Архитектурно-етнографски комплекс Етъра

За 50 години

Етъра привлече 13 милиона гости

5260 | 14 юли 2015 | 17:06

Млади скулптори майсторят задвижвани от вода фигури на брега на река Сивек край Габрово

Архитектурно-етнографски комплекс Етъра-1436882964.jpgПчеларят Любомир Григоров отглежда в село Орловци 60 кошера.-1436882843.jpgГлинените свирки с най-различни форми и приказно оцветените керамични съдове са сред най-търсените сувенири от гостите.-1436882813.jpg

20 студенти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и ученици от художествената гимназия „Акад. Дечко Узунов“ - Казанлък, окупираха в продължение на седмица, от 6 до 12 юли, поляната насред архитектурно-етнографския резерват Етъра, за да създадат фигури, задвижвани от кинетична енергия.


Идеята е чрез новаторски научни открития в съчетание с уменията, завещани от старите български майстори, да се създадат произведения на модерното изкуство, обясняват от центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС. Симпозиумът се проведе под наименованието „Кевис“ - анаграма на името на река Сивек, край която е построен Етъра - символична препратка към отраженията във водата, от която започва всичко…


Защо точно на Етъра ли?


Отговорът е скрит в елементарната статистика, според която само в събота на 4 юли 1194 българи и чужденци са посетили чудото, сътворено преди 51 години от габровския етнограф Лазар Донков.


„В досегашните музейни експозиции не може да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство“, записва през далечната 1964 г. габровецът в дневника си.


През изминалите 5 десетилетия 25-те декара по течението на реката с изградените реплики на уникални къщи и стопански постройки са привлекли вниманието на 13 милиона души, уточнява директорът на комплекса доц. д-р Светла Димитрова.


Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков, който още през 1958 г. прави проект за обновяване на градския музей, като лансира проекта си за „действащи макети“ на гайтанджийски чарк, тепавица, валявица, струг за гаванки.


С ръка на художник и усет на архитект той обикаля габровските села, скицира къщи и детайли, разговаря със стари занаятчии, записва технологии, събира инструментариуми... Зад идеята му застават Ганка Рибарова, Христо Вакарелски, Асен Василиев, арх. Георги Данчев и други специалисти.


Първата копка била направена на 23 април 1963 г., а на 7 септември 1974 г. е официалното откриване като филиал на габровския музей. За година и половина се оформя теренът, укрепва се вадищната система, пътят се настила с калдъръм. На терена се реставрират караджейка воденица и тепавица, пренася се ножарска работилница от село Нова махала, започва строежът на долапкиня воденица, струг за гаванки, валевица и точило. Всичко това няма как да стане без подкрепата на тогавашната социалистическа държава.


Юбилейният посетител влязъл през кованите порти сутринта на 2 юли т.г., късметлийката била живеещата в Дания разградчанка Снежана Неделчева.
Отрупаната с неочаквани подаръци туристка признала, че точно преди две десетилетия е идвала на това място, а сега довела със себе си и приятели от страната, която по стечение на обстоятелствата й станала втора родина.


Разчувстваната жена написала в поредния том от книгата за гости лаконичното: „Завърнат спомен след 20 години. Добри спомени и усещане.“ На предната страница пък има послания на японски и китайски.


Сатирикът Радой Ралин сътворил епиграма


Разлисти ли човек тези овехтели и с пожълтели страници книги, ще попадне на послания, излезли изпод перата на поета Павел Матев, художника Цанко Лавренов, композитора проф. Петко Стайнов, литературния изследовател проф. Петър Динеков.


А през 1982-ра сатирикът Радой Ралин е „драснал“ шеговитото: „Който дойде тук, става друг, защото е направено... напук!“
Само няколко месеца по-късно композиторът Парашкев Хаджиев ще допълни: „Всеки път се вълнувам и си отивам пречистен, обновен и винаги горд, че съм българин!“


На територията, собственост на община Габрово, има общо 50 обекта, като крайната цел на Лазар Донков била чрез докосването до тях да се запазва споменът за разцвета на този планински край през втората половина на ХVIII и през ХIХ в., когато в града се развиват над 26 занаята, а търговците разнасят стоките си по пазарите в Букурещ, Виена, Марсилия и Анадола.


Медари се събраха за 13-и път на поляната


Днес туристите може да видят с очите си как работят над 10 майстори: килимари, бояджии, сладкари, медникари, ножари, резбари и гайтанджии.
А влюбените могат да положат основи на семейно гнездо в осветената през 2004 г. от Великотърновския митрополит Григорий реплика на черквата „Свето Богоявление“ от дряновското село Радовци.


Венчавката струва 60 лв., а кръщенето - 30, при желание в тайнството се включва и църковен хор, за който се плащат допълнително 4 десетачки.
Традиция е тук, на Етъра, да си дават среща производителите на мед. На 4 и 5 юли се проведе 13-ото национално изложение, в което участие взеха майстори на сладкия продукт от 30 населени места.


От категорията

Валерия Велева: А Цветанов кога? Задава ли се война в държавата?

-1448546816.jpg

Може да си направил много за една партия, може да си крепил лидера й в тежки ...

24 март 2019 | 13:27

Валерия Велева: Как минава световната слава...

Валерия Велева: Как минава световната слава-1553353911.jpg

Да ти се размине за Истанбулската конвенция, втори път да ти се размине за ...

23 март 2019 | 17:04

Огнян Дъскарев: Въпреки крясъците, се доказа, че няма конспирация между Тръмп и Кремъл (ВИДЕО)

Огнян Дъскарев Снимка: Канал 3-1553624068.jpg

Разследването беше пристрастно и непочтено и въпреки това резултатът показва, ...

26 март 2019 | 20:12

Шведски вестник: Следващият ход на Тръмп - признаване на руската анексия на Крим?

-1551508899.jpg

"Аериканският президент вярва повече в правото на силата, отколкото в ...

26 март 2019 | 13:35

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.