Става все по-ясно, че правителството в Дамаск е спечелило гражданската война

Джордж Фридман: Защо Идлиб има значение

5015 | 13 септ. 2018 | 13:12

Бъдещето на провинцията се превърна в място на конфронтация между Русия, Турция, Иран, Съединените щати и Сирия, пише анализаторът в „Геополитикал фючърс“


Понякога най-малките и най-неясни места генерират най-голяма загриженост сред големите сили.

Провинция Идлиб се намира в северозападната част на Сирия, близо до Средиземно море и границата с Турция. Обикновено светът не би трябвало много да се интересува от това кой я контролира. Но в геополитиката, понякога най-малките и най-неясни места създават най-голяма загриженост сред големите сили - и Идлиб прави точно това.

 

Бъдещето на провинцията може и да не е глобален въпрос, но се превърна в място на конфронтация между Русия, Турция, Иран, Съединените щати и Сирия, като кюрдите се добавиха за добра мярка, принуждавайки ги да преосмислят кои са техните съюзници и врагове. Това е история за великата сила на политиката и по този начин за глобалното равновесие на властта. Идлиб е просто фон.

 

Точно сега Идлиб се контролира от враждебни сили на сирийското правителство. Става все по-ясно, че правителството е спечелило гражданската война, която бушува от Арабската пролет.

 

Преди време изглеждаше, че президентът Башар Асад сякаш е принуден да падне. Разбира се, той не падна, оцеляването му се дължеше отчасти на неспособността на враговете му да образуват единен фронт. Те мразеха Асад и не му повярваха, но също така се мразеха и не се доверяваха един на друг. Това беше основата на правителствената власт за близо 50 години. Идлиб е една от последните останали бунтовнически твърдини, част от територия, която стои на пътя на Асад към победата. Силите, разположени там, не ги очаква нищо повече, освен унищожение. Това би създало проблем за Турция, която сега подкрепя някои от групировките там.

 

Загубата на провинцията ще отвори маршрут към Турция, който сирийските сили биха могли да използват. За да стане ясно, връщането на контрола на Асад върху Идлиб не е екзистенциална заплаха за турската държава. Но турците обикновено са враждебни към сирийското правителство и въпреки че могат да търпят безспорната власт на Асад, те не виждат причина да направят живота му по-лесен, като предадат Идлиб.

 

Разбира се, има и друго обяснение. Турската армия разполага с близо един милион войници, но само някои от тях са добре обучени и добре оборудвани. Ако тези войници бяха разположени в Идлиб, ситуацията можеше да изглежда различна. Но те не бяха. През 2016 г. военните организираха неуспешен преврат срещу турското правителство, което през годините затегна контрола върху въоръжените сили. Поради което ангажирането на основните сили в чужд конфликт не беше идеален курс на действие. По-добре е Анкара да си възвърне контрола над военните, докато разгръща ограничен контингент в Сирия и се опитва да оформи своята външна политика. Това обяснява защо Турция помогна на сирийците и се бори със сирийските кюрдски групи, но се отказа от по-широкия конфликт.

 

Чисти геополитически термини

 

Русия също се намеси в Сирия след провала в Украйна, където антируското правителство се появи в критична буферна държава. Русия нямаше очевиден стратегически интерес в Сирия, а опитите да се предвиди някакъв бяха в най-добрия случай съмнителни. Обърканите наблюдатели смятат, че Русия иска да контролира петролопроводите и да разположи основна военноморска сила в Сирия. Но Русия има много свой собствен петрол; това, от което се нуждае, са по-високите цени на петрола. Руската мечта е да има военноморска сила в Средиземноморието, но тази мечта може лесно да се превърне в кошмар, тъй като всяка сила, която постави в Средиземно море, ще трябва да бъде осигурявана чрез Босфора, който турците могат да блокират по желание. Истинската причина, поради която Русия се намеси в Сирия, беше да покаже на собствената си публика, че може да се държи като велика сила. Запазването на Асад, твърд руски съюзник, беше второстепенно, но все още важно, поради което Русия бе принудена да подкрепи атаката срещу Идлиб. Очевидният проблем е, че това би довело Русия до конфликт с Турция, с която само понякога е съюзник. От чисто геополитическа гледна точка, руски съюз с Турция ще бъде от полза за Русия, която би могла да постави флот в Средиземноморието, да стабилизира Кавказ и да постави Съединените щати в по-лоша позиция от преди. Тогава подкрепата на нападение срещу Идлиб изглежда ирационално за руснаците. Турците са все по-враждебни към Съединените щати, които току-що са въвели мита за Турция, отчасти за задържането на американци, отчасти за закупуването на руски ракетни системи С-400 от Турция и отчасти за сигнал към Анкара, че търпението на САЩ се изчерпва. Това беше идеалният момент за блокиранена сирийците и взимане на важни точки от турците. Част от проблема беше Иран. Иранската власт се разшири в Йемен, Ливан и Сирия. В Сирия, иранските войски и войските на „Хизбула“ помогнаха да се организират силите на Асад и дори участваха в битката. Тъй като сирийската армия се подобри, сражавайки се редом с опитни войници от Иран и „Хизбула“, руските наземни сили, които никога не са били толкова многобройни, предизвикаха обсъждане. Руската въздушна сила винаги е била добре дошла като допълнение на арсенала на Асад, но руското участие в наземна офанзива на Идлиб е излишно. Иранците, които искат да играят ролята на доминиращ съюзник, ще се радват да подадат ръка. Това би оставило Русия изолирано на място, на което наистина не би искала да бъде – притисната между Иран и Израел, който стана все по-враждебен към иранската експанзия и съответно нападна позициите му в Сирия. Всичко това беше в съзнанието на лидерите на Русия, Иран и Турция, които се срещнаха в петък, за да обсъдят ситуацията в Идлиб. Иран и Русия подкрепиха атака. Турция не го направи. Това незабавно подложи на изпитание границите на отношенията Русия-Турция. Русия предложи да се поставят силите на Асад на турската граница - не само заплаха за Турция, но и неудобна заплаха. С този ход Русия върна назад надеждата за дълготраен съюз с Турция. Русия вероятно е смятала, че съюзът е мечта за тръбопровод, такава, която турците може да блокират във всеки един момент. Във всеки случай контролът ѝ върху резултата в Сирия, навремето значителен, сега е незначителен. Сирийското правителство наистина иска Идлиб. Иранското правителство наистина иска да бъде най-добрият и най-надежден съюзник на Асад. Противопоставянето на атаката о нямаше да я спре непременно. То би изолирало само Русия.

 

Повече като преди

 

След това имаме и Съединените щати, които досега бяха сравнително тихи, освен по отношение на малки отряди към сирийската опозиция и кюрдските милиции. Оттогава САЩ преместваха повече, но все още незначителни сили в района. Това повиши залозите за Русия, която ще внимава да избегне американски жертви, а реакцията на САЩ ще бъде неизбежна, като се има предвид въздушното превъзходство на Вашингтон. Руският президент Владимир Путин все още играе пред вътрешната си аудитория и не може да си позволи поражение. Иран не е в позиция да оспорва американската въздушна сила на хиляди километри и във всеки случай трябва да има едно наум за Израел. Решението на Съединените щати да се хвърлят в бъркотията - мълчаливо с въздушни удари, изрично за борба срещу химическите атаки - променя цялата динамика. Ако имам право да приема, че Русия губи контрол над ситуацията, ангажирането на САЩ на каквото и да е ниво в Идлиб не е нещото, което тя иска. Нито е нещо, което иска Иран. Асад може да го иска и той може и да е в състояние да го направи сам, но също така разбира, че САЩ са лоши в противодействието на бунтовниците, но са добри да взривят нещата. Иранците и руснаците трябва да мислят това. Междувременно, точно както Русия от съюзник стана заплаха за Турция, САЩ се връщат към старата си роля като гарант за националната сигурност на Турция. Турция не искаше да изпрати собствените си сили в битка срещу атака срещу Идлиб. Като имат предвид военната си сила, САЩ имат възможност да се ангажират без многобройни наземни сили. Така изведнъж се открива възможността за прегрупиране с Турция. Русия не искаше да атакува Идлиб, но изглежда, че е принудена, а сега наистина не иска да го прави, което вреди на доверието към нея, особено на Асад. А Иран обмисля дали да съветва сирийските войски, които контролира, за да бъде героичен и да отиде в потенциална бъркотия. Всичко това е за една провинция, за която повечето хора никога не са чували, нито са били загрижени преди. Не е ясно какво ще се случи. Подозирам, че руснаците ще упражнят достатъчно влияние, за да отложат или да отменят нападението. Турция ще се пазари, тъй като се справя добре, като предотвратява всякакво съглашение със САЩ. Иранците ще се опитат да използват това, за да отдръпнат Сирия от Русия, но Асад е прекалено умен, за да се предаде на някого безвъзвратно. Разбира се, бих бил изненадан да видя, че руснаците правят усилия в Идлиб и още по-изненадан да оставят войските, които са поставили в опасност, широко изложени за масирано нападение от страна на врага. Но стратегическото преобразуване е най-интересно, защото оставя света да изглежда по-скоро както преди, преди някой да спомена Идлиб.

 

Източник БГНЕС





От категорията

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1540811364.png

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

Кеворк Кеворкян: Какво се случва

-1462343945.jpg

На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната ...

15 ноем. 2018 | 10:07

Вижте капаните, заложени в Пакта за миграцията на ООН

Вижте капаните, заложени в Пакта за миграцията на ООН-1542225196.jpg

Подобен документ, който е облечен под формата на юридически необвързващ пакт, ...

14 ноем. 2018 | 21:12

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.