Боян Магдалинчев

Дебатът при президента измества въпроса към промяна на модела на ВСС, смята той

Боян Магдалинчев: Конституцията не може да се променя често и противоречиво

1916 | 21 дек. 2019 | 10:21

Очаквам новият главен прокурор да работи за това присъствието на държавата да се усеща от всички, дори от най-обикновения човек в най-малкото и отдалечено населено място в нашата страна, казва представляващият ВСС


Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: С каква равносметка изпраща Висшия съдебен съвет отиващата си 2019 г.? Въпросът е към представляващия ВСС Боян Магдалинчев.

Боян Магдалинчев: По мое скромно мнение равносметката за ВСС за вече отиващата си 2019 г. е със знак плюс, положителна. Казвам го с убеденост, защото действително годината беше доста напрегната. Не казвам, че сме свършили абсолютно всички задачи. Затова и знакът ни е плюс с условието, че има още доста работа да се върши. Към този момент считам, че ВСС през цялата изминала година изпълни немалка част от своите задължения. Няма как да пропусна в този случай и нещо по-различно, което се случи тази година, а именно това беше изборът за нов главен прокурор. Само искам да подчертая, че този избор отне на практика някъде около 4 месеца, 4 месеца и половина от времето на ВСС. Като почна от 12 юли 2019 г., когато беше утвърден образец на кадрова справка за кандидатите за главен прокурор, и продължи чак до 14 ноември 2019 г., след връщането на предложението на ВСС от страна на президента на Републиката и неговото прегласуване. Този период беше съпроводен с много сериозно внимание, с напрежение. Мисля, че това беше изключително време, през които ние се справихме с това, което Конституцията и законът повеляват на ВСС. Затова казвам, че знакът за мен е положителен в дейността на ВСС през изминаващата 2019 г.

Водещ: Останахме с впечатление, г-н представляващ ВСС, че годината за съдебната система сякаш мина в сянката на избора на главен прокурор. Кои стоят зад позицията „за“ и зад позицията „против“ избора на Иван Гешев?

Боян Магдалинчев: Абсолютно права сте. Такова усещане остана у журналистите, май такова усещане остана в обществото, аз смея да кажа, че такова беше и фактическото усещане в правото. Първо в самия ВСС, че възловият момент през годината в работата на съвета беше изборът на новия главен прокурор и в конкретния случай г-н Иван Гешев. Сега кои стоят зад позицията „за“ или „против“ избора на Иван Гешев, аз мисля, че няма, ако го тълкуваме в смисъла на протестите, които съпровождаха самия избор, или пък подкрепата за г-н Гешев. Общо взето, мисля, че медиите много добре отразихте това, което се случваше през цялото времетраене на избора. Имаше определени фактори, които бяха категорични, много активни, бих казал дори и агресивни срещу избора на г-н Гешев. Защото една немалка част от материалите, които се изнасяха тука, бяха много остри срещу кандидатурата на г-н Гешев. А друга част зад нея. Затова аз няма да ги изброявам поименно, защото те са много известни в обществото благодарение на медиите, които отразяваха целия процес по избора на новия главен прокурор.

Водещ: Г-н Гешев встъпи вече в длъжност. Какъв нов главен прокурор има България, как той ще отговори на очакванията на обществото? Вие, г-н представляващ ВСС, какво бихте му препоръчали?

Боян Магдалинчев: Да, г-н Гешев на 18 декември встъпи в длъжност, стана в зала „Тържествена“ на Съдебната палата и с акта за встъпване на длъжност и от този момент започна да тече неговият 7-годишен мандат, който съответно ще изтече на същата дата след 7 години. Така както е разписано в Българската конституция. Какъв нов главен прокурор ще има България? Аз мисля, че има в лицето на г-н Гешев решителен човек, който е твърдо убеден и решен да спазва и да прилага законите, Конституцията и законите на страната. Искрено се надявам да бъде такъв, какъвто той демонстрира пред пленума на ВСС при неговото изслушване, а и според мен това, което той показа в позицията си на зам.-главен прокурор през последните година и половина- две. Мисля, че имаме решителен главен прокурор, който държи на позицията на спазването на закона. Как ще отговори на очакванията на обществото, все се надявам, никой не може да предполага с категоричност, но се надявам, че отговорът и на очакванията на обществото от дейността на новия главен прокурор ще бъдат положителни. Положителни с оглед справянето с престъпността и налагането на законността и закона в страната. Сега, препоръки към дейността на главния прокурор едва ли аз бих бил човекът, който може да му отправя, но дотолкова, доколкото вие поставяте въпроса към мен, бих могъл да отправя препоръка към него в смисъл и в най-малките населени места, и най-обикновеният човек да усети, че държавата стои зад обикновения човек и зад всеки един български гражданин и че законът ще се прилага еднакво по отношение на всички граждани. Без разлика от неговата позиция, неговото състояние или други възможности. Бих желал аз това да го отправя като препоръка към новия главен прокурор. В този смисъл го и казвам. Да се усети присъствието на държавата от всички, дори от най-обикновения човек в най-малкото и отдалечено населено място в нашата страна.

Водещ: Необходимо ли е създаването на правната фигура на прокурор, контролиращ главния прокурор? Възможно ли е някой да разследва главния прокурор, когато над него той осъществява методическо ръководство?

Боян Магдалинчев: Малко въпросът е зададен странно. Необходимото ли е задаването на правна фигура на прокурор, контролиращ главния прокурор. Ами би следвало, ако така е зададен въпросът, да отговоря не, не трябва да има някой, който да контролира главния прокурор при изпълнение на неговите задължения. Ако говорим обаче от другата гледна точка, която битува в настоящия момент в обществото, а именно може ли да се осъществява извършването на действия за привличането на главния прокурор като обвиняем или за разследване при извършване на умишлени престъпления от негова страна, това е вече съвсем друг въпрос. И тук бих казал няма значение кой какъв е в държавата, всеки носи отговорност за извършените от него деяния, в това число престъпления от общ характер или умишлени престъпления от общ характер. Така че и Конституцията, и законът категорично го предвиждат и те не са разписали никъде, в нито един текст от тях да има субекти, по отношение на които законът да не е достъпен. Затова при наличието на такива евентуални дейния главният прокурор би следвало да носи наказателна отговорност, така както най-обикновеният човек и гражданин в държавата. Възможно ли е някой да разследва главния прокурор? Да, възможно е. Така както е предвидено за всички останали граждани на държавата, така и по отношение на главния прокурор трябва да има възможност за неговото разследване при извършване на умишлено престъпление от негова страна. Друг е въпросът дали разследването може да се извърши, когато се упражнява методическо ръководство по отношение на лицето, което извършва разследването. Това е всъщност деликатният въпрос и важният въпрос. Да се направят такива законодателни промени, че да може да има фигура, която да разследва, и той да не е нито подчинен, нито по отношение на него да може да се извършва методическо ръководство от страна на главния прокурор. Тогава едва ли бихме могли да казваме, че ако той е разследван, би било обективно. Затова казвам, че и в едната, и в другата посока трябва да има разследване, и да има създаден механизъм за това разследване, който да е независим при извършени престъпления, евентуално казвам, защото не трябва да гледаме на фигурата на главния прокурор като на лице, което непременно ще извърши престъпление. И трябва да има независим орган, който ще трябва да го прави това нещо.

Водещ: До каква степен са изпълнени препоръките, дадени на съдебната власт от ЕК в докладите от мониторинга от последните 10 години, какво от тях все още остава недовършено?

Боян Магдалинчев: По този въпрос аз ще започна малко по-отзад. Ако си спомняте за януари месец 2017 г., ЕК излезе с доклад, с който извърши цялостна оценка за напредъка на България, постигнат през 10-те години членство в ЕС чрез създаването на Механизма за сътрудничество и проверка. Въз основа на този доклад беше очертан много ясен път към прекратяването на действието на Механизма за сътрудничество и проверка, като тогава бяха посочени 17 ключови препоръки. Като Комисията още тогава подчерта, че ако България предприеме действия по изпълнение на тези 17 препоръки, това ще представлява достатъчно условие за прекратяване на действието на Механизма за сътрудничество и проверка. Разбира се, освен ако българската държава не направи нищо, което да доведе до обрат в напредъка на страната. Оттогава Комисията извърши две оценки за напредъка по изпълнението на тези препоръки в доклада от ноември 2017 г., когато за първи път Комисията заключи, че е постигнат значителен напредък от българската държава при изпълнение на препоръките. Въпреки че тогава тя още не беше успяла да отстрани някои от показателите, от тези 6 основни показателя, по които са дадени 17 препоръки, е изпълнено в задоволителна степен, тя, Комисията заяви, че са полагани усилия и решимост и такъв напредък в България би могъл да се постигне, за да се изпълнят препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка от януари месец. През ноември месец 2018 г. ЕК в своя доклад стига до заключението, че наблюдението по първия, втория и шестия показател може да се счита за временно прекратено. По отношение на останалите три показателя, свързани с реформата в съдебната система и борбата с корупцията, прие Комисията, че са необходими още допълнителни усилия, за да се гарантира пълното изпълнение на прeпоръките от януарския доклад от 2017 г. А в последния доклад на ЕК от месец ноември 2018 г. Комисията констатира, че в България е постигнат значителен напредък при изпълнение на тези показатели и практически тогава се стигна до извода, че ако България продължава по този начин, фактически това ще бъде основание за прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка. И в ноемврийския доклад на ЕК от 2019 г. тя фактически прие, че са изпълнени всички тези показатели и това е основание да се препоръча на ЕП и на Съвета на Европа за изразяване на становище за прекратяване на мониторинга. Така че на този въпрос по този начин бих могъл да отговоря, че България според решението на ЕК е изпълнила препоръките, 17-те препоръки, които даде още в самото начало, януари месец 2017 г., поради което Механизмът за сътрудничество и проверка може да се счита за прекратен. Разбира се, в заключенията си Комисията, освен че отбелязва усилията, които са положени от българската държава, тя счита, че следва да се обособи национален механизъм, въз основа на който България чрез този механизъм ще може да продължи все по-прогресивно напред в реформата в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Вследствие на което Министерският съвет на Република България прие постановление № 240/ от 24 септември 2019 г., с което постановление, считано от момента на прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка се създава Национален механизъм за мониторинг за борба с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа, върховенството на закона. Като този Национален механизъм за мониторинг има за цел да се докладва пред обществеността по показателите по върховенството на закона, съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и в по-общ план и борбата с организираната престъпност. За тази цел се създава Съвет за координация и сътрудничество, в който Съвет са включени изпълнителната власт и на доброволния принцип на участие в него органите на съдебната власт, като членове на Съвета според постановлението са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, главният инспектор към Инспектората на ВСС, председателят на Антикорупционната комисия, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите. Съветът има двама съпредседатели според постановлението, а това са вицепремиерът, зам.-председателят с ресор правосъдие и представляващият ВСС, а министърът на правосъдието е зам.-председател. Разписани са в постановлението функциите и правомощията на Съвета и съответно неговите отговорности пред обществото. Участие в Съвета ще взима и неправителственият секретар с т.нар. Граждански съвет, в който влизат неправителствени организации, в това число пет съсловни организации и три от неправителствения сектор. Така че те присъстват на заседанието, имат право да се запознаят с документите, включени в дневния ред на заседанието, а така също впоследствие да се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет, на ВСС и на Министерството на правосъдието всички доклади с обсъжданията и взетите решения за по-голяма отчетност пред обществеността. Това, казах още в самото начало, постановление би влязло в сила в момента, в който се прекрати механизмът за сътрудничество и проверка. Така че в национален план ще има такъв механизъм, който да продължава да контролира всички тези процеси, които бяха обект на наблюдение от страна на ЕК през изминалия вече 12-годишен период.

Водещ: А с какво си обяснявате, г-н представляващ ВСС, ниското доверие на българите в съдебната система и убедеността, че политиците оказват натиск върху съдебната власт?

Боян Магдалинчев: Да кажа - ниското доверие в съдебната система може би от ваша гледна точка и от гледна точка на медиите да е така. Но аз имам малко по-различни виждания за това нещо. Съдебната система някак си така е заложено в нейните функции, че тя не е призвана да доставя само позитивни моменти, а засяга и други интереси. По гражданските дела в 50% от случаите някои от страните, участвали в производството, са недоволни, а в някои случаи и повече. Другата страна в процеса, която е, тя вероятно изразява своята удовлетвореност. В наказателното правосъдие, общо взето, при една осъдителна присъда има 100% недоволни. Дори тогава, когато е постановена присъдата осъдителен, дори тогава въпреки всичко може да е недоволна другата страна, която счита, че наказанието не е достатъчно справедливо по отношение на потърпевшия от престъплението. Или тогава, когато не са присъдени достатъчно суми за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Така че заложено в дейността на съдебната система е донякъде хората да са малко, как да кажа, по-критично настроени, да не е толкова позитивен резултатът за системата. Аз не съм убеден, че това, което излиза като информация, публична информация, че дейността на съдебната система е плод на непосредствени преки впечатления от лицата, които са имало контакт с нея. Преди две или три години си спомням, че имаше социологическо проучване, ако не ме лъже паметта, това беше някъде есента на 2016 или 2017 г., когато излезе информация, че само 2% от гражданите, които имат достъп, пряк достъп до правосъдието, имат категорична позиция за съдебната система. В останалите случаи отношението на тях към съдебната система е сформирано от познати, чули, разбрали, слухове се носят и т.н. Поради което, ако извадите такова проучване, ще видите, че непосредствените впечатления от дейността на органите на съдебната власт и специално в съдебната система са формирани по косвени пътища. А зад тези косвени пътища в някои случаи може да стоят и други интереси. И затова считам, че съдебната власт изпълнява своите функции, не казвам, че всичко при нас е перфектно, напротив, има си неща, които съдебната система трябва да коригира в своята дейност, но като цяло мисля, че резултатите биха били по-различни, ако имат непосредствени впечатления, ако се имат предвид коментарите на гражданите, които имат непосредствено впечатление от дейността на съдебната система. Дали политици оказват натиск? Ами определени кръгове имат интерес да интерпретират това нещо, че едва ли не в дейността на съдебната система се оказва влияние от определени политически сили. Аз мога да ви кажа, че един обикновен магистрат, да приемем съдия в провинцията едва ли някой би тръгнал да му оказва политически натиск. Няма как да му се окаже политически натиск, ако той си изпълнява съвсем добросъвестно своите служебни задължения. Така че не приемам като аргумент за такова политическо влияние. По-скоро може би там трябва да търсим причината, дали магистратът добросъвестно е свършил своята работа, така както изисква законът от него. Но това са съвсем други въпроси.

Водещ: Започнаха консултациите при президента Румен Радев за необходимостта от промени в Конституцията. Държавният глава настоява за разширяване обхвата на дебата в посока ВСС и модела на съдебната власт. Според вас ефективна ли е работата на ВСС и как може да се подобри?

Боян Магдалинчев: Много интересна ми е посоката на дебата, който предлага държавният глава. Ако досега беше темата за избора на главния прокурор, сега виждам, че има сериозно намигване и в друга посока. А именно разширяване на дебата към оценка на структурата и ефективността на ВСС. Искам да го изрека, но все си мисля, че предстои още един избор 2022, това е изборът на председателя на Върховния касационен съд, ако този състав на съвета продължи да съществува, той трябва да избира и председател на ВКС. А не знам дали това може да се разбира като оценка на структурата и ефективността на ВСС. По същество това означава промяна на модела на ВСС. Ако така разчитам думите на държавния глава. Което всъщност не знаем дали не трябва да има и друг орган, ако в тази посока вървят нещата, с оглед решението на Конституционния съд от 2002, че това може да бъде въздействие върху формата на държавното устройство и на държавното управление. Пак казвам, че в началото, досега всичко беше насочено към главния прокурор, а сега се разширява обхвата на вниманието и се насочва вече сериозно към дейността и ефективността на ВСС, освен модела на прокуратурата. Тоест и самата структура на съвета „за“ или „против“ този съвет или пък други промени, създаването вероятно на различни съдебни съвети по отношение на прокуратура и съд, което си е вече съвсем различно нещо от това, за което досега говорехме.

Водещ: Съществуват ли системни проблеми в Конституцията, които да водят до недостиг на достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите, както и до остър дефицит на справедливост в обществото? Проблеми, за които поставя въпроси и държавният глава.

Боян Магдалинчев: Системни проблеми в Конституцията аз не виждам, но така или иначе в последните години промените, които са свързвани, промените в Конституцията предимно са свързани със съдебната власт. Те започнаха от 2006 г. и продължиха, в това число и последните изменения, които са от 2015 г. Което означава, че донякъде, когато е приемана Конституцията, очевидно някои неща са й били заложени малко по-различно. В сега действащата Конституция е заложена според мен тотална независимост на съдебната власт, независимост от изпълнителната и законодателната власт. И на този възлов момент е подчинено и устройството и дейността на органите на съдебната власт, в това число ВСС и съответно прокуратурата и останалите съдебни органи, които са. Искрено се надявам, че промените, които се правеха през тези няколко изменения в Конституцията, са насочени към избягването на такива проблемни моменти, за които и държавният глава сочи. Същевременно обаче да не се окаже така, че някои промени, които са правени в недалечно време, да се окаже, че сега не са достатъчно добре отработени и някои стари модели да се окажат по-положителни. Имам предвид последните промени от 2015 г., основно се поставяше въпросът там за независимостта на съдийската колегия, тоест на съда от прокуратурата. Поради което ВСС беше разделен на две колегии, съдийска и прокурорска колегия. А сега като че ли доколкото четох и в доклада на Венецианската комисия, има малко по-други препоръки, по-радикални, както те ги наричат, а именно създаването на два различни висши съдебни съвета. А именно ВСС на съдиите и ВСС на прокурорите и следователите. А там отделно от това има и други препоръки на Венецианската комисия, макар и по другия проект, който първоначално беше предмет на обсъждане в обществото, а именно да има възможност и други представители, примерно когато говорим за избор на главен прокурор, извън прокурорите да издигат, да номинират кандидати за главен прокурор. И това беше структурата на ВСС допреди 2015 г. Там нямаше ограничения. Имаше възможност всеки един от членовете на ВСС да се включи и да предложи един или друг кандидат. Да не се окаже, че с промените от 2015 г. пък да не е направено сполучливо това нещо. А тогава се целеше с тях основно по-голяма независимост на съда от някакво въздействие, имам предвид в кадрово отношение или кадровото израстване на магистратите от едната и другата колегия сега, както са, от по-голяма независимост на съда. Един от моментите, от тия, които почнаха да се виждат, че в този си вид сега едва ли не само прокурорите могат да правят предложение за главен прокурор, пък съдиите не могат да правят предложение. А този механизъм, пак казвам, по новата Конституцията от 1991 г. до 2015 г. съществуваше, а ние направихме промяна. Така че не зная дали всички промени, които се правят, могат да бъдат толкова лесно отречени. Все пак Конституцията не може да се променя толкова често, и то примерно противоречиво. Веднъж тръгнеш в едната посока, след това се връщаш обратно. Което не е добро нито послание за стабилност в конституционния порядък, нито пък представлява добро решение за обществото на основните проблеми, които са в държавата.

Водещ: Какво очаква ВСС от новата 2020 г., какво планирате да се случи през нея?

Боян Магдалинчев: За 2020 г. няма предварително заложени такива неща, каквито се случиха през 2019 г., в смисъл един по-значим избор. Но така или иначе предстоят доста сериозни въпроси, които трябва да се приемат от ВСС. Вероятно и прокуратурата ще продължи да се преструктурира в посоката, в която се извърши досега през 2019 г. А именно закриването на районни прокуратури, преобразуването на тяхно място на териториални поделения. В съдийската колегия нещата вървят малко по-бавно в тази посока, но трябва да се усеща, че някакви промени следва да се правят и там. Но там пък се изчаква приключването на един проект за единната информационна система, където е включен и анализ за съдебните карти и евентуалното им преструктуриране. Да видим какви ще бъдат там резултатите. Там е предвидена и възможност за пилотно внедряване на преструктурирането в няколко съдилища, да видим накъде ще вървят нещата и как биха били възприети. Така че това може би ще бъде по-силният акцент, евентуално с промяна в съдебната карта на съдилищата и прокуратурите. Иначе другите, така да го кажем, ежедневни неща от страна на ВСС, другите функции, дисциплинарните функции, които се извършват, така че това не мога да очертая като по-същественото, което би могло да се очаква през 2020 г.

Водещ: Много ви благодаря, съдия Магдалинчев, за времето, което ни отделихте, за направения от вас анализ и ви желая светли коледни празници и успешна, щастлива нова година.

Боян Магдалинчев: Благодаря много, аз също пожелавам на вас и на вашите радиослушатели едни весели коледни празници, здрава и успешна 2020 г.

Цоня Събчева

 


От категорията

Здравка Евтимова с разтърсваща реч за обесването на Левски: Някой помни ли името на предателя?

Здравка Евтимова с вкаменяваща реч за обесването на Васил Левски -1582184257.jpg

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, ...

20 февр. 2020 | 09:36

Симеон Николов: Разбирам гневните коментари на управляващите при такава мощна подкрепа за президента

-1472586819.jpg

Коктейлът от гняв и лъжи, с който реагираха представители на управляващите на ...

20 февр. 2020 | 09:54

Александър Маринов: Не беше постъпено коректно с президента на шествието и пред паметника на Левски

-1572881157.jpg

Когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на ...

21 февр. 2020 | 13:56

Мирела Костадинова: Писателят Тодор Влайков търси Гео Милев след ареста по молба на съпругата му

Тодор Влайков-1582279335.png

Той написва първите издържани читанки за второ, трето и четвърто отделение. ...

21 февр. 2020 | 10:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.