Георги Харизанов

С оглед да не се изнервя обществото допълнително, ходът със спирането на работата на НС не беше толкова лош

Георги Харизанов: От времето на Костов не си спомням управленски политики да са подкрепяни със 75%

2462 | 1 апр. 2020 | 10:47

"Мерките трябва да са насочени изцяло към малкия и среден бизнес. Разговорът за олигарси, майбаси и луксозни курорти не е приоритет към момента", смята анализаторът


Георги Харизанов, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Криза, война, възможност – разнопосочни са характеризиращите ситуацията оценки и в зависимост от това, коя от тях избираме, с такова поведение преминаваме през предизвикателствата на случващото се. Какви са възможните посоки, чрез които пандемията ще промени България, Европа и света? По въпроса разговаряме с политическия анализатор Георги Харизанов. Маргинализира ли коронавирусът политическия живот у нас?

Георги Харизанов: Напротив, мисля, че придаде допълнителен интензитет, тъй като и аполитиците, и тези, които си мислят, че политиката и нейните решения, политиката на администрацията не ги засягат в някаква степен, независими хора, хората със собствен бизнес също в момента силно се интересуват всеки един ден от решенията, които се взимат, тъй като те пряко засягат абсолютно всеки. Така че си мисля, че ситуацията силно се политизира в последните дни. Може би тя не е толкова партийна, но е силно политическа.

Водещ: Ситуацията е силно политическа, а партиите сякаш ги няма, отсъстват. С какво да си обясним парадокса?

Георги Харизанов: Парадокс е, права сте. Може би със състоянието на опозицията, нямам представа. Няма съвършено управление, няма съвършено правителство, няма и съвършен кризисен щаб. Мисля, че тук предлагащата опозиция, настояващата опозиция или ефективната опозиция би била много полезна. Защото все пак народните избраници, изобщо политиците, макар и не управляващи, имат друг инструментариум, друг авторитет, друг достъп до информация, ако щете. Единственото, което излезе от опозицията, беше онова безумно нещо за замразяването на цените и мисля, че това е причината може би в момента да говорим само за кризисния щаб, но не и за политиките и изобщо за всички политически партии. А те са носители на доверието на българите и трябва активно да участват в политическия процес, особено в кризисен момент като този.

Водещ: Би трябвало, казвате, активно да участват, но видимо те не го правят. Далновидно ли бе решението за макар и временно преустановяване работата на парламента?

Георги Харизанов: То показва известна може би организационна и електронна слабост в работата на Народното събрание, но с оглед на всичко, което се случи там през последните две седмици, спомняте си и журналистите бяха затворени в зала „Запад”, опразнени коридори, в пленарната зала депутатите стоят един до друг заради биометричните данни, не могат нито по друг начин да направят разрядката на начина, по който те седят в залата. Изобщо това е една стара зала, строена в други времена, мислена за други ситуации. Мисля, че в крайна сметка това беше по-доброто решение, тъй като личният пример е изключително важно. И когато виждат стълпотворението в парламента, много хора, особено тези със затворените фирми си казваха: чакайте, какво става, за мен не може, за тях може. Така че мисля, че с оглед на това да не се изнервя обществото допълнително, ходът не беше толкова лош.

Водещ: Е, да, но те могат да работят онлайн от вкъщи, както го правят и в Европейския парламент. Така може би ще бъдат и по-експертни в заседанията и политиканстването в мненията им ще се тушира?

Георги Харизанов: Очевидно, не могат, без да са на риск. Мисля, че начинът, по който се преодоля, спомняте си едно време, гласуването с чужди карти направи силно рестриктивен режима на лично присъствие и гласуване в зала, така че за момента като че ли трудно може да се намери решение. Не знам дали има и чак толкова смисъл, тъй като в момента заради извънредното положение всичко би изглеждало като някаква екзотика и би стояло доста странно като парламентарна дейност.

Водещ: Оправдание ли е за всичко извънредното положение, г-н Харизанов, оправдание ли е заради това, че хората трябва да бъдат прибирани от градинките, глобявани по пет хиляди, оправдание ли е заради противоречивите забрани: ден с маска, ден без маска, като ден с каска, ден без каска?

Георги Харизанов: Категорично не, между другото сам човек в градинка няма за какво да е глобен. Преминаването през парковете е разрешено, ходенето по града е разрешено, ходенето по тротоарите е разрешено, ходенето по булевардите е разрешено, визирам булевард „Витоша” в София. Така че мисля, че престараването не работи в услуга на това обществото мъдро и разумно, както и го прави, да приема тези ограничения, съзнавайки, че приемайки ги, спасява животи. Човек, който се разхожда и минава сам през парк, не застрашава ничий живот, за да може да бъде наказан за това, че го прави.

Водещ: Да, но има актове. Има и пет хиляди левови глоби. А между впрочем кой контролира тези актове?

Георги Харизанов: Те ще паднат в съда, както и всички тези актове подлежат на съдебен контрол в крайна сметка. Пак казвам, сам човек, хора, които не са били част от група, не са правили напук, да се спират и да си пият бира. Имаше и такива случаи, видях. Без маски, насядали на пейки, компании от хора в непосредствена близост един до друг, което очевидно е някаква форма на бунт, което аз не разбирам. Срещу какво се бунтуваш? Срещу природата, срещу физиологията си, срещу здравето си?

Водещ: Срещу ограниченията.

Георги Харизанов: Както и да е, имаше такива хора, те не виждам от какво могат да се оплакват. Пак казвам, сам човек и човек, който минава отнякъде за някъде другаде, не би трябвало да е обект на санкции. И си мисля, че за това престараване става въпрос. В този смисъл лично за мен почти перфектният до момента генерал Мутафчийски направи първата си грешка в понеделник, когато каза, че разходките по време на карантина били безотговорност. Ние не се намираме първо в карантина и второ, в това да излезеш и да ходиш по улицата няма нищо безотговорно. То не нарушава принципа за физическа изолация, който е най-важен в момента за ограничаване на тази зараза.

Водещ: Г-н Харизанов, някак все още не се говори как ще свикнем да живеем с коронавируса, с епидемията, с кризата, с карантината, ако щете? Самозатварянето вкъщи не е решение, спирането на работа не е решение. То най-малкото ще донесе лична маргинализация, съсипана дисциплина и мързел.

Георги Харизанов: Спирането на работа е голям проблем. Това човек да не посещава заведения, да не излиза с компании, просто след работа да се прибере вкъщи, да бъде по-обран в личния си контакт с други хора не е чак такъв проблем, но спирането на работа, натрупването на тежестите върху бюджета, казусът, който хич не е имагинерен, със студент в София, който е студент, защото работи и се издържа в някое заведение, за да си плаща квартирата и да може да учи тук. Сега целият му живот се преобръща и трябва да се рестартира. Много млади хора напуснаха работата си и се прибраха в градовете си в страната, аз лично познавам такива. Те не я напуснаха, бяха съкратени и в момента прекъснаха своето учене, и университетите са затворени. Но това е един много голям шок и предполага много тежък процес на рестартиране после – намиране на нова работа, намиране на нова квартира, връщане в големия град. Това освен да става с пари от родителите, не е сигурно, че родителите ще ги имат, след като периодът на спиране на икономиката приключи. Така че намираме се в изключително, изключително странна ситуация и проблемът е, че на фона на числата до момента тя започва на все повече хора да им изглежда диспропорционална. И не знам докога гражданите и обществото, а обществото е водещо в разговора, ще успее да удържи своята съвест и дисциплина, следейки развитието на събитията.

Водещ: Как да свикваме да живеем в тази ситуация и да намерим модела за всекидневието си?

Георги Харизанов: Тук комуникацията е наистина ключова. Защото обществото трябва да е наясно, че числата са толкова ниски, защото ние спазваме мерките и забраните, а няма да са ниски по принцип и ниските числа не са причина да престанем да спазваме мерките и забраните. Така че действително важна е комуникацията, защото ако обществото загуби своята мотивация, 7 милиона души няма как да бъдат убедени, 7 милиона души няма как да бъдат арестувани, 7 милиона души няма как да бъдат прибрани насила по къщите. И тук е важно лидерството и неговата комуникация.

Водещ: Къде е златната среда?

Георги Харизанов: Аз мисля, че се намираме в златната среда. Това е, което ме кара да съм горд и искрено да се радвам на съвестта и поведението на българските граждани. Тъй като хората стоят на 3-4 метра пред магазините на раздалечени опашки, навсякъде в магазините, където вляза, продавачите са с маски и ръкавици, навсякъде се пуска само по един човек, като влиза в малките магазинчета. Изобщо приятно съм изненадан наистина от обществото ни и от българите в този момент.

Водещ: Какви са възможните посоки, чрез които пандемията ще промени България, Европа, света, а защо не и всеки от нас?

Георги Харизанов: България ще се намира в изключително неприятна икономическа ситуация в края на тази пандемия, разговорът за националните държави отново става водещ, но той не променя нуждата от бързи глобални решения и от възможност за работещи механизми за взаимодействие между държавите, когато такива кризи възникнат. Тъй като виждате, че лицемерието не е ефективна основа, въпреки че ни е показано за пореден път. Това, че СЗО, говорейки за перфектно проведената кампания от страна на Тайван за защита от коронавируса, извинявайте, от СЗО първо не смеят да кажат Тайван и второ, не смеят да кажат от кого се е опазил Тайван. Поради това, че квотата на Китай, ролята и влиянието на Китай и в ООН, и в СЗО е огромна. И си мисля, че това политическо лицемерие е много голям проблем и липсата на ефективен глобален механизъм и паневропейски, ако щете, който да взима бързи решения, е много голям проблем, който ще трябва да бъде решен. Вижда се нуждата от решаване на този проблем, също както и се вижда отново след 2013-2014 г. възходът на националните държави като такива. Тъй като всяка държава осъзнава колко важно е нейното правителство да може само и веднага да вземе решения в интерес на неговото си общество, без да се съобразява с политически съюзи, бюрокрации, със слаби и нерешителни международни организации и т.н. Така че си мисля, че и разговорът за националните държави, и разговорът за организациите ще продължи, но по много различен начин. Може би по-трезвен и по по-ефективен.

Водещ: Ще се преосмисли и битуването на международните организации, както и начинът, по който те са структурирани?

Георги Харизанов: Самият факт, че Саудитска Арабия е водещата държава в Комитета по правата на човека в ООН, би трябвало да ни подсказва, че има много международни организации, които са изживели времето си или поне са изчерпали своята ефективност към днешна дата. Преразглеждането на цялото това лицемерие, често купено с пари, е много важен момент в изграждането на защита срещу следваща такава криза. А следваща такава криза ще има. Животът няма да спре, вирусите няма да спрат мутацията си заради това, че ни е спаднал БВП.

Водещ: Г-н Харизанов, как тази криза ще повлияе върху политическия живот в България? Догодина ни очакват два вида избори. Карантина или не, но ние тези избори ще трябва да ги проведем.

Георги Харизанов: Много зависи от изходите. В момента това, което виждаме, са рекордни числа на одобрение. Аз от началото на правителството на Иван Костов не си спомням правителствени политики да са били подкрепяни с такова мнозинство, 74-75% доверие в правителството, 74% в премиера. Такива числа не е имало наистина от времето на Иван Костов. И си мисля, че дотук добре, но да не стане като онзи, който пада от 20-ия етаж, нали, на 10-ия етаж си казал дотук добре. Много е важно как ще свърши, много е важно да се запази общественият консенсус, много е важно да се работи изключително много по икономическите мерки, тъй като до момента очевидно се дава превес на здравните, това е правилно. Много е важно по-нататък фокусът да остане върху рисковите групи и на младите хора да им се позволи отново да работят и да бъдат активни, да изкарват прехраната си, да учат, да продължат да се развиват. Тъй като това ще е определящо за начина, по който ще излезем от кризата като обществени настроения и като оценки за всичко случило се. Досега ние очевидно сме единни в съзнанието си, че спасяваме човешки живот с поведението си, но в един момент сметките, кредитите, наемите ще натежат и поведението на политиците тогава ще е ключово за това, в каква ситуация ще се окажем.

Водещ: Кои са най-неотложните, спешни икономически мерки, които трябва да се предприемат? И как трябва да се приоритизират?

Георги Харизанов: Те трябва да са насочени изцяло към малкия и среден бизнес. Разговорът за олигарси, майбаси и луксозни курорти не е приоритет към момента, категорично. Големите предприятия, тези с много работници, с големи договори и т.н. те имат достатъчен финансов ресурс, достъп до банков такъв, достатъчно силни партньори и т.н., и т.н., с които месец-два разстройване на ритъма на работа да не може да им окаже почти никакво влияние. Но малкият и средният бизнес, отново ви казах, сервитьорите, барманите, хора, които държат квартални кафенета, малки магазинчета, малки ресторантчета, малки хотелчета, това е гръбнакът на българската икономика и фокусът и погледите трябва да са насочени изцяло натам с много по-гъвкави и достъпни мерки и с много повече морална подкрепа. Аз лично силно се разочаровах, когато политиците размахват пръст на бизнеса и му се карат. Че не бил внасял достатъчно данъци, че не бил внасял достатъчно осигуровки. Знаете, един велик, велик американски политик беше казал, че внасянето на повече данъци не е признак за патриотизъм. В крайна сметка на първо място за човека е самият той и неговото семейство. А държавата разполага с достатъчно финансов ресурс, за да може да окаже подкрепа, пак казвам, на гръбнака на българската икономика. А това са малките и средните предприятия.

Водещ: Тя разполага, но оказва ли го реално?

Георги Харизанов: Не ме обезсърчава до момента изчакването. Но аз съм против раздаването на държавни пари, мисля, че подкрепата не на всяка цена е нужно да бъде с преки финансови интервенции...

Водещ: А с възможности, г-н Харизанов, с предоставяне на възможности?

Георги Харизанов: Има възможности, има възможности, има достатъчно осигурени финансови буфери заради консервативната финансова политика, рестриктивна, която г-н Горанов води от 2014 г. насам. Има достатъчно резерв и буфери, с които и определена данъчна ваканция, и облекчения в данъци, които плащат малките фирми, и това, което Столична община предлага да не плащат тротоарно право и наеми на общинските имоти, докато им е забранено да работят, е чудесна мярка, между другото. Има начини как да се помогне. Без да се раздават пари на калпак. Аз съм изключително скептичен и много против по принцип на раздаването на нашите пари, на парите на обществото.

Водещ: Като илюстрация идва приказката за въдицата и рибата. По-добре да дадеш въдица, за да се научат да ловят риба, отколкото да им дадеш рибата в тигана.

Георги Харизанов: Абсолютно съм съгласен и си мисля, че тук в момента механизмите за облагане и за разсрочване на задълженията и на належащите плащания са много по-важни от прякото раздаване на пари.

 

Водещ: Подсещате ме за последния въпрос: кое е най-важното в момента? За България и за всеки от нас?

 

 Георги Харизанов: На първо място е човекът и неговият живот, опазването на живота и здравето му. Тук не може да има варианти на отговора. Но си мисля, че в тази задача в момента ние се справяме чудесно и може би това трябва да ни даде самочувствието да погледнем и отвъд нея – към прехраната, към бизнеса, към икономиката, към това как ще изглежда държавата ни след два-три месеца. Мисля си, че всички ние, и политиците, и кризисният щаб, и цялото ни общество се справяме чудесно с опазването на здравето и живота до момента и смело можем да погледнем отвъд тях. 


Цоня Събчева

 


От категорията

Може ли ГЕРБ да свали ...ГЕРБ?

-1552319015.jpg

Завръщането на Цветан Цветанов е въпрос на време и на външни фактори, а не на ...

4 юни 2020 | 16:17

Синята вълна на 7 юни 1990-а - един милион вярваха в победата на демокрацията!

Митингът на "Орлов мост", 7 юни 1990-1591442372.png

Три дни преди първите демократични избори на "Орлов мост" се проведе ...

6 юни 2020 | 13:33

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза-1553181004.jpg

Смятам, че Бойко ще изравни рекорда на Орбан и Меркел и ще стане за четвърти ...

4 юни 2020 | 11:52

Мирела Костадинова: Уста Генчо първи начертава проект на сграда, но остава в сянката на Кольо Фичето

-1591451568.png

Генчо Кънев издигнал истинско архитектурно бижу – църквата „Св. Богородица“ в ...

6 юни 2020 | 15:34