Д-р Войн Божинов: Ако се пречупи пред Скопие, правителството ще тръгне към политическата бездна

Зад българското вето се крият и здравомислещи европейски кръгове

Д-р Войн Божинов: Ако се пречупи пред Скопие, правителството ще тръгне към политическата бездна

13202 | 6 ян. 2022 | 12:50

Премиерът Петков рано или късно ще се сблъска с историческия въпрос в казуса с РСМ. Има ли българският министър-председател готов план за действие, когато ножът опре до кокал, или отново ще кажем “yes” на господата от Вашингтон?


Д-р Войн Божинов е историк, част от екипа на Институт Рего. Автор е на редица научни трудове и книги, сред които е „Република Македония в съвременната геополитика“ (2018). 

- Д-р Божинов, по темата за Република Северна Македония винаги сте били силно критичен към политическия ни елит, ако забележите готовност за компромиси с българския национален интерес. Какво разчитате в заявената готовност на премиера Кирил Петков да посети Скопие?

- Позволете ми да изкажа мнение, че в страната ни липсва истински политически елит, поради недостатъчната компетентност на голяма част от хората, заемащи важни властови позиции. По-сполучливо е да се каже, че години наред сме управлявани от посредствена върхушка. Като се прибави към това и натискът отвън, то никак не е учудващо, че по отношение на Република Северна Македония ние сме в губеща позиция.

Към настоящия момент смята, че министър-председателят Кирил Петков форсира държавната машина по две основни направления – започване на преговори между Република Северна Македония и Европейската комисия, тоест отпадане на българското вето и засилване на присъствието на натовски части на българска територия. Според мен и двете начинания са пагубни за страната ни. Първото ще доведе до национално предателство, особено при настоящото ниво на отношения между София и Скопие, а второто ще ни въвлече директно в конфликта между Русия и САЩ в черноморския регион. Подобни перспективи са изключително тревожни и обезкуражаващи.

- Външнополитическият съветник на премиера Весела Чернева бе на посещение в Скопие, за да подготви визитата и срещата с Димитър Ковачевски. Какъв знак даде България с нейното назначение и с мисията й там?

- Доколкото ми е известно, г-жа Чернева е част от екипа на Европейския съвет за външни отношения. Съвсем наскоро тази организация е провела дискусия, в която са участвали Екатерина Захариева, Мария Капон, Крум Зарков, Даниел Лорер и Стефан Тафров. Срещата е завършила с комюнике, през което прозира евроатлантически порив, показателен и за ролята на г-жа Чернева в отношенията ни с нашата югозападната съседка. За мен тя е пределно ясна.

- Кирил Петков слага акцент върху инфраструктурата, икономиката. Сподели, че не разбира например защо до Скопие трябва да се лети през Виена. Дали ползите от засилено икономическо сътрудничество между София и Скопие ще бъдат достатъчно примамливи, за да се решат важните исторически въпроси и най-вече проблемът с антибългаризма в РСМ?

- Още от времето на Тодор Живков нашата държава предлага на югославската страна отношенията между НРБ и СФРЮ да бъдат съсредоточени върху икономическите въпроси, като се избягват проблемните точки. Белград и Скопие категорично отказват да сторят това, настоявайки София да признае „македонско малцинство“ в България. Това, разбира се, става в различна геополитическа среда. Днес северномакедонизмът е още по-агресивен, тъй като с разпада на Титовото държавно творение, тази злокобна идеология изгуби най-добрия си съюзник – югославизмът. Затова и от Скопие се чуват истерични политически крясъци. Вероятно премиерът Петков се стреми да ги приглуши, поставяйки ударението върху инфраструктурата и икономиката, но той рано или късно ще се сблъска с историческия въпрос, колкото и да опитва да отложи тази среща. Тук голямото питане може да се сведе до следното – има ли българският министър-председател готов план за действие, когато ножът опре до кокал, или отново ще кажем “yes” на господата от Вашингтон.

- Защо, според Вас, се наложи президентът на свика КСНС за Република Северна Македония? Пропуква се съгласието и трябва то да бъде препотвърдено? Или?

- Външният натиск превръща въпроса с Република Северна Македония в горещ картоф. Родните политици никога не са желали да стоят на пътя на световния хегемон. Консултативният съвет може да се възприеме по два начина – синхронизиране на българската позиция, или като бягство от отговорност пред обществото ни. Втората опция изобщо не трябва да се изключва.  

- Скопие дотук не е направило и крачка в конструктивна посока, разчитайки на натиска от страна на западните сили. Какъв полезен ход има България в една враждебна към нея външнополитическа среда, която не разбира аргументите ни?

- Тук се връщаме на първия въпрос, който Вие ми зададохте. Липсата на опитен политически елит, а оттук и на способни ръководни дипломатически кадри, ни постави в деликатно международно положение.

 

На високи постове във Външно министерство бяха поставени хора, публично целували ръката на политическия си лидер. Какъв бе резултатът от всичко това, всички видяхме. Що се отнася до северномакедонската враждебност, то на нея следва да се отговори със системна и последователна работа сред европейските институции, като се подчертае, че България е съставната част ЕС, а Република Северна Македония е кандидат за приемане. От плахостта на нашата дипломация се създава впечатлението, че нещата стоят по обратния начин. Дали има дипломати, възприемащи задълженията си в посолствата ни в големите държави като безкраен платен отпуск, съпроводен с банкети?

В този ред на мисли, какво направи българското Външно министерство за неутрализирането на северномакедонското лобистко звено в Брюксел? Работи ли нашата дипломация с авторитетни медии от стария континент, чрез които да се разясни българската позиция? Предприемат ли някакви стъпки управляващите у нас, за да се отслаби вторият фронт по македонския въпрос – руската поддръжка за северномакедонизма? Опитват ли българските дипломати на място да проучат настроенията сред албанците в югозападната ни съседка, за да се търси общ език с тях, срещу някои северномакедонски постановки и т. н. В тези питания се съдържа и отговорът ми какво считам, че може да се предприеме, като противовес на северномакедонизма.   

- Премиерът даде срок от 6 месеца на работни групи с представители от двете страни. Какъв трябва да е акцентът в дейността им? Реалистично ли е да очакваме, че шест месеца ще заличат годините на бездействие преди ветото?

- Това изявление искрено ме озадачи. Щом господин Петков счита, че може да разплете трудности, които българската държава не успя да разреши в продължение на десетилетия, то явно в сградата на Министерския съвет се е настанил някакъв евроатлантически патос. Така не само се демонстрира неразбирането на тази сложна материя, но и обстоятелството, че съществените за страната ни въпроси се решават от чужди сили.  

- Вашето мнение – в международна изолация ли е България сега заради македонския въпрос?

- Действително, на пръв поглед, остава подобно впечатление, но зад българското вето се крият някои консервативни и здравомислещи европейски кръгове, които не са толкова ентусиазирани от разширяването на ЕС на Балканите и заради арогантната американска намеса в европейските дела. Северномакедонските политици и техните глашатаи в Брюксел постоянно плашат обществеността на стария континент с руската опасност, ако Скопие не стане част от съюза, но онези европейски лидери, които притежават по-широк поглед върху Балканите прекрасно осъзнават, че влиянието на Кремъл на полуострова намалява. Един ден дори Белград ще предаде Москва, при изгодна оферта от Запада. Това вече се е случвало през 1948 г.

- Как ще коментирате офертата да вдигнем ветото срещу безвизов режим със САЩ, влизане в Шенген?

- Като опит за проява на политическа оригиналност, твърде неуспешен.

- Ако правителството отстъпи, може ли мандатът му да приключи предсрочно и безславно?

- Категорично – да! Изпитанието около югозападната ни съседка изглежда второстепенно на фона на задълбочаващите се икономически проблеми във връзка с повишението на цените на енергоносителите, но заедно с въпросите за жизнения стандарт на българите е възможно да образува взривоопасна амалгама, способна да помете всичко по пътя си. Ако настоящото правителство няма инстинкт за самосъхранение, то най-сигурния начин да тръгне към политическата бездна е да се пречупи пред северномакедонците.



От категорията

Проф. Ангел Димитров: На 15 януари 1992 г. България призна първа независимостта на РМакедония

Проф. Ангел Димитров: На 15 януари 1992 г. България призна първа независимостта на РМакедония-1639233221.jpg

От есента на 2019 г. в Република Северна Македония се вихри антибългарска ...

15 ян. 2022 | 09:13

Кирил Петков пристига в Скопие на 18 януари. За какво ще си говорят с колегата Ковачевски

Кирил Петков заминава за Скопие на 18 януари. За какво ще си говорт с колегата Ковачевски-1641293421.jpg

В Скопие са наясно - България препотвърджава позицията си до този момент и няма ...

14 ян. 2022 | 23:48

Владимир Костов: Само историята предлага прозорец към бъдещето

Влдимир Костов: България като държава и народ е на кръстопът-1618210330.jpg

Политиците, водени от пазарни страсти, могат да предложат на обществото ...

16 ян. 2022 | 11:17

Петър Волгин: Решението на КСНС беше силен удар върху цялата либерално-глобалистка мрежа в България

Нямаме никакъв интерес от превръщането на страната ни в плацдарм за водене на военни действия, смята Петър Волгин-1468575482.jpg

Кирил Петков все пак ще направи това, което умни хора го съветваха да не прави ...

16 ян. 2022 | 10:55