Фестивалът на оперното и балетното изкуство

50 години след началото в Стара Загора

Фестивалът на оперното и балетното изкуство - от класика до дует "Авеню"

970 | 7 дек. 2017 | 21:24

През годините на сцената са гостували Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова, както и чуждестранни трупи

Фестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674963.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674941.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674925.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674905.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674887.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674868.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674840.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674821.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674801.jpgФестивалът на оперното и балетното изкуство -1512674783.jpg

Августа Манолева, специало за Епицентър.бг

 

Старозагорци отново са потопени в света на изкуството. Дойде времето за Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – 27 ноември-9 декември. Тази година се фиксират 50 години от неговото начало, основан през 1967 г., (като няколко години е имал прекъсване) с инициатор главният диригент на Старозагорската опера маестро Димитър Димитров.

 

На фестивалната сцена гостуват Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова, както и чуждестранни трупи.

 

Затова и организаторите този път започват с откриването на изложба в главното фоайе на сградата, съхранила историята – виждаме програми, документи, аксесоари, фотоси, костюми, с които са пели оперни именитости.

 

В центъра стои плакат: 30 ноември, четвъртък, гостуване на народния артист Николай Гяуров, Симоне Боканегра, Верди, диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художник Петър Русков, и костюмът, ушит специално за него. На отделна бележка четем: постановка 1968 г., участвал във ФОБИ 1972, собственост на регионален Исторически музей.

 

Посетителите ще видят и автограф на 18-годишния Минчо Минчев, който гостува в града с оркестъра на Българското радио, под диригентството на Васил Стефанов през 1968 г.

 

Експонатите са подбрани от д-р Ема Жунич от Института за изследване на изкуствата при БАН и д-р Любомир Кутин. За първи път днес – 7 декември, направиха и „Ден на открити врати“. Датата е избрана символно, тъй като първото издание е било между 3 и 9 декември 1967, под наименованието Декемврийски музикални дни. Между 11 и 18 ч. Държавната опера-Стара Загора отвори вратите за желаещите да разгледат не само изложбата, а и да видят видеокадри с историята на ФОБИ и други интересни събития.

 

Вече стана традиция

 

празничното начало да е с премиерен спектакъл на Държавната опера – Стара Загора.

 

Този път международен състав реализира неоромантичната опера „Сиси – душата на императрицата“ по музика и текст на съвременния австрийски композитор Роланд Баумгартнер. За диригент режисьорът на постановката Огнян Драганов е поканил АндрияПавлич. Всъщност, тримата са екип – да си спомним „Процесът Мерилин Монро“ в Русенската опера (премиера 2014). Хореограф е гръцката балерина Йоанна Влагули (солист на балета на Старозагорската опера) – многолик талант, прибавяме още че е композитор и пианист, и друг път участвала със свои композиции и авторска хореография.

 

Сценичният дизайн и костюми на Гендони – преминали през ума, ръцете и таланта му – са многозначна ремарка от историческа обусловеност и дълбок драматизъм на контексти в стилистиката на епохата. Симетрия, пропорция, внушения, взискателност по отношение на материала – всичко е подчинено на максимата “Стилът над всичко“. Сиси е историческата личност Елизабет Амалия Евгения Вителсбах, принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на Франц Йосиф – император на Австро-Унгария. Емблематична личност за 19 век, която дръзва да се бори със статуквото и със закостенелите порядки и испанския дворцов церемониал на Хофбург, убита.

 

В търсене и на визуална прилика с образа е избрана младото сопрано Емилия Иванова. Нейни партньори на сцената са Валери Турманов, Александър Баранов.

 

Държавна опера-Варна се представи с една от последните си постановки „Норма“ на режисьора и сценограф Кузман Попов със солисти Даниела Дякова, Линка Стоянова, Бойко Цветанов, Гео Чобанов, Вяра Железова. А с български мюзикъл, отдавна липсващ в афиша на музикалната сцена, избра да гостува на ФОБИ Музикалният театър „Стефан Македонски“.

Тази година те отбелязват 100-годишнината от създаването им.

 

„Бягство“ е по песни на дует „Авеню“, и е не само най-новият спектакъл, но със солисти – младата генерация на Театъра. Изненадващо, като подарък за аплаузите, на сцената се появиха Закии Боби, които продължиха представлението с повторното изпълнение на последната песен от спектакъла – „Бягство“. Всъщност, песента даже се потрети, защото, любима на всички, пя и цялата публика.

 

Към акцентите

 

спада първото гостуване на този фестивал на двамата братя – тромпетистът Александър Владигеров и Константин Владигеров, пиано и кларинет.

 

Наследниците на големия маестро Панчо Владигеров предложихаедин техен си поглед (не можем да си представим и да е друг, познавайки ги) – класика, примесена с български балкански джаз (тяхно определение) уклон, към творчеството на техния дядо, музицирайки съвместно с цигуларката Теодора Късметска-Сороков и Ружа Семова, пиано.

 

Разбира се, всичко изключително премерено, с безупречна техника, владеене на по няколко инструмента и свирене на два едновременно – тромпет и флюгелхорн, на места и с вокални импровизации. В програмата бяха включили още и произведение на баща им – Александър Владигеров, на близкия приятел на маестрото Дмитрий Шостакович, на Косьо – от албума им For The Greatest and Little Things (2011). Бяха използвали собствени, както и на сестра им Екатерина Владигерова, аранжименти.

 

Това беше четвъртото изсвирване на програмата, представяна в Musikverein, Стъклената зала.

 

И още малко подробности: С Ружа и Теодора са съученици и близки от Музикалното училище в София, отпреди 20 години.Приятелството им ги събира във Виена, където всеки от тях самостоятелно се озовава и активно работи, но творят музика и свирят заедно.

 

Както се шегуват двете изпълнителки за себе си: Ние пък не създаваме, а творим. Записали компактдиск с цялата Соната за цигулка и пиано на Панчо Владигеров, която рядко се изпълнява. „Без да сме я свирили на сцената, директно я записахме и след това тръгнахме на концертни изяви с нея. – разказаха те.– По някоя част от сонатата включваме във всеки концерт. В Созопол на Аполонияя изсвирихме цялата. Свирихме я и в Китай. Имаше и просълзени. Бяха във възторг.

Братята пък признаха: Обичаме Стара Загора. Не ни е за първи път тук, идвали сме, поканени от Венци Благоев, на джаз форум.

 

А в

 

балетното изкуство

 

с голям интерес беше очаквана класиката „Лебедово езеро“, постановка и режисура Силвия Томова – ръководител на балета на Старозагорската опера, заради гостуването на солистите от Мариинския театър – Татяна Ткаченко и Иван Оскорбин.

 

Младата интернационална трупа, която няма преди година създаде утвърдената хореографка, запълни празнина в театъра. Очевидно и нетърпеливото очакване на публиката за класически палцов балет е удовлетворено, защото залата беше претъпкана, аплодисментите бурни и (както е прието в балета) нестихващи и по време на изпълненията.

 

Самата Силвия, както с гордост винаги го заявява, е възпитаничка на прословутата елитарна Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург и с желание очаква да се осъществят взаимни работни контакти.

 

Още повече самият художествен ръководител и генерален директор на Мариинския театърВалерий Гергиев е разрешил тозигастрол и партньорство след едно от гостуванията му. (Тази година той беше на два пъти на софийска сцена със симфоничния оркестър на Мариинския театър – през май и октомври, след 30-годишно отсъствие от България.)

 

Това е вторият спектакъл, в който двамата балетисти Татяна (Ткаченко) и Иван (Оскорбин) си партнират – сработили са се, иначе всеки от тях многократно е танцувал знаковото заглавие. В началото на представлението директорът на Операта Огнян Драганов им връчи юбилейните плакети „50 години Фестивал на оперното и балетното изкуство (1967-2017)“, предназначени за всеки от участниците.

 

А специалният юбилеен приз на Фестивала,с единодушното решение на организаторите и на публиката,беше отсъден заМариинския театър.

 

Друго от

 

запомнящите се събития с международно участие

 

беше гостуването на Нова Белградска опера, която представи бароковата опера от Монтеверди „Орфей“. Бяха я посветили на 450 години от рождението на композитора и 410 от първото представление на операта в Академията на Мантуа.

 

Първата изцяло съхранена оперна творба беше изпълнена не само на оригинални барокови инструменти: барокова цигулка и виола, виола да гамба,виолоне, китароне, ренесансова арфа, клавесин, орган, регал;блокфлейта, бароков тромпет, бароков тромбон, цинк, но и със съответната техника на свирене и на вокално изпълнение.

 

Тук определението красиво може да се използва за много от отделните детайли: гласове, костюми, разиграност, дори телосложенията им. Наложителното дълго изчакване на баритона Никола Дискич, в главната роля на Орфей, заклещен нейде из зимните неблагоприятности на летище Виена, показа само какво означава висока класа професионализъм. Да пътуваш цял ден, неразпят да се метнеш от колата в представлението, без дори да познаваш клопките на чуждата сцена, и да пееш все едно току-що си привършил предходната ария – с прекрасен глас и излъчване.

 

Веднага меломанската старозагорска публика го оцени. И получи такива аплаузи, че ако можеше, би изпял и бис. 

 

За ценители бяха и международният проект Perpetual Tango („Вечното танго”) необичаен концертен формат – съвременно виждане за синтез между изкуствата: клавир,с танц и арт мултимедия на Светозар Иванов, професор по пиано в университета в Южна Флорида, танц – Йоанна Влагули. Както и продукцията – четириединство между музика, глас, танц, поезия, премиерна на Моцартовите празници – Правец 2017, „Геният на барока и властелинът на светлината” на режисьора Христо Симеонов и с хореографията на Веса Тонова.Все спектакли, оформящи своеобразна ретроспекция от зората на оперното изкуство.

 

Тази вечер ще видим непознатата у нас опера „Алчина“ от Хендел– последният голям оперен успех на композитора, спремиера през 1735 г. в КовънтГардън. Ще се осъществи съвместно между НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Консерваторията при Виенския частен университет. Диригент ще е Нийлс Мус, а режисьор е Хелена Щурм.

 

И в това издание има майсторски клас. Този път е за певци, води го (от 2 до 8 декември) световното мецосопрано италианката БрунаБалиони. След предварително прослушване, работи с 10 млади таланти. Ще завършат с концерт-продукция, с оркестъра на Старозагорската опера под диригентството на Ивайло Кринчев.

 

Финалната поанта на Фестивала (9 дек.) е с Деветата симфония на Бетовен, с което ще отбележат предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Ще бъде изпълнена от Софийската филхармония, Филхармоничния хор „Светослав Обретенов” и хора на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на Славил Димитров. Солисти са Цветелина Василева – сопран, Мирослава Йорданова – мецосопран, Ивайло Михайлов – тенор и Ивайло Джуров – бас.

 


От категорията

Почетен знак на кмета на Варна за оперния режисьор Кузман Попов

Снимка: Държавна опера Варна-1513165488.jpg

В творческата биография на Кузман Попов фигурират реализациите на 10 драматични ...

13 дек. 2017 | 13:44

Силви Вартан с прощално турне в България

-1506759426.jpg

Вартан израства у нас, но следвоенната обстановка принуждават семейството ѝ да ...

13 дек. 2017 | 11:02

В залата на галерия „Артикос“

На Православен бъдник - ръчно изработени икони от меден и посребрен обков

Православен бъдник-1513284450.jpg

Рождество Христово е най-светлият празник за християните! Слизането на Бог сред ...

14 дек. 2017 | 22:46

Мегазвездата Стинг пристига в България за два концерта

-1459087556.jpg

Заради ограничения капацитет на Античния театър в Пловдив, билетите за всеки от ...

14 дек. 2017 | 14:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.