Във всяка криза дреме новото, което ще се роди

Георги Господинов: По време на кризи светът от вчера се превръща в убежище

1344 | 1 апр. 2020 | 12:15

Както имаме бомбоубежища, така и сега ще се нуждаем от времеубежища, казва писателят


Когато светът се счупи и сцените са само виртуални, писателите също се оказват от тихата, смълчана страна на кризата. Да срещнеш читателите си, което за Георги Господинов е „най-хубавата страна на писането”, сега е спомен и надежда, но „думите са дистантни, могат да стигнат до хората, когато им дойде времето”, казва писателят от Берлин в интервю за БНР.

 

Той вярва, че всеки, който пише, влага в написаното страховете си и надеждите си и опитомява тревогите от онова, което се задава. „В крайна сметка нашата работа е наистина работа с непознатото, с това да усетим първи тревогата, която има да идва”, казва той.

 

„Това не е първият апокалипсис, който човечеството е преживяло. Самите ние, в някакъв личен план, биографичен план, всеки е минал през някакъв свой апокалипсис, по-малък или по-голям. И това, което остава е, че в крайна сметка всичко това се превръща в истории”, добавя писателят.

 

Казват, че след 11 септември мнозина са се върнали в музеите, театрите, потърсили са утеха и смисъл в изкуството на старите майстори, потърсили са там убежище, отбеляза писателят, който сподели свой спомен от времето на един от атентатите в Париж.

„Бях в същия ден в близък, съседен град. Следобед отидох в галерията на тоя град. Имаше картини от 17 век и усетих как цялата галерия се напълни с хора, които не искаха да напуснат. Те просто стояха пред холандските майстори от 17 век – такава беше изложбата, гледахме пейзажи на Вермеер и никой не искаше да си тръгне. Това беше особено убежище. Беше бягство във времето. Както имаме бомбоубежища, така и сега ще се нуждаем от времеубежища. Едно от тези убежища са книгите”.

 

Когато тази криза мине, ще дойде по-голямата криза – невидимата криза на изчерпването на смисъла, допълва Георги Господинов, който си задава въпроса дали ще излезем от тази криза не само по-бедни, което е сигурно, но и по-човечни. „И този вариант не е толкова лош: по-бедни и по-човечни.”

 

„Когато дойде такъв момент на криза, човек оценява по друг начин света от вчера. Нека не забравяме, че този свят от вчера - ние трябва да пренесем някакви основни ценности и това са прости неща като съчувствие към другия... Малки неща, уж малки, трябва да изнесем от кризата, да излезем с тях”, казва още Господинов.

 

„Във всяка криза дреме новото, което ще се роди. От една страна няма да бъдем същите и този свят няма да бъде същият. Нали знаете какво е казано в Еклесиаста – има време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане. Има време за всяко нещо под небето. Изведнъж си даваш сметка, че трябва да се върнем към времето на прегръщане и ще има страх в това, обикновен страх да докоснеш другия, да се доближиш до него и е много важно как ще го преодолеем. Ще бъдем различни, но основните неща, които трябва да пренесем отпреди кризата, тях трябва да си ги сложим още сега в някаква time-капсула, в малко куфарче и да си ги вземем”

 

„Мисля, че кризата ни казва: хайде сега се смирете малко и се оттеглете в това, което можете да правите сами – в писането, в мислите си, в разговорите с близките си, имате цялото време на света. За всички нас, които сме се оплаквали колко сме заети, ангажирани, важни и колко не ни стига времето. Ето сега имаме времето. И това време също ще се превърне в проблем, защото човек не знае какво да прави с толкова много време, какво да прави сам със себе си. Ние не сме свикнали много да стоим сами със себе си. Ще ни се наложи да четем самите себе си, а за това помага и литературата.”

 

Георги Господинов е завършил новия си роман, който се надява да излезе през пролетта. Писал го е през последните три години. 

„Нашите книги са по-умни от самите нас и дълбоко в себе си, може би самият език също е по-умен от нас. И когато тръгнем да пишем, излизат неща, които са извън собствените ни възможности. Книгите получават силата и на този, който ги чете и това вече е много повече от капацитета на отделния им автор.”

 

В подобни тревожни времена като че ли човек се оттегля в миналото и се опитва да намери здраво място, за което да се хване, смята Георги Господинов. Когато бъдещето ни е отказано, се обръщаме рязко назад към миналото, за да изберем щастливо време от него.

 

„И след това обаче, като изберем това щастливо време, дали това ще бъде решение? Може ли човек да живее в миналото си, когато е лишен от бъдеще? Като в ситуация на тази криза. Днес някак си всеки иска да се рестартира годината или веднага да влезем в лятото, или в следващата година. Какво правим в ситуация на такова изгубване на смисъла и на бъдещето? За това е романът. И аз се надявам да бъде и утеха, и повод за размисъл, да излезе в едно спокойно време и хората да намерят наистина убежище и в тези страници.”


От категорията

Фондация „Братя Мормареви”: Бодлите на таралежите са по-силни от вируса!

Фондация "Братя Мормареви"-1591028752.jpg

За четиринадесети път фондацията за детско кино и литература обявява редовния ...

1 юни 2020 | 19:25

Той си отиде на 84 години

Почина световноизвестният български художник и артист Христо Явашев - Кристо

-1485413575.jpg

Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария ...

31 май 2020 | 23:35

Млади русенски художници бяха наградени в конкурса "Възкресение Христово" 2020

Нина Петрова-1591189217.jpg

С дипломи за участието си в ХХ-рата Международна младежка художествена изложба ...

3 юни 2020 | 15:51

Веселин Маринов: Коронавирусът ме върна години назад

Кадър БНТ-1590844344.png

Хората са лишени от духовността, смята музикантът. Обичайно той прави 70 ...

30 май 2020 | 15:59