Радослав Илиев Тео Чипилов и Борислав Пенчев на премиерата на филма "Екшън"

Рецензия на Александър Донев за филма на Радослав Илиев и Тео Чипилов

"Екшън": на шега и на сериозно за киното и за парите

4227 | 7 февр. 2020 | 08:41

Да правиш кино с толкова малко пари, с колкото е създаден „Екшън“ и още десетки други български филми, се изисква не просто смелост, а наистина много голяма любов към киното

Радослав Илиев Тео Чипилов и Борислав Пенчев на премиерата на  филма "Екшън"-1581057578.jpgПлакатът на филма "Екшън"-1581057674.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057644.jpgСценаристът Тео Чипилов в ролята на извънземно-1581057617.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057506.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057489.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057471.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057454.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057394.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057376.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057358.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057342.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057325.jpgЛегендарният глас Васил Кожухаров-1581057310.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057273.jpgСцена от филма "Екшън"-1581057257.jpg

Александър Донев

 

Моят приятел Златин Радев ми обясняваше навремето колко му е напрегнато да гледа театър – заради страха, че всеки момент може да се случи някакъв гаф, да падне някоя част от декора, актьорът да си забрави текста, звуковото оформление да спре най- неочаквано или токът да угасне и т.н. Над театралното представлението въобще е надвиснала опасността всеки момент да се случи нещо, което ще развали магията и зрителят да разбере, че всичко е на ужким.

 

С филма „Екшън“ няма такъв проблем. Той не се опитва да търси магията в съвършеното техническо осъществяване, виртуозната актьорска игра или върховния професионализъм, а да покаже, че истинското чудо на киното може да функционира и отвъд тях, отвъд дори перфектността на сценария и безупречната режисура.

 

Защото магията е другаде – не в прецизно изградената филмова реалност и ритмично тиктакащо действие, а в двусмислената разпознаваемост на ситуациите и персонажите, взети от живота, който сме живели или живеем. Няма нужда от сложни образи, когато в конкретния жанр и намекът, и намигването вършат същата работа.

 

Важното е да има съмишленичество както във филмовия екип, така и между него и публиката.

 

Всъщност създателите на този филм не са имали и друг избор предвид оскъдния бюджет от 200 хиляди евро, които в съвременното европейско кино са недостатъчни дори за скромен документален филм. А тук става въпрос за истинско жанрово кино с десетки локации, трима главни герои, поне 10 много съществени второстепенни (шест от които чужденци) и двойно повече ярки епизодични персонажи.

 

Авторите на „Екшън“ едва ли са имали друг шанс освен да представят своя филм не като нещо сериозно, а просто като игра: игра на правене на кино.

 

В същото време те са наясно, че става въпрос за такава игра, която едни „момчета“ (и „момичета“) са обсебили само за себе си и не пускат друг да припари до нея. Защото, за да си играеш на кино, трябват пари. Оказва се дори, че за някои по-интересна е не самата „игра“, нито самото кино, а парите, които те могат да „смъкнат“ от нея, включително и от онези, които много искат и те да си играят на правене на кино. Този меркантилен цинизъм всъщност е най-голямото зло, което авторите на филма уж на шега идентифицират в света на правенето на филми.

 

Разбира се техните горчиви наблюдения са обвити в глазурата на комедия, макар и не особено изискана, гарнирана с криминални и екшън елементи.

Творби като „Екшън“ и цялата пъстра палитра от евтини жанрови филми функционират впрочем най-успешно за два типа публика. Първата е  онази базова аудитория от заклети фенове, които ги харесват заради стриктното спазване на неписания каталог от жанрови клишета и се задоволят дори само с няколко оригинални избухвания на въображението, които колкото са по-абсурдни, толкова са по-впечатляващи и по-запомнящи се.  

 

Този род филми разчитат на усещането за общност, те се гледат и преживяват колективно, затова и се основават на най-малкия общ знаменател на вкуса, който понякога се оказва доста нисък. Те не разчитат на масова, а на вярна аудитория, която разбира техния груб хумор, цени своеобразната им стилистика и е готова да се забавлява по начин, който на много хора би се стори инфантилен. Но именно тази регресивност на преживяването е ключова за удоволствието, което носят. При това феноменът на подобен род зрелища съвсем не е чисто филмов.

 

Ето как Симеон Радев описва реакцията, която предизвиква едно представление на най-популярната преди 110 години пътуваща театрална трупа на т. нар. Ибиш ага, която днес съвсем заслужено бихме нарекли „чалга“: „смях груб, заразителен, но който докарваше за напрегнати от деня интелигентни люде едно, тъй да речем, биологично отпускане. Аз виждах как Вазов се смееше с цялата си снага. Затова той идеше тук.“[1]

 

Другата важна, но значително по-малобройна аудитория на подобни спектакли представляват различни по-специализирани или по-непрофесионални изследователите (и почитатели) на масовата култура.

 

Именно в такива долнопробни наглед жанрови образци те откриват отчетливите проявления на някои съществени аспекти на действителността, замаскирани зад инфантилното или абсурдното. И двете категории зрители обаче се отнасят сериозно към подобни филми, макар и по-различни причини. И двете знаят много добре, че този тип произведения не представят реалността, а свят на фантазии, техните действащи лица не са истински хора, а – герои или понякога просто персонажи, които служат като лакмус на реалния свят.

 

Всъщност в „Екшън“ има поне пет нива на условност, които действат уж непринудено, някак на шега, но всъщност са  прецизно оркестрирани.

 

Първото е филмът на японският режисьор-дебютант, глезльото на  майка „кръстница“ от якудза, която финансира неговите кинокапризи; второто представлява фактическия сюжет на филма за преплитането на кинобизнеса и престъпните схеми в една филмова студия в полите на Витоша и как те ще бъдат разобличени; третото е носталгията на тримата главни герои по долнопробните екшъни от 80-те; четвъртото е любовната ирония спрямо тази носталгия от страна на авторите на филма, които си признават известни автобиографични препратки; а петата условност е нашето съгласие да се забавляваме с подобен абсолютно несериозен сюжет.  

 

И все пак от определен момент нататък бих употребявал думата „несериозен“ с известна доза условност, което би било вече шестото ниво на кондиционалност. Защото несериозният жанр не само иронизира, пародира, но и разобличава, уж на шега, някои сериозни неща.

 

Съшествува мнение, че в един от сюжетните си пластове „Екшън“ бил пародия на нискобюджетните чуждестранни продукции, които се снимат у нас вече почти 30 години. На пръв поглед е вярно – има откровени закачки с една известна компания, която води у нас застаряващи звезди да си доработват за по-висока пенсия и именно с тях най-много обичат да се снимат ръководителите на държава. Очевидно в младежките си години те също са били почитатели на евтините жанрове.

 

Само че под повърхността на несериозния екшън става въпрос за отношението между кино и пари и тук вече чужденците са само претекст да си говорим за нашите си неща. Най-грубо погледнато сюжетът на филма е за три момчета, които успяват с немалка доза късмет да откраднат  пари, за да изпълнят детската си мечта да снимат филм. Не бързайте обаче да ги съдите, защото истински забавното и дълбоко справедливото е, че тези пари преди това също са били откраднати.

 

Само че не за създаването на филм, а от бюджета, с който той е трябвало да бъде заснет. Как точно се прави това може да разберете, ако гледате внимателно филма и си водите бележки. Най-смешното е, че парите е откраднал не някой друг, а самите продуценти, на които са били поверени. Те обаче решават вместо да направят филма да си купят с тези пари диаманти.

 

С бюджета на някои филми могат да се купят много диаманти. Въобще в подтекста на филма се поставя съвсем директно знак за равенство между продуцент и крадец. С немаловажната разлика, че докато някои крадат от парите, дадени им да правят кино,  други са по-благородни и присвояват откраднатото, за да финансират с него своя филм. Такъв изглежда е кръговратът на живота и кинобизнеса.

 

В крайна сметка „всичко е любов“: просто едни обичат повече диамантите, а други – киното. От моя опит, а и по повод филма „Екшън“ струва ми се мога да изведа  аксиомата, че любовта към киното е обратнопропорционална на бюджета, с който снимаш. Може би това правило не е универсално валидно, но сравнително вярно отразява практиката.

 

Очевидно е, че да искаш да правиш кино с толкова малко пари, с колкото е създаден „Екшън“ и още десетки други български филми, се изисква не просто смелост, а наистина много голяма любов към киното.  Обратното може и да не е винаги вярно, но си струва да бъде проверявано: дали пък не се оказва, че колкото по-голям бюджет имаш на разположение, толкова по-малко любов към киното изпитваш. И това после личи много ясно на екрана.

 

 

Източник: http://artstudies.bg/platforma/?p=2411

 

[1] Симеон Радев. „Бегли срещи с Иван Вазов“, в  „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, Български писател, 1965, стр. 399-400.



Andre x Buchkata – „Твоя дом“, песен от саундтрака на новия български филм „ЕКШЪН“

Да правиш кино с толкова малко пари, с колкото е създаден „Екшън“ и още десетки други български филми, се изисква не просто смелост, а наистина много голяма любов към киното

Трейлър на филма "Екшън"

Да правиш кино с толкова малко пари, с колкото е създаден „Екшън“ и още десетки други български филми, се изисква не просто смелост, а наистина много голяма любов към киното

От категорията

На 19 септември от 19 часа

Бах и Моцарт ще звучат на 4 пиана в Античния театър в Пловдив

Йордан Камджалов-1521143625.jpg

Прочутите български музиканти Томислав Байнов и Йордан Камджалов дават на ...

3 авг. 2020 | 15:42

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му-1594129096.jpg

Публиката ще види документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора ...

7 юли 2020 | 16:37

Крис Захариев е носител на Наградата за Полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2020
(Галерия)

Наградата за Полет в изкуството  „Стоян Камбарев” 2020-1593976497.jpg

Кметът Йорданка Фандъкова връчи на младия режисьор култовата статуетка, а Ваня ...

5 юли 2020 | 22:02

Морално ли е председателят на Съюза на филмовите дейци да печели държавна субсидия?
(Галерия)

Александър Донев, председател на контролната комисия на СБФД
-1595528213.jpg

23 юли 2020 | 21:16