Килим, изтъкан във Виена през 1885 г. по проект на великия художник Николай Павлович.

Единението прави силата – великото народно дело

7966 | 6 септ. 2015 | 12:31

Обединението се посреща с огромен възторг в цялата страна

Килим, изтъкан във Виена през 1885 г. по проект на великия художник Николай Павлович.-1441532873.jpgУникален и единствен по рода си червен кръст – знак от 1885 г. -1441533887.jpgФилип Щърбанов-1441533853.jpgТодор Искров Кесяков-1441533840.jpgСребърен медал от 1885 г. (гръб) Батенбергова емисия за участие в сръбско-българската война-1441533819.jpgСребърен медал от 1885 г. (лице) Батенбергова емисия за участие в сръбско-българската война-1441533801.jpgРайчо Николов-1441533753.jpgПродан Тишков (Чардафон Великий) и Недялка Шилева-1441533740.jpgПетко Славейков-1441533714.jpgМитрополит Климент (Васил Друмев)-1441533703.jpgМайор Константин Никифоров-1441533690.jpgКонстантин Величков-1441533679.jpgЗахарий Стоянов-1441533665.jpgД-р Георги Янкулов-1441533581.jpgГен. Данаил Николаев-1441533563.jpgГеорги Странски-1441533543.jpgГаврил Кръстевич-1441533528.jpgКняз Александър Батенберг-1441533498.jpg

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) разпокъсва България на пет части. Само 7 години по-късно нашият народ нарушава волята на Великите сили и на 6 септември 1885 година обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Акт, който показва на Европа и на света, че българите са против Берлинския договор. Това е един от редките моменти в историята ни, в който се обединяват както народът, така и управляващите. В името на общата кауза съществуващите тогава две партии – Либералната и Консервативната, загърбват различията.
Захарий Стоянов (1850-1889) се обръща към българския княз Александър I Батенберг да поеме политическата отговорност за Съединението. Въпреки опасенията за реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов като министър-председател и Стефан Стамболов като председател на Народното събрание. Трите главни политически фигури загърбват противоречията си и се обединяват, като застават начело на Съединението.

 

Борбата за пълно национално освобождение и обединение на България започва още от първите дни след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Това желание и тази идея съпътстват непрекъснато усилията на дейци от Княжество България и Източна Румелия. 

Първият опит за съединение е направен още през 1880 г. по инициатива на източнорумелийски дейци. Тогава обаче е имало възможност за нова балканска криза във връзка с гръцко-турския и черногорския граничен спор. София приема предложението, но няма подкрепата на Великите сили. Подготовката за Съединението замира. Българската акция е била осъдена на неуспех. Държавният преврат, извършен през 1881-а, също има неблагоприятно отражение върху съединисткото движение.


През 1882 г. правителството в София отказва да съживи съединистката идея, но в началото на 1884-а, когато конституционният режим в княжеството е възстановен, в Източна Румелия пламва движението „За съединение”. То е свързано с борбите между двете южнобългарски партии и около избора на нов главен управител, защото тогава изтича мандатът на тогавашния генерал-губернатор Алеко Богориди. Източна Румелия е залята от митинги и предизвиква безпокойство във Великите сили.
Съединисткото движение се разгаря с нова сила в началото на 1885 година.
БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) отбелязва в програмата си, че има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция – морална и с оръжие. От страниците на своя вестник „Борба” Захарий Стоянов направлява движението, възпламенява и мобилизира активността на масите. На страната на Съединението са спечелени и офицери от източно-румелийската милиция, БТЦРК решава да извърши Съединението с помощта на войската.


Обявяването на Съединението се осъществява на 6 септември 1885 г. чрез акция, която обхваща широки народни маси. Румелийското правителство и главният управител Гаврил Кръстевич са свалени. Временното правителство е под председателството на д-р Георги Странски, който тържествено обявява присъединението на областта към княжеството. То се посреща с огромен възторг в цялата страна.
Съединението нанася сериозен удар върху Берлинския договор, но неговото утвърждаване е международен акт, който зависи от волята и интересите на Великите сили. На 9 септември 1885 г. в Петербург правителстото на Царска Русия изразява своето неодобрение като отзовава руските офицери, служещи в българската войска. Отношението на руския император Александър III към Александър I Батенберг не е добро – той е смятал, че съединението ще затвърди и закрепи положението на българския княз. Това улеснява действията на Великобритания. Опитната британска дипломация подкрепя Съединението, за да дискредитира Русия, да я изтласка от Балканите, както и да разстрои съюза между императорите на Австро-Унгария, Германия и Русия.


За да успокои духовете на 24 октомври 1885 г. Великата порта свиква в Цариград конференция, но съдбата в Съединението се решава не на дипломатическата маса, а на бойните полета. На 2 ноември 1885-а сръбският крал Милан обявява война на България под предлог, че Съединението нарушавало равновесието на Балканите. Това е една несправедлива война, с която сърбите целят своето териториално разширение чрез заграбване на български земи.

 

 

Румен Манов, историк 

Всички снимки и предмети на участници в Съединението са на историка Румен Манов – собственик на столичната галерия „Нерон“, и са предоставени от него на epicenter.bg


От категорията

Живодар Терзиев: В последните две години сме се превърнали в държава на бидоните, на тубите

Живодар Терзиев-1563442540.png

Истинската девизна стока на контрабандния пазар е дизеловото гориво. Много ...

18 юли 2019 | 12:31

Тихомир Безлов: Източените данни от НАП могат да "родят" повече скандали от Апартаментгейт

-1559135329.png

В изтеклата информация има сметки на български граждани в чужбина до 2018 г., ...

18 юли 2019 | 12:47

Мирела Костадинова: Писателят Константин Константинов се увлича по последователка на Айседора Дънкан

Константин Константинов-1563539527.png

Съдбата разделя трагично двамата. Балерината загива на 10 септември 1944 г. при ...

19 юли 2019 | 15:29

Пат Бюканън: Америка може и да няма изход от последната си близкоизточна криза

Пат Бюканън-1486196596.jpg

„Великите държави не водят безкрайни войни“, заяви Тръмп. Да, така е. Както ...

19 юли 2019 | 14:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.