Европредседателството и лидерството на Борисов дават шанс на региона

Димитър Гърдев: Претенциите на Ердоган трябва да поставим пред Брюксел

4586 | 8 дек. 2017 | 17:32

България не е подписала Лозанския договор, но е страна по него косвено. В договора се маркира границата между България и Турция и там е записано, че тя е от Резовското устие до Марица. Всякакви ревизии за нас са неприемливи.


Димитър Гърдев е бивш дипломат и експерт по международни отношения и въпросите на сигурността. Член на Европейска асоциация по международни отношения.

- Г-н Гърдев, турският президент направи историческа визита в Гърция, но между госта и домакините бяха разменени остри реплики по повод Лозанския договор. Претенциите на Ердоган засягат ли България и правилно ли реагирахме? МВнР извика турския посланик и заяви, че дискусии по мирни договори и съществуващи граници не водят до стабилност в региона.

- България не е подписала Лозанския договор, но е страна по него косвено. В договора се маркира границата между България и Турция и там е записано, че тя е от Резовското устие до Марица. Всякакви ревизии за нас са неприемливи. Затова реакцията от страна на Външно министерство е правилна.
Като цяло ние трябва да бъдем обезпокоени. Първо, защото тази граница не е вече само между България и Турция, но и между ЕС и Турция. Това е граница на Европейския съюз. И когато един държавник, какъвто е Ердоган, отправя намерения или желания за промяна – и то не за първи път, България заедно с ЕС в Брюксел трябва да изчисти въпроса като страна-член на ЕС в защита на европейските граници.

- Отношенията на Ердоган с ЕС обаче също се влошиха. Дали турският президент ще слуша и Брюксел?

- Ако Ердоган не слуша Брюксел, едва ли ще послуша София или някой балканска държава само по себе си. Но по принцип в този основополагащ договор е очертана и турската държава от Мустафа Кемал паша и не бива да има никакви неизяснени въпроси.

Има клаузи, които при новата политика на Турция се явяват възпиращи за нея и не й харесват. Но това не означава, че другите държави трябва да скъсат едно такова основополагащо за Балканите международно споразумение. Въпросът е сложен, затова трябва да бъде пренесен на територията на отношенията Европейски съюз-Турция.
Малцинствените въпроси ще ги решаваме по пътя на затварянето на главите за европейско членство. Както Турция има претенции за островите в Егея, ЕС има претенции за спазването на правата в Турция, към спазването на правата на малцинствата и т.н.

- Границата между Турция и Гърция също е между ЕС и Турция. Имат ли основания упреците, че ние, за разлика от гърците, не се държим като Ципрас примерно?

- Не бих искал да давам Ципрас като пример в някои отношения. Не трябва за всичко да копираме съседите. Всяка държава трябва да се държи както подобава и според собствените си интереси.
Но нека кажа още нещо много важно за диалога между ЕС и Турция. Присъединяването към ЕС, към което Турция се стреми, не позволява да бъде присъединена държава, която има претенции към съседите си. Виждате ли как позицията набира сила и как има достатъчно обективни основания, които да бъдат поставени като въпроси към сегашното турско ръководство – ръководството, което промени конституцията и през 2019-а Турция ще бъде една друга страна.

Да се върнем към въпроса с поведението на Гърция. Посещението на Ердоган е в друга страна, там се водят преговори. Може ли да се позволи една държава да коментира среща между ръководителите на Турция и Гърция? Не виждам основание българският президент или премиер да взимат специално отношение. Но смятам, че реакцията на МВнР бе правилна. Българският парламент, общество и медии също са в правото си да ги коментират. И трябва.
Изключително важно е отношенията между България и Турция да бъдат поставени на обективна основа. Както България да не бъде използвана по никакъв начин за нападки към Турция, така и Турция да не прехвърля междудържавните отношения на обществени организации, сдружения и форми на партии, които не са представени в парламента. Да споменавам ли, че става дума за ДОСТ?
Отношенията между България и Турция трябва да бъдат между двете държави, а не между общности. Държавни и правителствени лица не трябва да подкрепят само фрагменти от българското общество. Както ние не се намесваме в частни и конкретни случаи при тях, така и те не би трябвало да го правят. Това е и в рамките на Лозанския договор, за който говорим.

- България и Гърция имат общ интерес да противодействат на  желанието за промяна на Лозанския договор. Можем ли заедно да поставим този въпрос пред Брюксел?
 
- Да, нека го поставим в Брюксел. Нека не само България бъде инициатор.
Ние не сме провокирали въпроса. Фактът е, че един човек излезе и каза, че иска промяна. На какво основание? В най-тежките моменти от политиката между двете страни, когато беше възродителният процес например, Демирел два пъти за една година беше в България и никога не е поставял въпроса за промяна на границите.

- Споменахте едно важно условие, което Брюксел поставя пред всяка страна, кандадитстваща за членство в ЕС – изчистване на споровете и отказ от претенции към съседните държави. Как от тази гледна точка оценявате стартирането на интеграцията на Западните Балкани?

- Темата е тежка, защото процесът беше блокиран с едно непремерено изказване в началото на мандата на Жан-Клод Юнкер, който заяви, че докато е председател на Еврокомисията ново разширяване няма да се случи. Това обезсмисли усилията на страните на Западните Балкани. А нека бъдем наясно – в тези разпокъсани от конфликти държави единственият обединяващ фундамент е европейското членство. Изказването на Юнкер беше грешка. Без спойващ елемент на Балканите, от гардероба излиза национализъм. Национализмите доведоха до кървавите събития, с които не можем да се справим вече повече от 20 години.

От друга страна, проблем на България бе това, че делегира цялата си политика относно Балканите на Брюксел. Оттам чакахме решение. Оказа се, че ЕС изпадна в трудности и няма единна политика не само по въпроса за разширяването, но и за бежанците, финансовите въпроси, Брекзит и т.н. При липсата на единна европейска политика на преден план излизат задълженията на държавите, които са обречени да бъдат съседи. България трябва да има собствена визия и стратегия и тя трябва да излиза до политическия хоризонт от поне 20 години. Трябва да знаем каква искаме да бъде ролята ни в региона, какво правим със съседите и как можем да им помогнем. Никога България не е била в положението си да няма визия за ролята и мястото си на Балканите и региона. България е формирала балкански съюзи, участвала е в тях. Предоверихме се на Брюксел и тази грешка не бива да се повтаря.

- Получи ли се една сполучлива комбинация между предстоящото европредседателство и лидерството на Борисов?

- Да, получи се. Това е форумът и мястото, където можем да сондираме и да изградим обща концепция за развитието на региона, съвместно с държавите, които не са членки на ЕС. Те затова идват в София сега, затова търсят България. Виждат шанса си да излязат от патовата ситуация, в която бяха поставени. В друго можем и да не успеем, но в това трябва да успеем задължително по време на председателството. Изисква го нашето съвремие. Това не е опция, това е задължение.

- Македония сякаш продължава да бъде част от нашата романтична история, по израза на президента (1997-2002) Петър Стоянов. Всеки въпрос, свързан с нея, предизвика емоции в българското общество. Приоритет ли са отношенията ни точно с Македония?

- Изключителен приоритет. И отношенията на Македония към България се оказа, че са по-важни, отколкото тези със Сърбия. Казвам го от позицията на 11-годишната безуспешна политика на предишните македонски управляващи - съюзът със Сърбия ги доведе доникъде.
Кризата в Македония пряко влияе върху България. Да си припомним 2001 година. Тогава бяхме въвлечени в противопоставяне между нахлулите албански сепаратисти и македонската страна. За да не се повтарят събитията, ние трябва да имаме превантивна роля, да държим тези процеси в рамките на политическия диалог. Никога не бива да допуснем повторна ескалация, а такива намерения има.

На Балканите има две линии – едната е интернационална и глобална, другата – местна и националистическа. Изтласкването на заден план на възможностите за интеграция в ЕС веднага вадят националистическата. Какво имаме в Косово? Имаме победили националистически партии на изборите. Тримата победили са командири на техни военни организации. Рамуш Харадинай е два пъти подсъдим в Хага.
Вижте процесите и в Босна, където излязоха и сръбските, и хърватските националисти. Прекрасен пример за недалновидна европейска политика – Босна и Херцеговина е сложна федерация от три общности. Там има хървати. Как да обясним на живеещите в Босна хървати, че техните хървати в Хърватия са членове на ЕС и се ползват от всички плюсове на европейското си членство, а те в Босна няма да бъдат членове на ЕС. Вижте тяхната опция: защо да не се присъединим към Хърватия, така и така сме си хървати.

- Колко време според вас ще трае процесът на европейска интеграция?

- Има ясни стандарти и който по-бързо затвори главите, толкова по-бързо ще влезе.

- Даването на европейска перспектива спира национализмите, но трябва да има и конкретни практически ползи на страните от Западните Балкани, които да правят процесите необратими. Как да ги постигнем, кога ще се задвижат инфраструктурните проекти, свързващи балканските страни?

- Коридор №8 беше блокиран от предишната политика на Никола Груевски в Македония. Той заяви, че паралелно ще изгражда коридорите Гърция-Македония-Сърбия и Албания-Македония-България, но всъщност даде превес на единия. Коридор №8 свързва Черноморския басейн през Балканите и България с Адриатика и Южна Европа. Но не само Черноморския басейн, който е богат на енергоресурси. Той свърза и Каспийския регион, който през Кавказ, Азербайджан, Грузия, Армения, дава възможност огромните енергийни ресурси и потоци да преминават през Черно море и да влизат в Европа през Балканите. Огромен потенциал. Невиждан.
Китай също изгражда проекта „Един пояс- един път“, който предвижда огромни транспортни коридори. Но никой няма да инвестира, ако няма сигурност. Ако Балканите продължават да бъдат несигурно място, ако не се изградят стабилни военно-политически съюзи – те са на първо място, икономическите само следват от тях – никой няма да инвестира, каквито и ползи да му бъдат предлагани. Защото е ясно, че парите му могат да се изпарят.
Тук идва и другата голяма перспектива – ако България не успее да бъде водач на европейската интеграция, нека бъде водач на сигурността в региона чрез положителния опит, който имаме с НАТО. По-перспективното в момента е влизането на Македония в НАТО. НАТО има успешни механизми за решаване на междуетнически конфликти.

Има още един момент, който трябва да бъде отбелязан. Освен Брекзит и рамката на бюджета, по време на председателството ще се обсъждат и въпросите за общата европейска отбрана и интергацията на общия европейски отбранителен съюз. Само преди няколко седмици беше подписано изключително важно споразумение – ПЕСКО или постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната. Това е нова фаза на интеграцията на европейските държави в отбранителния съюз. България пое задължението да изгрежда съответните механизми. Предвидени са общи финансови средства и отбранителен фонд в размер на 5 милиарда евро всяка година и конкретни стъпки за интеграцията на европейските държави в общия отбранителен съюз. Тоест, България има и друга опция. Ние имаме няколко мироопазващи мисии на Балканите под егидата на европейската служба за външно действие – едната беше „Конкордия“ в Македония, другата – в Косова и третата – в Босна и Херцеговина. България трябва да обърне вниманието на ЕС и към този вектор – стабилизиране на сигурността на Балканите с европейските възможности и под егидата на общата европейска отбрана. Защото нека не се лъжем – на Балканите има противоречия дори между държави, членки на НАТО. Примери: Албания или Турция, която не се е отказала от влиянието си в Босна и Херцеговина. Напротив, знаем, че когато погледне на Запад, Ердоган вижда Босна. Това са държави от НАТО, които могат да блокират инициативи. Но не са членки на ЕС. Европейската отбранителна политика може да бъде независим фактор за стабилизиране на региона. И през шестте месеца на българското Председателство, ние можем да сме водещите и по тази тема.

Очаквайте – какво се случва в Близкия Изток след решението на Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел.


От категорията

Валерия Велева: В държавата на баба Дора дори и чумата не е истинска!

-1448546816.jpg

Днес това може да коства оставката на един чиновник или един министър. Утре ще ...

17 юли 2018 | 18:49

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност

Александър Урумов към Конституционния съд: Удари часът на Вашата лична историческа отговорност-1531745503.jpg

Ние няма да жертваме нашия вечен храм – семейството от мъж и жена – заради ...

16 юли 2018 | 15:50

Поканата на Меркел към мигрантите - невинна грешка в сравнение с Глобалния пакт за миграция на ООН

-1526669786.jpg

Тръмп по време на посещението си във Великобритания посъветва европейците: ...

21 юли 2018 | 09:53

Турският учен Мехмет Алтан: Когато политиката определя всичко, тогава обществото се разпада

Сн. инстаграм-1532097109.jpg

Един от проблемите на Турция е, че тя не е в състояние да утвърди една външна ...

20 юли 2018 | 17:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.