Константин Стоилов

Подал оставка като премиер заради капризите на Фердинанд

Д-р Константин Стоилов искал НС да се свие до 70 депутати

4688 | 11 юни 2015 | 13:24

Възпитаникът на Робърт колеж и Хайделберг ни сдобрил с Русия

Константин Стоилов-1434032106.jpgСред преподаватели и възпитаници на Робърт колеж в Цариград (четвъртият от ляво на дясно, прав). ©Сред преподаватели и възпитаници на Робърт колеж
в Цариград (четвъртият от ляво на дясно, прав). © ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ-1434032436.jpg1897 г., София - 17-ото правителство на България. От ляво на дясно - Найден Бенев, Теодор Теодоров, Константин Величков, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Никола Иванов, Михаил Маджаров, Георги Згурев. ©ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ-1434032377.jpg1899 г., Карлсбад, Костантин Стоилов и съпругата му Христина.-1434032299.jpgНаследниците на д-р Стоилов са дарили на Столичната библиотека богатата му сбирка от книги. Върху всяка от тях той старателно е сложил печат. ©НИКОЛАЙ СТОЙКОВ-1434032261.jpgБиблията му от Робърт колеж.-1434032198.jpgГрамота от Масонската ложа в Лайпциг.-1434032162.jpg

Заради социалните сътресения, които сполетяха българите през прехода, мнозина с носталгия поглеждат към социализма, свикнали някак с предимствата на нетоталитарното устройство. Ще запитате кои ли са тези предимства?! Ето едно: няма я днес идеологическата окраска, която не остави свободно пространство дори за наука като историята, отразяваща събития и факти, преди да направи анализ.


Удивително крива е оценката за д-р Константин Стоилов (1843-1901), която се разпространяваше в онези 45 години: „Произхожда от чорбаджийско семейство, възпитаник на Робърт колеж в Цариград и завършил юридическото си образование в немски и френски университети. Д-р Константин Стоилов бил страхлив, слабоволев човек, поклонник на западноевропейската буржоазна култура, реакционер в своите политически разбирания, проникнат от византийско лицемерие и лукавство. Бил секретар на бившия княз Александър Батенберг, подкрепил преврата на 21 април 1881 г. и участвал известно време в правителството на Стамболов в качеството си на негов министър.“


Неверно и несправедливо. По-злостна оценка може би не е получил нито един български държавник от времето на Царство България! Сякаш дразнят елитното му образование и дълбочината на разсъжденията му. Дразнят онези, за които политиката е интригантство, сопаджийство, флирт с народа, както е било и по царско време. Или пък всички, за които тя е скандиране на лозунги и тържество на член първи от конституцията за ръководната роля на партията, както бе при социализма.


Малките държави трябва да съзнаят, че тяхната сила се състои не в тяхната външна политика, а в тяхната вътрешна политика. Те са силни със своите свободолюбиви учреждения, с ред, който владее в тях: те са силни, когато са център на прогрес, център на граждански правдини и на свобода.


Само това да бе останало като завет от убежденията на хайделбергския доктор по право, той трябва да се нареди сред първите наши политици. За късмет на историците и на поколенията благодарение на неговите наследници от сравнително краткия живот на д-р Константин Стоилов (той си отива едва на 48 години) са останали безценни документи. Снимки, писма, кореспонденцията му с Фердинанд (за която Кобургът бил готов да подкупи вдовицата Христина Стоилова (1864-1936) с щедрото предложение да изучи децата й), изключителната му библиографска сбирка, личните му записки са дарени и се пазят в Държавна агенция „Архиви“ и в Столичната библиотека.
***
Да започнем с „чорбаджийското семейство“. Бащата Стоил Захаралията се замогнал с труд и през 60-те години на XIX в. притежавал в Пловдив къща, дюкяни, воденици и земи, подпомагал с пари плов­дивското училище, бил патриот, противник на гърцизма и радетел за независима българска църква. През 1867 г. единственият син на Стоил и Мария (от известния копривщенски род Моравенови) - Константин, завършил училище с обща бележка „превъзходно“. Къде да продължи образованието си този превъзходен младеж? Как къде - в Робърт колеж, тъй като Костаки бил добре с френския, трябвало да напредне и с английския език. Към Цариград Стоил Захаралията изпратил сина си с кратка заръка:


Върни се човек


или хич да не се връщаш.


Робърт колеж, който боде очите на социалистическите историографи, е синоним на добро образование. И дисциплината била строга - сутрешна молитва (който я пропусне, остава без закуска), учебни занимания общо осем часа дневно. Стоил (починал през 1872 г.) нямало защо да се тревожи дали синът му ще стане човек.


Да разкажем и за университетите, споменати в социалистическата бележка. На 26 април 1873 г. Стоилов се записва студент в Хайделбергския университет - най-стария в Германия, прочут с правния си факултет. Слушал лекции по право, история, политическа икономия, финанси и философия. През 1875 г. той е в друг авторитетен университет - Лайпцигския, който днес е на повече от 600 години. В Лайпциг през 1876 г. приема светлина от масонската ложа „Аполо“. Германското масонство се радва на уважение заради моралния си кодекс, не на последно място и заради имената на масоните Гьоте, Менделсон, Хайдн, Лист, Моцарт, Хердер. През 1877 г. става доктор по право в Хайделберг. Блестящо образование, към което амбициозният млад мъж добавя и специализация по френско право в Париж.


Като сравним дотук биографията на Стоилов с тази на руския възпитаник Петко Каравелов и на революционера Стефан Стамболов, става ясно защо първият е сред видните консерватори в Учредителното народно събрание, а вторите оглавяват либералите. Европейският възпитаник е привърженик на имуществен и образователен ценз за изборите за народни представители и на двукамарен парламент, за да може Сенатът да удържа популистките увлечения на депутатите. Известно е: проектът за конституция в дух на „разумен консерватизъм“ е направен на пух и на прах от либералните „остриета“ и народни любимци Петко Каравелов и дядо Славейков. Те са тогава на гребена на изборната вълна.


Но кой ако не полиглот с маниери да е първият секретар на княз Батенберг? С кого, ако не с начетения Стоилов, да се представи князът пред европейските дворове?


Кариерата на д-р Стоилов можеше да тръгне и по друг път. През 1879 г. той е избран за депутат, но е на 26 г., а конституцията изисква 30 г. Избран е и Стамболов - 24-годишен. И докато Стамболов приема да се яви в НС и за него се прави изключение, то д-р Стоилов отказва да наруши основния закон. На всички увещания, че е нужен на Камарата, недоумяващо пита: „Вие ме учите да излъжа?“ Това ли е византийското му лицемерие?


Разочарован ли е Стоилов от приемането на най-либералната конституция в Европа? Несъмнено. Още повече че случващото се в княжеството потвърждава лошите му опасения - партизанските страсти и популизмът се разгарят, както преди избори, така и в Народното събрание. Консерваторът си представял парламента с най-много 70 депутати. За сравнение в различните парламенти депутатите в Царство България са били от 158 в първото НС през 286 след Съединението.


В „режима на пълномощията“ след преврата на Батенберг той вижда шанс да се „компенсира липсата на извървения от другите народи исторически път“. Пътят на цивилизационното узряване.


Провалът на тази идея, както и управлението със силна ръка през седемгодишния мандат на Стамболов, преобръщат възгледите му. След своето премиерство той вече казва: „Конституцията не ни е крива, ако работите отиват лошо; с тази конституция аз можах без спънки да управ­лявам пет години и да извърша хубави, полезни и напредничави дела.“ И сега внимание! Нека се съсредоточат всички днешни политици, които на живот и смърт се канят да прекрояват основния закон, защото пречел на реформите: „Конституцията е добра при добрите, лоша при лошите управляющи.“ Тези думи са два пъти по-ценни, тъй като са изречени от човек, който еволюира от отчетлив противник на конституцията до неин защитник.


Звездните мигове на Стоилов са през петгодишния му премиерски мандат (1894-1899), когато заседанията на парламента


траели и до 6 ч. сутринта


„Това е може би най-плодотворното управ­ление в България“, пише Антон Страшимиров.


Няма да е пресилено твърдението, че помирението с Русия след избора на Фердинанд за княз е заслуга изключително на елитния европейски възпитаник. Не бил фанатизиран русофил, но бил убеден, че България трябва да има добри отношения с всички Велики сили. Мечтата му - силни институции и просперитет - била осъществима само чрез възстановяване на връзките с Освободителката. Пречката: вероизповеданието на престолонаследника, което било категоричното условие на Русия за признаването на Фердинанд. Какво му е струвало на Стоилов убеждаването на Фердинанд, че трябва да покръсти първородния си син Борис в православна вяра, разкриват писма и бележки.


Фердинанд се колебае, усуква, обсебен е от страховете. Засипва Стоилов с малодушни телеграми. 13 декември 1895 г.: „Каква гаранция имаме, че Русия ще изпълни обещанията си?“ 16 декември: „Слуховете за атентат срещу мен се увеличават от ден на ден... Аз съм напълно изоставен!“


Същото непостоянно поведение князът демонстрира и на 20 януари 1896 г., след като се завръща от аудиенция при папата: решил бил да абдикира, папата се държал студено, роднините му щели да се откажат от него... В този момент Стоилов може би се е сетил за впечатленията на кралица Виктория за Фердинанд: „Съвсем неподходящ (за държавен глава - б.р.) - изтънчен, ексцентричен и женствен.“ Или за думите на лейди Паджет, съпруга на британския посланик във Виена: „Превземките му нямат край. Носи гривни и пудри лицето си.“ След четиричасов разговор с княза Стоилов успява да го склони за покръстването на Борис. Три дни по-късно той пише в дневника си: „Най-големият ми ден. Не е имало такова заседание на НС в българската история. Благодаря Богу за тази славна победа.“ Миропомазването е извършено на 2 февруари 1896-а. В същия ден Фердинанд е признат от Русия.


Капризите му обаче не спират дотук. Ту бил болен, ту убит, ту измъчен. През 1898 г. Стоилов получава мозъчен удар - повод князът веднага да се оплаче, че първият му министър не работел... Останалите членове на кабинета той иронизира, пренебрегва. Жали се непрестанно и „от тази физическа


клоака, която носи името София


На 2 януари 1899 г. на прием в двореца Фердинанд поздравява чуждите представители, но демонстративно подминава министрите. На 14 януари Стоилов подава оставката на кабинета, „за да дам поучение и на опозицията, и на княза да не си играят с честта на хората и със съдбините на страната“.


Константин Стоилов - премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия, умира на 23 март 1901 г. заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.


 

 

Печели блестяща победа в антисемитско дело

 

Като адвокат Стоилов нашумява със защитата си на двама евреи, обвинени в ритуално убийство. Антисемитското дело възбужда широк обществен интерес, тъй като жертвата е 7-годишно момченце от Враца. То е намерено убито на 11 август 1891 г. Плъзват слухове, че извършителите са евреи, които имали обичай да пият християнска кръв. Във Враца се извършва погром върху жилищата на евреите. Въпреки липсата на доказателства и абсурдността на твърденията за еврейските обичаи е внесен обвинителен акт. След блестяща пледоария обвинените са оправдани.


 

 

Предизборно указание: Угасете свещите!

 

„Угасете свещите!“ За жалост точно това предизборно указание се свързва с името на юриста д-р Стоилов. Това става на първите избори след падането на Стамболов. Навсякъде те са честни, но драмата е в Бяла Слатина, където кандидат е Драган Цанков - политикът, който след избора на Фердинанд за княз призовава Русия да окупира България.


Писателят Антон Страшимиров (1872-1937) изцяло оправдава действията на Стоилов, тъй като се осуетява изборът на човек, непризнаващ княза. Според историчката проф. Елена Стателова е загадка кой изпраща телеграмата до Бяла Слатина с указанията да се осуети изборът на Цанков. Но е факт, че Стоилов бил крайно ядосан от „вероломството“ на цанковистите, които дали дума да не издигат Цанков.


 

 

През мандата

 

✔ Двойно се увеличават железопътните линии в страната.
✔ Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и др.
✔ Приети са закони за насърчаване на местната промишленост и за земеделските каси, които осигуряват евтини кредити.
✔ Въведено и прогресивно облагане на доходите, което осигурява повече пари в бюджета.
✔ Създадени са търговско-индустриални камари.
✔ Започва строежът на „Св. Ал. Невски“ и преустройството на Черната джамия в църква.
✔ Въвежда се изучаването на руски език в училищата.


Още по темата

Готвили атентат срещу Стамболов и след смъртта му

Стефан Стамболов-1431008614.jpg

Най-младият депутат се изказал 24 пъти в едно заседание на НС

7 май 2015 | 16:21

Петко Каравелов оставил скромна къща в наследство

Петко Каравелов-1428490001.jpg

8 апр. 2015 | 13:27

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.