Най-много „фалшиви“ изследвания се срещат сред политическите и електоралните

Д-р Петрана Стойкова: Курсът на Нинова е модернизация и демократизация по европейски образец

10171 | 8 юни 2020 | 15:58

Европейската практика от години включва даването на право на партийните членове да избират своя лидер. Най-емблематичните примери са от най-старата демокрация – Великобритания. Това прави от председателя лидер, защото му дава друга легитимност, казва соци


Социологът д-р Петрана Стойкова е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“. В интервю за агенция „Фокус“тя отговаря на въпроси за социологията днес, за начините, по които се правят сондажите на обественото мнение и лошите практики, за прекия избор на председател в БСП и европейските традиции в тази насока.

- Д-р Стойкова, днес говорим за икономическа криза, за криза с коронавируса – има ли криза обаче в социологията и на кое социологическо проучване може да вярваме?

- Социологията е сложна наука. Погрешно е свързването й единствено с т. нар. социологически проучвания (казвам т. нар. наречените, защото много често представяните в медиите резултати от различни изследвания не са социологически, а демоскопски).

 

Криза в социологията като наука мисля, че няма. Тя се развива и става все по-необходима в съвременното общeство, което непрекъснато се променя. Доказателство за това са и многото и различни социологически дисциплини – например социология на глобализацията, социология на парите, социология на модата, медицинска социология, в това число и по-атрактивната социология на смъртта и др. По отношение на социологическите изследвания обаче се очертава проблем с отказите на гражданите да бъдат анкетирани/интервюирани. Очакваме дори отказите да се увеличат.

 

По отношение на това на кое социологическо изследване или проучване може да вярваме - участвала съм в социологически изследвания, които са направени изключително професионално и можем им се доверим. Попадала съм, обаче на проучвания, публикувани в медиите, в които не е отбелязано кой провежда изследването. Имам предвид агенция, организация и т.н., представително ли е, какъв е броят на изследваните лица и кога е проведено. При липса на такава информация не би слeдвало да се доверяваме.

- Срещат ли се в България фалшиви изследвания и как да ги разпознаем?

- Вече споменах в отговора на предишния въпрос, че съм срещала такива изследвания и че особено внимание трябва да се обърне на общата информация за изследването. Към това бих добавила, че най-много „фалшиви“ изследвания се срещат сред политическите и електоралните. Те представляват най-голям интерес за гражданите.

- По време на коронавируса станаха особено актуални социологическите проучвания по телефона, а и преди това също се използваха. Доколко те могат да отразят реално резултатите и какви са ползите от живия контакт с хората?

- Провеждала съм телефонни интервюта, но при непредставителни изследвания. Този вид интервюта могат да бъдат използвани спокойно от изследователя, когато познава лично изследваните лица или има достатъчно гаранции за тях, че отговарят на съответните критерии. При по-големи представителни проучвания не са изключени изкривявания в случаите, когато изследването е по-сложно и дълго, и изисква обмисляне на отговорите от страна на интервюираните. Съществува притеснението, че разговорът може да бъде записан. Липсва сигурност, че регистрираме мнението на точното лице или неговото мнение – възможно е друг да отговаря вместо него или да го насочва как да отговори. Личният контакт с изследваните лица осигурява по-голяма достоверност на събраната първична информация.

- Предстои пряк избор за председател на БСП. Има ли други партии в България, които да са въвели такова нещо и какъв е европейският пример?

- За голяма партия, такъв директен вот от страна на партийните членове, няма. Мисля, че преди години имаше подобен опит от страна на СДС, но не само за партийните членове, а за всички желаещи граждани, което доведе до злоупотреби. Курсът на Нинова е модернизация и демократизация по европейски образец. Тя отваря партията и прави членовете действени участници във вътрешнопартийния процес. Това е революционна промяна и очевидно ще се посрещне добре от членската маса. Всеки иска гласът му да бъде чут и да го уважават.

Европейската практика от години включва даването на право на партийните членове да избират своя лидер. Най-емблематичните примери са от най-старата демокрация - Великобритания, където консерватори и лейбъристи избират пряко своя председател. Това прави от председателя лидер, защото му дава друга легитимност. Така се избират и лидерите на социалистите в Испания. Има такава практика в Португалия, Франция, Холандия, Хърватия и други места. При германските социалдемократи има смесена система, която в момента се въвежда за участие на всички членове, за да се даде рестарт на партията след тежката криза, в която я вкараха дългите години на голяма коалиция.

- Какви са ползите от един такъв пряк избор за една партия?

- Ползата е, че ръководството на партията ще получи легитимация. В случая, когато малка част от членовете избират ръководните органи и техния избор не съответства на преобладаващото мнение на електората, това може да доведе до вътрешнопартийно напрежение и конфликти.



От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16