Тодор Живков и Михаил Горбачов разговарят в София на 22 октомври 1985 г.

Последните дни във властта на бившия Първи

Другарите обещавали на Тодор Живков „достойни старини“. Седмица по-късно започва разправата.

1391 | 10 ноем. 2017 | 09:36

За пленума на 10 ноември 1989 г. Живков подготвил заключителна реч. Не му дали думата. На първата Коледа извън управлението той подготвил близките си и за вариант „Чаушеску“.

Тодор Живков и Михаил Горбачов разговарят в София на 22 октомври 1985 г.-1510256508.jpgТодор Живков като млад оратор.-1510256558.jpg10 ноември 1989-а - Тодор Живков вече чува от Петър Младенов (на трибуната), че е свален от всички постове. -1510256421.jpg

Вечерта на 10 ноември 1989 г. цяла България е пред телевизорите. Смайването е огромно. Тато, както го наричат всички, е подал оставка!
Докато българите не вярват на очите и ушите си, Живков изпълнява обичайната си програма. „След като се прибрах, последва кратък отдих. Вечерях и седнах пред телевизора. Общо взето бях доволен от видяното и чутото...“ Така описва той първата си вечер извън властта, точно на 10 ноември 1989 година.
На партийния връх Живков се задържа цели 35 години! 1989-а е най-тежката от тях. Връзките с Москва са обтегнати, заради „възродителния процес“ България е в международна изолация, икономиката буксува. В света се усеща вятърът на промяната.
Изглежда този път Живков сериозно подготвя оттеглянето си. Но кой ще го наследи? Може ли да се спечели още малко време? Можеше ли Първия да арестува заговорниците? В търсене на отговори възстановихме последните дни на власт на Живков - с помощта на спомени и на разговори с неговата внучка Евгения Живкова и с ген. Георги Милушев, шеф на митичното УБО (Управление за безопасност и охрана, чийто наследник е НСО). Ген. Милушев е начело на службата от 1986 г. до 14 ноември 1989-а.

 


Събитията непосредствено преди генералната рокада

На 26 октомври 1989 г. в градинката пред „Кристал“ в София започва подписка срещу строителството на хидротехнически съоръжения в Рила. Цялото МВР е накрак. Около 30 от участниците са арестувани. Акцията става известна като „боя пред „Кристал“.
Шамарите, които тогава отнасят участниците, не спират ентусиазма. На 3 ноември около Светия синод се виждат плакати с емблемата на „Екогласност“ и портрети на съветския ръководител Михаил Горбачов. Целта на митингуващите е да връчат петиция на депутатите за запазване на Рила. Докато изминават краткото разстояние до парламента в 17 часа, камбаните на „Св. Александър Невски“ започват да бият. Превъзбудените участници го приемат като знак. Знак, че този ден не е като другите.

И все пак колко от тях предвиждаха, че седмица по-късно ще започне голямата промяна? Че Тодор Живков (1911-1998), доайенът сред партийните ръководители в Източна Европа, ще бъде свален от всички постове? Че на 9 ноември 1989 г. ще рухне Берлинската стена, символ на разделението след Втората световна война? Изглежда малцина. 

 

Предчувстваше ли Тодор Живков наближаващата буря?

Съдбата си Живков трябва да е доловил отчетливо на 6 октомври 1989 г. в Берлин. Там текат внушителни тържества по случай 40-годишнината на ГДР. Атмосферата е необичайна. Започнали са масовите бягства от „витрината на социализма“. По улиците гражданите на ГДР скандират „Горби, Горби“. Рядко се чува някой да вика „Ерих, Ерих“...
Ерих е първото име на Хонекер, дългогодишния ръководител на ГДР. „Горби, спаси ни“, се чете на плакатите. В последния момент Горбачов наистина е решил да присъства на тържествата. Щом научава тази новина, и Живков бързо стяга куфарите. Това ще се окаже последното му пътуване в чужбина. На тържествената сесия в сградата на парламента между Горбачов и Хонекер прехвърчат искри. Плъзва слух: под натиск от Москва Хонекер ще бъде сменен с по-младия Егон Кренц. На 17 октомври рокадата е факт. (Кренц се задържа на поста едва шест седмици. След обединението на Германия е осъден на 6,5 години затвор за заповеди за стрелба срещу бегълци през Берлинската стена.)
Днес случилото се в Берлин изглежда като генерална репетиция за ноемврийските събития в София.

***

На 4 ноември преди обед Живков вика при себе си шефа на УБО ген. Милушев. Интересува се от шествието на „Екогласност“. Ген. Милушев докладва - участвали са 4000 души.
Живков изглежда разтревожен. Следобед тръгва за родния Правец. Там го чакат Васил Коларов (шеф на БНБ от 1984 до 1989 г. - б. а.) и Петко Данчев, вицепремиер в правителството на Георги Атанасов. На вечерята тема на разговор е акцията на природозащитниците.

На 5 и 6 ноември Живков, Коларов и Данчев работят активно. Според ген. Милушев - по икономически въпроси. И по кадрови. „Гласяха Данчев за премиер, а Коларов - за финансов министър. Освобождаването на Георги Атанасов предстоеше“, предполага шефът на УБО.
В Правец няколко пъти звъни съветският посланик Виктор Шарапов (генерал-майор от КГБ - б. а.). Привечер на 6 октомври първият партиен и държавен ръководител тръгва за София за разговор с Шарапов. На 7 ноември преди обед - нова среща с Шарапов. Темата - предстоящото оттегляне. И най- вече -

 

кой да е наследникът?

 

Изборът на Горбачов е Петър Младенов. Живков се колебае. Или може би лавира?
В 19 ч. в съветското посолство започва прием по случай Великата октомврийска социалистическа революция. Живков се слави с два навика: точност и спазване на протокола. Този път нарушава правилата. Вместо през главния вход влиза през страничния. В залата отива 15 минути по-късно. Потиснат е. „Обикновено върви сред присъстващите, поздравява ги. Сега беше много мълчалив. Дори не ме забеляза. Остана около час“, спомня си Георги Милушев днес.
Внучката Евгения Живкова има по-ведри впечатления. На 7 ноември навършва 24 години. Млада и влюбена. На приема придружава дядо си. „Не беше напрегнат. Останали сме след 20 ч. Закъснявах за партито вкъщи. Бях поканила гости и оставих Андрей (бъдещия й съпруг - б. р.) да ги посрещне.“ По принцип Живков спестява тревоги на близките си. „Пред нас, децата, той се владееше доста добре“, казва Живкова. И един любопитен факт: Живков не подарява нищо на Жени за рождения ден. „Мисля, че нищо не бях пожелала“, уточнява тя.

На 8 ноември Живков води важни разговори - с Добри Джуров (член на Политбюро и военен министър), с Йордан Йотов (член на Политбюро) и с Димитър Станишев (секретар на ЦК на БКП), бойните другари от отряд „Чавдар“. Безрезервно доверие той изпитва към Джуров – но каква ирония, точно „чавдарецът“, който играе една от най-активните роли в отстраняването му. „Добре, ще си подам оставката“, казва Живков. С уговорката дали това не можело да стане на следващия пленум (по спомени на Йордан Йотов). За наследник споменава едно име: Александър Лилов.

 

9 ноември, 17 ч. В Партийния дом с петолъчката започва напрегнат дебат на Политбюро за съдбата на Първия - прекъсват го, водят разговори с Кремъл. Заседанието не е записано в седмичната програма, която излиза в четири екземпляра - за Живков, за секретарката му, за началника на кабинета му и за шефа на УБО. Затова ген. Милушев не знае за събитието. Научава от ген. Владилен Фьодоров - ръководител на групата на КГБ към българското вътрешно министерство. Обикновено началникът на УБО напуска работното си място, след като Живков се е прибрал вкъщи. Този път ген. Милушев нарушава реда, защото допуска, че заседанието ще се проточи - стои до 20,30 ч. в управлението, прибира се, освобождава шофьора, хвърля костюма. Звъни петолъчката. Петър Младенов: „Другарю генерал, можете ли да дойдете при мен?“ Тъй като началникът на УБО може да бъде повикан само от първия държавен ръководител, ген. Милушев информира вътрешния министър Димитър Стоянов. „Отивай, отивай - казва Стоянов. - Младенов ти става началник.“
Във външно министерство Младенов дава указания за 10-и ноември: да бъде засилен медицинският екип, тъй като „другарят Живков е на възраст, а моментът е емоционален“, да бъдат подготвени два екипа за охрана - за Живков и за него. Но някак не е сигурен, че ще бъде наследникът. „Не ми честити, ще видим какво ще стане на пленума“, казва пред ген. Милушев.

След смъртта на съпругата си Мара Малеева (през 1971-ва) и на дъщеря си Людмила десет години по-късно Живков живее много самотно. Най-често общува с Жени. Ляга си късно, към 12 ч. Гледа новините по БНТ. Ако закъснее, му ги записват. Гледа записа. Чете материали от ЦК, МВР, Градския комитет на БКП, бюлетините на БТА. Дали на 9 ноември
е видял телевизионните кадри с рухването на Берлинската стена? Да, ако е бил верен на навиците си. Впрочем Живков наричал Берлинската стена „недоумица“, която рано или късно ще падне.

Развръзката на 10 ноември

При спартанския си начин на живот Живков става рано. На 10 ноември сутринта събира на кафе служителите в „Банкя“. Съобщава им за оставката. В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „Бояна“, който отива директно в неговия кабинет, обяснява на ген. Милушев: „Нека дойде по-млад човек, по-енергчен.“ И все пак допълва: „Ще видим на пленума.“ Не споменава, че Младенов ще го наследи.

Заседанието започва в 9 ч. Живков държи едночасова импровизирана реч. В обедната почивка е заедно с медицинската сестра Ани Младенова и ген. Милушев. Мълчи. Не се докосва до яденето. Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие ги и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Младенова.

 

В 15 ч. започва решителният сблъсък. И голямата изненада! Живков е подготвил заключителна реч. Не му дават думата. На обсъждане се поставя въпросът с оставката. От всички постове, включително председател на Държавния съвет. Живков е шокиран. През това време Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев. Избран ли е Младенов, питат. Но се налага да чакат. Тече оживена дискусия. Иван Масларов (1912-1992) (главен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова - б. а.) категорично се обявява срещу Младенов. Предлага Лилов. Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и иска да се отложи приемането на оставката. Георги Атанасов реагира светкавично. Дава почивка. За допълнителна обработка на участниците? Малко преди 18 ч. оставката е приета, Младенов - избран. В „Банкя“ Живков уверява Жени, че Петър Младенов е обещал лично да се погрижи за децата на Людмила Живкова. Че на него ще му бъдат осигурени „достойни старини“, вила, където да живее, кола, обслужващ персонал. Живков няма лична собственост освен родната къща в Правец.
На 11 ноември вечерта Жени представя на дядо си Андрей - бъдещия й съпруг. Смята, че го е харесал.

Разправата започва седмица след обещанията

Противно на всички обещания в „Банкя“ Живков остава до 16-17 ноември. Започва лашкането му от вила на вила. Първо - във вила „Калина“ в Бояна. През декември е изолиран. Достъп до него получават само Жени и синът му Владимир. Започват обиските в домовете на Владимир, на зет му Иван Славков, на Евгения.
На Коледа Живков е заедно с Жени и Владимир. БНТ предава развоя на румънската революция и разстрела на Николае Чаушеску (лидер на комунистическа Румъния от 1965 до 1989 г. - б. а.). В тази вечер, пред зловещите кадри, Живков предупреждава семейството си, че трябва да са подготвени за всичко...
По-нататък събитията са известни. На 18 януари Живков е арестуван. През 1992-ра - осъден на 7 г. затвор, през 1996- а - оправдан като държавен глава. Срещу него се водят общо пет дела. През 1997-а домашният му арест е заменен с подписка. На 5 август 1998 г. издъхна в Правителствена болница.


През 1997 г. Живков изненадващо споделя: „Трябваше да стоя още една година. Моята оставка беше прибързана и необоснована. Не си дадох сметка, че властта поемаха хора, които щяха да следват Горбачов до деветия кръг на ада.“ Наивно признание?
Странно, но десетилетия след случилото се има различни версии за събитията на 10 ноември.
„Извърши се конституционна смяна. Знаехме намеренията и на Москва, и на Вашингтон за смяната на Живков. Но той не беше авантюрист. Казваше, че няма да тръгне срещу две велики сили и да направи курбан от България“, споделя политическият съветник на бившия Първи Костадин Чакъров.
Евгения Живкова е категорична, че дядо й отдавна смятал да се оттегли от партията. Трябвало е да запази поста си на държавен глава и да работи по новата конституция.
Според ген. Милушев Живков е разчитал да забави оставката си. До 14-ия конгрес на БКП.

 


От категорията

Сакскобургготски: Трябва да оставим следа в председателството на ЕС, след толкова години изолация

-1482477661.jpg

Личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на ...

22 ноем. 2017 | 10:47

Общественици зоват БПЦ да стане Църква-майка на Македонската

Общественици зоват БПЦ да стане Църква-майка на Македонската-1511285723.jpg

В писмо, адресирано до Българския патриарх Неофит и до Светия Синод, те ...

21 ноем. 2017 | 19:34

Проф. Александър Маринов: Европа има много проблеми, не ѝ е до Западните Балкани

-1498976805.jpg

Заявките, че ние ще успеем да придвижим проблемите на региона е неразумно, ...

22 ноем. 2017 | 15:51

Опустошителното наследство на Мугабе

-1510750397.jpg

Зимбабве беше опустошена от катастрофално управление на промишлеността, страда ...

22 ноем. 2017 | 14:32

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.