Или как във Велико Търново вода газят, жадни ходят

Бранимир Ботев: КИТ - културно исторически туризъм

1004 | 10 окт. 2019 | 10:01

Инвеститорите, предприемачите, обикновените хора, които биха желали да развиват туризъм, чрез хотелиерство, ресторантьорство, къщи за гости, занаяти и пр. не получават адекватна подкрепа поради липсата на управленски модел от страна на общината


_mestni_izbori_2019_02

 

Бранимир Ботев*

 

Спомняте ли си българския сатиричен филм „КИТ“? 

 

С великите Калоянчев, Парцалев, Вачков, Мутафова …

 

Страхотна сатира отпреди 50 години, осмиваща фарфаронството на „ръководния елит“, надутата показност, фалшивия ентусиазъм и неистовия стремеж към помпозна отчетност, която заменя реалните факти и прикрива некъдарността. Във филма цялата бюрократична машина, до най-високо ниво с нестихващ патос раздухва несъществуващи успехи. Уловената от цял риболовния флот риба – цаца, 1 брой, помпозно е отчетена, като уловен КИТ в Черно море. 

 

По ирония на съдбата, нищо не се е променило във времето. Половин век след сатиричния филм, туристическият министър Ангелкова пробва да създадат мит за нов КИТ, Културно Историческия Туризъм. „5 милиона чуждестранни туристи са посетили България с цел културен туризъм“, бодро рапортува министърката („Труд“ 30.09.2019 г.). Нищо, че НСИ отчита за цялата 2018 г. само 3,9 млн. чужденци, които са нощували в страната. Откъде се появи фамозната цифра от 5 млн. чуждестранни туристи наводнили местата за културно исторически туризъм в България, можем само да гадаем? КИТ! 

 

Нереализираните възможности и неизползвания потенциал най-отчетливо се забелязват в старопрестолно Търново. Преди дни беше излъчен дебат за бъдещето на града между кандидат-кметове на Велико Търново. Участваше и настоящият кмет Д. Панов. Бяха изнесени данни, свързани с недоброто развитие на туристическата индустрия, които кметът оспорваше. В Европейската лига за икономическо сътрудничество и в EISA сме свикнали да се доверяваме на цифри и на ясно доказуеми факти.

 

Какво показват те?   

 

В международния туризъм най-бързо се развиват подотраслите  Здравен, БСУ (балнео, спа и уелнес) туризъм и на Културно-историческия туризъм. Примерно през 2018 г. 57% от международните туристи са посочили културно-историческия туризъм като основна или споделена причина за избор на дестинация, която да посетят. Това е в световен мащаб по данни на UNWTO.  

 

За България данните сочат, че културно-историческият туризъм е на 3-то място като генериращ (входящ) туризъм в България. В Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма 2014-2030 г. специално място е отделено на културно-историческия туризъм, който генерира 11,1% от туристическия продукт на България и е на 3-то място след летния/морски и планинския/зимен туризъм. Следователно всеки 9-ти чуждестранен турист идва в България, заради културно-историческото наследство на страната ни. 

 

За Велико Търново това означава, че може да привлича генерираща съвкупност от над 1 370 000 туристи, които да посещават града и над 430 000 чужденци, които биха могли да осъществяват поне по една нощувка в старопрестолния град. 

 

Каква е обаче реалността:

 

- Вместо да има поне 430 000 нощувки от чужденци (при показател средна заетост на легло за страната), Велико Търново реализира едва 91700 нощувки, т.е. използва едва около 1/5 от потенциала на легловата база, местата за настаняване и туристическите атракции.

 

- Във Общ. Велико Търново са декларирани 5 336 легла (НСИ 2018 г.) в местата за настаняване и са осъществени официално 358 х. нощувки общо, в т.ч. и от чужденци (които са едва 91,8 х.). Това прави средна натовареност на легло от едва 67 нощувки за година, т.е. само 18,3% годишна заетост. Следователно незаетостта е 81,7% за цялата година, т.е. 298 дни в годината капацитетът на леглата остава неизползван, туристическата инфраструктура не е натоварена, хотелиерите, бранша и всички свързани с туризма индустрии са лишени от доходи, а общината от данъци и допълнителни приходи.

 

- Статистиката е неумолима и горните цифри са показателни. Ако кметът Д. Панов твърди друго, то той трябва да отговори първо защо твърдяното от него го няма в общинските отчети и не е отразено в националната статистика и второ има ли укриване на данни и приходи от общинската администрация или кметът не създава условия, туризма като водеща за Велико Търново индустрия да се развива?

 

- Финансовите анализатори отдавна са определили, че туризма е с икономически мултипликатор 4, т.е. всеки лев пряко похарчен в  туризма, докарва още 4 за съпътстващите индустрии, които се реализират през туризма: строителство, транспорт, продукция от селското стопанство, пивоварна и винарска промишленост, мебелна промишленост, специализирано оборудване за хотели и ресторанти, битови услуги… Средно 12 други бранша се реализират през туризма.

 

В този смисъл туризмът е всъщност износ на място на стоките и услугите, които предоставят хората и бизнеса на Велико Търново, но които са останали да работят едва с 1/5 от своя капацитет, поради липса на ясна управленска стратегия, липса на разбиране и визия от страна на общината.

 

Критичният анализ се потвърждава от следните факти: 

 

- Велико Търново все още няма приета общинска или поне градска стратегия за развитие на туризма, в съответствие с Националната стратегия за развитие на туризма като индустрия в България 2014-2030 г., приета от МС още през 2014 г. Оттогава досега несменяем кмет на града е Даниел Панов.

 

- Липсва предложена от кмета и приета от ОС, дори програма за краткосрочно и средносрочно развитие на туризма на територията на Велико Търново, съгласно разпоредбите на Закона за туризма. 

 

- Към общината във Велико Търново не е създаден общински фонд за развитие и подпомагане на културно-историческия туризъм, въпреки възможностите, които градът има в това отношение.

 

- Кметът на община Велико Търново Д. Панов в качеството си на председател на Националното сдружение на общините в България е постоянно представен, пълноправен член на Националния съвет по туризъм (НСТ чл.7, ал. 2, т.11 от Закона за туризма). Не е известно, през всички тези години, той да е инициирал дългосрочна програма за развитието на културно-историческия туризъм, в частност за Велико Търново, както при писането на Националната стратегия (приета от МС на14.06.2014), така и при нейната актуализация (РМС №65/2018 г.)

 

- Кметът на Велико Търново и досега не е упражнил правомощията си по чл. 18 ал. 3 във връзка с чл. 17 от Закона за туризма за създаване на организация за управление на туристическия район ОУТР, въпреки че Велико Търново е център и седалище на туристически район „Стара планина“, въпреки че туристическото райониране на страната е утвърдено още през 2015 г. 

 

- В общината няма приета и осигурена финансово и организационно маркетингова стратегия за проактивна рекламна политика на Велико Търново, позиционираща го като културно-исторически и духовен център на Балканите.

 

Това са част от ключовите неща, които община Велико Търново и нейният кмет не са направили за културно исторически туризъм, който е ключов отрасъл за общината, въпреки че потенциала на града би могъл да го нареди между водещите европейските градове, като туристическа дестинация.

 

Дали е липса на визия, професионална компетентност или чиновническа немарливост оставям на гражданите на В. Търново да преценят, но резултатите са следните:

 

- По данни на НСИ през второто тримесечие на 2019 г. средната месечна заплата за Велико Търново е с 271 лв. по-ниска от средната за страната. И според статистиката Търново е на 14-то място в страната по ниво на заплатите. 

 

- Най-ниско платените работещи във Велико Търново са точно в сферата на туризма

 

Хотелиерство и ресторантьорство 645 лв. 

 

Тези хора получават заплата, която е 50% от средната за страната и очакваме от тях резултати на европейско ниво!

 

- Не са оптимистични данните и за работещите в културата, развлеченията и спорта, които получават по 755 лв. брутна заплата, т.е. с 40% по-малко от средната за страната. 

 

- Традиционно статистиката отчита много по-ниска заетост на леглата във Велико Търново в сравнение със средната за страната. Пример: През септември 2018 г. тя е 13,8%, докато в страната като цяло 37,4%.

 

- Със 126 места за настаняване Търново е сред водещите градове и заема 3,6% от общия брой места за настаняване в България. Но от гледна точка на ефективно използване на възможностите, които представлява културно-историческия туризъм, резултатите са необяснимо ниски. Въпреки, че притежава 3,6% от местата за настаняване в България, В. Търново осъществява едва 0,5% от общия брой нощувки на чужденци в страната и едва 0,4% от всички приходите от +туризъм за страната  (НСИ 2018 г.). 

 

За да го илюстрираме още по-ясно ще посочим само, че посетилите Велико Търново чужденци (65 812) са реализирали едва 91 782 нощувки, т.е. едва по 1,4 нощувки на чужденец за годината!!!

 

- Липсата на добро управление на туристическата индустрия в общината се потвърждава и от финансовите данни. Средно един турист оставя за целия си престой във Велико Търново едва 63,6 лв. (32 евро)

 

- Чуждестранните туристи оставят по време на своя престой във Велико Търново 3 пъти по-малко пари, отколкото оставят средно за страната (186,66 лв.)

 

- По брой на приетите и пренощували чужденци Търново е все още в челото, на 8 място с 65 812 чуждестранни туристи за 2018 г., то от гледна точка на приходите от туристическата индустрия Велико Търново значително изостава, като разделя 17-21 място с Монтана, Разград, Кърджали със среден приход от един турист между 60 – 65 лв. Това показва системният индикатор на НСИ!

 

В съответствие с всичките горни безспорни цифри с източник националната статистика, Велико Търново е в положението на някой, който седи върху купчина злато, но си брои стотинките, за да може да се нахрани. Ще го илюстрираме с цифри. Простичкият корелационен анализ между ниските приходи от един турист (3 пъти по-малко от средното за страната) и нереализирания потенциал като заетост на легловата база и посещения на туристическите атракции (5 пъти по-малко от средното за страната), лишава годишно хората и бизнеса във Велико Търново от всички сфери, свързани с туризма от над 80 млн. лв. годишно. Това са пропуснати възможности за общината и за всички търновци. 

 

А, може би част от тези възможности се реализират, но приходите от тях остават невидими за хората за общината и най-вече за кмета?

 

За всеки, който разбира от статистика и може да я анализира е ясно установимо, че ако Велико Търново можеше да достигне средните приходи на чуждестранен турист в България и да достигне средното ниво на натоварване на легло, то вместо скромните 4.5 млн. лв. на година, само хотелите пряко щяха да реализират над 20.5 млн. лв., т.е. над 100 млн. за един кметски мандат. Само от нощувки на чужденци. 

С българските туристи този резултат трябва да се умножи по 3,3.

 

Изводът, който се налага е, че съществуващата даденост като културно-исторически обекти, туристически атракции, наличната леглова база, хотели и пр. туристическа инфраструктура не се използва ефективно. По същество инвеститорите, предприемачите, обикновените хора, които биха желали да развиват туризъм, чрез хотелиерство, ресторантьорство, къщи за гости, занаяти и пр. не получават адекватна подкрепа поради липсата на управленски модел от страна на общината.

 

В този смисъл културно-историческия туризъм в Търново се развива по-скоро по инерция установена във времето и благодарение на усилията на бранша, местния патриотизъм и емоционалното място, което заема в сърцата търновци и всички българи. 

 

Реалният потенциал за развитието на културно-историческия туризъм на Търново е много по-голям, но липсва стратегия, ясна визия и дългосрочен мастър план, какъвто всеки европейски град с история отдавна е приел. А много от тези градове, дори не могат и да се сравняват като култура, история и природни дадености с Търново.  

 


* Бранимир Ботев е Председател на Европейската лига за икономическо сътрудничество в Брюксел, отговарящ за България и Балканите, както и изпълнителен директор на Европейския институт за стратегии и анализи от 2016 г. Бил е единственият заместник-министър отговарящ за туризма в три последователни правителства и първият български представител в ЕИПА (Европейски институт по публична администрация) в Маастрихт.

 

 


От категорията

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София-1571637237.jpg

В избора дали да дишаме чист въздух или да караме евтини дизели, избирам чистия ...

21 окт. 2019 | 08:52

Проф. Светлана Шаренкова: Пазителят на българската Заедност. Или философът политик Ахмед Доган

-1532442676.jpg

Без зрялата, миролюбива и градивна реакция на новосформиращата се партия ДПС и ...

23 окт. 2019 | 20:57

Кеворк Кеворкян: Липсва ти комуниз-ъ-ма

-1462343945.jpg

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте ...

23 окт. 2019 | 12:55

Акад. Стефан Воденичаров с призив: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден

Акад. Стефан Воденичаров: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден -1571822240.jpg

От управлението на Вашето селище, на вашия град и община зависят и личната ви ...

23 окт. 2019 | 12:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


маргарита


10 окт. 2019 | 18:47



Всичко е ясно! И туризма и кмета са Пунта Мара.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Швейк


10 окт. 2019 | 12:37



Разбиващ анализ! Въпросът е колко души ще го прочетат? Иначе ако търновци знаят за какво става дума този кмет трябва да го хвърлят в Янтра!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.