Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) разпокъсва България на пет части. Само 7 години по-късно нашият народ нарушава волята на Великите сили и на 6 септември 1885 година обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Акт, който показва на Европа и на света, че българите са против Берлинския договор. Това е един от редките моменти в историята ни, в който се обединяват както народът, така и управляващите. В името на общата кауза съществуващите тогава две партии – Либералната и Консервативната, загърбват различията.
Захарий Стоянов (1850-1889) се обръща към българския княз Александър I Батенберг да поеме политическата отговорност за Съединението. Въпреки опасенията за реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов като министър-председател и Стефан Стамболов като председател на Народното събрание. Трите главни политически фигури загърбват противоречията си и се обединяват, като застават начело на Съединението.
Борбата за пълно национално освобождение и обединение на България започва още от първите дни след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Това желание и тази идея съпътстват непрекъснато усилията на дейци от Княжество България и Източна Румелия.
Първият опит за съединение е направен още през 1880 г. по инициатива на източнорумелийски дейци. Тогава обаче е имало възможност за нова балканска криза във връзка с гръцко-турския и черногорския граничен спор. София приема предложението, но няма подкрепата на Великите сили. Подготовката за Съединението замира. Българската акция е била осъдена на неуспех. Държавният преврат, извършен през 1881-а, също има неблагоприятно отражение върху съединисткото движение.
През 1882 г. правителството в София отказва да съживи съединистката идея, но в началото на 1884-а, когато конституционният режим в княжеството е възстановен, в Източна Румелия пламва движението „За съединение”. То е свързано с борбите между двете южнобългарски партии и около избора на нов главен управител, защото тогава изтича мандатът на тогавашния генерал-губернатор Алеко Богориди. Източна Румелия е залята от митинги и предизвиква безпокойство във Великите сили.
Съединисткото движение се разгаря с нова сила в началото на 1885 година.
БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) отбелязва в програмата си, че има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция – морална и с оръжие. От страниците на своя вестник „Борба” Захарий Стоянов направлява движението, възпламенява и мобилизира активността на масите. На страната на Съединението са спечелени и офицери от източно-румелийската милиция, БТЦРК решава да извърши Съединението с помощта на войската.
Обявяването на Съединението се осъществява на 6 септември 1885 г. чрез акция, която обхваща широки народни маси. Румелийското правителство и главният управител Гаврил Кръстевич са свалени. Временното правителство е под председателството на д-р Георги Странски, който тържествено обявява присъединението на областта към княжеството. То се посреща с огромен възторг в цялата страна.
Съединението нанася сериозен удар върху Берлинския договор, но неговото утвърждаване е международен акт, който зависи от волята и интересите на Великите сили. На 9 септември 1885 г. в Петербург правителстото на Царска Русия изразява своето неодобрение като отзовава руските офицери, служещи в българската войска. Отношението на руския император Александър III към Александър I Батенберг не е добро – той е смятал, че съединението ще затвърди и закрепи положението на българския княз. Това улеснява действията на Великобритания. Опитната британска дипломация подкрепя Съединението, за да дискредитира Русия, да я изтласка от Балканите, както и да разстрои съюза между императорите на Австро-Унгария, Германия и Русия.
За да успокои духовете на 24 октомври 1885 г. Великата порта свиква в Цариград конференция, но съдбата в Съединението се решава не на дипломатическата маса, а на бойните полета. На 2 ноември 1885-а сръбският крал Милан обявява война на България под предлог, че Съединението нарушавало равновесието на Балканите. Това е една несправедлива война, с която сърбите целят своето териториално разширение чрез заграбване на български земи.
Румен Манов, историк
Всички снимки и предмети на участници в Съединението са на историка Румен Манов – собственик на столичната галерия „Нерон“, и са предоставени от него на epicenter.bg
41880 | 6 септ. 2015 | 12:31




Мобилна верси
RSS
