Йордан Капсамунов

Йордан Капсамунов

Човекът, който отваряше с крак кабинети на министри

14534 | 17 юни 2015 | 13:20

Йордан Капсамунов-1434538877.jpgОфициалното откриване на водопровода от село Дунавци през Средна гора до Стара Загора - 1955 г. Кметът Йордан Капсамунов е вляво до режещия лентата партиен функционер.-1434539058.jpgОфициално откриване на обсерваторията в Стара Загора (1961 г.). Капсамунов е вляво от момичето с подноса.-1434539005.jpgЮрий Гагарин на аерогара Стара Загора. Няколко часа по-късно ще даде съгласието си да стане патрон на първата извънстолична народна астрономическа обсерватория.-1434538976.jpgПарк „Александър Стамболийски“ е създаден през 1955-1956 г. по идея на Йордан Капсамунов върху калния мегдан, където търговците на жито предлагали стоката си.-1434538911.jpg

На 20 става член на Работническия младежки съюз (РМС). От онези времена е и първото му арестуване. За участие в... конгрес на въздържателите.
На 22, вече като школник в казармата, се включва в нелегална организация.
На 30, като студент по стоматология в Цариград, помага на българи антифашисти да стигнат до Испания, за да участват в Гражданската война на страната на републиканците.
На 32 отваря собствен стоматологичен кабинет в родното си село, който се превръща в център за комунистическа пропаганда.
На 37 е назначен за околийски началник на милицията в Стара Загора.
На 43 е генерален консул на България в Истанбул, където успява да издейства ремонт на старата екзархия и църквата „Св. Стефан“.
На 44 оглавява старозагорската градска управа, като една от първите му задачи е да се започне прокопаването на тунел под Средна гора, по който да премине каптираната край село Дунавци питейна вода.
На 55 след вътрешнопартиен заговор не е допуснат до четвърти кметски мандат. Остава без работа. От кумова срама го пращат зам.-директор на Азотно-торовия завод. Пенсионира се няколко месеца по-късно.
На 79 го удостояват със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.


 

54 мъже и една жена са сядали на горещия градоначалнически стол в Стара Загора от Освобождението до днес.


Пръв бил поетът Петко Рачов Славейков. На него се паднало да посрещне руските войски на 12 юли 1877 г. и седмица по-късно да изведе колоните с бягащи от армията на Сюлейман паша старозагорци. След него се сменят 38 спечелили доверието на съгражданите.


Някои остават на поста месец-два, други изкарват цял мандат, а Стефан Салабашев (1847-1913), бъдещият тъст на банкера Атанас Буров, е избиран три пъти.


Сменяли се търговци, учители, съдии, адвокати, финансисти, архитекти, банкери, бивши политически затворници и полицаи.


Пожълтялата градска хроника припомня, че имало и прецедент - по едно и също време (през 1927-1928 г.) имало едновременно двама кметове. Та просителите се чудели на коя врата да похлопат за разрешаването на проблемите си.


Неочаквано и за самия него дипломираният стоматолог и за кратко време дипломат Йордан Капсамунов поема юздите на градската управа на 23 декември 1952 г.


Предшественичката му, единствената и до ден днешен кметица в Града на липите, педагожката Минка Стефанова се преместила да живее в София и „горещият стол“ се оказал вакантен.


За няколко месеца до провеждането на редовен избор управлявал като и.д. Официално встъпил на 1 януари 1953-та.


Едни орат нивата, други се кичат със славата


Едва-що влязъл в кметския кабинет и му се наложило да търси изход за отлагания десетилетия преди това проблем с градското водоснабдяване.


Сторил го със замах - заедно с командира на строителното поделение, бъдещия генерал Делчо Делчев, решили да водоснабдят града от каптаж край село Дунавци. Като прекарат 40-километров стоманен тръбопровод през Средна гора. Специалистите от София не искали и да чуят - трябвали им поне няколко години, за да проучват и проектират. А и пари нямало предвидени. Чули се гласове да му бъде наложено наказание. Защото не слуша висшестоящите инстанции.


След време, когато страстите се уталожили, Йордан Капсамунов ще разкаже как никой не вярвал, че идеята за тунела под планината ще бъде реализирана: „От всички водоизточници по онова време се събираха има-няма по 60-70 л/сек, които не стигаха до никъде. Градът наброяваше около 40 000 души, очакваше се населението да се удвои, което стана факт в началото на 60-те години. А край село Дунавци имаше 3-4 извора, от които водата си бликаше неизползвана от никого. Трябваше просто да я каптираме и закараме при жадните. Но софиянци си знаеха своето - имали нужда от още и още време. Голямо съдействие ни оказа инж. Дичков от „Водоканалпроект“ - София. Бивш концлагерист в Бухенвалд. Покрай многото срещи и съвместната работа станахме приятели. Запали се по идеята и заедно с Делчев не спряха, докато не я видят осъществена.“


Водата потекла по градските чешми на 1 декември 1955 г. На тържеството слова чели най-големите неверници, а кметът стоял отстрани. Нищо не казал. Но след години, по друг повод отронил: „Ако не работиш, ще те наказват, ако работиш, пак ще има недоволни. Затова продължавайте да работите!“, припомня дългогодишната учителка Пенка Драгиева.


А кметувалият в края на 80-те години Тотьо Нанев лаконично ще добави: „Капсамунов показал на старозагорци какво е да си кмет. Истинско чудо е, че се е задържал 10 години. Защото у нас много бързо се взема „мярката“ на кадърния!“

 

Учител, зъболекар, милиционер, дипломат...


Йордан Христов Капсамунов е роден на 30 декември 1907 г. в близкото до Стара Загора село Хан Аспарухово в семейство на дребен земеделец. Начално образование получава в съседното село Оряховица. След завършването на старозагорската Първа мъжка гимназия се записва в казанлъшкото Педагогическо училище. За кратко време учителства в родния си край. След казармата, през 1933 г., се записва редовен студент в престижния цариградски медицински университет, факултет „Зъболекарство“.


Докато учи в мегаполиса край Босфора, активно сътрудничи в организацията за изпращане на български антифашисти към Испания, където вече се разгаряла Гражданската война. След дипломирането си през 1937-а се връща в Хан Аспарухово и отваря стоматологичен кабинет. Още като ученик в Казанлък става член на РМС (младежката комунистическа организация), а като школник в казармата е избран да бъде свръзка с тогавашния нелегален ОК на БКП в Нова Загора.


За няколко месеца през 1941-1942 г. е интерниран в конц­лагера „Еникьой“, Гърция.


През 1944 г. е мобилизиран и изпратен като запасен зъболекар в състава на ХХ трудова дружина на гарнизон в гръцкото градче Правище.


Две седмици след 9 септември 1944 г. оглавява новосъздадената милиция в Стара Загора, за кратко време е началник на областната дирекция и като такъв на 1 май 1947 г. обявява пред жителите на селата Черноконево, Мариино и Раковски, че ще стават граждани на бъдещия Димитровград.


През август 1950 г. е изпратен за генерален консул в Истанбул, където остава до 9 август 1952 г. По онова време успява да върне обратно в България 11 рибари, ловци на делфини, чиито лодки били изхвърлени от буря на турския бряг. Под негово ръководство са възстановени изгорялата стара сграда на Екзархията и църквата „Св. Стефан“. Със смях в спомените си припомня как заради прожекция на филма „Борис Годунов“ в консулството турски журналист написал във вестника си: „А българският консул на центъра на Цариград прави пропаганда на Коминформбюро.“


На протеста си пред валията получил отговор: „У нас е така - има свобода. Кой каквото иска, може да пише, а обвиняемият може да го даде под съд!“

 

Убедил Гагарин да стане патрон на обсерватория

 

Две големи любови имал през живота си Йордан Капсамунов - нощното небе с ярките звезди и спорта.


Първата била още от детството, когато с баща си ходел да оре двадесетината декара в землището на Хан Аспарухово. А по спорта се запалил в Педагогическото училище.


Звездното „привличане“ е в основата на първата извънстолична народна астрономическа обсерватория. Съвместен проект на кмета и родения в Стара Загора академик Никола Бонев. Откриват я на 26 февруари 1961 г. в сградата на тогавашното Първо средно училище. През лятото на същата година в града гостува първият космонавт Юрий Гагарин.


В личен разговор, започнал още на аерогарата и продължил чак до паметника на връх Шипка, Капсамунов убеждавал госта, че трябва да стане патрон на обсерваторията. На финала омаломощеният звезден герой вдигнал ръце: „Да бъде на вашата! Щом толкова искате!“


Месец по-късно пристигнало и специално писмо от Москва, с което се потвърждавала устната договорка.

 

Превърнал кален мегдан в красив парк

 

През десетте „капсамунови“ години Стара Загора придобива облика на модерен град, признават с късна дата и най-големите опоненти. Като легенда се разказва как кметът отварял „с крак“ вратите на министерските кабинети. Защото ръцете му били заети я с дамаджана, я с тава печено агне. Но не за себе си влизал при столичните началници, а за по-бързото разрешаване на някой „набрал до спукване“ градски проблем.


При него се изгражда градската канализация. Строят се стадион „Берое“ и колодрумът; прокарва се канал с води от язовир „Копринка“; бунището край жп гарата става парк с езеро. В парк е превърнат и калният житарски мегдан „Алана“, където се засаждат 30-40-годишни дървета. Построени са летният театър и лятното кино. След преустройство на старото Еврейско училище там е настанена окръжната библиотека.


Врати отваря окръжната художествена галерия, превърната е в музей родната къща на поета Гео Милев. Изгражда се телевизионната кула край село Люляк, създава се градският зоопарк. Открити са нови училища и Институтът за усъвършенстване на учителите.


През 1954 г. е построена аерогарата, заради която Капсамунов направил „пътека“ до София, докато склони „отговорните фактори“. Пак по този начин била довършена и Пощенската палата, а през 1957 г. по централните улици светнали луминесцентни лампи.


Създаден е и първият в България „магазин на самообслужване“. В онези години „удря рамо“ и на все още самодейния куклен театър. Като лично изпраща талантливи млади хора на сцената, припомня си старият актьор Георги Монев.


273 са изградените през 1960 г. апартаменти, към тях на следващата година са добавени още 387. Въпреки бурното жилищно строителство, докато кметува, Капсамунов живее със семейството си под наем. (Построява апартамент върху наследствен терен чак след пенсионирането си, а за лек автомобил „Москвич“ чакал ред до 1973-та.)


По ирония на съдбата на финала на живота си става жертва на родната медицинска бюрокрация. Три дни от местната държавна болница не пратили линейка за прекаралия тежък инсулт 84-годишен ексградоначалник. А когато все пак дошла - вътре бил само шофьорът.

 

Свалили го от поста с вътрешнопартиен заговор

 

Уважаваният от няколко поколения градоначалник бил свален чрез заговор от няколко местни величия.


Подготовката за разправата започнала през 1961 г., когато влязъл в остър конфликт с тогавашния ОК на БКП - Стара Загора. Включили в „заверата“ и журналист от тогавашния партиен орган „Работническо дело“. Написали, че кметът има „вземане-даване с няколко актриси“ от драматичния театър и оперната трупа, че с твърде „широка ръка“ раздава старозагорски жителства. За „капак“ прибавили и греха, че портрет с лика му, нарисуван с маслени бои, е включен в обща художествена изложба.


Разправата била почти мълниеносна - името му отпаднало от списъка за следващ мандат.


В дребнавостта си заговорниците стигнали дотам, че отказали да го командироват до италианския град Ферара. Въпреки че поканата била пратена от тамошния кмет комунист.


Закъсняла проверка на сигнала установила лъжите, но вече било късно за „заден ход“. Пратили го за година зам.-директор на строящия се край града азотноторов завод гигант. Веднага след официалния пуск през февруари 1963 г. го пенсионират. И забравят за него. Чак до 1986-а, когато го удостояват със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. По правила, предложени от самия него две десетилетия по-рано.


Умира на 27 декември 1991 г. на път за болницата. Вестта за кончината му събира хилядно множество по улиците на града. От общината обаче „пропуснали“ да издадат некролог.


Още по темата

Панайот Тасев

Строителят на Горна Джумая дарява заплатата си на сираци

Общинските служители пред вратата на училището при църквата „Въведение Богородично“, Горна Джумая 1923 г. Панайот Тасев е седналият в средата.-1432552038.jpg

25 май 2015 | 12:20

Иван Миндиликов

Новаторът, който направи Плевен модерен град

Иван Миндиликов-1429534283.jpg

Младият кмет управлява три мандата и реформира всички сфери на обществения живот

20 апр. 2015 | 14:27

Божидар Здравков

Кметът, когото познаваха и кучетата в крайните квартали

Божидар Здравков (1884-1959)-1433779197.jpg

9 юни 2015 | 13:00

Инж. Иван Иванов: Строителят на Рилския водопровод

Инж. Иван Иванов-1427294892.jpg

Кремъл издейства помилването му след присъда от Народния съд

25 март 2015 | 16:43

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.