвите от комунизма имената на двама от главорезите, убили младия Асен Лагадинов, главен герой в документалния  роман на П. Андасаров „Да си влюбен“.

 

Такива са реалностите от съвремието  – омразата и ненавистта раждат отново омраза и ненавист. Макар историята да ни дава безапелационни уроци, че се нуждаем от повече човечност и от сили за всеопрощение. Ала това прощаване не означава забрава и примирение пред надигащата се вълна от фашизоиден реваншизъм. Свирепото отричане на постигнатото, подигравката с национални светини и мракобесническите кампании в защита на отявлени главорези са перфектни възможности за народностно обезличаване. Продажни политици, псевдожурналисти и писателстващи негодяи обслужват желанията на чуждоземни кукловоди, за които Отечеството ни е нищо повече от средство за бързи и лесни печалби.

 

„Безсмъртничета“ представлява неголяма по обем книга, а събира сякаш цялото българско страдание. Защото не съществува частица от България, където да не е била пролята кръвта на деца и непълнолетни  страдалци. Съпреживяваме трагедиите на Богомил Павлов от пернишкото село Муртинци, на Васил Василев от Рилския партизански отряд „Коста Петров“, на невръстното ятаче Найден Ширтев от пловдивското село Любен, на обесения в Русенския затвор ремсист от Габрово Ангел Денчев, на ученичката от омуртагското село Моравица Добринка Миленкова, на Любен Ганев от историческия Батак, на Мехмед Юсменов и Мехмедали Моллаасанов от ловешкото село Горско Сливово, на героя от Балванската битка Атанас Иванов, на невинните деца от Ястребин, на Митко Палаузов… И още, и още… Пред очите ни сякаш се мултиплицира ново Априлско въстание, в което българи избиват своите невръстни сънародници!

 

Книгата „Безсмъртничета“ едновременно е мартиролог и апотеоз на едно отминало време, което трябва да бъде урок за бъдещите поколения, доказващ, че насилието е неподходящо средство за надмощие. Защото свободата се ражда,  когато хората са обладани от добротворство. Сигурно затова в края на своята книга авторът отправя към читателите вълнуващ „Възпев на свободата“:

 

         Роден в сън за хляб, в очакване на празник,

         през времето пренесена си ти от тях –

         безсмъртните, в безсмъртни битки паднали,

         с очи към нас, с мечти за слънчев смях…

 

Щедрият талант и състрадателното сърце на Петър Андасаров са създали творба, която надраства социалните и нравствени граници и става своеобразен пътеводител към неизбежен катарзис. Тъй като борбата за насъщния все по-арогантно и безмилостно руши нравствените параметри на екзистенциалната ни съпротива, стихосбирката „Безсмъртничета“ ни дарява човешка състрадателност, от която неистово се нуждаем.

 

________                                                                                   

Петър Андасаров,

„Безсмъртничета“

Издателство „Български писател“

С., 2019                                                      

 

________

БАЛАДИЧНА САГА

Разстреляните на 19 декември 1943 година край Ястребино са 18 – възрастни и невръстни и изгорени на клада…

 

Трепери зимата от студ,

настръхнало е Ястребино.

над всеки дом витае смут –

дали смъртта ще ги отмине?

 

Завързани един за друг –

дечица с майки и бащи

изправят пред стена от студ

и целият простор мълчи.

 

Но сепва го картечен грак

и той от страх побягва.

В очите им нахлува мрак

и погледа им грабва.

 

И падат смъртно повалени

от вихрени куршуми.

И шепнат устните студени

последните им думи.

 

Но сагата не свършва тук,

палачът никога не страда.

Убитите един до друг

изгарят върху клада.

 

И пламва целият простор,

очите им небето осветяват.

И думите им ветровете в хор

повтарят: „Слава“, „Слава“!

 

 

 

МОМЧЕНЦЕТО БЕЗ СНИМКА

На Стойне Калайджийски, загинал от куршумите на палачите в Ястребино

 

Ти не познаваш големия свят,

той е за тебе тополи високи.

Волско око е и ябълков цвят –

букнал на ра̀нина в двори широки.

 

Седнал във топлите майчини скути,

гледаш как облаци плуват в очите ѝ .

Ти не разбираш ни клетвите люти,

нито познаваш мечтите ѝ .

 

Гръм. И пронизва те иглена болка,

сгушен до топлата майчина гръд.

Пада от джоба ти детската топка,

свършва за тебе светът…

 

Седемгодишно мило момче,

снимка не си ни оставило даже.

Знам, че гласа на всяко цветче

може легенда за теб да разкаже.

 

 

 

ЖИВОТЪТ НИ, МЕЧТАН ОТ ТЕБЕ

На Добринка Александрова Миленкова, ученичка от с. Моравица, Омуртагско, член на РМС, партизанка, заловена – избождат ѝ очите и зверски я убиват.

 

Кой грабна погледа ти млад

и мрак очите ти изпълни

сред грозния картечен грак

и бомбените мълнии?

 

И теб – в капана на смъртта,

подобно птица в полет устремена

настига те нелепо участта

да паднеш със крила ранени.

 

И да те газят с тежките ботуши

и да избождат с нож очите ти –

с невиждана жестокост и бездушие

проклетите убийци на мечтите ти.

 

И с болката на цялата земя

животът ти да ослепее

и черно-черната тъма

в очите ти да тлее.

 

А бе светът така красив

и близка бе голямата победа.

Ти виждаше живота ни щастлив,

живота ни – мечтан от тебе.

 

 

 

И БОЛЕН Е ДЕНЯТ ОТ КРАСОТА

След разкритие на яташката дейност Марийка Александрова Мъглова е с майка си в ареста. Мъчения. Разстрел. Проснати са за назидание насред площада в Сливен.

 

На тънкото ушле черешки

закичил е усмихнат май.

А ти от болки нечовешки

вървиш към своя край.

 

От твойта нежност натежал е

и болен е денят от красота.

О, няма ли кой тебе да пожали

и зарад теб да спре смъртта?

 

Нима е, хора, невъзможно

да се спаси такава младост?

Тя пада, а едва прохожда

светът на днешната ни радост.

 

 

 

МЕЧТА, ПО-БЯЛА ОТ КОКИЧЕ

А как е свирел на устна хармоничка Богомил Антонов Павлов! Син на яташкото семейство в революционното пернишко село Муртинци, „детето“ на Трънския партизански отряд.

 

Безхлебно детство, черен труд и тайни;

хармоничка с която те обичат всички.

Сражения по местности незнайни,

мечта за ден, по-бяла от кокиче.

 

С мечта за ден, по бяла от кокиче,

се хвърляш в бой при Батулѝя бяла.

Разцъфва мак куршумен и наднича

от погледа му поглед на раздяла.

 

Но вражата окръжност се стопява,

топи се и живота ти невръстен.

На някаква старица поверяват

съдбата ти другарите в миг късен.

 

А тя търчи и подир нея тича

предателство обезумяло.

И вместо ден, по-бял и от кокиче –

в очите ти смъртта е спряла.

 

 

ЕДИНАЙСЕТГОДИШНИЯТ

В дома на бай Атанас Василев от с. Веселиново, Ямболско, нелегално се издава вестник „Народен другар“. На 1 август 1943 година печатницата е разкрита и 13-годишният Васил остава без подслон. Умира от тетанус на 16 ноември.

 

Ти пъпка неразцъфнала си още

в дървото на живота неживян.

Свидетел си на тайни в тайни нощи

и в бащините си очи си взрян.

 

А той – прескочил риск и страх коварен –

в ония страшни, страшни времена

в подслон превърнал къщата си стара

за хора свои и с чужди имена.

 

Но чужди само до мига, когато

ти поверяват тайните си те.

И с радост е сърцето ти богато,

че в техните очи не си дете.

 

И будят в тебе думите им думи,

разстилат вестникарското поле.

И буквите му сякаш са куршуми,

и сякаш са листата му криле.

 

Но ти не ще политнеш с тях нагоре,

ще ги пречупи вражи вихър див.

От рани ще умреш, а ще говорят,

че ти си всъщност още жив!

 

 

БАЛАДА ЗА ТРИМА

На Ангел Стефанов, който убива братчето си Ваньо, съученичката си Наза и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на многобройния враг покрай село Божица.

 

След тежки походи отново тука

пристигате за отдих и за бой.

Посреща ви с любов Тузлука

и всеки партизанин тук е свой.

 

Но чужди стъпки дебнат из засада,

връхлита самолетен грохот над дола.

Снегът уплашен бавно пада

над побелелите до смърт била.

 

За вас уплашен и за вашта младост

под примката жестока на смъртта.

За тази дълга, дълга бяла радост,

обгърнала докрай света.

 

И сред нестихващия, смъртоносния порой

като посечени дървета из дола

умират с песен на уста герои

и плаче сняг по мокрите била.

Отвсякъде се сипят черни думи:

„Предайте се и ще ви пощадим!

За вас, деца, е истинско безумие

животът ви да се превърне в дим.“

 

Притихват думите и светла тишина

вали над мъртви и над живи.

В миг вижда той Съветската страна

и вижда хората щастливи.

 

Изправя се безстрашен и велик

подобно Кочо Честименски той.

В Наза и Ваньо стреля, в две съдби

и после във живота свой.

 

Над тях небето спира да вали

и чуди се просторът побелял –

от техните мечти дали

снегът така е навалял…

 

 

 

 

НА КЛЕТВАТА ВЕРЕН ОСТАВАШ

На паметника край Балван е записано със сияещи букви и неговото име – Атанас

Петров Иванов.

 

Вън стене гората, букаците пеят,

виелица снежна стъклата целува.

В небето луната далечна светлее

и вятър детински лудува.

 

А ти пред платното с въглен в ръката

Хаджи Димитър рисуваш.

И с него мислено тръгваш в борбата –

там, дето буря бушува.

 

Бълбукат гърмежи, пропяват куршуми –

започва Балванският бой.

Не спират дулата и помежду им

не спира зловещият вой.

 

И стъпка след стъпка по голите ниви,

през тъмна полянка вървите.

Застига ви ехо на изстрели диви,

протягат ви клони брезите.

 

Но вражите длани те впримчват за миг,

раняват те смъртно, а ти не издаваш

ни дума, ни стон, нито вик –

на клетвата верен оставаш.

 

 

 

ЧЕТИРИЛИСТНО СТРЪКЧЕ

На Детелина Мирчева Минчева.

 

Тъй както стръкчето при буря

за себе си не търси за̀вет –

и ти тогава си се втурнала

срещу неправдите стремглаво.

 

И ти навярно си гадаела след бой,

в минути на мълчание –

дали денят мечтан ще дойде,

ще доживееш ли, ще паднеш ли?

 

Тъй както буря кърши цвят –

усмивката ти изстрела откраднал;

и мислите по бъдещия свят,

и думите неказани…

 

Самата ти си детелина –

едно четирилистно стръкче,

останало завинаги в градината

на малките бесмъртничета.

 

 

 

ЗАКЪРМЕН С ПОДВИЗИТЕ НА ДЕДИ

На Иван Кривиралчев – най-малкия герой на бунтовна Копривщица.

 

Закърмен с подвизите на деди,

опиянен от новата романтика –

един невръстен Йово Балканджи

не си ли ти с дълбоките си рани?

 

Дори денят от студ е посинял,

искри снегът по равната поляна,

където само вятърът видял

жестоко – кървавата драма.

 

Убийците с треперещи ръце

езика ти безмилостно насичат.

Изтръгват живо твоето сърце

и по снега кръвта се стича.

 

Но тайната остава да мълчи

и вярата остава да живее

в отворените за света очи,

отправени към „Ширеней“.

 

Закърмен с подвизите на деди,

опиянен от новота романтика –

не си ли ти нов Йово Балканджи,

възкръснал от балкана!

 

 

 

ПРЕД СНИМКАТА ТИ СРЕД МУЗЕЯ

Група партизани, в която е и Иван Нанев Атанасов, води тричасово сражение на 11 август 1944 година в местността „Стефанов камък“. Тежко ранен в гръбначния стълб, той е заловен и след непоносими мъчения е доубит край родното му село Върбен в бунтовното Средногорие.

 

Къде си се загледал тъй стремглаво,

защо не гледаш нас в очите?

Нали признахме ние твойта слава

и теб като герой почитаме!

 

Знам: както да се взираш зад стъклата –

не ще ни видиш как живеем.

Не сме, не сме все още като братя

и все по-рядко братски пеем.

 

Не наследихме примера на твойто време:

не падаме, не ставаме в прегръдка.

Едни препускат с кон на стреме,

а други душат като хрътки.

 

А в мигове тържествени, когато

пред теб поспрем за почит чинно –

кълнем се в името ти свято

и казваме, че сме единни.

 

Къде си се загледал тъй красиво?

нали в живота ни – мечтан от тебе,

с ония мисли прещастливи –

един за друг да сме потребни!

 

 

 

НАИСТИНА ЛИ?

На 2 срещу 3 май 1944 год. в местността Сухата река на Етрополския балкан, след средновековния инквизиции, навързани двама по двама с бодлива тел, ловната рота на капитан Горчилов и други, разстрелват 9 нелегални. По същото време Вълко Ганчев Пичурката реже гърдите на жена с 4-годишно момченце. Той хванал детето и с всичката си сила пръснал главичката му в буково дърво. След това убил и майката. Главите на нелегалните са набучени на колове и разнасяни по селата...

 

Аз питам себе си и вас,

и всички, всички питам –

нима възможно е за час

да има толкова убити?

 

Навързани с бодлива тел

по двама с рамена допрени –

посрещат подлия разстрел

и падат мигом покосени.

 

О, господи, нима това е

истина? Наистина ли

мъж с вълчо име с нож дълбае

гърдите на жена неистово?

 

Жената – майка на невръстно

момченце гледа – хванал за крачето

човекът-звяр главичката му пръсва

с все сила в букови дървета.

 

Каква жестокост! О, каква

пред погледа на Бога.

Човекът-звяр понесъл е това,

но аз не мога!

 

 

И ЛУМВА В МЕН ОНАЯ КЛАДА

Блокада в Средногорието на 7 август 1944 година. Кунчо Цоков Фитлеков още няма оръжие, а карабината на Велко Йончев засича. Попадат в ръцете на врага, комуто хрумва жестоката идея – живи да ги изгорят.

 

Какво е нашият пожар с въпроси,

от който честичко страним –

пред оня с огнени откоси,

пред оня ад от смърт и дим,

 

сред който ти и без оръжие

разкъсваш вражата верига.

А ние честичко се лъжем –

на друг че смелост не достига.

 

И в центъра на свойте интереси

прикрити честичко стоим.

Кажи ми как – пребит макар – пренесе

другаря си непоклатим?

 

И как си гледал, без да ти личи,

с едно око до изнемога?

А ние честичко и две очи

затваряме пред истината строга!


От категорията

Фондация „Братя Мормареви”: Бодлите на таралежите са по-силни от вируса!

Фондация "Братя Мормареви"-1591028752.jpg

За четиринадесети път фондацията за детско кино и литература обявява редовния ...

1 юни 2020 | 19:25

Той си отиде на 84 години

Почина световноизвестният български художник и артист Христо Явашев - Кристо

-1485413575.jpg

Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария ...

31 май 2020 | 23:35

Веселин Маринов: Коронавирусът ме върна години назад

Кадър БНТ-1590844344.png

Хората са лишени от духовността, смята музикантът. Обичайно той прави 70 ...

30 май 2020 | 15:59

Opera Vision ще излъчи онлайн „Борис Годунов“ на Софийската опера
(Видео)

Мартин Цонев в ролята на Борис Годунов
Снимки - Софийска опера и балет-1590731834.jpg

Постановката е посветена на 100 години от рождението на знаменития ни бас Борис ...

29 май 2020 | 08:56

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.