Конференцията за виртуалната реалност и изкуствения интелект "Бъдещето на реалността" се проведе под неин патронаж

Габриел: Цифровизирането на библиотечните ресурси ще позволи бърз достъп до културното ни наследство

835 | 9 ноем. 2018 | 16:51

Ще настояваме в програмата „Хроизонт Европа“ да има 16 млрд. евро, част от които да са за изследвания в областта на виртуалната реалност, заяви еврокомисарят


Ползите от виртуалната и добавена реалност трябва да бъдат достъпни за всички при гарантиране на човешките права

 

Виртуалната и добавената реалност ще имат безпрецедентно влияние върху начина, по който правим бизнес и начина, по който живеем. Виртуалната реалност може да доведе до цяла нова парадигма на взаимодействието между човек и машина, особено ако е съчетано с най-новите открития на изкуствения интелект и изследванията на мозъка. Например, в сферата на здравеопазването съчетаването на виртуална реалност с изкуствен интелект и роботика ще позволи хирургичните операции да бъдат извършвани по много по-прецизен за хирурга начин, но и много по-малко инвазивен начин. При боравене с виртуална реалност хирургът ще има достъп до цялата важна информация, като кръвното налягане на пациента, сърдечен ритъм и точния размер и разположение на кръвоносните съдове и други части на тялото, които иначе не са директно видими. Добавете към това ръка на робот и бърза свързаност за данните и вече дори няма да има значение дали докторът и пациентът са в една и съща стая. Това заяви комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на конференцията за виртуалната реалност и изкуствения интелект "Бъдещето на реалността", която се проведе под неин патронаж, се казва в съобщение от Представителство на ЕК в България.

 

Мария Габриел представи стратегията на ЕК за изкуствения интелект и обсъди с представители на световно известни високотехнологични компании от няколко континента как да се развиват високите технологии в полза на хората и бизнеса.

 

Тя наблегна, че ако трябва да се надгради върху този пример, ясно че очертават няколко посоки за по-нататъшно развитие: сътрудничество във виртуална реалност, вместо в двуизмерна видеоконференция, дистанционен контрол върху робот или други машини не чрез кликвания на мишката, а чрез действия във виртуална реалност, съчетани с директен достъп до „сетивата“ на машината, обогатяване на начина, по който възприемаме пространството чрез добавена реалност, например чрез налагане на картина как е изглеждало едно нещо върху руините, които са останали от него днес. Така ще можем например да видим как са изглеждали древните Рим или Атина, когато все още са съществували старите постройки.

 

В същото време Мария Габриел посочи, че ползите трябва да бъдат достъпни за всички граждани, като се гарантират и защитят основните им права. С тази цел Европейската комисия подкрепя проекти за научна и развойна дейност, за развитието на инфраструктура, мощности и умения, предлага правна рамка, отговаряща на реалностите. Тя даде няколко конкретни примера, като програмата «Хоризонт 2020», в която средствата за цифрови проекти са близо 13 милиарда евро. От тях в сферата на виртуалната и добавената реалност са достъпни около 100 милиона евро за проекти до 2020 г. Осигурени са също 1 милиард евро до 2023 г. за проекта Human Brain Project – едно невероятно проучване в продължение на цяло десетилетие за това как функционира човешкият мозък.

 

Българският еврокомисар обърна специално внимание и на стратегията за изкуствения интелект, която ще инвестира 1,5 милиарда евро в изкуствен интелект до 2020 г., за да може цялостното инвестиране в тази област в ЕС – публично и частно, да достигне до 20 милиарда евро до 2020 г. Последващата цел на стратегията е да се достигне годишно финансиране на изкуствения интелект в размер на 20 милиарда евро.

 

За следващия бюджетен период от 2021 г. до 2027 г. са предложени инвестиции в цифрови иновации за над 15 милиарда евро по новата програма „Хоризонт Европа“. По предложение на Мария Габриел вече работи и експертна група на високо равнище, която да изработи проект за етични насоки за развитие и употреба на изкуствения интелект. Първи проект ще бъде готов за допитване с обществеността и с по-широкия Алианс за изкуствен интелект - платформа за диалог между множество заинтересовани страни.

 

«Колкото повече виртуалната реалност става част от нашия живот, толкова повече полезни приложения ще бъдат открити за нея. Затова е толкова важно да имаме бърза широколентова свързаност навсякъде – с установяването на новия Кодекс за електронните съобщения ние проправяме пътя за внедряването на 5G още от 2020 г. Затова е важно също да бъдем амбициозни и изградим европейски суперкомпютър от световна класа, към което се стремим с новото съвместно предприятие на ЕК и държавите членки EuroHPC. По новата програма «Цифрова Европа» с бюджет от над 9 милиарда евро, която предложих, също ще бъдат инвестирани средства в изкуствен интелект интелект. Подходяща инфраструктура и подготвени с високи цифрови умения граждани са ключ за успеха ни в областта на изкуствения интелект, добавената и виртуалната реалност», заяви българският еврокомисар Мария Габриел.

 

Ще настояваме в програмата „Хроизонт Европа“ да има 16 млрд. евро, част от които да са за изследвания в областта на виртуалната реалност

 

Това, което ми се иска и ще продължа да настоявам е наследникът на програмата „Хоризонт 2020“, който ще бъде „Хоризонт Европа“ да има повече средства за изследвания и иновации в областта на виртуалната реалност. Затова нашето предложение – на мен и моя екип е в следващия програмен период на програмата „Хроизонт Европа“ да има 16 млрд. евро, от които една не малка част да бъдат посветени на такъв тип иновации. Това каза еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

 

Новите технологии, особено виртуалната реалност задават един много съществен въпрос – на прага ли сме на нова парадигма на взаимодействие между човека и машината? До този момент виртуалната и добавена реалност не са били толкова в центъра на политиките ни, но тази конференция е една голяма сигнална лампа за моя екип. Даваме си равносметка, че и ние като политици имаме отговорността да бъдем по-адекватни и по-подкрепящи иновациите“, заяви Мария Габриел.

 

По думите й виртуалната реалност днес има много по-големи отражения в ежедневието ни, но трябва да се развие потенциала й и в области като туризма и медицината. „Иска ми се дадем много по голям тласък на такъв тип проекти“, каза тя. Еврокомисарят отчете, че до инвестициите за изкуствен интелект по програмата до 2020 година са 1,5 млрд., но целта е чрез публично-частни инвестиции те да достигна 20 млрд. “Но амбицията ни за периода 2021-2027 г. тези 20 млрд. да се осигуряват годишно“, обясни тя.

 

Цифровизирането на библиотечните ресурси ще позволи много бърз достъп до културното ни наследство

 

Съвременните библиотеки като субект и обект на цифровата трансформация бяха във фокуса на третото издание на Националния форум „Библиотеките днес“ 2018, организиран от Фондация „Глобални библиотеки – България“ под патронажа на комисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел, се казва в съобщение от Представителство на ЕК в България.

 

Конференцията събра лектори и участници от България, Европа и САЩ за дебат относно предизвикателствата пред обществените библиотеки, опазването и достъпа до културното наследство в XXI век, новите технологии и програми в библиотеките, медийната грамотност и цифровите умения.

 

Неотменна е ролята на библиотеките за съхраняване на нашето културно-историческо богатство и предаването му на поколенията. Твърдя го не само като комисар по цифровата икономика и общество, но и като привърженик на историята и културното наследство, познанието, автентичното съдържание. И истински вярвам в силата на цифровизацията да съхрани всичко това. Съществува огромна възможност цифровизираното познание да достигне чрез един клик до нашите граждани, така че те да се ползват от по-голям достъп до културно съдържание, без значение от времето, пространството или физическите ограничения“, заяви комисар Мария Габриел, която обобщи дискусиите в двудневния форум. Тя отбеляза също, че възможностите не са само за гражданите, но също така и за библиотеките - истински да изпълнят мисията си да осигуряват качествени ресурси, за да стимулират креативността, интелектуалното любопитство и да улесняват обучението през целия живот и изследванията във всички общности.

 

Комисарят отбеляза и трудностите, пред които библиотеките са изправени, що се отнася до цифровизирането на библиотечните ресурси. То може да бъде скъпо и изискващо голям човешки ресурс, особено за по-малките и регионалните библиотеки. Не винаги те имат достатъчни бюджет и персонал, за да могат да се справят с тези предизвикателства. Мария Габриел представи редица действия на Европейската комисия, които могат да дадат решения на библиотеките. Така например по Програмата за изследвания и иновации са подкрепени 50 изследователски проекта с общ бюджет от 195 милиона евро за културно наследство, цифрови библиотеки, включително изследвания, свързани с триизмерните технологии, виртуалната и добавена реалност. И в момента текат няколко проекта, които използват тези технологии, като Pluggable social platform for heritage awareness and participation и NewsEye. Тези проекти свързват в партньорство библиотеки, музеи и университети с предприятия за информационни и комуникационни технологии от девет различни държави членки.

 

Говорейки за цифровизацията и библиотеките обаче трябва да обърнем поглед към темата за цифровите умения. Каквито и стратегии да изработваме, каквито и мерки да предлагаме, ако хората не разполагат с нужните умения да търсят и работят с библиотечните ресурси онлайн, то цифровизирането на тези ресурси няма да постигне търсените резултати. Горда съм, че българските библиотеки оценяват в пълна степен важността на цифровите умения и организират дейности, с които да помогнат на хората от своите общности за придобиването на такива. В тазгодишното издание на Европейската седмица на програмирането например библиотеките проведоха десетки инициативи за първи стъпки в програмирането. Библиотеките са обществени пространства, в които хората имат доверие.

 

Цифровите услуги на библиотеките са от съществена важност за онлайн аудиторията. Ние също така се нуждаем от библиотеките като надеждни посредници в нашите общности, за да имаме информирани граждани с критично мислене, които знаят да боравят с информация и в същото време са способни да различават дезинформацията“, заключи комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел. 


От категорията

Борисов: Оставката на Валери Симеонов стои пред Патриотичния фронт! И ми е мъчно, и ме е яд!

Снимка Кадър БТВ-1542262567.png

Цените на горивата падат не заради протестите, а защото цената на петрола пада, ...

15 ноем. 2018 | 08:03

Започват коледните пости

-1519032330.jpg

От днес до празника Въведение Богородично (21 ноември) са забранени венчавките

15 ноем. 2018 | 07:35

Любчо Нешков: Груевски и Орбан удариха България, както не е удряна 30 години

Любчо Нешков: Груевски и Орбан удариха България, както не е удряна 30 години -1542275673.jpg

Никола Груевски е продукт, лидер на чужд проект и като такъв напуска Македония. ...

15 ноем. 2018 | 11:53

Борисов обсъди с премиерите на Сърбия и Черна гора инфраструктурните проекти на Балканите

Снимки: Правителствена информационна служба-1542273159.jpg

Високо бе оценена дейността на България, която и след своето първо ...

15 ноем. 2018 | 11:12

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


ГОГО


9 ноем. 2018 | 18:18



ОТКАЧЕНА ГРОЗОТИЯ!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.