Само тук можете да видите уникалните образи на севастократор Калоян и нагиздената матрона севастократорица Десислава – символ на красотата на българката през Средновековието.

Обителта е най-представителният паметник на цялото православно изкуство през XIII век

Боянската църква и Боянският майстор

4342 | 26 май 2021 | 11:56

Изразителните реалистични портрети на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история

Само тук можете да видите уникалните образи на севастократор Калоян и нагиздената матрона севастократорица Десислава – символ на красотата на българката през Средновековието.-1622022109.jpgСн. Укипедия-1622019243.jpgСн. Министерство на туризма-1621590887.jpgСн. Министерство на туризма-1621590882.jpgСн. Министерство на туризма-1621590876.jpgСн. Министерство на туризма-1621590870.jpgСн. Министерство на туризма-1621590864.jpgСн. Министерство на туризма-1621590859.jpgСн. Министерство на туризма-1621590853.jpgСн. Министерство на туризма-1621590848.jpgСн. Министерство на туризма-1621590838.jpgСн. Министерство на туризма-1621590830.jpgСн. Министерство на туризма-1621590824.jpgСн. Министерство на туризма-1621590819.jpgСн. Министерство на туризма-1621590813.jpgСн. Министерство на туризма-1621590806.jpg

Поредният обект, който ще ви представим в рубриката „Опознай България с Епицентър.бг” е най-легендарната църква на България, разкошно украсена с безценни фрески. Това е Боянската църква ,,Св. св. Николай и св. Пантелеймон", разположена в полите на Витоша, в софийския квартал Бояна (село Бояна е обявено за квартал на София през 1961 г.).

 

Обителта е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през XIII век. Само тук можете да видите уникалните образи на севастократор Калоян и нагиздената матрона севастократорица Десислава – символ на красотата на българката през Средновековието.

 

Боянската църква е семеен храм, построен при двореца на софийския аристократ Калоян - владетел на Средец (средновековното име на София).От ктиторския надпис научаваме, че той е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани и братовчед на българския цар Константин Тих и имал много висок ранг - севастократор, титла, давана само на членове на царската фамилия.

 

Според същия надпис строежът и стенописването на църквата са завършени през 1259 г. Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XIII век (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.

Именно заради стенописите, дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис, Боянската църква е вписана в Списъка на ЮНЕСКО и на тях дължи световната си слава.

Заставайки пред автентичните живописи по стените на храма, те наистина ще ви оставят без дъх.

 

Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. През ХІ век там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия.

 

По-късно през ХІІІ век, по волята на севастократор Калоян, старата църква била разширена, до нея била издигната нова двуетажна църква и двете били богато изографисани отвътре. В началото на ХІХ век към т.н. "Калоянова” църква била добавена още една пристройка.

 

Изобразените по стените на църквата 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност.

 

Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесния покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.

 

Правят впечатление изпълнените с живот образи на светци воини, както и различните изображения на Христос, едно от които – като белобрад старец – е уникално.

 

В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител /Пантократор/. Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите - четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос - Емануил, Ветхий денми /по-стар от дните/ и неръкотворните Убрус и Керемида.

Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни. В първия регистър, сред светците в цял ръст, са изобразени 10 военни.

 

В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели.

Под нея са четирима църковни отци - св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман. От двете страни на олтара са изписани образите на дяконите Лаврентий, Евплий и Стефан.

 

Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на свети Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя.

 

По стенописите има символи на кръстоносците. В притвора /втората част на църквата/ 18 сцени представят житието на св. Никола. В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници и на много места в композициите фигурите и преди всичко техните лица са пресъздадени с реалистична психологическа характеристика.

 

В долните части на стените са представени св. Екатерина, св. Марина, св. Теодор Студит, св. Пахомий.

В южния аркосолий е композицията Христос сред книжниците, а в северния - Въведение Богородично. В преддверието са изписани и двама много почитани от българите светци - св. Иван Рилски /най-старото запазено негово изображение/ и св. Параскева /Петка/.

 

В отделни части на паметника са правени надживописвания повечето от които са достигнали до наши дни: Сред отделните по-късни изображения в Боянската църква са сцената Въведение Богородично от ХІV в., образа на св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата св.Никола и св.Пантелеймон от 1882 г.

Прочутите фрески от XIII в. са смятани за близки с творбите на византийските майстори от т.нар. Палеологов ренесанс, както и за пряко предшестващи Италианското възраждане.

 

Изразителните реалистични портрети на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, изпълнени прецизно, с много вещина и чувство, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.

 

Вероятно освен високопоставен велможа, севастократор Калоян очевидно е бил и високопросветен, и духовно извисен човек. Само такава личност би дръзнала да разреши начин на зографисване, чиято живост и реализъм са пълна противоположност на строгия за средновековието иконографски канон и неговите безплътни и схематични образи. Тези изображения са толкова живи, че остава да проговорят – от ликовете на светците, през библейските сцени до ктиторските портрети на севастократор Калоян и съпругата му накипрената севастрократорката Десислава.

 

Уникалното в тези стенописи е, че за първи път в Европа, десетилетия преди появата на първите предренесансови фрески, Боянският майстор рисува с реализъм, постигайки невероятна изразителност при представянето на образите.

Портретите на ктиторите на храма севастократор Калоян и съпругата му Десислава и тези на тогавашната царска двойка Константин Асен и Ирина са изобразени с индивидуалност и психологизъм, характерни повече за ренесансовото, отколкото за средновековното изкуство.

 

Жестът, с който Севастократица Десислава придържа шнура на мантията си е много интересен. Той не е характерен за православното изкуство. Изразявал е статусът на благородната дама.

 

Цар Константин Тих Асен и царица Ирина пък са изобразени с ореоли, макар че не са били светци. Освен царските инсигнии, в лявата си ръка царят държи малка червена торбичка. Това е т.нар. "акакия". Тя е пълна с пръст, земя, за да напомня на царя, че макар и да е най-могъщата фигура, той е все така смъртен, произлязъл е от пръстта и един ден ще се върне в нея.

 

Затова се приема, че в Боянската църква са изрисувани първите светски портрети в българската живопис. Изключителното майсторство, с което те са изографисани, нарежда боянските стенописи в съкровищницата и на европейското изкуство.

 

Много интересна е интерпретацията на прочутата „Тайна вечеря“. Боянската фреска изпреварва с близо два и половина века фреската на Леонардо да Винчи под същото име, изрисувана в столовата към черквата Санта Мария делле Грацие в Милано през 1495-1497 г.

В Боянската фреска апостолите са 12, но един от тях е „скрит“ и трудно може да бъде забелязан – това е предателят Юда, който единствен няма ореол над главата.

 

В Боянската фреска апостолите са 12, но един от тях е „скрит“ и трудно може да бъде забелязан – това е предателят Юда, който единствен няма ореол над главата. Масата на вечерята е полукръгла. Тя е като буквата D – на латински божествена, защото Господ е господарят ни, на езика на римокатолическата църква Dominus. Това обаче са дизайнерски вметки. По-интересното е, че Исус не седи в централна позиция, а в левия край на масата. И до него няма Мария Магдалена и не се формира никаква буква „М”. На масата си има Граал. Интересно е, че и храната на вечерята не нарисувана по канон, а показва онова, което традиционно се е слагало на българската трапеза – пера лук и чесън, ряпа, хляб. А едно от ястията, сигурно нарочно, прилича на човешка глава – дали не тази на отсъстващия Юда?

 

Очите на някои от светците в Боянската църква са изровени или замазани. Това е свързано със средновековно суеверие, че в погледа на светеца се крие неговата сила. Затова онези, търсещи изцеление се докосвали до очите на стенописите, а някои дори изчегъртвали мазилката, която приготвяли на отвара и пиели.

 

Боянският майстор и неговата група са средновековни художници,  които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс.

 

Дълго време името на Боянския майстор остава загадка.

Историците не са единодушни за личността на зографа и споровете за него и произхода му продължават и до днес. Затова той е наричан просто Боянския майстор. Но това, в което са категорични специалистите е, че по стените на църквата са работили най-малко три чифта ръце. Което означава, че това са били един майстор и неговите калфи.

 

Едва през 2016 година при последната цялостна реставрация и консервация на всички пластове и конструктивно укрепване на храмовата сграда, от небитието на вековете „изскочиха“ надписите с имената на зографите, сред тях името на Димитрий зограф,.

 

Уникалните стенописи от преди 760 години се оказаха подписани от „Димитрий Зограф“,.

В една от нишите е разкрит и ескиз на лице, направен върху мократа тогава мазилка и надпис с въглен, разчетен като „Аз В_ _ _ан“. Ако това е автопортрет на майстора, както смята проф. Божидар Димитров, може да се види, че художникът тогава е бил на възраст около 50 – 55 години, с висок ръст и умни очи. Проучващите надписа експерти, Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков, са го разчели като именно като „Аз, Василий писах“.

 

Същият надпис е разчетен и върху дървената врата, което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години.

 

Димитрий е бил удостоен с майсторско звание и затова се е подписал „зограф“, каквото право е имал, а и са го задължавали разпоредбите на средновековната занаятчийска зографска задруга.

А Василий се е подписал само с името си, защото още не е бил достигнал до заветното звание. Такова не е имал и подписалият се също само с името си, но извън храма Илия...

 

Според историците Казимир Попконстантинов и проф.Божидар Димитров, „Боянският майстор“ е българинът протозограф Василий от село Субоноша, Сярско, работил със своите помощници – зографа Димитрий и още един, неизвестен иконописец.

 

Самоличността на твореца може би никога няма да бъде потвърдена със сигурност, но за поколенията остава уникалността на работата на анонимния иконописец.

 

Боянската църква е открита за науката от руския учен Виктор Григорович. През 1844 - 1845 г. Той посещава Бояна и описва руините от каменни зидове около църквата и останките от древен замък по склоновете на Витоша.

 

В църквата открил два ценни ръкописа - Боянското евангелие от XII-XIII в., написано на кирилица върху по-стар, изтрит глаголически текст от края на XI в. и Боянския поменник.

 

За изключителната ценност на стенописите пишат редица учени. Първото цялостно изследване на Боянската църква е дело на видния изкуствовед Андрей Грабар, който определя Боянската църква като "най-ценния български принос в средновековното изкуство" във византийския свят.

 

През зимата на 1911 г. църковното настоятелство на село Бояна решава през пролетта да събори скромния по размери средновековен храм и на негово място да вдигне по-голям.

 

Светинята е спасена от царица Елеонора, съпругата на цар Фердинанд.  Тя успява да разубеди църковните нотабили, след като в замяна им дарява купения от нея парцел за нов храм. А в стария храм през април 1911 г. влиза наетият от известния български историк и последващ политик проф. Богдан Филов екип на австрийския художник реставратор Йосиф Бала, който се заема с първата реставрация и консервация на уникалните стенописи.

 

Паралелно с нея, пак по идея и инициатива на царица Елеонора, започва и ландшафтното облагородяване на храмовото подворие и инфраструктурното му свързване с тогавашното село Бояна и столицата София.

След смъртта на царица Елеонора през 1917 г., в знак на почит и признателност, църковното настоятелство разрешава боянската благодетелка да бъде погребана в подворието на спасения от нея храм.

 

Прекъсната по времето на Балканската война, реставрацията на средновековните стенописи е завършена през 1914 – 1915 г. от екип на българския художник реставратор Марин Георгиев.

 

През следващите десетилетия на миналия век стенописите периодично са реставрирани и консервирани от български художници и реставратори, като последната реставрация е завършена през 2006 г.

 

През 1976 г. друга високопоставена и високообразована българка – председател на тогавашния Комитет за култура   –  Людмила Живкова, инициира вписването на Боянския храм в листата на ЮНЕСКО като световно материално културно наследство.

 

Процедурата приключва с положителен резултат през 1979 г., когато българската номинация е утвърдена с гласуване от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО и вече повече от четири десетилетия харизматичният боянски храм „Свети Никола и Свети Панталеймон“ е част от световната културна съкровищница.

 

Много тайни и легенди живеят между стените на този древен храм. Може да се докоснете до тях, като го посетите. Изкуство, художествени достойнства, съвършена техника на изпълнение, психологическа дълбочина, сложност и реализъм и мистика – това е Боянската църква - единственият цялостно запазен най-изявен паметник на Търновската живописна школа от 13 век.

 

Разположението на Боянската църква е примамливо и удобно за посещение. Еднодневна екскурзия и приятна разходка може да ви отведат до обителта. Софиянци пък могат да потърсят всеки ден спокойствието, което витае зад дебелите каменни стени на сградата. Тук можете да запалите свещ за здраве или да оправите молитва за благоденствие с чисто съзнание. Помислите на вярващите се сбъдват, а най-съкровените желания стават реалност. Сред уникалните стенописи можете да склоните глава пред чудото на християнството, да усетите мощта на Бог и да се отдадете на помислите, изпълнени с любов.


Намери своята история

От категорията

Състоянието на Пеле се стабилизира, скоро го местят в обикновена болнична стая (Снимка)

-1426950076.jpg

Проблемът е бил открит при рутинни медицински прегледи. Бизнес мениджърът на ...

14 септ. 2021 | 14:25

Григор Димитров със сериозен срив в световната ранглиста

-1601569423.jpg

№1 в света продължава да бъде загубилият на финала на US Open Новак Джокович, ...

13 септ. 2021 | 11:52

Борислав Михайлов беше предложен за президент на БФС от "Локомотив" София

-1422025868.jpg

Като основен конкурент на Михайлов се очертава Димитър Бербатов. Неговата ...

23 септ. 2021 | 15:08

Бербатов: 20 дни преди конгреса няма правила за провеждането му

-1619529987.png

За съжаление това, което предвижда уставът на федерацията, не е достатъчно, за ...

23 септ. 2021 | 15:04