Генерал от запаса Борис Анакиев, бивш командир на Софийската строителна дивизия:

Нашите бойци построиха в София 43 000 апартамента

8160 | 11 ян. 2015 | 14:21

Столичният зоопарк също е наше дело, стана готов за 40-годишнината от 9 септември


През 1989 г. поех командването на Софийската строителна дивизия, а преди това бях главен инженер на съединението. Числеността на дивизията беше около 1200 души. Тя държеше цяла София и изграждаше предимно жилища по немска система за едроплощен кофраж. По груби сметки, не само под мое ръководство, е построила около 43 000 апартамента в София. Средно на година предаваше по 2000 жилища. Дивизията направи много за столицата. Нейно дело са телевизионната кула на „Копитото“, мелничният комбинат, значителна част от жк „Люлин“, големият подлез на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“, подлезът при пазара в кв. „Иван Вазов“, новият зоопарк, участва и като подизпълнител в първоначалните етапи на строителството на метрото. А ако започна да изброявам пък направеното въобще от Строителни войски в цялата страна, сигурно няма да стигне вестникът. Най-големите индустриални обекти от национално значение са изградени от тях.

 

Иска ми се да разкажа за строителството на новия зоопарк, там, където се намира сега. Ако си спомняте, старият беше в центъра на София на бул. „Васил Левски“ срещу националния стадион. През 1981 г. новият бе само

 

започнат и спрян

 

но не ми е известно поради какви причини. Когато нашата дивизия пое обекта, имаше само изкопи. Ние направихме точни графици и разчети и ги предоставихме на общината. Първоначално оттам не повярваха, че можем за толкова кратки срокове - за две години, да изградим зоопарка. Даже ни попитаха наистина ли това е възможно, ще успеем ли. Отговорихме им, че ако има редовно финансиране, ще се справим. Така през 1982 г. стартирахме строителството на зоопарка и го завършихме през 1984 г. в чест на 40-годишнината от 9 септември.

 

Тогава имаше спусната партийна задача за тази годишнина София да предаде 40 значими обекта, един от тях бе зоопаркът. Друг такъв обект бе хотел „Родина“, но той не се изпълняваше от нашата дивизия. Тогава аз бях главен инженер, а командир - генерал-майор Рангел Симов. На обекта се работеше на няколко смени без прекъсване. Там много сили хвърлиха капитан Виденов и старши лейтенант Павлов. Кмет на София по това време бе Петър Междуречки. Той се бе притеснил, защото трябваше да предаде 40 готови обекта за юбилея. Даже една вечер наминал край зоопарка да види напредва ли работата. А било много късно.

 

Гледа кметът - войничетата работят усилено. Разчувствал се, отишъл и купил със свои пари кебапчета и хляб за всички, за да ги нахрани. Нашата дивизия се справи блестящо със задачата. Построихме в срок зоопарка и дойде лично Пеко Таков да го открие. Имаше много награди - и за войниците, и за командването.

 

А мен ме направиха почетен гражданин

 

на София. С тази карта имах право да пътувам безплатно с градския транспорт. След 10 ноември обаче Столичната община обяви, че това отичие от времето на социализма вече не се признава. При кой кмет стана това, не помня със сигурност, може да е бил и Янчулев. А защо не се признава, ми се иска да попитам? Ние да не би да сме строили и градили друга държава или чужда столица. Обидно е. Показах си веднъж картата с отличието в трамвая, но контрольорката ми заяви, че не важи. Въпросът не е за стотинките или левчето за билета, а за отношението.

 

Но както и да е. След като направихме зоопарка, нашата дивизия се нагърби и с преместването на животните, като трябваше да осигурим и транспорта. За два дни без затруднения ги прехвърлихме в новия им дом. Имахме

 

проблем само
със слона

 

За него изработихме специална метална клетка. Подведохме го и той влезе вътре. Докарахме и един тежък влекач. Вдигнахме с кран клетката, но в този момент стрелата на крана аварира. Отказа да се движи. Наложи се да намерим друг кран. Сложихме клетката със слона върху влекача и оттам по бул. „Цариградско шосе“, Околовръстния път и Симеоновско шосе успяхме да го откараме в новия зоопарк. Наложи се да минем по този обиколен маршрут, защото с тежкия влекач през центъра това бе невъзможно.

 

Наскоро САЩ и Куба тръгнаха да възстановяват дипломатическите си отношения. Това е безпрецедентен акт. Познавам много добре Куба, тъй като България Ӝ помогна да създаде своите трудови войски. През 1969 г. ме командироваха на работа там, където изкарах четири години, до 1973 г. Проектирахме и изграждахме летища, жилищни комплекси, магистрали и пътища. Аз ръководех строителството и реконструкцията на летищата в градовете Баракуа, Моа, Олгин и летището на остров Пинос, който кубинците наричаха Острова на младежта.

 

Ръководех и изграждането на доста селскостопански аеродруми в Куба. Чувал съм някои да казват, че кубинците били мързеливи. Това не е така. Напротив, те са работливи и много точни като изпълнители. Направи ми впечатление като ръководител на обект, като кажа на някой кубинец как да извърши дадена дейност и какво да направи, той, след като приключи работа, стои и ме чака да мина да я одобря, да му дам оценка за качеството на труда. Те са много весели, отворени и лъчезарни хора. Непринудени са като деца. Много са сърдечни, откровени и

 

обичат да пеят
и танцуват

 

Това е в кръвта им. Направи ми впечатление и че не си завиждат един на друг за разлика от нас, българите. Знам испански и това ме улесняваше в контактите ми с тях, много добре се разбирахме.

 

В Куба строих много училища, и то на голо поле. Кое е интересното тук. В това отношение можем да се поучим от кубинците. В страната образованието е напълно безплатно. Училището е извън града. Децата се извозват дотам в понеделник сутрин с автобус. Там стоят цяла седмица, до петък вечерта. До обяд учат, а следобед берат цитрусови плодове - портокали, грейпфрути, банани и други.

 

Всички деца ходят с униформа. Но това не е просто училище, а цял комплекс със спортни зали и салони, кухня, спални помещения и голям двор, засаден с дървета. Като строехме училище, карахме и живи дървета и ги засаждахме. Оформяше се разкошен парк. Та цяла седмица децата залягат над уроците, спортуват и се трудят, като участват в прибиране на реколтата. След това идват автобуси и ги откарват до домовете им за почивните дни.

 

Всичко това е напълно безплатно, те живеят в училище на пълна държавна издръжка. В Куба е напълно безплатно и здравеопазването. Като се разболееш, отиваш на лекар, който ти дава рецепта, и в аптеката получаваш срещу нея лекарство без пари. Аптекарят й удря печат и я прибира за отчет. Налагало ми се е и на мен да ползвам безплатни лекарства. Така беше поне по мое време, сега дали образованието и здравеопазването в тази страна са безплатни, не знам.

 

През 1970 г. кубинците обявиха, че ще постигнат рекорден добив на захар - 10 млн. тона. Дотогава изкарваха по 7,2 млн. тона. Поради тази причина спряха строителството на пътища и магистрали, за да освободят работна ръка за прибиране на тръстиката, която те наричат каня.

 

Ние, чужденците, също се включихме активно. Тогава няколко пъти съм виждал Фидел Кастро. Идваше при хората да види как работят и хващаше и той мачете да сече тръстиката.

 

Върнах се в България и няколко години по-късно, през 1978 г., се получи искане от Куба за специалисти да помогнат при създаването на строителни войски. Пратиха ме пак мен за две години, защото кубинците предпочитаха български

 

офицер, който знае езика им

 

Изпълних успешно задачата и с наша помощ Куба създаде свои трудови войски по български модел, които бяха наречени Младежки строителни войски. Там носех кубинска офицерска униформа, като ми плащаха заплатата в тяхната национална валута - песос. След това техни офицери идваха да учат в нашето Висше военноинженерно строително училище (ВВИСУ) „Любен Каравелов“, което отначало беше четири години, но по-късно го направиха петгодишно. 


 


Още по темата

Генерал-майор от запаса Борис Анакиев е роден на 16 януари 1935 г. в с. Шипковица, Трънско. Завършва Народното училище за трудови офицери (НУТО), а след това и Висшия инженерно-строителен институт (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия). От 1955 до 1996 г. служи в Строителни войски. Командвал е Софийската дивизия, бил е и заместник-началник на войските.