Снимка: Канал 3

В приватизацията на Иван Костов участваха 220 офшорни фирми, а 83% от активите бяха ликвидирани

Димитър Луджев: Без санкцията на Командира нищо не можеше да стане

18533 | 20 дек. 2019 | 10:12

Три десетилетия по-късно той се връща назад в годините, за да припомни за политическата и икономическата промяна


Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършил е политикономия във ВИИ„Карл Маркс“ (сега УНСС). Един от основателите на Съюза на демократичните сили, пръв политически съветник на д-р Жельо Желев. Бил е народен представител в 7-то Велико народно събрание, в 36-ото и 38-ото Народно събрание. Вицепремиер в коалиционното правителството на Димитър Попов. Министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров. Професор по история. 

Три десетилетия по-късно той се връща назад в годините, за да припомни за политическата и икономическата промяна. Kanal3.bg публикува пълните интервюта, части от които са използвани във филма „Скелетът на демокрацията“. 

 

- Г-н Луджев, какво се случи на 10-и ноември 1989 година? Защо БКП се самосвали от власт?

 

- Има много приказки по този въпрос. Даже тогава реакцията на западната преса беше, че в България е извършен дворцов преврат. Че всъщност Партията прави гъвкав опит да овладее процесите, които ставаха неизбежни в Източна Европа.

Донякъде това е така. Социалистическата партия на пленума си на 10-и ноември свали Тодор Живков и избра Петър Младенов, напред излезе кръгът от т.нар. реформатори. Този акт отпуши един процес, който по същество беше революционен, процес на преход от една система към друга.

10 ноември е началото на мирната либерална революция в България. Своеобразно начало, различно от това, което беше

чешката, унгарската, полската. Но тя носеше всички основни черти на революциите на 1989 г. „Годината на чудесата“ както я нарекоха западните автори. Тя беше мирна революция, беше наречена нежна, кадифена революция...Нещо, което не се разбра от антикомунистите, които се появиха по-нататък. Един блестящ английски историк и публицист Тимъти Гардън Аш я нарече реФолюция, т.е. реформа – революция.

 

Всички промени, които настъпваха ставаха чрез реформи, а не чрез насилие, не чрез принуда, не чрез диктат.

Хората излязоха на митинги и показваха огромно желание и натиск да се извърши смяната на системата както ние говорехме, или промяната, както говореше Лилов и социалистите. Но така или иначе, цялата тази мирна либерална революция се извърши отгоре – надолу.

 

Всички останали неща, които се говорят, са спекулации. Особено с късна дата. Че можело с щурм да се овладее парламентът. Да се хвърлят няколко стотин комунисти в затворите...Че, виждате ли, тези които сме създали СДС и Кръглата маса, сме предпочели договорения преход с комунистите, сътрудничеството, търсенето на консенсус, нацинално съгласие, което било някакво предателство.

 

- Кой говори така?

 

- Това го говорят хора, които ги нямаше на 10-и ноември. Които ги нямаше при създаването на СДС на 7-и декември. Хора, които ние нарекохме „Втората вълна седесари“. Най-типичен представител е Иван Костов. Тези негови съждения могат да се видят в книгата му.

Тези хора така и не разбраха, че не можеш да направиш такива грамадни промени в обществото с една трета от населението срещу другата една трета и да смачкаш една трета. Не можеш да ги направиш в ситуация на конфронтация. Че трябва да постигнеш национално съгласие. Не в смисъл на някакъв безпринципен компромис. Национално съгласие как да стане смяната на системата, как да се направи приватизацията, реституцията, икономическите реформи. За това ставаше дума, за национално съгласие. Но тези хора прегърнаха някакъв фалшив антикомунизъм, който скриваше кариеризъм, борба за власт и нищо повече.

 

- Вие сте участник в Кръглата маса, как се договаряхте с властта?

 

- Кръглата маса е българската форма на мирната революция. Кръгла маса имаше също в Полша, в Унгария, в Чехия, но там беше договорен начинът на предаване на властта. Докато на нашата Кръгла маса беше договорен начинът на прехода – изборите, промените в политическата система, премахването на партийните организации и редица други въпроси, които отвориха пътя към властта на демократичните сили, към демократизацията.

 

Как се договаряхме? С много работа. Всъщност имаше много приказки на официалните заседания. Но реалната работа се вършеше от контактните групи. Аз ръководех групата на СДС, Георги Пирински – на БСП.

Работихме дни наред, за да изготвим различни споразумения – политическо, за изборите, за президента, за медиите...А след това Народното събрание, тогава все още доминирано от комунистите, ги гласуваше.

 

- Но след това напускате СДС, защо?

 

- Бях изключен от СДС през януари 1993-а година, защото се опълчих. Аз бях основният критик на ръководството на второто СДС, което взе властта след изборите октомври. Това бяха хората, които се наричаха “Групата на 39-те“, които участваха и в гладната стачка срещу Конституцията.

Е, тази група, която журналистът Владимир Костов нарече тесногръди демократи, си въобразиха, че те са единствените, които могат да кажат що е туй демокрация, да обсебят цялата идея за смяна на системата, за промяната. Които свързаха себе си и демокрацията с тяхната себична представа за властта.

 

Хората около Филип Димитров, наречени гордо кинжалите. Тези правоверни дейци на антикомунизма, за които декомунизацията беше разрушение, а не беше градеж, не беше съзидание, отхвърлиха всякакъв компромис, съгласие, целия този европейски модел на търсене на разбирателство по пътя към новото общество.

Аз влязох в конфронтация с тях. Както президентът Желев заяви в своето прословуто интервю в Бояна, те влязоха в конфронтация с всички. То не беше срещу частния бизнес, срещу църквата, срещу медиите, срещу синдикатите, срещу интелигенцията, срещу различни слоеве от населението...Създаде се една обстановка, при която либералните реформи спряха. Процесът на демократизация се изроди в някаква форма на диктат, на авторитарен диктат в Националния координационен съвет на СДС и в правителството. Стигна се до блокаж, до сблъсък със съюзника на СДС – ДПС. И в края на краищата това доведе до падане на кабинета.

 

- С какви обвинения Ви отстраниха от поста военен министър?

 

- Както се изрази тогавашният премиер Филип Димитров „поради това, че съм създавал тежък дискомфорт и дисбаланс в правителството“. Което означаваше, че критикувах и бях опозиция на много от политиките, които се провеждаха. Да кажем, икономическата политика, приватизацията, по въпросите за синдикатите.

В Националния координационен съвет взеха връх големите антикомунисти - кинжалите, които обявиха нас за предатели. Изгониха още един куп хора от СДС

 

Това беше прословутото време на отлюспването. Казвах им, че както я карат с отлюспване, СДС ще остане един гол кочан. И горе-долу така се и случи. През 1994 г. електоралната подкрепа на СДС стигна 15-16-17%. Срещу 40% през 1991 година! И като водач на вътрешната либералната опозиция в СДС, след една манипулация, бях изключен.

 

- В коалиционния кабинет на Димитър Попов вие сте вицепремиер, а Иван Костов е финансов министър. Още тогава се обсъжда промяната на собствеността в държавата като част от икономическите реформи. Каква беше идеята за приватизация?

 

- В нашия модел за икономическа реформа имаше два етапа. Макроикономическа стабилизация – освобождаване на цените, стабилизиране на паричната маса, което да създаде нормална среда. И след това веднага да се стартира малката призатизация. Смятахме, че като пуснем 11 000 малки предприятия, цехчета, сервизи, хотели и т.н. ще оберем паричната маса, ще дадем възможност на хората да си вложат парите в реален имот. Ще ги превърнем в собственици и по този начин ще създадем средна класа, пазарна среда и частен сектор. Това, което беше основната цел на реформата.

 

На втори етап планирахме да започне голямата приватизация, след като приемем закон за нея. Започнахме подготовка, направихме демонополизация на големите държавни фирми, създадохме стотици нови акционерни дружества. Да, обаче се натъкнахме на огромна съпротива не само от БСП, а и от нашите среди в СДС.

 

- Кой беше против, нали сте имали консенсус за промяната?

 

- Някои от червените казваха „сега властта е в ръцете на СДС и не трябва да има приватизация“. А пък някои от сините, начело с Костов говореха “нашите хора още нямат пари и ако направим сега приватизацията, собствеността ще отиде в ръцете на червените“...И затова да направим приватизацията по-нататък, когато може да се създаде синя буржоазия. Това беше една фикс идея на Костов – „синя буржоазия“.

Така или иначе беше блокиран процесът. И когато дойде СДС на власт започнаха спорове в самия съюз. Правителството продължаваше да държи да разделим малката от голямата приватизация. Но голяма част от парламентарната групата, водена от Асен Мичковски, председател на Икономическата комисия, настоваше за специален закон, който да включи и малката и голямата приватизация. Накрая Световната банка подкрепи идеята за цялостен закон, направихме редици компромиси и той беше приет през април 1993 година. Ние се отказахме от идеята за чисто касова приватизация, приехме много социални елементи. Социалистите успяха да прокарат преференции при участие на колективите.

 

Първата приватизация е масовата, боновата приватизация. Така я направиха, че повечето фондове бяха създадени от техни хора, групировки, фирми и бизнесмени. И първата порция по-големи предприятия отидоха в ръцете преди всичко на червената номенклатура.

По-късно Костов и компания направиха т.нар. голяма приватизация, в чиято основа беше и работническо-мениджърската технология.

Това стана в пълно отрицание с модела, който МВФ и Световната банка препоръчваха още през 1991-а година.

 

А там имаше няколко много важни неща. Първото беше, че не просто държавната собствеността трябва да премине в частни ръце, а да се извърши по такъв начин, че да се превърне в процес на модернизация.

След приватизацията, проведена от Иван Костов83 процента от активите бяха ликвидирани. Тоест, това не беше модернизация, а ликвидация.

Беше игнорирано и второто изискване на Световната банка, че процесът трябва да бъде прозрачен с ясна представа за участниците, за техните финансови ресурси.

 

В т.нар. приватизация на Костов участват над 220 офошорни компании. Той ли не знаеше тогава на кого са тези пари?! И беше известно, че тези групировки, къде официални, къде полулегални, къде криминални, не са с капацитет да развиват индустрия. Те искат просто да заграбят собствеността. Както и стана. Те я заграбиха, унищожиха я и накрая вместо синя буржоазия се получи една крадлива буржоазия.

А хората не проумяха, че зад големите приказки на разни политикани, се крият хора, крайно ограничени, алчни, себични, арогантни. ...Цялата клика, която управляваше и при Жан Виденов, и при Иван Костов.

 

- Реално при кого отиде държавната собственост?

 

- Ето, БГА“Балкан“ – даваш го в ръцете на някакво лице, което се оказва неспособно да го развива и почва да го разпродава, да го разпарчетосва и ликвидира. Това стана.

„Кремиковци“ е типичен пример на партийно-политическа приватизация. Иван Костов считаше, че еди колко си процента от приватизираните предприятия трябва да бъдат дадени на техния съюзник Евролевицата. И посредник в приватизацията на „Кремиковци“ стана тогавашният водач и стар приятел на Костов - Александър Томов. Докараха някакви собственици, някаква мътна история, опростиха огромни задължения. Но се оказа, че тези нови собственици не са в състояние да развиват предприятието.

В България притизацията стана по една схема на политическа власт срещу пари, пари срещу политическа власт. Безкрайни различни схеми, които обаче се свеждаха до едно – даден политик или групи, които тогава контролираха Агенцията за приватизация или министерствата, поучаваха големи доходи от прехвърлянето на собствеността. Тези, които получиха собствеността и платиха на политиците, после посегнаха към политическата власт и си избраха свои правителства, свои представители във властта.

Толкова зависеше от влиятелните седесарски лобита в парламента и извън него, че човек няма реална представа дали

една сделка е сключена по реалистична цена или е договорена ей така, защото там има 15-20 процента комисиони.

 

- Казвате седесарски лобита?

 

- Без санкцията на Командира нищо не можеше да стане тогава. Той живееше с идеята,че като даде собствеността на някого, ще създаде една синя капиталистическа бизнес каса, която ще бъде опора на неговото управление. Пълни фантасмагории. Собствеността отиде в ръцете на произлезлите от червените среди структури. И не само не се укрепи властта му. Но загубиха властта по най-позорен начин.

 

- 30 години по-късно не изглежда ли че комунистическата върхушка направи 10-и ноември, за да задържи икономическата власт.

 

- Да, със сигурност е имало една категория, която е планирала контрола, да кажем Андрей Луканов и неговата група. Този процес да се направи, така че новите влиятелни слоеве да бъдат създадени под тяхна протекция и от техни хора. Типичен пример е т.нар. банкова рефома и създаването на повече от 70 частни банки. И раждането на цялата тази нова финансова олигархия. Като им погледнеш биографиите ще видиш, че са свързани с бившата номенклатура или са кадри на ДС.

Но да бъдем честни, трябва да кажем, че на 10-и ноемви в БСП имаше една друга група хора, които искрено искаха да либерализират, да демократизират политическата система. Хора, които вярваха в т. нар. „социализъм с човешко лице“. Те бяха главно около Александър Лилов и проф. Чавдар Кюранов, който беше председател на Обединението за социална демокрация, беше и член на Клуба за гласност и преустройство. Неслучайно и повечето от тях бяха изхвърлени от червените, както и сините после изхвърлиха либералите.

Хората, които създадоха първия СДС се отличават много от по-нататъшните. ...Бяха с чисти мотиви с искрено желание България да се демократизира, да стане една либерална демокрация от типа на западните модерни държави.

 

- Какъв беше смисълът на промяната?

 

- Промените спрямо 89 година са грамадни. Има в момента частна телевизия, частна собственост. Създаде се една модерна парламентарна държава, провеждат се избори. Населението живее по съвсем друг начин. Ние сме съвременна демократична държава в ЕС и НАТО. В България се извърши преход към демокрация и пазарна икономика. Но за съжаление, този преход създаде една уродлива демокрация и една уродлива пазарна икономика.

 

- Като гледате обединението Демократична България, зад което стои Иван Костов, какво мислите за СДС?

 

- СДС, което бе създадено да бъде мотор и двигател на либералната революция в България, отдавна се помина. Мисля, че точно Иван Костов му заби пироните в ковчега накрая.

 


От категорията

Валерия Велева: Честито! Христо Иванов яхна протеста заедно с мутри и бетонира Борисов

-1448546816.jpg

Среднощният разговор на провъзгласилия се вече за бъдещ премиер Христо Иванов с ...

10 авг. 2020 | 18:27

Кого задкулисно договаря с президента за служебен министър на правосъдието Христо Иванов?

-1597041193.png

Тайните разговори между председателя на “Да, България” и човека на Маджо ...

12 авг. 2020 | 13:21

20 години от трагедията с руската подводница "Курск"

Подводницата "Курск"-1597240456.jpg

През 2018 г. Владимир Путин призна, че причината за гибелта на ...

12 авг. 2020 | 16:47

Джордж Фридман: Геополитиката на изборите в Беларус

-1454251001.jpg

Александър Лукашенко не желае да бъде подчинен нито на Русия, нито на Запада и ...

12 авг. 2020 | 15:29