Берачи на ягоди в Испания

Правилата на гурбета

Ден година храни

18060 | 15 юли 2015 | 17:03

Българи оцеляват със сезонна миграция – спестяват средно по 10 000 лв. от работа в чужбина и се връщат да ги харчат в родината

Берачи на ягоди в Испания-1436969156.jpgНизане на тютюн-1436969177.jpgВсяко лято хиляди нашенци поемат към гръцките ниви. В хаджидимовското село Абланица за тютюна остават да се грижат само бабите и децата. (Снимка: Мария Благоева)-1436969108.jpg

Между 1200 и 1800 евро заплата ще получават наши готвачи в Германия в зависимост от опита, квалификацията и езиковите си познания. Търсят се също сервитьорки и камериерки, като възнаграждението е съответно 1100-1650 евро и 900-1100 евро. Това показват актуалните оферти на сайта на Агенцията по заетостта за набиране на кадри чрез европейската мрежа за заетост ЮРЕС, както и обявите в популярните сайтове за работа. В момента се търсят също домакин в хотел със 700 паунда месечно възнаграждение във Великобритания. Бармани и келнери в Испания ще заработват по 800 евро, а готвачи и певици - по 700. Хотелски персонал се набира също за Франция. Спасители в Кипър пък ще получават по 600-700 евро.


Летният гурбетчийски сезон е в разгара си. Набирането на кандидатите за него започна още през зимата. Въпреки това все още се намират свободни позиции, които са свързани основно със заетост в хотели и ресторанти.


Сезонната миграция си остава един от традиционните начини за оцеляване на хиляди българи и техните семейства всяка година. За какво става въпрос? Нашенците стягат куфарите и заминават на работа в чужбина за пет-шест месеца, след което се връщат в България със спестените от заплата пари. На добре познатия принцип „ден година храни“ те изкарват спокойно зимата с тях в родината, след което отново търсят начин да си осигурят сезонна заетост зад граница. Обикновено по този начин българските работници успяват да се върнат средно с по 10 000 лв. спестени средства за зимата. С тези пари хранят себе си и семейството, инвестират в ремонти и обзавеждане. Есента и зимата са времето, в което са вкъщи при децата си, а не ги възпитават по скайп или Фейсбук, както когато са в чужбина.


Възможностите за сезонна заетост са много - поне в половината държави от ЕС сънародниците ни имат такива предложения. Обикновено са свързани с бране на плодове в Испания, Португалия, Гърция и Швеция. Сезонна работа има в Германия, Литва, Дания, Великобритания, Адриатическото крайбрежие на Хърватия.


Близо 400 са българките, които имат възможност да берат това лято ягоди в Испания срещу дневна надница от 39,48 евро. Аниматори в различни хотели също в Испания получават 1400 евро заплата. Още в края на март цели семейства от Гоце Делчев, Сатовча и Хаджидимово потеглиха към тютюневите полета на Гърция. Изкарват по 20 евро на ден.


 

20 евро надница за бране на тютюн в Гърция

 

Мария БЛАГОЕВА

Всяко лято селата в общините Гоце Делчев, Хаджидимово и Сатовча обезлюдяват, тъй като младите заминават да берат тютюн в Гърция. Сезонната работа е от май до октомври и привлича все повече нашенци заради възможността да изкарат прилични пари.


Дневната надница за бране е 20 евро, като парите се плащат всеки ден или в края на работната седмица. Отделно родните гурбетчии си докарват допълнително по едно евро на всяка низа.


66-годишният Ибраим от хаджидимовското село Абланица и съпругата му от години събират тютюн в село Химаро, което е на 40 километра от Серес. Принудили се да станат сезонни работници в чужбина, за да могат да издържат сина си, който е студент. Работят при един и същ земеделец, който отглежда около 450 дка тютюн. Всичките десетина берачи, наети при него, са българи от Пиринския край. Работният ден започва в два часа през нощта и продължава до 10 часа сутринта. След това се почива. Гръцкият земеделец осигурява безплатна квартира с баня и телевизор. Нашенци имат единствено грижа за прехраната.


За пет месеца сезонна работа по тютюневите ниви в Гърция Ибраим и съпругата му изкарват по около 5000 евро. Признават, че у нас от тютюн не можеш да спечелиш повече от 3000-4000 лева, тъй като изкупните цени непрекъснато падат независимо от качеството.


През последните години жителите на Пиринско откриха нов начин за изкарване на допълнителни доходи. Нощното бране на тютюн за един ден в Гърция е хит сред младите, които имат постоянна работа у нас.


Надницата е 20 евро, като бензинът и превозът се осигуряват от гръцките земеделци. Все повече хора от региона използват отпуските си, за да поработят по тютюневите ниви в пограничните селца на южната ни съседка. Зейнеп Имамова от село Абланица признава, че това е начин да си докара допълнително пари.


„За пет дни изкарвам около 250 лева, които тук не мога по никакъв начин да получа“, дава пример жената. Тя работи като библиотекар в местното читалище, но използва почивните си дни за бране на тютюн в гръцкото село Агиохори.


Дотам стига за около два часа. Гъркът праща кола, която взема четири жени. В осем часа вечерта брането започва и така до сутринта. От 2 до 3 часа през нощта ползват задължителна почивка. След това същата кола ги прибира у дома. Плащането става веднага и на ръка.


Според Зейнеп много жени от родното й село използват всеки почивен ден за нощно бране на тютюн в южната ни съседка. Отделно от това цели семейства предпочитат да зарежат нивите у нас и да отглеждат „зеленото злато“ в чужбина, тъй като им е пӝ на сметка.


През летните месеци у дома остават само децата и бабите, които сами се грижат за тютюневите ниви.


Макар че няма точна статистика колко хора работят сезонно по нивите на южната ни съседка, кметовете в Неврокопско твърдят, че тази година рекорден брой нашенци събират тютюна на комшиите. Гръцки земевладелци обиколиха Неврокопския край в търсене на работливи тютюнджии още в началото на годината. Договори не се подписват, всичко е на честна дума.

 

-----

Съседите орязват надниците

 

Хиляди жители на област Кърджали намират препитание в земеделието в Северна Гърция. Във фермите за отглеждане на животни заетостта е през цялата година, а заплащането е около 800 евро на месец при осигурени храна и спане.


По-голямата част от гурбетчиите са сезонни работници, ангажирани в отглеждането на тютюн или на памук. Работи се на надница, която доскоро беше 25 евро на ден. Заради кризата сега тя е намалена на 20 евро на ден. Орязан е и броят на надничарите и се налага един човек да върши работата на двама, оплакват се завърнали се от Северна Гърция. Гръцките фермери нямат пари в брой, за да платят на наетите работници. Банковите им сметки са блокирани, а въведеният лимит от 60 евро на ден при теглене от банкомат не е достатъчен. На много места вече се плаща в натура, основно с брашно и зехтин. Това кара много от гурбетчиите да се завръщат, а останалите по нивите в Гърция работят срещу обещанието, че ще им бъде платено, след като приключи банковата ваканция в южната ни съседка.


Очакванията, че кризата ще удари най-силно българите, наети в туристическия бизнес, засега не се оправдават. Цели села от района на Кърджали са си създали колонии по гръцките острови и работят в големите хотелски комплекси. Заплатите са около 1000-1500 евро.


В момента сезонът в Гърция е в разгара си, има откази на резервации от западни туристи, но хотелите са пълни, разказват завърнали се поради лични причини наши работници. В Северна Гърция отливът на западни туристи се компенсира с увеличен поток от България и Румъния.


 

Емигрантите изпращат
$1,72 млрд. годишно у нас

 

Закъдето да стегне дисагите нашенецът - близка или далечна чужбина, той никога не забравя родата си. Ще изкара пари, но винаги ще задели част за мама и тате. А тези пари често се оказват жизненоважни в страна, в която средната пенсия е 321 лв.
По данни от глобално проучване на Световната банка през 2014 г. българите, работещи в чужбина, са пратили по банков път 1,72 млрд. долара в родината си. Според различни анализи между 1,5 и 2 млн. нашенци живеят в чужбина. През последните пет години тези потоци непрекъснато се увеличават - през 2010 г. бяха 1,33 млрд. долара.


По този показател българите са по-щедри от гърци и турци, въпреки че двете страни имат по-големи диаспори в чужбина. Само турската общност в Германия се оценява на 3 млн. души. През миналата година към Гърция са изпратени 824 млн. долара, към Турция - 1,13 млрд. долара, към Хърватия - 1,52 млрд. долара.
В региона най-много пари влизат в Сърбия - 3,66 млрд. долара.


В световен мащаб емигрантските пари се изчисляват на 583 млрд. долара за 2014 г. Най-много средства в родината изпращат индийците зад граница - 70,4 млрд. долара.


 

2000 евро за бране на луковици

 

Красимир АНГЕЛОВ

Англия и Холандия са предпочитаните страни за гурбетчиите от района на Кърджали. Работата в Холандия е основно във фермите за отглеждане на цветя и луковици. Заплащането е около 1500-2000 евро на месец при осигурено безплатно спане.


Най-популярна страна за търсене на работа е Англия. Все по-малко са хората, които се ангажират със сезонна работа в земеделието. Търси се целогодишна заетост, жените обикновено работят или като камериерки, или във фирми за почистване на жилища. Заплащането е около 1200-1500 паунда. За гледането на възрастни хора се получават около 1000 паунда и затова жените работят на две или три места. Мъжете са ангажирани основно в строителството. Там възнагражденията може и да надхвърлят 3000 паунда на месец, ако има достатъчно обекти. Най-много се търсят бояджии и фаянсаджии, водопроводчици и майстори на парни инсталации. Повечето от гурбетчиите от Кърджали работят във фирми на българи, регистрирани в Англия. Стремежът обаче е да си намерят работа във фирми на англичани, защото там заплащането е по-високо и социалните вноски се плащат редовно.


В Германия традиционно се работи като обслужващ персонал в заведения. През последните две-три години се търсят работници в машиностроителни предприятия, в корабостроителници и шофьори на товарни камиони. Тираджиите получават около 4000 евро на месец. В строителството може да се стигне и до 5000 евро, но работата там е тежка и много често българите работят по 12-14 часа на ден.


Заради високата безработица в Испания потокът на гурбетчиите е отслабнал, а някои дори се връщат в България. Заплатите там са около 1200-1500 евро на месец, а работа може да се намери в консервните фабрики или като прислуга в домовете на заможните испанци. Традиционно продължава да се търсят жени за гледане на възрастни хора.


 

Болногледачите са хит
във Великобритания

 

Едни от най-търсените кадри в Европа са болногледачите. Между 7,02 и 7,52 лири на час получават одобрените кандидати за тази работа във Великобритания. Работата включва медицински грижи за възрастните хора, помощ при поддържането на хигиената и храненето, вземане на участие в различни социални дейности с пациентите - както групови, така и индивидуални. Изискват се много добри комуникативни умения, както и способност за работа в екип.


Старчески домове в Германия също търсят квалифицирани медицински сестри или болногледачи - по проект, който стартира през септември 2015 г. Одобрените кандидати ще работят като стажанти с наставник.


Социални асистенти и болногледачи се търсят и в Австрия. Заплатата е между 900 и 1100 евро в зависимост от натовареността.


ОЗК

От категорията

Марияна Николова: Важно е да гарантираме сигурно и безопасно лято на туристите

-1616145698.jpg

Истината е, че предстои предизвикателен сезон, в който всички трябва да работим ...

20 апр. 2021 | 14:29

Служители на "Топлофикация" засадиха дръвчета и станаха част от кампанията „Враца засажда бъдеще“

Снимка: "Топлофикация - Враца"-1618818751.jpg

Дарихме над 30 декоративни фиданки, които засадихме пред управлението, както и ...

19 апр. 2021 | 10:51

АПИ: Започва поетапен ремонт на над 40 км от първокласния път I-8 Белово-Пазарджик

-1603448401.png

Утре работата стартира в 10 км участък между пресичането с път III-8402 ...

20 апр. 2021 | 18:06

Марияна Николова получи плакет от Варненската туристическа камара

Снимки Министрство на туризма-1618923513.jpg

Николова бе отличена и с грамота от Българската хотелиерска и ресторантьорска ...

20 апр. 2021 | 15:56