И в Сърбия, и в Косово референдуми ще има

Д-р Антон Панчев: За Вучич би било самоубийство да приеме размяна на територии с Косово

7844 | 10 авг. 2018 | 14:55

Добрата воля на Скопие спрямо България реално не съществува. Македония схваща договора за приятелство като досадна стъпка. Всякакви български искания трябваше да бъдат поставени по категоричен начин преди подписването му.


Д-р Антон Панчев е един от водещите експерти по проблемите на Балканите. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски” със специализация „Външна политика и национална сигурност“. Магистър по Балканистика. Доктор по политически науки. Преподавател по албански език в СУ. Има десетки публикации у нас и в чужбина.


- Д-р Панчев, отношенията между Косово и Сърбия доминират информационния поток в последните дни. Двете страни преговорят вече осем години, а на 4 август изтече срокът за приемане на статута на Асоциацията на сръбските общини, които ЕС постави. Откъде дойде рязкото вдигане на напрежението?

- Косово и Сърбия навлязоха в много решителна фаза от преговорния процес. През тези 8 години бяха постигнати редица споразумения от т.нар. технически диалог, с които се цели подобряване живота на гражданите на Косово – признаване на дипломите, табелите на автомобилите, телекомуникацията, енергетиката и други. Бяха постигнати споразумения и в политическия диалог, като много важен е въпросът за Асоциацията на сръбските общини (АСО), с който трябва да се реши докрай въпросът за статута на сръбското население в Косово. Екипът от косовски сърби, който изготвя устава на тази структура, закъсня с неговото представяне на преговарящите страни, но това ще се случи до няколко дни. Все още не се знае какви разпоредби съдържа този документ, по които ще се преговаря в Брюксел. Опасенията на албанската страна са, че може да се стигне до предоставянето на големи права на тази структура, което да я превърне в трето ниво на властта в Косово и да означава фактическа автономия за косовските сърби, като албанските политици обичат да правят сравнения с модела на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Разбира се, една такава автономия би била неприемлива за Прищина и относно АСО ще има тежки и продължителни преговори, освен ако посредникът, ЕС, не наложи решение по ултимативен начин.

 

Прищина се надява, че самите преговори ще завършат с признаване на независимостта на Косово от Сърбия, премахване на пречките пред членството на Косово в ООН и другите международни организации, нормализиране на отношенията между тях. В Косово съзнават, че това е трудно постижимо и ще изисква доста дълъг времеви период. По време на тези преговори могат да се очакват доста провокации и от двете страни, заплахи за оттегляне и временно оттегляне от преговорите, но и в Белград и Прищина знаят, че трябва да преговарят дори и заради външния натиск и перспективите за интеграция в ЕС.

- Сред държавниците в Косово има явно разминаване в позициите. Президентът Хашим Тачи не изключва размяна на територии, каквато, изглежда, е и сръбската позиция. Докато председателят на парламента в Косово Кадри Весели се обяви против, а премиерът заяви, че граници се променят с война. Може ли да се постигне консенсус в самото Косово?

- До голяма степен президентът на Косово остана изолиран в своята страна във връзка с идеята за разделяне на Косово. Хашим Тачи ръководи преговорния процес и на практика сам е отговорен за изработването на преговорната платформа и на тактиката в преговорите. Тачи успя да се пребори да оглави и ръководи преговорите, но правителството, парламентът и опозиционните партии имат известна вина за тази ситуация, защото те действаха доста вяло по време на дебатите в страната относно подготовката на преговорите със Сърбия и не представиха достатъчно конструктивни идеи и стратегии. Окончателното споразумение, а и междинни такива, като това за Асоциацията на сръбските общини, ще се гласуват в парламента на Косово и ратификацията зависи от народните представители. Смятам, че тези гласувания и дебатите около тях в косовския парламент ще се превърнат по-скоро в политическа битка на опозицията срещу президента, отколкото в някаква ползотворна дискусия.

- Имаше спекулации, че Косово може да бъде разделено между албанци и сърби. Реалистичен ли е този вариант? Кои са неговите поддръжници?

 

- Тази идея беше предложена от президента Тачи, но и той до голяма степен се отказа от нея и започна да говори предимно за корекция на границата. Тази идея е доста трудно осъществима по редица причини. В самото Косово почти всички политически сили са против, защото не искат страната да губи територия. Вярно, тези около 1000 кв. км в северните части на Косово, които са населени предимно със сърби, все още са извън реалната власт на косовските институции, но там живеят и албанци, както и представители на други етнически общности, които не биха желали да преминат под държавната юрисдикция на Сърбия. Освен териториалната загуба и загубата на население, Косово би претърпяло и загуби от икономически характер, както и международна легитимност, тъй като независимостта на тази страна е призната в съответните граници.

 

Дори да звучи парадоксално, самата Сърбия би загубила в дългосрочен период, ако получи северните части на Косово, защото в четирите общини живее малко повече от половината сръбско население в тази страна. Останалите сърби живеят най-вече в шест общини с предимно сръбско население в източните и южните части на Косово. Тези хора биха се почувствали изоставени и безсилни да защитават своите права, което ще стимулира тяхното напускане на Косово.

 

Република Косово е създадена като мултиетническа държава със сериозни конституционни и законови гаранции за сръбското и останалите малцинства (депутатски квоти, такива във всички институции, специални връзки със Сърбия и др.). При едно съществено намаляване на броя на сърбите в страната, може да се стигне до искане за промяна на конституционното устройство на Косово от албанското мнозинство и до намаляване на гарантираните права на малцинствените общности в дългосрочен период. Освен това, основната част от паметниците и обектите на сръбското културно и религиозно наследство или поне на претендираното за сръбско (Печката патриаршия, манастирите в Дечани, Грачаница и др.), не са в северните части и ще продължат да бъдат в Косово. Неслучайно висши клирици на Сръбската православна църква се обявиха против разделянето. Не на последно място, а сигурно първо по важност, е несъгласието на ЕС и други международни фактори с евентуалното разделяне на Косово.  

 

По тези причини Хашим Тачи вече не говори за разделяне на Косово, след което премина и през етапа „размяна на територии” между Косово и Сърбия, т.е. северните части на Косово да бъдат разменени с населените основно с албанци общини в южните райони на Сърбия по границата с Косово – Прешево, Буяновац и Медведжа. С това Тачи печели албанските националисти и особено албанското население в Сърбия, които подкрепят една такава размяна, но Сърбия не би се съгласила на подобна стъпка по няколко причини. Би било самоубийствено за Александър Вучич да се съгласи на такава размяна, а и Сърбия няма как да се откаже от този важен стратегически район, през който се осъществява и връзката с Македония и Гърция. Този район се обезлюдява системно заради липсата на перспектива за населението и заради политиката на Сърбия да не инвестира в този край. Не е ясно колко са албанците в тези три общини, защото те бойкотираха преброяването през 2011 г., но е ясно, че те намаляват с бързи темпове заради емиграцията към ЕС. Впрочем, подобна е ситуацията и политиката на Сърбия спрямо Западните покрайнини. Не виждам причина Белград да се откаже от тази своя територия, която губи своя албански етнически облик.

 

Хашим Тачи вече се обявява в подкрепа на идеята за „корекция на границата”, което било нормална европейска практика. В действителност, Сърбия и Косово трябва да преговарят и за делимитацията и демаркацията на границата между тях, но това ще се случи чак след евентуално признаване на независимостта на Косово между Белград. Тогава може да се говори за „корекция”, но би ставало въпрос най-много за размяната на отделни села.
Смятам, че тези идеи на Хашим Тачи имат предимно тактически характер и са част от преговорния инструментариум, тъй като показва на Сърбия и на международния фактор, че не се притеснява да поема инициативата и е подготвен за всякакви варианти и процеси.

- Чуха се предложения за референдуми и от страна на Александър Вучич, и от Хашим Тачи. Как ще коментирате тези идеи?

 

- Преговорите между Косово и Сърбия са тежък товар и за двамата президенти. До какъвто и резултат да се стигне или пък дори до пълната липса на резултат, върху тях ще се изсипят много обвинения в „предателство на националните интереси”. Парламентите на двете страни ще решават за ратификацията, но политиците и в двете държави ще искат да се проведат референдуми по такъв важен въпрос, който ще предреши бъдещето на двете държави, но най-вече на Косово. По тази причина, е много вероятно да има референдуми и в Косово, и в Сърбия.

- Сърбия и Косово преговарят с посредничеството на ЕС. Какви са интересите на САЩ и на Русия в този процес?

 

- Няма съмнение, че Русия и особено САЩ, следят с внимание преговорния процес, но Москва не разполага с реални инструменти, за да подпомогне своя съюзник Сърбия в диалога. Русия препятства напредъка на Косово за членство в международните организации, но не може да се намеси в диалога. В тази връзка е интересно да се отбележи, че дори един ден Сърбия да признае независимостта на Косово, не е сигурно, че Русия и Китай биха позволили членството на Косово в ООН. Институциите в Косово могат да разчитат на подкрепата на САЩ, както и досега, но Прищина трябва сама да поеме отговорност за постигането на договорка с Белград и за компромисите, които трябва да се направят. Такива сигнали излъчват американските дипломати през последните седмици.

- Развитието на ситуацията крие ли рискове за България?

 

- Както вече споменах, със сигурност ще има провокации и радикализиране на ситуацията като похват в преговорите, но сериозна заплаха за мира на Балканите и за избухването на въоръжен конфликт между Косово и Сърбия, няма. КФОР все още има сериозно присъствие в Косово, а и ЕС има достатъчно инструменти за натиск и върху двете страни. Затова смятам, че и за България няма пряка заплаха, но при всички случай, и най-вече, ако се стигне до някаква размяна на територии за в бъдеще или до конституционни промени в Косово, българските институции трябва да реагират, за да защитят правата на българите в Сърбия и Косово.

- Расте ли влиянието на албанския фактор в региона?

 

- Албанците в Република Македония са важен фактор за стабилността на страната и от тях зависи дали Договорът с Гърция за името ще бъде успешно реализиран. Република Албания е в процес на важни преговори с Гърция за решаване на спорните въпроси между двете държави, които са пренебрегвани от десетилетия. Тези преговори са основно за определяне на морската граница, за разделянето на морския шелф между двете държави, но се дискутира и по други важни теми. Прави впечатление, че Албания не се притеснява да поставя по категоричен начин въпроса за правата на чамите, т.е. на албанците от Епир, които са прогонени от Гърция през 1944 г. по пресилени обвинения за сътрудничество с италианските и германските окупатори. Албания иска гръцката страна да признае правата на собственост и правото на завръщане на техните потомци, което се отхвърля от Атина, но показва волята на Тирана да защитава правата на своите граждани, въпреки че се намира в по-слаба позиция от Гърция от всяка гледна точка.

- „Съюзът за албанците” в Македония се обяви против провеждането на референдума за споразумението с Гърция. Защо и дали това ще окаже ли влияние върху резултатите от допитването, насрочено за 30 септември?

 

- Всички албански партии в Република Македония подкрепят гласуването със „за” на референдума. Албанските партии, които влизат в правителствената коалиция, водят кампания в негова полза, като именно на албанския електорат се разчита от поддръжниците на договора с Гърция, както за достигане на нужната активност, така и за позитивния резултат, а и за следващите стъпки в тази посока. „Съюзът за албанците” също подкрепя Договора за името с Гърция, но от тази партия смятат, че провеждането на референдума е излишен лукс, тъй като при всички случаи решението за конституционните промени трябва да се вземе в парламента. Въпреки това, и тази партия призовава да се участва в гласуването и промяната на името да бъде подкрепена.

- В последните дни отношенията между България и Македония отново станаха обект на бурни обществени и политически дискусии у нас. Зоран Заев заяви, че Илинденското въстание е македонско дело. Как трябваше да реагираме на думите му?

 

- Зоран Заев и неговият СДСМ не са се разделили с македонизма и няма да се откажат от тази идеология. Не бива да очакваме, че и експертните комисии на двете държави, които ще разговарят по исторически теми, ще постигнат какъвто и да е било напредък, защото политиците и учените в Република Македония никога не са възнамерявали да дискутират искрено по каквито и да е било въпроси с българската страна. Договорът за приятелство, който беше подписан преди една година, е схващан от Скопие като досадна стъпка, която трябваше да бъде предприета, за да се осигурят външнополитическите цели на страната и да се премахне българската пречка в тази посока. Всякакви български искания трябваше да бъдат поставени по категоричен начин преди подписването на този договор, а не да се разчита на добрата воля на Скопие, защото такава реално не съществува.


От категорията

Проф. Александър Маринов: Нашите институции са трагично неадекватни, неефективни и безотчетни

Проф. Александър Маринов-1470403196.jpg

В тона си към международната общност и посланиците премиерът звучеше като един ...

11 окт. 2018 | 15:48

Валерия Велева: Съзнава ли елитът на БСП отговорността си пред държавата

-1448546816.jpg

Тази партия е изнесла на гърба си толкава драматични, решаващи, истински битки ...

11 окт. 2018 | 14:27

Кеворк Кеворкян: Тукашният джихад ще се роди от Глада. Как се на-хибридваме сами

-1460633929.jpg

Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни. Какво ...

19 окт. 2018 | 15:47

Властта се търкаля по Графа, а в БСП се надДУМвАт...

-1533207229.jpg

При кризисното състояние на държавата основната опозиционна сила е на една ръка ...

19 окт. 2018 | 13:54

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.