Македония на практика губи своя суверенитет, предупреждава бившия министър

Бoйко Ноев: Скопие трябва спешно да поиска превантивна и стабилизираща мисия на ЕС

4100 | 9 март 2017 | 13:43

Обществото трябва да бъде убедено, че биха били нужни по-високи от очакваните разходи за отбрана и сигурност. И то много скоро, допълни той


Бойко Ноев, министър на отбраната в правителството на СДС, в служебното правителство на Ренета Инджова, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със ситуацията в Македония.

 

- Г-н Ноев, в открито писмо до Председателя на ЕС Туск, до генералния секретар на НАТО Столтенберг, както и до представeните като “стратегически партньори на Р Македония” президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Турция Реджеб Ердоган, президентът на Р Македония Георге Иванов отправя зов за помощ, във връзка с дълбоката политическа криза в страната му. В частност, той моли да бъде осъдена и отхвърлена политическата платформа на албанската част от населението, която заплашва унитарния характер на държавата и която би довела до “подчиненост и зависимост от друга държава”. Каква е вашата оценка за този политически ход на президента Иванов?

- Писмото на президента Иванов е своеобразен SOS към международната общност, че корабът на Скопие потъва. Това е драматично признание, че страната е на ръба на пълното безвластие. Политическата криза, която наблюдаваме от доста време вече ескалира до положението, че Р. Македония на практика губи своя суверенитет.

 

- Външни ли са причините, както се твърди в писмото на президента Иванов?

- Причините са най-вече вътрешни. Те не са прости, но казано с две думи, властващият досега политически елит впрегна цялата енергия на държавата и обществото за строежа на едно измислено, бутафорно минало, вместо да строи бъдещето на своите граждани. Властващият елит се остави да потъне заради комплекси за малоценност, заради геополитическа недалновидност и провинциализъм, заради персонална алчност. Това отслаби и допълнително раздели страната и днес виждаме резултатите. Има разбира се и външни причини, които обаче са вторични. Ако си силен вътре, отвън не могат да те уплашат.


- Премината ли е границата на необратимостта?

- Да, според мен Р Македония няма повече бъдеще на унитарна държава. Кантонизирането вече е приключило на практика. Въпросът е дали окончателното разделение ще стана по мирен или насилствен път.


- Как това засяга интересите на България?

- За България положението в Македония има две измерения. На първо място ние сме исторически и емоционално обременен съсед, граничещ съсед, при това. Как хората там искат да живеят, как да си уреждат държавата си е тяхна работа. Интересът на България е там да няма липса на държавност, да няма войни и насилие, които неизбежно рефлектират върху нас, и физически и емоционално. Да не забравяме, че там живеят десетки хиляди българи, към които България има задължения и като наши граждани, с български паспорти. Второто измерение обаче е не по-малко важно. Това са нашите задължения и отговорности за защита на интересите на ЕС като цяло, като държава-членка. Като такъв член ние имаме своите задължения и отговорности да не допускаме, да предотвратяваме или, ако е необходимо да гасим кризи, които биха засегнали интересите на целия Съюз. Положението в Р Македония е част от по-големия пъзел на Западните Балкани, този котел от нерешени проблеми, който отново опасно клокочи. Вижда се, че тези въпроси вече не са по силите на Федерика Могерини. България трябва да настоява те да бъдат включени във високия дневен ред на ЕС, с цялата им острота.


- Виждате ли някакви сходства със ситуацията и гражданската война от 2000-2001 г., когато бяхте министър на отбраната?

- Единственото сходство може би е непримиримостта между двете враждуващи страни. Още тогава стана ясно, че двете общности трудно ще съжителстват. Някои представители на властващата по онова време група още тогава правеха неофициални сондажи как България би приела някаква форма на вътрешно, териториално разделение на Р Македония.


- Какви причини изтъкваха?

- Най-общо казано, опасяваха се от териториалната експанзия на албанците все по-на изток и търсеха политико-географското ѝ ограничаване.


- Каква беше българската реакция?

- Когато чух една такава идея в приемната на летището в Скопие, помислих, че е провокация. Българските власти отказаха категорично въобще да взимат отношение, или да участват в такива разговори. Избягвахме всякакъв риск да бъдем заподозрени в нечисти помисли. Първите признания за тези идеи започнаха да излизат от самите им автори, неотдавна. И знаете ли, опасенията им се оправдават. Джамиите в Скопие вече станаха едва ли не повече отколкото в Косово.


- Трябва ли България да се намесва в сегашната обстановка?

- От доста години насам, един от въпросите, по които има своеобразен консенсус в българското политическо представителство е да бъдат оставени хората в Р Македония на спокойствие, сами да уреждат живота си, сами да предлагат какво искат в отношенията си с България. Като спазват приличието, разбира се.


- Но през 2000-2001 г. не беше така. Тогава България застана изцяло зад правителството, като му оказа и военна помощ за запазването на интегритета и държавността...

- Да. И си научихме урока. Урокът беше и политически и емоционален. Тогава буквално късахме от залъка си, мотивирани и от някакъв романтизъм, от близостта, която мислехме, че споделяме с хората там. Убедени бяхме, че помагаме на едно правилна кауза. Понесохме и политически щети в отношенията си с някои други съседи. Още димяха бойните им полета, когато “братята” ни обвиниха, че едва ли не насила сме им набутвали танкове и боеприпаси. То не бяха осквернения на старите ни гробища там... Изтриха паметта как ги изхранвахме по време на гръцката блокада, как им помагахме за бежанците от Косово... И то в онези тежки за самата България години. Това наше отношение беше безкористно и не търсехме благодарности или дивиденти. Но когато, едва изтупани от прахоляка ни скочиха с претенции и обиди, това вече ни дойде прекалено. Политиката е рационална и безчувствена дейност, но хората, които я формират не са роботи. Всичко това неизбежно наложи траен отпечатък върху политиката на България към Р Македония, който се чувства и днес. Така че, с романтизма е приключено и слава богу.


- Виждате ли изход от днешната криза?

- В краткосрочен план трябва да се постигне политическо примирие между враждуващите групи, кланове и общности в Р Македония. Днес няма кой друг да стане честен брокер и гарант, освен Европейския съюз. Р Македония спешно трябва да поиска превантивното разполагане на наблюдателна и стабилизираща мисия на ЕС. Тя трябва да има потенциала да придобие въздържащи функции, а при крайно неблагоприятно развитие - да получи мироопазваща роля. В тази мисия не бива да участват никакви съседни или регионални страни, за да се гарантира пълния ѝ неутралитет. Пожарът трябва да бъде предотвратен на всяка цена.


- При днешните проблеми в самия ЕС, мислите ли, че има кой да обърне внимание на кризите в Македония и Западните Балкани като цяло?

- Тези кризи, ако излязат извън контрол, ще нанесат на ЕС по-големи щети отколкото мигрантската криза. Те все още могат да се овладеят и управляват с минимални усилия и ресурси. ЕС трябва да промени приоритетите си в региона, като отново се фокусира върху стабилизацията и омиротворяването на Западните Балкани. Интеграцията на страните от региона неизбежно ще остане като много по-дългосрочна цел.

- Като говорим за международни стабилизиращи и превантивни мисии, подобни инструменти се използваха и в началото на 90-те години, УНПРОФОР, УНПРЕДЕП, с мандата на ООН... Имаше и наблюдателна мисия на ЕС в Р Македония, това ли е моделът?

- Не мисля, че този все още местен проблем трябва да се хвърля в световната организация. Не е работа и на НАТО. Той може да се реши с ресурсите на ЕС. Това е изключително проблем на европейската сигурност и Европа трябва сама да си го решава.


- Смятате ли, че има вероятност пожарът да се усили и да се прехвърли и през нашата граница?

- Има рискове, разбира се. На първо място, външни опортюнистични фактори да опитат да се възползват от несигурността в днешния регионален и световен ред и да посегнат за плячка, за сфери на влияние. Да се опитат да клатят ЕС от югоизток, като допълнение в контекста на мигрантската криза. Да разпалват димна завеса, за отклоняване на вниманието на ЕС от други проблеми и региони. Ние трябва внимателно да следим тези процеси и мисля, че го правим. Трябва също така да актуализираме националните си планове за сигурност и по югозападното направление. За първи път в новата ни история ще трябва да планираме значителни сили и средства вече на “два фронта”, а ресурсите ни едва ли ще стигнат при най-тежки сценарии. Обществото трябва да бъде убедено, че биха били нужни по-високи от очакваните разходи за отбрана и сигурност. И то много скоро. Но пак ще повторя, България трябва да направи спешни постъпки в ЕС и да потърси на най-високо равнище подкрепата на съюзниците за разполагане на превантивна, стабилизираща мисия в Р Македония.


- Не звучи ли всичко това като прекалена драматизация?

- Властите трябва да гледат най-лошите сценарии, за да не бъдат неприятно изненадани. Не може да се говори, че системата ни за сигурност е наред, че друг щял да се грижи за ситуацията в Македония и въобще в Западните Балкани, че въпросът с миграцията бил решен, и т.н. Ако повярваме на тези приказки ще платим висока цена.

 


От категорията

Валерия Велева: Министър на какво остава Лиляна Павлова? Защо Борисов вече не ѝ вярва?

-1495463781.jpg

Още при съставянето на кабинета премиерът обяви, че вицепремиерът и външен ...

27 юни 2017 | 20:27

Георги Първанов на 60! Закачил и бутонките, и "големия шлем“ на пирона

Георги Първанов-1498427346.jpg

Трите енергийни проекта са минало. Но май я няма и визионерската нишка в ...

27 юни 2017 | 08:56

Според проучване на Евростат: Около 4% от българите се чувстват самотни, в ЕС са 6%

-1426003856.jpg

Изследването обхваща възрастното население и "снима" настроенията ...

29 юни 2017 | 08:00

Калоян Паргов: Пластовете в ГЕРБ се разместват! До края на годината може да има ремонт на кабинета!

Калоян Паргов: Пластовете в ГЕРБ се разместват! До края на годината може да има ремонт на кабинета!-1498684862.jpg

Управляващите явно предпочитат да рушат, не да съхраняват. Столичната община е ...

29 юни 2017 | 00:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Красимир


9 март 2017 | 16:40



А бе ноев кой разпадна Югославия бе? Кой съсипа и продължава да прекроява границите? Не беше ли случайно САЩ и НАТО май 1998 година? Или се бъркам?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


9 март 2017 | 16:40



Правилни и обосновани предложения към ЕС,които е длъжен да вземе бързи мерки ! Не трябва да се отлагат тези мерки ,защото посещението на Могерини нищо не промени ,а Ситуацията става с всеки ден по взривоопасна ! Нашият Президент също трябва да постави въпроса за неотложно решаване в ЕК!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.