Д-р Калоян Методиев

На европейците вече не се нрави идеята за оставане на Великобритания в Съюза

Д-р Калоян Методиев: Брекзит отключи гражданска война от ново поколение

2088 | 2 апр. 2019 | 12:41

Всички са уморени и изтощени, бизнесът архи-изнервен от безплодните политически усилия и неясноти за бъдещето. Няма особена надежда за стройно, организирано, подредено и регламентирано излизане от ЕС


Най-разпространеният виц в Англия през последните дни е, че тази година в Обединеното кралство за първи път края на Май ще е преди края на Април. На английски фамилията на премиера Тереза Мей означава и месец май (May). Очакванията са за нейния политически финал.
След две години интензивни преговори и почти три години след референдума за излизане от ЕС няма решение за начина на напускане и какъвто и да е обществен и политически консенсус по отношение на случващото се.

 

След тежки двугодишни преговори премиерът Тереза Мей успя да се договори с ЕС по плана за напускане. Предложи го на парламента за одобрение  - той го отхвърли с внушително мнозинство (230 гласа разлика). Предложи го втори път – отново бе отхвърлен със значително мнозинство (149 гласа разлика). Председателят на институцията отказа да го подложи на трето гласуване с аргумента, че през 1604 година е имало подобен прецедент и не може едно и също нещо да се подлага повече от два пъти на гласуване след като е било отхвърлено.

Британците имат традиции, институционална памет и национално достойнство, което не може да им се отрече.
В така създалата се ситуация ЕС се съгласи да удължи срока за напускане без сделка до 12 април, а ако има сделка - до 22 май, дни преди провеждането на Европейските избори.

 

Топката отново бе у еманципиралите се депутати, които трябваше да изберат какъв вариант предпочитат: оставане в ЕС, нов референдум, норвежки сценарий, излизане без сделка. Нито едно не успя да събере някакво що-годе прилично мнозинство сред разделените по вертикала и хоризонтала британски депутати.

На сакралната дата 29 март, за която Мей се кълнеше, че Кралството ще е напуснало Съюза, но не се случи нищо подобно, в парламента за трети път бе внесено нейното споразумение, но без политическата му декларация (тоест част от договореното), за да може депутатите да го гласуват без да има прецедент както повелява традицията от XVII век. За трети път предложението на Мей бе отхвърлено, този път с по-малко мнозинство (не стигнаха 58 гласа).

Пуническите опити продължават с вкарването на отделни опции, от които депутатите да изберат, въпреки категоричния протест на кабинета. Въпреки това нито едно от новите предложения – без сделка, Митнически съюз, референдум, Общ пазар и митнически съюз, не събра достатъчно гласове.

При третия вот Мей обеща  на своите разбунтували депутати, че ще се оттегли, ако гласуват „за“ споразумението. Най-добрият коментар дойде от премиерката на Шотландия Никол Стърджън, която каза: „Обикновено лидерите казват „Ще се оттегля, ако не ме подкрепите по въпрос от такова значение“, докато Тереза Мей казва: „Ако не ме подкрепите ще остана!“. Тя може би е единственият лидер в човешката история, който се опитва да падне върху собствения си меч и успява да го пропусне.“  В иронията на Стърджан има резон, но и известно преувеличение. В средата на целия процес действително стои кокалестата фигура на Мей, която стоически се е запънала и пропада към политическата пропаст, но успява да се хваща за всеки корен или тревичка надолу по сипея с мисълта да довърши мисията си и да изпълни решението на референдума с излизане по някакви правила.

 

Това се оказва една от най-трудните политически задачи в живота на преживялата какво ли не империя. Много често в страната вече се говори за гражданска война от ново поколение, при която не се използват оръжия и няма кръв, но има тотално разминаване между две противостоящи си групи, които се борят на всяка цена за своята кауза и използват всички средства, за да я постигнат. Разделението е толкова дълбоко, че трета година не може да бъде намерен средния път за излизане от кризата.

Консервативна партия не се разпада, но се „рони“ всекидневно с оставки, напускания, нови фракционни групи. Лейбъристите са не по-малко нацепени на няколко групи, сред които крайни евроскептици и проевропейски крила. Двете основни партии са дотолкова смесени като идеи в Брекзитовия хор, че ако не се изписва кой от коя формация е няма никакъв шанс да се разбере. Единствените с ясни позиции са либерал-демократите, които също се цепят на гласуванията, шотландските националисти (твърдо про-ЕС) и ирландските юнионисти (твърдо анти-ЕС и идеята, че границата няма да е между тях и Република Ирландия, а някъде встрани в морето с Албиона).

Милионни митинги на про-ЕС групата заливат улиците на Лондон, а многохилядни шумни събрания искат незабавно напускане и изпълнение на решенията на референдума пред оградата на Уестминстър. Уестминстър излъчва ексцентризъм и шумно изразяване на всякакви идеи. Медиите са залети от апокалиптика като ключовите думи са: политически хаос, политическа парализа, бъркотия, срам, позор….

 

Всички са уморени и изтощени, бизнесът архи-изнервен от безплодните политически усилия и неясноти за бъдещето. Вече няма особена надежда за стройно, организирано, подредено и регламентирано излизане. В последните дни по парадоксален начин напред излезе смешното – вицове, карикатури, подигравки, смях….

На европейците, обаче, вече никак не им е смешно. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск свика извънредно заседание по британския случай на 10 април в Брюксел. По време на дебатите част от британците използват аргумента, че страната ще трябва да участва в Европейските избори на 26 май, ако остане в ЕС към тази дата. Нещата от европейската перспектива се промениха много през последните месеци. На европейците вече не се нрави идеята за оставане на Великобритания в Съюза при това състояние на нещата, защото хаосът може да се прехвърли в европейските избори и институциите на ЕС. Ерго, категорично надделя групата, която не ги иска.

Всички погледи отново са устремени към Мей, която обяви, че ще прави четвърти опит да прокара сделката с ЕС в парламента с надеждата умората да победи разбиранията. Новата сакрална дата е 12 април, когато изтича ултимативният срок на Брюксел за някакво решение. Следващите дни ще са инфарктни и за двете страни, но най-вече за затъналия в процедурна безтегловност британски политически естаблишмънт.


От категорията

Владимир Шопов: Какво кара стотици хиляди чехи да протестират

 Какво кара стотици хиляди чехи да протестират -1561368679.jpg

Управленският микс на Бабиш включва икономически прагматизъм, народняшки ...

24 юни 2019 | 12:30

Доц. Пламен Ралчев: Това е краят на възхода на Ердоган

Доц. Пламен Ралчев-1561361317.jpg

Имамоглу ще има изключителни ресурси, но предимно икономически. Той не е много ...

24 юни 2019 | 10:25

Георги Йорданов: Джагаров живя и пя за България! От "Осанна" до "Разпни го!"

Георги Йорданов: Джагаров живя и пя за България!-1561465876.jpg

Помня го в болничната стая във Военномедицинската академия. Съсухрен и блед, ...

25 юни 2019 | 15:24

Пламен Станкулов, социалист от Видин: Какво показа конгресът на БСП?

-1561464257.png

Никой от т.нар. вътрешна опозиция нямаше смелостта да застане на трибуната, очи ...

25 юни 2019 | 14:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.