Акад. Светлин Русев

Днес, на 14 юни, художникът щеше да навърши 85

Думи от и за Светлин Русев вместо сбогуване

3541 | 14 юни 2018 | 18:25


На днешния ден великият български художник акад. Светлин Русев щеше да навърши 85 години. Спомняме си за големия творец чрез думите на известни хора за него.

Скъпи ми Светлине, Внушителният строй на картините ти в спокойната Галерия „Сладки Води" така смутиха уталожения ми естетичен компас, че иначе невъзмутимата му стрелка почна лудо да се люшка между Източна Европа, където съм роден и Западна Европа, където ше умра. Но не е ли уж казано, че Изтокът си е Изток и Западът си е Запад и че те никога няма да се съберат? А ето че по чудо те се сплитат в твоето творчество: самоуверената разсъдъчност на Запада, родена и откърмена от Ренесанса, се съчетава с езотеричната възвишеност на Източноевропейските икони, за които всички гледки на неодухотворената материя са шифрован полет към най-високия от високите върхове на духа.
Петър Увалиев
Лондон, 14.10.1993 г.

Да се говори на българи за Светлин Русев е много късно и много рано, защото за него е писал какво ли не и кой ли не български художествен критик. Рано е, защото още не е дошло ведрото време, в което би могло да се отсъди кой какво е направил за възхода — или упадъка на българската култура през последните две-три десетилетия.
Петър Увалиев

Преди всичко картините ме убеждават, че „в хаоса на всяко настоящо време плават частици от Вечното време — прашинки от глината, с която Бог е заченал човека."
Константин Павлов

С неговото изкуство се поражда онова, което всъщност изкуството трябва да открива — диалог между превърнатите в живопис мисли и чувства на художника и техния съзерцател.
д-р Волфганг Шрайнер

Обърнете внимание, когато застанете пpeд картините и се загледате в лицата, колко замислени и тихи са всички те и как всеки един е на прага на някакво очакване, на самия предел!

 

Защо Светлин Русев избира тишината или защо я предпочита? Той не рисува рая, защото там се кади много тамян, непрекъснато се носят псалмопения и вее скука. Нито рисува ада, защото там постоянно има някакъв шум и бъркотия, дърва се секат, стъква се огън, глъчка всякаква се носи, викове на грешници, сажди, пушек и така нататък. Той потърси човека в тишината, за да го издигне по този начин по-високо от делничната гълчава. Дори тичащият човек с огъня тича В едно особено напрегнато мълчание. Прометеево тичане в една съвременност, изпълнена с напрегната тишина!

 

Рисувайки Майката, художникът всъщност се мъчи да се докосне до тайните на мирозданието, да почувства пулсациите и тоновете на сърцето на цялата вселена, ако вселената въобще има сърце, а ако няма, тогава ще се вслуша в тоновете на собственото си сърце.
Йордан Радичков

Тъй кaтo той винаги е живял и работил в една източна страна — България — нито за миг не е престанал да вярва, че действителността е единственият възможен източник на изкуството. Именно тази неразколебана вяра прави досега му с голото тяло истински; жестът му е естествен и убедителен, защото сюжетът е запазил за него цялото си физическо и смислово богатство.

 

Картините ни показват обратната страна на собствения ни медал, припомнят ни сякаш, че историята на западноевропейското изкуство не съвпада с тази на източните страни — стара, но често забравяна истина. Има една точка обаче, в която всички различия между „тук и там" отпадат и тяможе да се нарече талант, може да се нарече и овладяване на занаята.

 

Тъй като Светлин Русев притежава и едното, и другото, той успява да индивидуализира погледа си към голото тяло, да си играе с изтънчените нюанси на цвета, като наслагва значенията им чрез възможностите на композицията и техниката.
Дора Валие

Инертната материя оживява. Статичните форми се раздвижват. Безмълвието добива звучност, за да се извиси от плахия страдалчески шепот до острия вопъл на една развълнувана душевност, на една поругана чувствителност, на една възмутена човечност. Чист експресионист, този майстор владее тайнството да преобразява невидимото в зримо, с цената на съпричастието и болката си.
Богомил Райнов

Непрекъснато впрегнат в размисъл и деятелност, денонощно зает с различни проблеми на ежедневието от живота на Съюза на художниците или със своите творчески задачи — решавани задълбочено в осмислени композиции — винаги драматични по вътрешно съдържание, обвеяни с печата на някакъв трагизъм — някакъв дълбок психологизъм на обреченост — а всъщност по неговата дълбока убеденост за вечния кръговрат в живота и безсмъртието.

 

Победата на Светлината над Мрака, малката светлинка на надеждата — неотменната вяра — възходящата спирала нагоре към съвършенството.
Найден Петков

И в същото Време, способността му да вижда проблемите в едри мащаби, го предпазва от издребняване, от изпадане в сюжетна жанровост. Една духовна извисеност определя атмосферата в неговите картини и подхранва мислите на неговите герои. Именно в силата на духа се състои сега идеалът за човека и тя му помага да постига и да преодолява всичко. Тя е, която осигурява победата на светлината над мрака.
Иван Маразов, „Размисъл за човека", сп. „ Изкуство "/бр. 4, 1980

Аз чакам отново твоите черни дървета, чакам раздиращия писък на червеното върху изпепелените баири, мълчаливия упрек на бяло-черните лица на жените.

 

Знам, че червеното не е цвета на кръвта; бялото — не е предателство; черното — не е Краят! И това ми стига. Време е вече. Нощта заспива. Тръгвай! Ние те чакаме! Както винаги!
Милко Божков, слово на самостоятелна изложба в Балчик, 1989

Тази живопис, взета сама за себе си, откъсната от всичко, взета дори като проблем на абстрактното изкуство, показва една сложна структура, живописна осъзнатост, богатство и действена сила. Носи в себе си отново, по друг път, същото психологическо състояние на присъствието на Светлиновия човек в картината. Такава е живописта на Светлин Русев. Тя превръща нищетата, грозното, това, което бихме отминали, в духовна красота.
Атанас Нейков, в. „Народна култура", февруари 1980г.

В историята на тоталитарните режими не мога да открия убедителен аналог на Светлин Русев с толкова самостойно присъствие и влияние, което да слее човека със сцената и да го превърне самият в институция. Всъщност често се питам как е успял да се съхрани като художник при цялата организационна работа, която върши, и при сложните дипломатически маневри, които се налага да изпълнява.

 

В този смисъл ми изглежда твърде далеч от обичайния модел за храненик и инструмент на властта. Използвайки най-вече личните си качества в един много сложен период той съумява да изгради успоредна реалност, където много по-важни са не политическите, а творческите решения. Точно там впоследствие се появяват и развиват няколко поколения художници, които сега съставят гръбнака на художествената сцена в страната.

 

Харизмата и адаптивността на Светлин Русев му помагат бързо да оформи собствен стил на ръководене, в който с неизчерпаема енергия се старае да държи буквално всичко „под око" — от журиране и подреждане на общите изложби в страната, подбор за най-важните музейни колекции до детайли в чисто административната работа на съюза.

 

В това отношение неговата фигура на фона на социалистическата действителност в България много напомня на големите световни куратори от ранга на Харолд Зееман и ролята, която те имат в развитието на изкуството. Заради тази сложна позиция днес явлението Светлин Русев е много повече обект на клюки и легенди, отколкото художникът Светлин Русев.

 

Когато си куратор обаче не просто на една изложба, а координираш цял исторически период, неизменно понасяш и огромни негативи от избора си. Покровителството за едни е посегателство за други, което създава и противоречивото отношение към Светлин Русев. Едва ли някой ще отрече обаче, че устоявайки на много от изкушенията, които му предлага неговата историческа роля, той наистина успява за определен хронологически отрязък да закрепи у мнозинството от художниците вярата, че се намират на територията на свободния творчески избор.

 

Днешното време отваря все повече досиета, които опровергават Светлин Русев се появява на сцената с поколението на Величко Минеков, Валентин Старчев, Иван Кирков, Георги Баев, Владимир Гоев, Мария Столарова, пловдивската група с Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. Първата младежка изложба не е просто техният дебют, а важна проява на вътрешните метаморфози на режима.

 

Той въплъщава точно образа, необходим на новата политическа ситуация — перфектно тренирано умение, монолитен живописен стил, в който има влияния от „здравите" традиции, от аристократизма на неговия професор в академията Дечко Узунов, от изкуството на Ренато Гутузо и мексиканските монументалисти, които проникват тук през бетонираната система на 50-те години, идеологически верен като сюжет, продуктивен, напорист и дори „нахален", както сам се нарича, но все пак достатъчно дипломатичен и умен, с подходящ „прогресивен произход".

 

Така настъпва един от редките моменти, в които форма, съдържание и личност се събират хармонично пред благосклонния поглед на властта.тогавашните „красиви илюзии", както той ги нарича. Но самото изкуство не може да бъде отменено. Сега Светлин Русев се движи с вид на човек, който просто си върши работата, в обичайния ритъм — денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно. Между колекционерството и меценатството той все още вярва в каузи и продължава да бъде активен обществен коректив. Особено показателно е, че към него всички, независимо от пристрастията си, се обръщат обикновено, когато нещо трябва да се построи или спаси. Никой не го търси за събаряне и унищожение, защото опитът му в тези случаи би бил безполезен.
Светлана Куюмджиева, 2012

Сякаш светът на Русев, неговите жени, неговите пейзажи, неговите разчленени и сложни сцени, е представен в момента, в който нещо го преобразува, напада го, поставя в криза неговото конвенционално възпроизвеждане, предизвиквайки ферментацията на една дълбока, макар и винаги загадъчна истина, никога еднопосочна, ако и да е на религиозна основа. Майсторството в изобразяването на фигури, голи тела, пейзажи, предмети, един негов особен „реализъм", е следователно само изходната точка, защото веднага изплуват „нереални" елементи.

 

Не случайно и този „реализъм" е по-скоро някакъв „маниеризъм", бидейки длъжник на една продължителна традиция, която от Микеланджело стига до рязката модерност на Дега.
Енрико Машелони

Русев има международно значение именно с това, че неговото изкуство не се опира на никаква мода, а търси и намира своя път последователно от собствената си душевност. Русев е крайно чувствителен и неговите платна са величествени. В тъканта на бързо сменящите се модерни направления неговото изкуство има здрава позиция, излъчва онази самоувереност, която ние определяме като майсторска.
Проф. д-р Хонорис кауза Петер Лудвиг, немски колекционер и меценат, 1993 г.

Вие знаете колко високо Ви ценя като творец и като човек. В българското изкуство Вие безспорно заемате първото място и сте високо почитан в международен мащаб. Ние сме щастливи и благодарни, че присъствате в нашата колекция с толкова значителни картини. Това, което мисля за Вашето изкуство и за Вас самия, изразих в предговора към Хамбургския каталог.

 

Вие правите чест на Вашата родина и сте й служили по многообразен начин. Като поставихме началото на нашето сътрудничество със София, Вие ни ощастливихте, заангажирайки се при съставянето на колекцията ни от българско изкуство — и тя в значителна степен е и Ваше дело. Прекрасно е, че сега, при проекта за новия музей, Вие пак сте на челна линия.
Петер Лудвиг, писмо до Светлин Русев, 1996

Ярък u жизнен в неудържимия си порив към идеала, в моралната си сила да превъзмогне всяко препятствие по пътя си към заветната цел, остава самия герой на картината, винаги способен да изстрада докрай смисъла на своята саможертва в името на общото щастие, на красотата и доброто, към идеала за изграждане на едно по-съвършено човечество.
Максимилиян Киров
в. „ Макове " 28 юли 1983 г.

Светлине, Ти го понесе като новородено на ръце, u от радост, милост и любов, се чудиш на кое най-хубаво место да го сложиш. Да си жив и здрав! Всичко, което Кирил Петров е понесъл за своето изкуство, ти го възнагради с твоята любов, която е по-голяма дори и от синовната. Позволявам си да ти благодаря от името на нашето поколение, че ти изми срама от челата ни за това, което ние трябваше да направим още преди 25 години. Ние тогава бяхме и млади, и силни, но си мълчахме и нищо не направихме.
Васка Емануилова

Човек oткривa жестове на любовта, които са no-могъщи от езика на смъртта, символи на един по-висш ред, който ни носи послание за разбирателство и мир за времето на нашето пребиваване на този свят.
Централна църква „Сейнт Якоби", Хамбург, из проповед на главен пастор д-р Лутц Мохаупт,13-та неделя след Петдесятница, 5.09.2004

Със завидна вещина и владеене внушителната сила на пластическия говор, той е изградил образите, които идват из дълбочините, за да ни разкрият по нещо от една човешка същина, от която, все пак една част остава в сянка — в тази сянка нашето човешко познание не прониква. Това, което Светлин е смогнал да ни разкрие и покаже тука, е духовна рожба — то ще бъде разбрано не с разума, а със сърцето, — да оставим сърцето си открито, когато гледаме тези творби.
Иван Ненов, 1988

Русев изобразява обратното на героиката — чупливото, крехкото, нараненото е лайтмотив в картините му и така го поставя в традицията на Гойя, Шиле и Бейкън. Прозренията на Фройд за подсъзнателното се преосмислят в човешки образ, който вече не може да бъде господар сам на себе си. Единствено по царския път на изкуството човек може да се самодостигне, да постигне самопознание отвъд ежедневието — и това е вътрешният израз и вътрешното самосъзнание на художника.
Карл Айгнер, директор на Landesmuseum Niederusterreich, бележки към творчеството на Светлин Русев, Виена, 2006 г.

Картините на Русев правят нещо с тебе. Понякога напипват отворен нерв без упойка, но понякога картините са спокойни, сакрални, интровертни. Той е участник в емоционалното докосване, той е вярващ. Неговите картини не оставят никого безучастен. Неговото внимание е да докосне емоционалния център във всички посоки. Там е неговата неизвестна сила на неговия пластичен език.

 

Светлин Русев рисува с духа си, не с мисълта (главата). Той е майстор на цвета, който знае какво точно да очаква от съчетанието на материал, техника и стил. Портретите и човешките фигури, почти истински излизат от платната в живота.
Вим ван дер Беек, слово за откриване на изложба на Светлин Русев, 2007 г.

Храмът се изгражда не с правила, а с дела за човешкото спасение - него или го носим в себе си, или сме извън него.
Светлин Русев

Колажът е сглобен от Емил Попов - скулптор, споделен и подкрепен от скулпторите: Иван Русев, Христо Харалампиев, Валентин Старчев, Цветослав Христов, Стефан Лютаков, Станислав Памукчиев и много други.


От категорията

Иван Гранитски: Духовното завещание на Светлин Русев

-1528990008.jpg

Художникът цял живот се стремеше към Абсолюта, макар да знаеше, че той е ...

18 юни 2018 | 14:01

Христо Стоичков рекламира Народния театър

Христо Стоичков рекламира Народния  театър-1529168655.jpg

В полувремето на мача Португалия –Испания, футболната легенда записа видео, с ...

16 юни 2018 | 22:27

Министър Боил Банов посрещна Стинг и Шаги в НДК (Снимки)

Министър Боил Банов посрещна Стинг и Шаги в НДК (Снимки)-1529321077.jpg

Британската знаменитост избра Античния театър в Пловдив за провеждането на ...

18 юни 2018 | 14:24

Министерство на културата отговори на Венци Мицов: Читалището в Шипка е частна общинска собственост

-1529314315.jpg

От ведомството уточняват, че от повече от 20 години сградата на Народно ...

18 юни 2018 | 14:10

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.