Юрий Гагарин Снимка: Уикипедия

Първият космонавт в света загина трагично едва 34-годишен

Днес Юрий Гагарин щеше да навърши 83 г. (Видео)

52320 | 9 март 2017 | 12:17

Човекът, който произнесе първи в космоса думата "Поехали!", стана пример за всички, които мечтаят да покорят междузвездните пространства

Юрий Гагарин Снимка: Уикипедия-1489054899.jpgГагарин и Тодор Живков Снимка: Фейсбук-1489054984.jpg-1489054933.jpg

Днес първият космонавт в света Юрий Алексеевич Гагарин щеше да навърши 83 години. Той е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия). Семейството му е на селяни-колхозници: баща Алексей Иванович Гагарин (1902-1973 г.) и майка Анна Тимофеевна Матвеева (1903-1984 г.). Първите години от живота си прекарва с родителите си в село Клушино. В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си. Завършва основно образование в с. Клушино. Бащата Алексей Гагарин участва във Великата отечествена война срещу Германия. Завръща се от фронта като военен инвалид.

На 1 септември 1941 г. той започва да ходи на училище, но на 12 октомври същата година селото е окупирано от немците и учението му се прекъсва за почти година и половина. На 9 април 1943 г. селото е освободено от Червената армия и занятията продължават. По това време Юрий обича да играе на баскетбол.

През 1945 г. семейството напуска напълно унищоженото от Вермахта с. Клушино и се заселва в разрушения гр. Гжатск (дн. Гагарин), Смоленска област. Тук през 1949 г. завършва шести клас на Гжатското средно училище. От есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище № 10. През декември е приет във ВЛКСМ (комунистическа младежка организация в бившия СССР). Завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик (1951 г.). През август 1951 г. се записва в Индустриалния техникум в град Саратов. Занимава се активно със спорт.

Именно в тези години се увлича по авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“ в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека“, пише след време Юрий Алексеевич.

От 27 октомври 1955 г. е повикан да отбие военната си служба. Изпратен е в I-во Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург), в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 октомври 1957 г. независимо от някои трудности, а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 летателни часа.

На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

Космонавт №1 на планетата

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.

Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.

Живот след полета

От 23 май 1961 г. Гагарин е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия „Николай Жуковски“ за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г.

От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагарин. Решено е с кораба „Союз-1“ да лети Комаров, за да не се рискува живота на Гагарин. Полетът завършва фатално. При приземяването се разбива и Владимир Комаров загива. На траурния митинг в памет на загиналия, Гагарин обещава, че космонавтите ще научат „Союз“ да лети. Така и се случва, корабът „Союз“ лети и до днес. През 1966 година Юрий Гагарин става почетен член на Международната академия по астронавтика.

На 17 февруари 1968 г. защитава дипломната си работа в Академията „Николай Жуковски“. Продължава подготовката си за нови полети в космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет с експериментален самолет, при който загива. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР Мстислав Келдиш заявява: „Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството -начало на полетите на човека в космоса, път към междупланетни експедиции...“.

Световна известност

След полета на „Восток 1“ Юрий Алексеевич Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри, маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“ за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки нещастия или смърт. Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но този живот оказва влияние – той качва 8-9 килограма, престава да се занимава със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може да преустанови този процес.

В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения, които продължават две години. Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени, медали, дипломи, избиран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий Гагарин е автор на книгата „Пътят към космоса“, 1961 г.

Първата му задгранична командировка е в Чехословакия. Лети на обикновен Ту-104 в Прага. Пътниците разпознават Гагарин и се втурват към него за автографи. А командирът на екипажа П. М. Михайлов го кани в пилотската кабина и му дава да управлява щурвала. В Чехословакия Гагарин посещава заводи и предприятия, а правителството го удостоява със званието Герой на социалистическия труд на ЧССР.

Следващата му спирка е в България. Преди приземяването в София български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители. Посещава няколко български града, между които Пловдив, София, Бургас, Казанлък и Стара Загора. Става почетен гражданин на Пловдив и София. В Пловдив носи цветя на паметника Альоша. В Казанлък го посрещат с рози и розова вода по пътя през града. Посещава връх Шипка и на връщане спира в Розовата станция – Института на розата. Посещава България за втори път през 1966 г. заедно със съпругата си Валя.

Във Финландия пребивава два пъти – в 1961 и в 1962 г.

В юли 1961 г. Гагарин пристига в Англия по покана на профсъюза на летците. Посещава Манчестър и главната квартира на профсъюза. Там му връчват диплома за почетен летец на Англия. Получава и златен медал от фонда за развитие на космоса и се среща с ръководството на страната, с министър председателя и кралица Елизабет II. Въпреки нарушаване на етикета, кралицата се снима с него с обяснението, че той не е обикновен, а небесен човек. Само през 1961 година Гагарин посещава Чехословакия, България, Финландия, Великобритания, Полша, Куба, Бразилия със спирка на остров Кюрасао, Канада със спирка в Исландия, Унгария, Индия, Цейлон (днес Шри Ланка) и Афганистан.

В началото на 1962 г. Гагарин, по покана на вице-президента и главнокомандващия на въоръжените сили на ОАР маршал Абдел Хаким Амер посещава Обединената Арабска Република Египет, където остава 7 дни. Президентът на страната Гамал Абдел Насър го награждава с най-висшия орден на страната.

В септември 1963 година Юрий Алексеевич Гагарин пристига в Париж, където участва в XIV Международен астронавтически конгрес.

Смърт

По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахта им е погребана в стените на Кремъл на Червения площад.

Причината за катастрофата убила Гагарин не е напълно изяснена и е предмет на спекулация и на редица конспиративни теории.

Съветски документи, разсекретени през март 2003 г. показват, че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на едното правителствено и двете военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външен резервоар, закачен за самолета. Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и никакви външни резервоари. Разследването открива, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност и не са могли да изправят самолета.

В книгата си „Двете страни на луната“ Алексей Леонов си спомня, че е пътувал с хеликоптер в близост до района на полета и е чул „2 силни експлозии в далечината“. Според него друг самолет, Су-15, е летял под разрешената височина и „без да разбере поради лошите условия, е минал на десетина метра от самолета на Гагарин, докато преминава звуковата бариера“. Последвалата турбуленция е превъртяла МиГ-а. Леонов смята, че първата експлозия, която е чул, е от счупването на звуковата бариера, а втората – от катастрофата на Гагарин.

Друга теория смята, че екипажът от предишния полет е оставил един от обезвъздушителите в кабината отворен, което е довело до липса на кислород и е попречило на екипа до контролира самолета. Подобна теория е тази, че екипажът е открил отворен обезвъздушител и започнал процедура за бързо спускане на по-ниска височина. Това спускане ги е накарало да загубят съзнание и е довело до катастрофата.

На 12 април 2007 г. Кремъл налага вето върху ново разследване на смъртта на Гагарин.

През април 2011 г. документите от комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС с цел разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват, че заключението на комисията е, че Гагарин или Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон. Друга причина може да е опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак.

Съществуват някои конспиративни теории за смъртта на Юрий Гагарин. Според една от тях първият космонавт, в качеството си на командир на съветския „лунен екип“ от космонавти, е умрял по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната на борда на Зонд 4 на 2-7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г. По онова време космическият кораб Союз 7К-Л1 (Л1), след 4 неуспешни безпилотни тестови старта, още не е готов за пилотирани експедиции. Мисията от 2-7 март на кораба Л1 е известна под несекретното наименование Зонд. Тези подозрения официално се отхвърлят.

Източник: Уикипедия

 



Полетът с "Восток 1"

Човекът, който произнесе първи в космоса думата "Поехали!", стана пример за всички, които мечтаят да покорят междузвездните пространства

От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47