Килим, изтъкан във Виена през 1885 г. по проект на великия художник Николай Павлович.

Единението прави силата – великото народно дело

7738 | 6 септ. 2015 | 12:31

Обединението се посреща с огромен възторг в цялата страна

Килим, изтъкан във Виена през 1885 г. по проект на великия художник Николай Павлович.-1441532873.jpgУникален и единствен по рода си червен кръст – знак от 1885 г. -1441533887.jpgФилип Щърбанов-1441533853.jpgТодор Искров Кесяков-1441533840.jpgСребърен медал от 1885 г. (гръб) Батенбергова емисия за участие в сръбско-българската война-1441533819.jpgСребърен медал от 1885 г. (лице) Батенбергова емисия за участие в сръбско-българската война-1441533801.jpgРайчо Николов-1441533753.jpgПродан Тишков (Чардафон Великий) и Недялка Шилева-1441533740.jpgПетко Славейков-1441533714.jpgМитрополит Климент (Васил Друмев)-1441533703.jpgМайор Константин Никифоров-1441533690.jpgКонстантин Величков-1441533679.jpgЗахарий Стоянов-1441533665.jpgД-р Георги Янкулов-1441533581.jpgГен. Данаил Николаев-1441533563.jpgГеорги Странски-1441533543.jpgГаврил Кръстевич-1441533528.jpgКняз Александър Батенберг-1441533498.jpg

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) разпокъсва България на пет части. Само 7 години по-късно нашият народ нарушава волята на Великите сили и на 6 септември 1885 година обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Акт, който показва на Европа и на света, че българите са против Берлинския договор. Това е един от редките моменти в историята ни, в който се обединяват както народът, така и управляващите. В името на общата кауза съществуващите тогава две партии – Либералната и Консервативната, загърбват различията.
Захарий Стоянов (1850-1889) се обръща към българския княз Александър I Батенберг да поеме политическата отговорност за Съединението. Въпреки опасенията за реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов като министър-председател и Стефан Стамболов като председател на Народното събрание. Трите главни политически фигури загърбват противоречията си и се обединяват, като застават начело на Съединението.

 

Борбата за пълно национално освобождение и обединение на България започва още от първите дни след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Това желание и тази идея съпътстват непрекъснато усилията на дейци от Княжество България и Източна Румелия. 

Първият опит за съединение е направен още през 1880 г. по инициатива на източнорумелийски дейци. Тогава обаче е имало възможност за нова балканска криза във връзка с гръцко-турския и черногорския граничен спор. София приема предложението, но няма подкрепата на Великите сили. Подготовката за Съединението замира. Българската акция е била осъдена на неуспех. Държавният преврат, извършен през 1881-а, също има неблагоприятно отражение върху съединисткото движение.


През 1882 г. правителството в София отказва да съживи съединистката идея, но в началото на 1884-а, когато конституционният режим в княжеството е възстановен, в Източна Румелия пламва движението „За съединение”. То е свързано с борбите между двете южнобългарски партии и около избора на нов главен управител, защото тогава изтича мандатът на тогавашния генерал-губернатор Алеко Богориди. Източна Румелия е залята от митинги и предизвиква безпокойство във Великите сили.
Съединисткото движение се разгаря с нова сила в началото на 1885 година.
БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) отбелязва в програмата си, че има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция – морална и с оръжие. От страниците на своя вестник „Борба” Захарий Стоянов направлява движението, възпламенява и мобилизира активността на масите. На страната на Съединението са спечелени и офицери от източно-румелийската милиция, БТЦРК решава да извърши Съединението с помощта на войската.


Обявяването на Съединението се осъществява на 6 септември 1885 г. чрез акция, която обхваща широки народни маси. Румелийското правителство и главният управител Гаврил Кръстевич са свалени. Временното правителство е под председателството на д-р Георги Странски, който тържествено обявява присъединението на областта към княжеството. То се посреща с огромен възторг в цялата страна.
Съединението нанася сериозен удар върху Берлинския договор, но неговото утвърждаване е международен акт, който зависи от волята и интересите на Великите сили. На 9 септември 1885 г. в Петербург правителстото на Царска Русия изразява своето неодобрение като отзовава руските офицери, служещи в българската войска. Отношението на руския император Александър III към Александър I Батенберг не е добро – той е смятал, че съединението ще затвърди и закрепи положението на българския княз. Това улеснява действията на Великобритания. Опитната британска дипломация подкрепя Съединението, за да дискредитира Русия, да я изтласка от Балканите, както и да разстрои съюза между императорите на Австро-Унгария, Германия и Русия.


За да успокои духовете на 24 октомври 1885 г. Великата порта свиква в Цариград конференция, но съдбата в Съединението се решава не на дипломатическата маса, а на бойните полета. На 2 ноември 1885-а сръбският крал Милан обявява война на България под предлог, че Съединението нарушавало равновесието на Балканите. Това е една несправедлива война, с която сърбите целят своето териториално разширение чрез заграбване на български земи.

 

 

Румен Манов, историк 

Всички снимки и предмети на участници в Съединението са на историка Румен Манов – собственик на столичната галерия „Нерон“, и са предоставени от него на epicenter.bg


От категорията

Иван Гранитски: Светлината на Българските букви! Честит празник, България!

Iветлината на Словото, светлината 
на Буквите, които са живото въплъщение на Божия промисъл -1558446499.jpg

24 май е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на ...

24 май 2019 | 00:11

Кеворк Кеворкян: Най-напред пчелите...

-1462343945.jpg

Всъщност, никой не си направи труда да уведоми Народа, че една част от него ...

21 май 2019 | 10:28

Бъдете преблагословени,о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье,творци на наший говор мил!

Тъй солунските двама братя /насърчаваха дедите ни...-1558444532.jpg

Напред! Науката е слънце, / което във душите грей! /Напред! Народността не пада ...

24 май 2019 | 00:12

Владимир Шейтанов: Очаквания за нередности и машинации на кампанията и в деня на вота

-1552918447.jpg

Голяма част от фирмите са с изчерпани кредитни ресурси и са в подчинено ...

21 май 2019 | 10:58

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.