Боян Чуков

Монументалният православен храм е заложник на политическите амбиции на Реджеп Ердоган

Боян Чуков: За „Света София“ и „Свещения капитал“ в геополитиката

13892 | 28 юли 2020 | 11:54

Днес Русия е най-голямата и мощна в геополитически план православна държава. Естествено съдбата на Православието е в нейни ръце


Боян Чуков, InFacto

На 24 юли в монументалния православен храм „Света София“ в Цариград бе извършен намаз (молитва, от персийски). Реджеп Ердоган съвсем съзнателно направи тази крачка, с която Турция се превръща ускорено във формален член на НАТО. Анкара се отказа окончателно да чака унизително в чакалнята на Евросъюза. Реджеп Ердоган подсказа, че може отново като през 2018 г. да изненада своите вътрешнополитически противници с предсрочни избори. Коментарите по света за превръщането на църквата „Света София“ в джамия са разнопосочни. От чисто геополитически, политически и конюнктурни до метафизически примесени с екзотични пророчества на известни старци от миналото.

За тези, които се занимават сериозно с геополитика и историческа география, е известно, че границите на Византийската империя по един „странен“ начин съвпадат с границите на Османската империя. Обикновените турци не възприемат еднозначно масово извършения намаз на 24 юли в църквата „Света София“. „Аз пристигнах от Кония на това историческо събитие. Най-накрая ние ще можем да се молим в голямата джамия Айя-София (от гръцки Ἁγία Σοφία). Нашата мечта се сбъдна благодарение на президента, който по волята на Аллах прави нашата страна отново велика, както във времената на Мехмед II, който завоюва Истанбул“, каза един от дошлите от дълбоката турска провинция в Цариград. Друг турски гражданин изказа различно мнение: „Това, че Айя-София, създадена от християните, я предават със сила на друга религия, ме отвращава“. Но такива като него са малко.

За мюсюлманина е свръхдискомфортно да чете намаз, когато от купола на църквата го гледа Богородица. Повечето турци считат, че Турция е недооценена държава, която стремително укрепва своето влияние под ръководството на своя силен лидер в лицето на Реджеп Ердоган.

Коментираната усилено месеци наред промяна е факт от 24 юли. На практика Реджеп Ердоган подобно на Мехмед II още веднъж след 567 години завоюва православния храм „Света София“. Но нямаше протести пред нито едно турско посолство в християнските държави. Политиците се ограничиха с публични заявления. Някои по-остри, други по-меки, но всички в рамките на политкоректния наратив. Представители на християнските църкви звучаха достатъчно обтекаемо: „Нека „Света София“ си остане музей, не искаме никой да се моли в църквата“. Ситуацията се измени радикално, в храма ще се молят мюсюлмани, но той ще си остане музей. Най-нервно реагираха гърците на промяната на статута на „Света София“. И са абсолютно прави. Днес става въпрос за сграда в центъра на Цариград, а утре ще стане въпрос за гръцките острови в Егейско море.

През 1453 г. е прекодиран главният символ и духовен център на Цариград. Тогава е имало кой, макар и неуспешно, да защити с оръжие в ръка „Света София“. През 2020 г. след поредицата направени декларации няма да има никакви реални последици. Подобно прекодиране е наблюдавано нееднократно в исторически план. Църквата „Света Геновева“ в Париж е превърната от френските революционери през 1791 г. в „храм на Отечеството“. Редица православни храмове след 1917 г. в Русия са превърнати в домове на културата и училища. Джамията Мескита в испанския град Кордоба през Средновековието се е считала за втората по големина в света. През 1236 г. градът е превзет от Фернандо III Кастилски Свети. Джамията е превърната в християнски храм. Днес той е римокатолически. Айя-София е била джамия над 500 години, а музей само 85 години. Ердоган по-скоро удари силно по наследството на Кемал Ататюрк, създател на светска Турция. Увисна и седящият в Цариград патриарх Вартоломей, който се титулува Вселенски патриарх, но вече е съвсем без реално покритие.

Филотей Псковски, монах от Спасо-Елизаровския манастир и сгушен в гъстите руски гори сред блатата, формулира теорията „Москва-Трети Рим“. „Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има“, пише Филотей Псковски (1450-1525) в своите писма до клисаря Михаил Григориевич Мисюр-Мунехин и великия княз Василий III Иванович. Тук за протокола трябва да се отбележи, че според една от версиите титлата „Трети Рим“ е била предназначена за българския град Велико Търново, но със завладяването му от османците въпросът отпада по понятни причини. След лансираната теза от Филотей Псковски руснаците постоянно правят паралели между съдбите, образите и чертите на Рим, Цариград и Москва.

Грандиозният храм е построен от изключителните архитекти Исидор от Милет и Антимий от Трал през 30-те години на VI век. И е главен храм на Византийската империя в продължение на 900 години. „Света София“ е построена далеч преди разделянето на християнството на православие и католицизъм през 1054 година. През 1453 г. османлиите превземат Цариград и го опостушават. Разграбен е и храма и е превърнат в джамия. Християнският Бог е изгонен, а на неговото място се настанява Аллах. Следващите 482 години „Света София“ става символ на срутването на Византийската империя и историческата слабост на Православната църква, която ромеите не успяват да защитят.

С разпадането на Османската империя отново статутът на храма се променя. Новородената турска република е светска държава, свободна от исляма. През 1935 г. църквата „Света София“ става държавен музей и влиза в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всяка една промяна на статута на православния храм в Цариград е свързана с тектонично разместване на политическите пластове. Любопитно е да се знае, че църквата не е наречена в чест на св. София, а е в чест на Иисус Христос. На гръцки София е „мъдрост“.

Официалното название е Храм Света София - Премъдрост Божия. Според легенда колоните на църквата „Света София“ са изсечени по заповед на цар Соломон от скалите на Елбрус. Императорските врати на храма са от дървените конструкции на Ноевия ковчег, специално докарани от Арарат, Армения, влизаща в състава на Византийската империя. За построяването на „Света София“ са изразходвани три годишни бюджета на Византийската империя. Щатът на храма е включвал над 500 човека: 60 свещенници, 100 дякони, 40 дяконеси, 90 иподякони, 110 четци, 25 певци и 100 стражи.

На 16 юли 1054 г. в църквата „Света София“ по време на богослужение влизат трима легати на римския папа. Те поставят на олтара грамота за отлъчване, която анатемосва патриарха и неговите двама помощници. В отговор патриархът анатемосва легатите. Така в „Света София“ в Цариград се поставя началото на разкола между християните. През нощта на 28 срещу 29 май 1453 г. е проведено последното богослужение. „Императорът и неговата свита се приобщават към Светите Тайни и се прощават с патриарха“, пише британският историк Едвин Пирс.

В действителност службата е била заупокойна литургия. Византийската империя е в предсмъртна агония. Султанът Мехмед II първоначално е искал да разруши омразния му храм. Но красотата на православната църква го поразява и той заповядва тя да се преустрои в джамия. В петък, на третия ден след падането на Цариград, султанът лично и със сабя в ръка чете по корана мюсюлманска молитва в „Света София“. Една любопитна подробност. Близо десет години вече в Айя-София действа малка джамия. Формално за служителите на музея. В джамията се влиза не през централния вход, за тази цел има страничен.

На 24 юли Ердоган окончателно се раздели с наследството на Ататюрк и все по-маниакално се заглежда в идеята за величието на Османската империя. „Света София“ е значим символ в неоосманистките планове на турския президент. Не само за Турция, но и за цялото Средиземноморие. Ердоган се стреми да стане лидер на ислямския свят. И като такъв той ще има далеч по-голяма тежест в преговорите със САЩ, НАТО и ЕС. Тогава разговорите с него няма да са просто като с президент Турция, а като с лидер на нещо много по-значимо.

„Света София“ е преди всичко храм-символ с около 1500 години история. Като всеки символ той е амбивалентен и има различно значение за разни религии, страни и общности. След завладяването на Цариград, на османците са им необходими 50 години, за да бъде целият град прекодиран. Да обявиш чужда столица за своя и действително да я направиш такава са две съвсем различни неща. Цариград е построен за прослава на Византийската империя. И навсякъде се виждат куполи на християнски храмове, кръстове, мемориални колони на императори. Османците затварят християнските църкви, а „Света София“ е превърната в джамия и към нея са построени минарета. Подобна трансформация претърпяват някои православни църкви и манастири. Но десетки храмове на ключови места, които представляват архитектурните доминанти на Цариград, са сринати.

След 1453 г. джамията Айя-София се превръща в символ на нова цивилизация, строяща се върху руините на старата Византийска империя. В цивилизационен план всички Римове падат. През 1934 г. решението на Ататюрк за „Света София“ изглежда като крачка в бъдещето. Днес действията на Реджеп Ердоган се оценяват от света като връщане към архаиката. За турските националисти обаче превръщането на православния храм в джамия е връщане към цивилизационния избор на техните прадеди. С това се отваря огромна пропаст между категоричния евроатлантически избор на Анкара, направен по време на Студената война, и сегашния външнополитическия курс на турския президент, който мечтае да върне величието на евразийската Османска империя. Да. Османската империя е по същество евразийско формирование.

Това е основната причина Москва да има специфична позиция и деликатна дипломатическа реторика към действията на „евразиеца“ Реджеп Ердоган. Той е геополитически евразийски конкурент на Кремъл, но е очевиден противник на евроатлантиците. За евразийците е конкурент, а за евроатлантиците - противник. А това е съществен нюанс. Този детайл дава обяснение на „странното“, макар и рядко съвпадение на интересите на САЩ и Русия по отношение на турската външна политика в някои региони на света. Много показатено е изказването по повод статута на църквата „Света София“ на Дмитрий Песков, прессекретар на Владимир Путин: „Ние не можем да коментираме, това си е вътрешна работа на Република Турция“.

Негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, формулира своята позиция: „Заплахата за „Света София“ е заплаха за цялата християнска цивилизациа, а значи и за нашата духовност и история“. Защо патриарх Кирил говори по този начин? В неговите думи прозира обида, оскърбени чувства. Той не може да си представи, че във великата християнска светиня мюсюлманин може да извършва богослужение, а на православният му е забранено. В Турция мюсюлманите са преобладаващото мнозинство. А християните са пренебрежимо малцинство, което и до ден днешен има проблеми с властите. Призивите срещу действията на Ердоган са на практика манифест на радикалния секуларизъм. Който подхожда на ЮНЕСКО и международните организации на византинистите.

Православните заемат секулярно-рационална позиция поради това, че осъзнават своето безсилие да променят ситуацията, да признаят още веднъж своето поражение като през 1453 година. Да се търси днес възстановяване на статуквото от 1935 до 2020 г. е нереално. Ердоган иска да направи „Турция отново велика“, подобно на Доналд Тръмп по отношение на Америка. За християните драмата с монументалния православен храм в Цариград все повече прилича на болка от хроничен ревматизъм при промяна на историческото време.

Позицията на Светия Синод на Българската православна църква е следната: „Като хилядолетна светиня за цялото Християнство и духовен център на Православието, този храм е скъп за всяко християнско сърце и представлява изключителна културна ценност за цялото човечество. Ето защо присъединяваме своя глас към призивите на сестрите Поместни православни църкви, както и на редица държавни лидери и международни институции за запазване на досегашния статут на храма „Света София” като музей и паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Като изразяваме своето уважение към турските държавни институции, призоваваме за мъдрост и добронамереност при решаване на този важен казус в името на запазване на добрите междурелигиозни и добросъседски отношения“. Позицията на БПЦ е дипломатична и изцяло съобразена с локалния геополитически код на България.

Музеят Айя-София бе най-голямата печатница за пари след резиденцията на турските султани в Цариград. Но в „голямата игра“ това не е от особено значение. Турците са категорични, че съдбата на „Света София“ е вътрешна и суверенна работа на Турция. Но храмът е обект на Световното наследство, чиято конвенция е подписана от Анкара. Документът е приет през 1972 г. от ЮНЕСКО. В конвенцията е записано: „Напълно уважавайки суверенитета на държавите, на чиято територия се намира културното и природното наследство... държавите, страни в настоящата Конвенция, признават, че то се явява общо наследство, за чиято охрана цялата международна общност е задължена да сътрудничи“.

По-ясно казано, за радикалната промяна на статута на православния храм Анкара трябва, ако не да съгласува, то поне да получи съгласието на ЮНЕСКО. Но днес международното право не е на мода. Неговото нарушаване най-често го правят държавите с глобален геополитически код. Въпрос на големина на „бойната ядрена бухалка“. Да не забравяме, че църквата „Света София“ след 1452 г. има и друго название - „Завоюваната джамия“. Между „всеобщо световно наследство“ и „военен трофей“ има съществана разлика.

Позицията на Москва е продиктувана от новата мисия на руската държава. Единственото, за което са съгласни Лавров и Помпео, е, че „Света София“ трябва да остане музей. Причините за еднаквата позиция са различни, но към днешна дата те са валидни. Преди срещата на Лавров и Помпео посланикът на Русия във Ватикан Александър Авдеев заяви: „Тази среща, която ще се състои независимо от санкционната политика на Запада против Русия, всъщност заявява борбата на Русия в защита на християнството. Тя се явява потвърждение за християнската цивилизационна роля на Русия“.

Преди руските самолети да кацнат на летището в Хмеймим, Сирия, руският президент лично посети патриарх Кирил и получи неговата подкрепа със заявлението: „Руската армия отива в Сирия заради спасението на християните, които са подложени на гонения, изтребление и са под голяма заплаха в Близкия Изток“. Русия в своята история и друг път е легитимирала своите геостратегически цели като битка за защита на християнството. В подобен контекст за развива и Руско-турската война, която за нас е освободителна. На 7 януари 2020 г., когато Русия празнува Коледа, Владимир Путин неочаквано посети Дамаск и отиде в храма на Света Дева Мария.

Църквата „Света София“ е заложник на политическите амбиции на Реджеп Ердоган. Но в действията на турския президент прозират и далече отиващи геополитически измерения. Въпросът е дали моментната тактическа печалба няма да се превърне след време в стратегическо поражение за Реджеп Ердоган. В споровете и коментарите за защита на наследството на Ататюрк пропускаме един ключов момент.

Става въпрос за цивилизационния избор на турския народ. Освен, че Турция стана светска държава след преврата на младотурците, тя бързо придоби евроатлантически вектор в своята външна политика. С идването на власт на Ердоган се наблюдава как Анкара се отдалечава от евроатлантическите брегове и започва да плува в посоката избрана преди векове от османлиите, прадеди на сегашните турци. Все повече открито се говори, че Турция всъщност е евразийска империя. Даже сравняват Кемал Ататюрк с Петър Първи. Защото и двамата правят опити да променят вековния цивилизационен избор на своите предшественици.

 

Противниците на Петър Първи в Русия го обвиняват, че след завръщането му от Западна Европа превръща Матушка Русь в криптокатолическа страна и я отклонява от нейния път предначертан от Иван Грозни. В епохата на Петър Първи католико-протестанският Запад се приема за образец и модел за подражание. Столицата се премества за два века, с прекъсване от четири години, от Москва в Санкт Петербург. На въпроса за „Москва-трети Рим“ по времето на Петър Първи е поставена точка и той е изнесен пред скоби. На негово място се възцарява Новият Вавилон. През 1917 г. болшевиките, които са евразийци, връщат столицата в Москва на 5 март 1918 година.

Днес Русия е най-голямата и мощна в геополитически план православна държава. Естествено съдбата на Православието е в нейни ръце. В XXI век религията придобива все по-откровена и ясна геополитическа проекция. Днешните турболентни събития в САЩ и Европа имат определено крипторелигиозно измерение. Но то се регистрира и разбира само от определена категория експерти. Такива работят предимно в световните геополитически лаборатории, които прекрояват света, предопределят неговото бъдеще.

През пролетта на 2020 г. Джорджтаунският университет в САЩ, който изследва ролята на религията в световната политика заедно с института „Брукингс“ и фонда „Карнеги“ в рамките на проекта „Геополитика на религиозната мека сила“ публикува изключително интересен доклад „Държави, религии и власт: значение и роля на „Свещения капитал“ в световната политика“. Този труд е естествено продължение на книгата „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ на Самюел Хънтингтън издадена през 1996 година. Тя обосновава тезата, че след края на Студената война в основен източник на конфликти ще се превърнат наднационалните културни и религиозни идентичности. В цитирания по-горе доклад се посочва, че някои държави притежават значителни религиозни ресурси поради това, че на тяхна територия има исторически, културни и институционални центрове на основните религиозни традиции и общности имащи световно покритие.

Разработката определя тези религиозни ресурси като „Свещен капитал“, който се разделя на три три типа - символен, културен и мрежов. Тези три разновидности могат да се мобилизират от държавите за създаване на многобройни форми на влияние. Подобни ресурси включват светите места, свещенните реликви, духовните лидери, религиозните учебни и изследователски центрове, официални институти и подкрепящите ги влиятелни организации на миряни, културни паметници и др.

Държави, които разполагат със „Свещен капитал“, рязко увеличават своята геополитическа роля и тежест в глобален и регионален план. Тяхното значение става ключово в духовното и геополитическото пространство на вярата, изпълва религиозните традиции със собствени норми, знания и политическо съдържание. Държавите със значителен „Свещен капитал“ са в състояние да разпространяват своя език, на който са написани религиозните текстове или пък се водят диспути, да разпращат по целия свят мисионери, да приемат богомолци, студенти, туристи. Американските експерти са категорични, че „Свещенният капитал“ се разпространява естествено, подобно на икономическия капитал, но и по воля на държавите-притежатели на въпросния капитал, който се подчинява на „пазарните закони“. Държавите имат възможност да играят ключова роля в разпространението на притежавания от тях „Свещен капитал“, в разпределението на религиозните фактори в своята политика.

Според съставителите на доклада значителен „Свещен капитал“ притежават Индия, Иран, Израел, Италия, Русия, Саудитска Арабия и САЩ. Турция и византийското наследство отсъстват от този списък. Отсъстват Египет, Мексико, Китай и редица други държави с внушителен „Свещен капитал“. Това не е изненада. Американците все още не могат да се примирят, че не са глобален хегемон. Все още живеят в света, в който те определят „музиката“ във всички области.

В XXI век е необходимо ясно да правим разликата между „наука“ и „академично мнение“. Второто нерядко има за цел да формира подходящо обществено мнение, което да обслужва геополитическите интереси на тези, които предоставят грантове на правилно селекционирана подходяща академична общност. В този смисъл „академичното мнение“ би трябвало да се приема със сериозни резерви и да се третира понякога като примитивна пропаганда, елемент от информационно-психологическата хибридна война.

Турция години наред блокира византийското наследство, което продължава да стои в латентен вид. След 1917 г. Съветска Русия самоубийствено унищожаваше своя „Свещен капитал“. С идването на власт на Владимир Путин и усилването на Руската Православна Църква Москва се укрепи като център на Православието. Все по-честите прояви на Кремъл като защитник на „традиционните християнски ценности“ носят сериозни международни дивиденти. На основните територии на бившата Византийска империя православният „Свещен капитал“ е блокиран преди всичко от Турция предвид нейния стремеж да възстанови величието на Османската империя.

Икуменическият патриарх Вартоломей в Цариград открито работи срещу интересите на Православието.
Гърция като член на НАТО започна да прави все повече спънки на руснаците при техните посещения в Атон. Това е причината Москва да търси активиране на православния „Свещен капитал“ по други географски ширини. Пример за това може да послужи подмосковският Новойерусалимски мъжки манастир. Той възниква в епохата, когато достъпът поради османците става невъзможен до Светите земи. Новойерусалимският манастир е зримо въплъщение на държавната идеология „Москва - трети Рим“. С превръщането на „Света София“ в джамия окончателно се закрива „Втори Рим“ - Цариград. Преди всичко в сакрален план.

Крим от 2014 г. отново е руска територия. Руски експерти считат, че Русия чрез кримския полуостров е правоприемник на византийското наследство не само исторически, но и юридически. Крим назад във времето е бил част от Византийската империя. Вече има предложение за подходящо място за постепенно създаване на Новия Цариград. Това е манастирът „Св. Климент“ и неговите околности в района на севастополския Инкерман, град в югозападната част на полуострова. На територията на Таврида (историческо название на древен и средновековен Крим) могат да се възстановят важни византийски православни светини. Св. Климент е бил ученик и съподвижник на Апостол Петър. Той е бил заточен от император Траян в Крим, където умира от мъченическа смърт.

Руската Православна Църква загуби две велики лаври - Почаевската и Киевско-Печерската, двете на територията на Украйна. Няма пречка да бъде основана нова лавра в Крим, където е проповядвал Апостол Андрей Первозвани. Тя може да се нарича Ново-Цариградска Свято-Андреевска-Климентова Лавра. След по-горните разсъждения, присъединяването на Таврида към Русия освен военно-стратегическа стойност предоставя и възможности за увеличаване на православния „Свещен капитал“ на Русия.

Къде е България в православния „Свещен капитал“? Имаме ли основание да търсим български такъв? Една не малка част от руските геополитически стратези считат, че Руската империя е приела директно на своя територия транслираната 1:1 Византийска империя. Те реагират много остро, ако някой се опита да им каже, че България има ключово значение при покръстването на руския народ в православната вяра. Гъстотата на тези експерти е много висока в политическото шоу на Владимир Соловьов по телевизия Планета РТР. Ярко се откроява сред тях Евгений Сатановски, който ругае българите по един доста неприличен начин. Докоро много уважавах Сатановски като експерт по Близкия Изток. Но вече няма как да се отнасям с респект към някой, който се гаври публично с България. Който и да е той! Българската Православна Църква има неспокойна и за завиждане героична история.

В предишни мои анализи по този повод съм цитирал британския историк Арнолд Тойнби: „... гръцката култура нахлува в Русия чрез една българска форма“. Той внася и едно уточнение в своя последен вариант на „Изследване на историята“, в което подчертава, че „по произход руската цивилизация е „сателитна“ на православната на Византия и България“. Тези негови думи означават, че ролите на Византия и България са в известен смисъл равноправни в процеса на създаването и изграждането на руската цивилизация и култура.

И ако руснаците по принцип изпитват недоверие към британците, то ще цитирам и големия и световно известен руски геополитик Дугин, който понякога го представят в руските медии като геополитическия съветник на Владимир Путин. През 1999 г. издателство „Арктогея“ издаде уникалното издание „Абсолютная родина“. В него са събрани три книги на Александър Дугин - „Пути абсолюта“, „Метафизика благой вести“ и „Мистерии Евразии“. Особен интерес в случая представлява втората.

В „Метафизика благой вести“ в глава 46 „О Третьем Риме“ (стр. 383) Александър Дугин е написал: „Руската Православна Църква изначално е била съставна част на православния свят и, в някакъв духовен смисъл, провинция на Византийската империя. Руснаците са приели християнството от гърците (или непосредствено, или чрез по-рано въцърковените БЪЛГАРИ)“. И Арнолд Тойнби и Дугин признават, че България на практика държи златната акция в руския православен „Свещен капитал“.

България има огромен цивилизационен и исторически ресурс да увеличи рязко своя „Свещен капитал“. Просто трябва да осъзнаем върху какво съкровище оставено от нашите прадеди стоим без да го ползваме. Българският „Свещен капитал“ може да бъде увеличен единствено от интелигентни и грамотни управляващи. Дано това се случи, тогава българската държава ще открие нов хоризонт.

 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23