Другата Корнелия Нинова: Не обичам и не допускам да ме тъпчат. Водя всяка битка докрай!

Председателят на БСП пред "Биограф": Преминах през ада, когато незаслужено ме обвиниха в корупция

Другата Корнелия Нинова: Не обичам и не допускам да ме тъпчат. Водя всяка битка докрай!

53955 | 3 март 2017 | 14:11

В Класическата гимназия имах голяма амбиция да се докажа аз, момичето от село. Валентин Василев ме назначи за директор на “Техноимпекс”, без да ме познава. Станишев ме направи зам.-министър на икономиката, без да ми каже, а после ме уволни по същия начин.


Днес, навъх националния празник Трети март, от Колумбия дойде новината, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е избрана за вицепрезидент на Социалистическия интернационал.

Известието свари председателя на БСП на връх Шипка, където тя участваше в националните тържества по случай Освобождението.

 

Корнелия Нинова не обича да говори за себе си, за препятствията, които е преодолявала в живота, в политиката, в професията...

Затова ви предлагаме единственото й интервю, в което тя разказва за себе си, дадено за сп. "Биограф" малко след избирането й за лидер на БСП. 

 

Другата Корнелия Нинова: Не обичам и не допускам да ме тъпчат. Водя всяка битка докрай!

 

 - В Класическата гимназия бях много упорита, имах голяма амбиция да се докажа аз, момичето от село

- В София дойдох направо от полето. И изживях шок!

- Пропуших в Следствието, когато на едно дежурство разследвах  разчленен детски труп

- Съжалявам, че се разделих с професията на юрист, сърцето ми остана в наказателното право

- Две години живях в кошмар! Бях права, а цялото общество се обърна срещу мен

- Не обичам и не допускам да ме тъпчат

- Валентин Василев ме назначи за директор на “Техноимпекс”, без да ме познава.

- Станишев ме направи зам.-министър на икономиката, без да ми каже, а после ме уволни по същия начин.

- Когато ми е тежко, пия чаша вино и слушам Висоцки

- Обичам миризмата на домашен боб

- Синът ми беше в трети клас, когато учителката му по математика ме предупреди, че има голяма дарба

- Водих много битки в последните 25 години и натоварих мъжете си в къщи

 

 

Валерия ВЕЛЕВА

 

Петък след обяд. Края на работната седмица. В кабинета съм на председателя на БСП. За първи път влязох на „Позитано“ 20 преди 20 години - по времето на Виденов, после пред очите ми скучната соцобстановка наследиха Първанов, Станишев. Сега вратата ми отваря жена…

Корнелия Нинова влезе в този кабинет на знаковата дата 9 май, след като ден преди това на конгреса спечели вероятно най-тежката лидерска битка в партията. “Нали  няма да се сърдиш, че пуша”, извинява се първата дама на социалистите. На масата - пълен пепелник и купичка с череши. Гледам я в очите, докато пали поредната цигара.  И се питам - знае ли тази енергична жена какво я чака между тези стени на 4-тия  етаж на червената партийна централа. Оттук всички си тръгват с горчилка...

Сякаш усетила въпросителната в погледа ми, Корнелия прошепва: “Много ми е трудно!”  Знам, че е така, защото за всички е ясно, че новият председател на БСП трябва да задвижи една огромна закостеняла машина и да я превърне в състезателен кон.

Откакто е в полезрението на медиите, Корнелия Нинова винаги е показвала  дързост, характер, демонстрирала е мъжко поведение, ежедневна борбеност, никога не пропуска да влезе в директен двубой с Борисов, тонът ѝ често е назидателен, речта - императивна, самата тя дава вид, сякаш всеки момент ще се сбори с някого.

Това интервю ще покаже другата Корнелия - непозната и за мен, макар че от десетина години следя развитието ѝ…

Името ѝ гръмна през май 2007 година, когато бе уволнена като зам.-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Станишев. Дадена бе на прокурор с обвинения за престъпления срещу правосъдието. Скандалът беше огромен. Менгемето на държавната машина я пое…БСП не ѝ прости. Освен всички обвинения, лепнаха ѝ и “синьо минало”, защото едва 28-годишна Валентин Василев я назначава за изпълнителен директор на държавното външнотърговско дружество “Техноимпекс”. Това се оказа непростим грях за мнозина партийци, които и до днес едва ли знаят как и защо младата жена с комунистически произход намира работа по време на дясното управление на Костов. Разговорът ни ще разбули тайните и на тези въпроси.

И още нещо - Корнелия е завършила право, била е следовател, юристконсулт, има вроден бизнес нюх - защо влиза в политиката, кой я вкарва в партийните редици и как след този публичен удар успява да се изправи и да се изкачи до върха на партийната пирамида. Животът на Корнелия познава толкова обрати, че на моменти историята ѝ граничи с абсурда…

Разговаряме на “ти”, познаваме се отдавна, била съм свидетел на уважението, което демонстрират към нея и колегите ѝ, и учени от БАН, и интелектуалци, писатели, артисти.

 

-        Какво се промени в живота ти след 9-ти май, когато влезе в този кабинет?

-        Най-драматичното, което усещам, е липсата на време. Нямам минутка свободно време. Малко сън. Много разнопосочни  разговори и срещи, които ме натоварват и ми пречат да се концентрирам. Малко време за мъжете вкъщи. Никакво време за майка ми и свекърва ми, които живеят в провинцията.

 

-        Да поговорим за родителите ти. От какъв род произлизаш? Какви са майка ти, баща ти?

-        Родителите ми бяха членове на БКП. Баща ми беше партиен секретар в завода за целулоза и хартия в Мизия - заемаше едно по-високо ниво в партийната йерархия. Беше инженер-химик и началник на една от фабриките в този завод. Майка ми беше лаборант, със средно образование. Живеем в малък град. Имаме земя, градини. От малка помня, че след работа майка и татко веднага хукваха по нивите с дядо ми и с коня. Много работливи, отрудени хора.

 

-        От тях ли си наследила тази силна връзка със земята? Не се притесняваш да копаеш ниви, да нижеш тютюн, да садиш домати...

-        Връзката ми със земятае много хубав спомен от детството. И днес, когато отида в някое село, в съзнанието ми изплуват онези прекрасни години. Особено лятото - във въздуха се носи мирис на пръст, на земен път. Ставахме сутрин в 5.00 часа и тръгвахме на гроздобер. Децата - сестра ми и аз - ни слагаха в каруцата отзад, за да си доспим. И сега, като си затворя очите, виждам звездите на небето - когато лежиш в каруцата, гледаш само звездното небе. И една тишина в полето... докато стигнеш до лозето. Там татко сваля кацата, в която ще се слага гроздето… На обяд майка ми разстилашена земята покривки, които баба ми везаше с национални шевици. На тях слагаше питка, сирене - ние, децата, умирахме за аромата на тази питка. Цял ден тичахме по лозето, после седнеш, хапнеш. И сега, когато отида на такова място, веднага ми изплува тази идилия - семейството, земята, детството.

 

-        Къде си учила в първи клас?  Родена си в с. Крушовица, Врачанско.

-        В Мизия, където се преместихме да живеем - до седми клас. След това кандидатствах в Класическата гимназия за древни  езици и култури в София. Приеха ме. Пристигнах тук и.. изживях шок. Изправих се пред огромна промяна в живота ми. От тази селска идилия, за която ти разказвам, изведнъж попаднах в най-големия град и в много различна за мен среда - градски деца със самочувствие, деца от елита, на всеки от съучениците ми родителите му бяха някакви - това беше елитарно  училище. Спрямо нас, които идвахме от провинцията, се демонстрираше високомерие. За нас беше три пъти по-трудно да се докажем, отколкото за другите ни съученици. От провинцията бяхме  двама - аз и едно момче от Нови Хан - Иван, и до днес поддържам връзка с него - той работи в Министерство  на външните работи. За мен беше трудно влизането в тази среда.

 

-        Кога се адаптира, че да стигнеш до Дукс (лидер), така са се обръщали съучениците ти към теб?

-        На третата  година! Не помня откъде дойде това обръщение Дукс, но си останах с този прякор. Със съучениците ми се събираме веднъж в месеца и до ден-днешен те ме наричат така -никой от тях не се обръща към мен по име.

 

-        Какви качества прояви? Как надви децата на големците?

-        Много повече от тях четях. Имах голяма амбиция. Бях упорита. За да надвиеш тази среда, трябва да си  силно нахъсан. Освен това  умеех да ги организирам и да ги сплотявам. Всеки си имаше място в компанията. Разбира се, правили сме и дивотии - криехме дневници, когато имахме слаби оценки. Ако някой направи беля, останалите го покривахме и той знаеше, че може да разчита на нас. Лидерството в класа  естествено дойде.

 

-        Кога пропуши?

-        Вече бях на работа в Следствието (В перода1996-1997 Нинова работи в Столичната следствена служба - б.а.).

 

-        Значи, не е ученическа цигара...

-        О, не! И като ученичка, и като студентка не пушех. Пропуших в Следствието -на едно дежурство, когато през нощта се разкри убийство. Имаше разчленен детски труп. Беше стресиращо!До този миг не бях и помисляла за цигара. В тази нощ пропуших - цигара от цигара, за една нощ - една кутия. И от тогава - по две на ден без спиране! 

 

-        А защо не продължи с правото, била си стажант-съдия, юристконсулт?

-        Ще ти отговоря честно,съжалявам, че се разделих с правото. Аз имам силен обвинителен уклон. Бях добър следовател, моите дела нямаха пропукване никъде, изработвах си ги прекрасно с доказателства. В съда не са падали мои разследвания. Решението да напусна Следствието беше емоционално, а не рационално.

 

-        Поводът?

-        Пак на дежурство ми се случи, бяха годините на гангстерските войни в България. Водех тежко дело за престрелки между мутренски групировки. Една вечер имах уговорка с мъжа ми и сина ни да излезем след работа заедно и да отидем да му купим нещо. Синът нибе мъничък. Работех по делото на "Развигор" и изведнъж отвън пред сградата се изсипаха 30 джипа, цялото кръстовище беше блокирано. Аз трябваше да взема мярка задържане под стража,трима-четирима трябваше да ги пратя в ареста. В това време дойдоха съпругът ми с бебето. Видях ги, обадих им се и им казах веднага да се махат от улицата, за да не ги гледат. Вечерта, като се прибрах вкъщи, мъжът ми ми постави условие - това ли ще е нашият живот, така ли тримата ще живеем, да се крием и да се страхуваме за сина ни? Каза ми да помисля, дали това ще е кариерата ми! Аз помислих и... реших. Онези години бяха малко страшни. Особено, когато имаш позиция и си водиш делата - беше наистина опасно. Бях много млада, детето ми бе приоритет и напуснах Следствието. Постъпих на работа като юрист-консулт в Софийски телефонни телеграфни съобщения, днешната БТК. Тогава търсех спокойствие за семейството си. Но сърцето ми остана в наказателното право.

 

-        Как попадна в полезрението на Иван Костов? И как той те взе на работа с твоя комунистически произход?

-        В община "Триадица", където работех, преди да отида в Следствието, бях ведин екип с Александър Тасев. След това пътищата ни се разделиха. Когато дойде правителството на Иван Костов, този Александър Тасев стана зам. -министър на търговията и туризма, беше заместник на министър Валентин Василев. Един ден Тасев ми се обади и каза: "Правим екипи, имаме нужда от юристи, работил съм с теб в "Триадица", познаваме се, ела да поговорим - дали би се съгласила да работим заедно“. Не постави никакви политически условия или уговорки.

 

-        А ти беше ли член на някоя партия по това време?

-        Не! Като следовател бях деполитизирана, а после не съм чувствала нужда да влизам в партия. Отидох при Тасев и той ми предложи да стана директор на „Техноимпекс“. Не познавам Костов лично. За първи път се видях с него преди две години в студиото на БНТ, бяхме поканени да коментираме някаква тема.

 

-        Искаш да кажеш, че през цялото време от 1997 година до тази среща в тв студиото не си се виждала с Костов очи в очи?

-        Виждала съм се в парламентарната зала, след като станах депутат. Но очи в очи в частен разговор - само веднъж, в студиото на Митко Цонев. Ние го заявихме тогава и двамата публично. Беше ми писнало да ми казват, че съм костовист и затова го заявих.

 

-        А родителите ти, които са комунисти, не ти ли казаха : как може да работиш в дясно правителство? Костов беше чудовището за БСП.

-        Не... Може би, защото не бях член на партията. Ако бях тръгнала да ставам член на СДС, непременно щяха да вземат мерки.

 

-        Чувствала ли си морален дискомфорт, за това че си в дясно правителство?

-        Аз не бях в правителството. Не заех правителствен пост. Бях директор на държавно предприятие "Техноимпекс", но от насне се искаше да правим политика. Нито са ме канили на събрания, нито съм ходила с тях, пък и не ми е било интересно. До 2005  година работех в "Техноимпекс". Сега си спомням, че имаше проблем. Политически. Във външнотърговските предприятия от години работеха хора, свързани с партията, специалисти, експерти, арабисти - хора с висок професионализъм, придобит по времето на БКП. Имаше натиск върху мен тези хора да бъдат уволнявани. Изглежда не съм се поддала, защото точно тези хора ми се обадиха преди конгреса сега, щом чуха, че ме обвиняват за "синьото" ми минало. Иван Томов ,дългогодишен наш представител в Алжир и Мароко ми каза: "Дай ни трибуна, да излезем да кажем какво ти костваше в "Техноимпекс", за да ни запазиш”. Това са хора - дипломати, обучени, с висок професионализъм, с чужди езици - не може да ги изгониш и да вземеш "сини калинки". Тази история я бях забравила, но те ми я напомниха сега и пожелаха да ме защитят. Аз не се съгласих, разбира се. Ще си нося кръста. Това е единственият политически елемент, който усетих в работа ми тогава.

 

-        Ти преминаваш през правителството на Костов, после на Сакскобурготски и влизаш в правителството на Станишев от директорския си кабинет в "Техноимпекс"?

-        Така излиза. Работех още "Техноимпекс", когато  Румен Овчаров ме покани за зам.-министър на икономиката в правителството на Станишев.

 

-        Там обаче се спъна - скоро заедно с Овчаров ви обвиниха в корупция и през 2007-а прокуратурата те погна. Какво ти остана като горчилка от тази история? Бяхте наритани яко, сочени с пръст...

-        Първо, вътрешната непримиримост - да знаеш, че си прав, но цялото общество да е срещу теб. Заведоха ни дела, бяхме принудени да не говорим, за да не се издава следствена тайна. А аз исках да кажа, че съм действала в името на държавния интерес, защото от мен се искаше да се подпиша да се продаде жито от резерва на ниска цена и после да се купи на висока, за да се попълни отново резерва. Това щеше да бъде щета за България и аз отказах! Искаше се да продадем "Булгартабак" за 100 милиона, при положение, че само в сметките на предприятието имаше 400 милиона. Отказах! Искаше се да се дадат лицензи на фирми за хазартни игри, но фирмата беше с офшорен капитал. Отказах!  Цялото общество беше скочило срешу нас. Имаше евродоклад и нас ни използваха за измиване на очите пред Европа... Как ми се отрази? Зле ми се отрази!  Уволниха ме, разбиха ни къщата, откраднаха ни две коли - служебната и личната. Имаше опити да се преговаря с мен - да излъжа за този или онзи, че е направил това или онова. Предлагаха ми да се освободя от делата, като накисна други хора. Не го направих. Този период бе един от най-големите кошмари в живота ми! Продължи цели две години.

 

-        Какво прави две години, след като те уволниха?

-        Ходих по дела, адвокати, прокурори, получих здравословен проблем със сърцето, лежах по болници, гледах да спася отношениятав къщи, защото съпругът ми и синът ми го понесоха изключително зле. Мъжът ми напусна работата си в митницата, за да е по-близо до мен. Бях излязла извън релси. В училище децата атакуваха сина ми, че майка му е корумпирана!  Да не говоря за родителите ми - хора на село,почтени, за тях това беше жесток удар.

 

-        Как излезе от този ад?

-        Гадно е и усещането да ти млъкне телефонът за месеци наред. Знам какво е да звъни нон-стоп 48 часа, знам и какво е да мълчи... Всичките ти приятели дате изоставят от страх или защото не са истински приятели. Излязох от кошмара, благодарение на самочувствието, че бях права и че истината ще излезе. Партията също ни охули. На пленума казах: "Ще видите, че всичко ще излезе, истината не може да бъде скрита!"

 

-        Всичко това приключи на съдебна инстанция ли?

-        Отдавна. Делото е прекратено от Прокуратурата, поради липса на престъпление.

 

-        Когато това се случи и се отвори небето пред теб, какво си каза?

-        Нищо. Вече беше безсмислено. Това е един от големите проблеми в политиката ни - хвърляш някого на глутницата, всички го охулват, после го оправдаят, но след години никой не иска да чуе, че той не е такъв, за какъвто е бил нарочен.

 

-        Как се изправи?

-        Първо ми помогна семейството. Те не отстъпиха пред натиска, въпреки всичко. Както и мисълта, че съм права. Такава съм и като характер - не обичам да ме тъпчат.

 

-        Ти често използваш думи като "юмрук", "бутонки" - и в речника ти има силови внушения.

-        Сигурно не отиват на жена, съзнавам. Но аз от малка се боря  - сама до едно време, след това вече и със съпруга ми. Да дойдеш от село във враждебна среда, да търсиш работа, да се докажеш, че можеш... синът ни се роди в една стая в Студентски град -  и двамата с баща му бяхме студенти, нямахме пари . Това е ежедневна борба от поляната на село до това, което съм сега. Да не забравя и десетте ми години работа в арабския свят - това е  невероятна школа. Там или се стягаш, или не оцеляваш. Какво ли не съм преживяла в арабския свят: атентати, катастрофи, критични моменти.

 

-        В арабския свят работиш като изпълнителен директор  на "Техноимпекс".

-        Да! Пътувах постоянно - тук един месец, там един месец. Сключвахме договори за строителство, учители имахме в Тунис, Мароко. Цялата ВиК система на Сирия е изградена от "Техноимпекс", от български специалисти. Сега, като гледам какво става в Сирия... била съм на всичките тези места - къса ми се сърцето. Била съм в Ракка, където сега е центърът на Ислямска държава, всичко това ми е пред очите. И онова време не беше спокойно, заради конфликти. Бягали сме посред нощ към  Ливан, спомням си такъв тежък преход в една дъждовна нощ. Всичко това те кара да се стягаш. И няма място за грешни решения.

 

-        Как от бизнесмена, който явно живее в душата ти, премина към чистата политика?

-        Първата причина беше свързана с бизнеса. Като директор на "Техноимпекс", работещ с арабския свят, виждах колко ни липсва адекватна политика към арабския свят. Правителството на Костовимаше крайно отрицателно отношение към арабския свят и не поддържаше контакти. Поради което нашите специалисти, работещи в тези страни, плащаха данъци там, след това се връщаха у нас и пак плащаха данъци. Другите европейски държави бяха подписали спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, от които народът им беше облагодетелстван или на едното, или на другото място. И аз се борех, борех, обяснявах на министър  Василев, че това трябва да се случи и у нас да стане  държавна политика. Не стана. Но си дадох сметка, че ние като директори на фирми не можем да свършим това, без политиците. И тръгнах да търся коя политическа партия има адекватно отношение към арабския свят.

 

-        Всичко това изглежда като на кино

-        Вероятно. Почнах да чета програми на партии. В програмата на БСП, в часттаза външна политика имаше неща, които напълно импонираха на това, какво трябва да се прави в арабския свят. И сега това, което ще ти разкажа, може да ти прозвучи като виц. Реших, че трябва да се свържа с БСП. Разбрах къде е централата на БСП, до тогава не знаех къде се намира. Дойдох на "Позитано" 20. Все пак съм юрист и знам, че за да се случат тези спогодби за двойното данъчно облагане, парламентът трябва да ги ратифицира. Това се случи през 2002-2003 година. Влизам на "Позитано" и попадам на началника на кабинета на Станишев - жив и здрав, сега е в екипа ми - Асен Марков. Виждам го и казвам: „Добър ден! Аз съм Корнелия Нинова, искам да стана народен представител от БСП, за да правя външна политика”. Човекът ме погледна учудено и ми отговори: „Ами, моето момиче, все още не сме отворили гишето за молби. Като го отворим, ще ви се обадим да си подадете молбичката”. Каза го със страшна ирония. Изпрати ме по живо, по здраво. И аз си тръгнах, разбрах, че тази работа няма да стане така. Започнах да търся пътя как да стане. Питах хора, които разбират. Разбрах, че трябва да се запиша в партията, да си избера основна партийна организация и чак тогава може би нещо ще стане. И азси избрах основна партийна организация в кв. "Оборище" в София, записах се за член на БСП. За първи път разбрах какво е партиен живот - да ходя по събрания, да ме питат, да отговарям. Двете ми основни тези бяха - арабската политика, и Русия.Разбирам от външна търговия и смятах, че  влизането ни в ЕС, което се задаваше тогава, ще създаде много ограничения за нашия пазар.  И оттогава твърдя, че алтернативата за нас са руският и арабският пазар. И тъй като нашите стоки не бяха подготвени като качествопо директиви на Европейският съюз, аз знаех, че ще претърпим голям икономически удар, ако не се подготвим така, че тези стоки да тръгнат  за Русия и за арабския пазар.

 

-        Това звучи като легенда. Кой те вкара в листата за депутат?

-        Партийната организация в "Оборище" издигна кандидатурата ми.

 

-        Първата ти среща със Станишев кога беше?

-        И тук мога да ти разказвам интересни неща. Станишев ме направи зам. -министър, без да ме вижда и без аз да го виждам. След като партийната организация в "Оборище" ме издигна за депутат, ме извика Румен Овчаров (тогава председател на столичната БСП - б.а.),коготодо този момент също не познавах.

 

-        Не знам дали съзнаваш, Корнелия, колко митове развенчаваш с това интервю!

-        Да! Отивам на среща при другаря Овчаров, председател на Градския съвет на БСП по онова време, и той ми казва: „Моето момиче, сложен ми е пъзелът за депутатската листа, много хора искат да влязат в нея. "Оборище" са силна организация, настояват за теб. Но нямаме място”. Отговорих му: „Няма проблем, г-н Овчаров, дайте ми един лист”. Даде ми. Написах: „Оттеглям си кандидатурата” , излязох от кабинета му и си заминах. Повече не му видях очите. Отидох си в "Техноимпекс" и продължих да си работя. Един ден започват да ми звънят телефоните от приятели и да ме поздравяват: ”Честито!” Аз викам: „Какво, честито?” - „Току-що ти излезе заповедта от Министерски съвет, назначена си за зам. -министър на икономиката”. Нито Румен ми е казвал, нито Сергей. Аз научавам от медиите, че съм зам. -министър на икономиката. След като преди това Румен ми е казал, че съм пречка. Аз не обичам да се натрапвам, щом някой не ме иска - довиждане! В организацията в "Оборище" ми се сърдеха, че без да питам, съм си направила отвод, но аз съм си такава - импулсивна. По същия начин,  научих от медиите, че съм уволнена. При положение, че след като гръмна скандалът през 2007 година, първата ми работа беше да отида при Сергей и да му кажа: "Знам, че сме прави, но виждам, че този скандал тежи на правителството и на България. Ето ти оставката ми, обяви я, както и когато намериш за необходимо. Оставям на теб това решение. От мен имаш пълно разбиране, ето оставката ми - аз искам да си тръгна достойно". После от медиите научих, че съм уволнена.

 

-        Какво си мислиш за мъжете в такива случай?

-        Живи и здрави да са!

 

-        Какво те спасява? Щом се прибереш вкъщи след такъв срив, не се ли скриваш да плачеш?

-        Много рядко плача. Трябва да е станало нещо с натрупване. Това, обаче е лошо. Когато задържаш в себе си толкова силна негативна енергия, се саморазрушаваш здравословно. Когато ми е много гадно, пия вино, една чаша и си пускам да слушам Висоцки - много високо, до край на скалата. Този глас ме зарежда, това е мъжественост, енергия, връща ми силите, когато го чуя. Харесвам Висоцки от ученическите ми години. Специално се записах на уроци по китара, за да го пея на ученическите ни компании. Научих се на това, недобре, разбира се, но ми вършеше работа. А и след като пропуших, гласът ми стана дрезгав и на пеене  го докарвам. Но си позволявам  да пея и да свиря само в много тесни приятелски  компании.

 

-        А съпругът ти какво цени в теб? Ти си много мъжка мадама?

-        Вкъщи съм много различна. Ако ме видиш, ще кажеш - това не е същият човек, а някакъв двойник. Нямо нищо общо с жената, която познава обществото в мое лице. Но това го изграждах много дълго време. Видях, че всички мои битки през годините м тежат на хората, които най-много обичам - натоварвам с тях момчетата си. И си наложих вкъщи да съм друга. У дома съм леля-домакиня. Когато ме попитат, как ще си почивам, казвам:  по домашно му - ще си изчистя, ще си оправя цветята, ще изпера, ще си пусна тиха музика, ще заредя миалната машина, ще сготвя. Момчетата ми обичат миризмата на домашен боб  - това ме връща към детството.

 

-        Слушам те и не мога да повярвам!

-        Да, вкъщи няма да ме познаеш - не се налагам, напротив съпругът ми е овен и е с тежък характер. В много редките случаи, когато съм се опитвала да се налагам, ми е давал да разбера,че няма дя стане. Ходя по двамата, питам ги какво искат, прибирам чорапи, чехли. И ми е хубаво!Може би компенсирам външната агресия с това да съм жена. Имам нужда да се чуствам жена. Да! Гот ми е да им пека семки и да им ги нося  например, пред телевизора. Приятно ми е, човешко е. Навън съм някакво желязо.

 

-        Говориш за съпруга си като за "моето момче". Кога срещна това момче?

-        Като деца. Ние сме от един град, съседи сме. Аз живях в Мизия до 14-годишна възраст. Той е 4 години по-голям от мен, играли сме заедно по улиците на Мизия, но истински се открихме за любовта в София. Той е съученик на сестра ми. Аз бях последен клас в класическата гимназия и сестра ми ме водеше по студентски купони и на един такъв купон пламна искрата.

 

-        А критичните моменти на тази любов?

-        През 2007 - скандалът. Но това не го разколеба в отношението му към мен. Повече се притеснявах тогава за съпруга си, дали той и синът ми ще издържат. След това си взех поука и когато взимам важни решения за нас, за себе си и за семейството, ги събирам и каквото кажат те - това правя. След 2007 година се промених. Малко мъже ще издържат толкова години до една жена, която непрекъснато в някакви битки, вече 25 години, откакто сме заедно. Вероятно съпругът ми се е чувствал зле в някакви моменти. Но никога не го е показвал, за да не ме разколебава.

 

-        Кога откри математическите способности на сина си?

-        Ще направя дълбок поклон на българските учители. Той беше в трети клас в кварталното училище в Младост, където живеехме на квартира. Извика ме класната му Тошка Димитрова и ми каза: „Вашият син е гениален в математиката”. - "Абсурд, той не знае на кой свят е в трети клас", отговорих. Класната му преподаваше математика и ми каза, че синът ми мисли в перспектива, смята сложни задачи наум, без лист и химикал. Директно се обърна към мен: "Горещо ви препоръчвам да го заведете в Софийска математическа гимназия, има прием в четвърти клас. Той има страхотно бъдеще!" И аз го заведох. Приеха го. Преподавателите там са уникални. На един по-късен етап, в 6-7 клас го поеха от БАН, от Института по математика, особено проф. Николов, който се занимаваше персонално с него. Разбраха, че наистина има дарба. Много висока оценка за него даде акад. Сендов. Той ми е разказвал случай, когато на един летен лагер по математика са представили казус, по който математици с години са се чудели какво да правят. След като акад. Сендов представил задачата, синът ми вдигнал ръка и заявил, че съжалява, че в момента няма лист и химикал, но веднага ще съобщи как да се реши задачата. И я е издекламирал. Сендов беше поразен. Явно синът ми носи това от баща си. Съпругът ми е инженер. Аз нямам нищо общо с дарбата му. Освен това той има пословично трудолюбие –  работеше ден и нощ, и разбира се, добрите му преподаватели - всичко това даде резултати.

 

-        Всичко това подаряваш на Америка? Синът ти завърши там и вече има перспективна работа.

-        Много ме боли. И като политик, и като майка ме боли, че синът ми  остава там.

 

-        Изпитвала ли си вина пред него?

-        О, много! Особено сега, когато е далеч. Чувствам се страшно виновна, че не бях до него, когато беше малък, че пътувах, че правех кариера. Към съпруга си имам огромни угризения, че не винаги бях до него. Той се държи стоически, много го обичам и уважавам за всичко това.

 

 Влиза секретарката и казва, че отвън я чака почти цялото Изпълнително бюро. Корнелия ме поглежда като че ли с виновна усмивка: трябва да свършваме. Но и на нея, и на мен ни се искаше да продължим този разговор, в който нещата от живота се оказаха по-интересни от Голямата политика. И си обещахме да го продължим. След време

 

 


От категорията

Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

-1448546816.jpg

Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога ...

14 дек. 2017 | 17:23

На инат! ГЕРБ, патриотите и „Воля“ продадоха надеждата на тежко болни българи

-1509550517.jpg

126 депутати отхвърлиха и четвъртото вето на президента. Въпросите обаче ...

14 дек. 2017 | 14:31

Китай даде заявка да стане център на света

Лидерът на Китай Си Дзинпин. Снимка: Архив-1483862412.jpg

„Поднебесната империя“ навлиза в нова ера и е готова да заеме място в центъра ...

17 дек. 2017 | 17:31

Кеворк Кеворкян: Любовникът. По-различно за Стефан

-1462343945.jpg

Имам правото да съм пределно рязък за „откровенията“ на Любовника, защото през ...

16 дек. 2017 | 11:43

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


OFFche Welle


6 март 2017 | 16:41



Кака Кури е пич. Пич с железни топки. За разлика от бай Хуй, който ако Меркел пръдне, той се насира за да е в унисон с олигофрените от Брюксел. Такъв премиер лизач и през соц_а не сме имали. За какво ми е СЕТА ? За какво ми е ТТПИ ? кАжи бе Боко ?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Aleks Vekov


5 март 2017 | 21:13



Неизмерима лична сила притежава Корнелия.Успех!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Васил Здравков


3 март 2017 | 15:57



Мдааа, има разлика с биби Комунисто от Банкя. Корнелия звучи искрено, а филиите с мас и картофите на нежелаещото да учи отроче на полковник в МВР са фалш. А пък като се намеси и "дедото" си е направо боклук.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.