Георги Константинов: Тревожи ме тъмната мисъл, че се намираме на прага между две войни

От всички ни е изстрадана тази надежда за българското:„Добре!”

Георги Константинов: Тревожи ме тъмната мисъл, че се намираме на прага между две войни

6612 | 30 дек. 2016 | 13:38

Страхувам се също така, че „пукнатината” между имащи и нямащи в България може да стане заплашително по-широка. И да ни погълне.. Изглежда че някаква безпътица тегне върху целия наш сложен и тревожен свят.


- На прага между две години - с повече страхове или с неувяхващи надежди гледате на света и на бъдещето ни г-н Константинов?
- Различните хора гледат различно на този праг. Политиците имат страхове и надежди на прага между две правителства. Хората на перото – на прага между две сътворени от тях книги. Младите рицари на любовта (има и такива в напреднала младост) – на прага между две любови. А някои от моите съседи – на прага между две неплатени сметки за парно.... И така нататък. Аз като човек, който има по нещо от почти всички изброени люде, ще добавя още прагове...Понякога ме тревожи тъмната мисъл, че се намираме на прага между две войни. На изток тя отдавна е започнала... Страхувам се също така, че „пукнатината” ( скоро написах такова едноименно стихотворение) между имащи и нямащи в България може да стане заплашително по-широка. И да ни погълне..

.
- Но Новата година е символичен праг, пред който надеждите на всеки човек като че ли са задължителни. Надяваме се, че световните политически лидери ще бъдат много по-отговорни за съдбата на общата ни (наричана глобална) планета.  А за българските работи има ли надежда?

- След нашите президентски избори влязоха в словесна употреба немалко авиотермини... Та нека пожелаем на българския самолет (най-после) успешен полет и както казват  в авиацията: броят на излитанията да бъде равен на броя на приземяванията. А не да стоим изчаквателно някъде в ъгъла на европейската писта. Мнозина от нас се измъчиха от чакане на нещо по-добро. Неотдавна чух по пътя си такива думи: „Бяхме „гут”, бяхме„харошо”, сега се мъчим да бъдем „о, кей”. А просто трябва да бъдем „добре!” От всички ни е изстрадана тази надежда за българското: „Добре!”


- През 2016-а настъпиха промени, които предвещават сериозни размествания на пластовете по цялата Земя. Имам предвид изборът на Тръмп в САЩ, Брекзит в Европа, трусовете в ЕС, разпадането на държави в Близкия Изток. Това означава ли, че навлизаме в някакъв дълбок прелом за човечеството?
- Навлезли сме в дълбокия прелом, търси се изход...Военните действия на Изток, започнати от няколко цивилизовани държави, доведоха до катастрофални разрушения там и до голям обществен земетръс тук, на европейска земя. Огромният бежански поток сериозно ни плаши, но да се запитаме - не беше ли войната, миришеща на петрол, причина за това ново Велико преселение на народите? Пък и не всички в това преселение са бежанци...

 

- Защо Европа не успя да разграничи категорично действителните бежанци, търсещи спасение за своя живот от другата вълна - на икономическите мигранти, жадуващи за благоденствие в Европа?

- Вторият поток, слял се с първия, е главната причина, според мен, за „вноса” на джихадистки идеи и тероризъм, целящи противопоставяне на изконни християнски ценности. А Европейският съюз още не намерил ясни критерии за такова разграничение.
Не съм политик, но мисля, че съществуват силни законови средства за това. И тогава на всеки икономически мигрант, предрешен на страдалец-бежанец, (особено ако не притежава документи за самоличност), може вежливо да му се посочи обратната дестинация – да се върне на родна земя и да работи за нейното благоденствие... Но най-напред трябва да се потърси разумен изход от войната на Изток. Спирането на войната там ще е спасително – не само за размирните мюсюлмански страни, но и за съдбата на християнската цивилизация. В някои изказвания на новия американски президент има очевиден стремеж за сериозна промяна в геополитиката. Ще видим каква е и новата, небюрократична линия на Европейския съюз в тази тревожна обстановка.


Предстои ли нова битка между мюсюлманството и християнството? Ще отстъпи ли Европа пред нашествието на мюсюлманите в следващите годинин?
- Това съвременно противопоставяне между полумесеца и кръста беше предизвикано, за жалост, от по-напредналата цивилизация, от така наречените Велики сили. Според летоброенето на Корана, вярващите в него живеят някъде в Средновековието. Европейската цивилизация, родила блестящи умове и достигнала невероятни духовни върхове - цивилизацията на ХХI век – има и възможност,  и дълг да се справи с тази създадена, по нейна вина, глобална драма.

И мащабното решение трябва да се намери още сега, може би утре ще бъде късно. Бедствието не бива да бъде оставено само на себе си. Ще цитирам част от древноегипетско стихотворение:
Утешават ме,
       че където е текла вода,
        пак ще тече.
         Да, но рибите са мъртви!”
 
- Вие написахте „Невъзможното бягство“ за бежанците, които бягат от „един буреносен ад, зареден със сляпа омраза“. Казвате, че в днешния свят между Зло и Добро няма граници. Това означава, че и традиционните ценности се размиват. На какво да стъпим?
- Ще ви призная нещо почти невероятно. Стихотворението „Невъзможното бягство” започнах да пиша, когато две враждуващи армейски части воюваха в източна Украйна, а бомбите им падаха върху главите на бягаща колона от жени и деца. За този трагичен конфликт се отнасяха стиховете ми:
Военна лудост, необяснима
 под общия небесен свод –
да вярваш,
че браниш родината,
убивайки своя народ.
А когато завърших стихотворението и му търсех място в новата си стихосбирка „Вечно подранил” - този „буреносен ад, зареден със сляпа омраза” вече бушуваше на сирийска земя...И досега доста читатели възприемат стихотворението така – като посветено на сирийската драма...
А за сирийските страдалци, бягащи от бомбите, неотдавна написах  друго стихотворение: „Бежанци”. То излезе във вестник „24 часа”. Пледираше за взаимна толерантност, но в него имаше и редове за дълбочината на бедствието: „Те са мътен поток, отдалече повлякъл/ и мъгливи надежди, и гняв спотаен,/ който тук би избухнал в момент неочакван -/ от внезапна ненавист към чуждия ден...” Стихотворението се възприе положително от мнозина (само в интернет имаше 12 хиляди прочитания), но някои читатели изразиха несъгласие с цялостната му хуманна идея за състрадание... Изглежда,че наистина границите между Зло и Добро са трудно разпознаваеми... А колко ясно е библейското послание – да не правим на хората това, което не искаме да се случи на нас!
 

- В дните на Рождество Христово имаше много смърт на невинни хора. Трябва ли в трагедиите да виждаме някакви знаци?
- В една документална книга за Първата световна война, написана от немски автор, някога прочетох доста странната мисъл: „Героизмът се дължи на лоша организация”. Кога нашият делничен живот ще стане така подреден, така организиран, че да няма у нас такъв страховит брой от пострадали невинни хора? Да си спомним, че само от катастрофи у нас умират около хиляда души годишно! Кога ще достигнем европейския стандарт: и в движението по пътищата, и в професионализма на служителите, и в спазването на закона, и в междуличностните отношения - че да не се случват такива трагедии, като тази в Хитрино? И тогава да няма нужда от героизма на пожарникари, на всеотдайни доброволци от Червения кръст, и на много други хора, притекли се на помощ... Иначе наистина е вълнуваща готовността на безброй българи да помогнат на изпадналите в беда сънародници от село Хитрино. Стотици дариха от своята кръв, хиляди изпратиха колети с дрехи и храна или дадоха своята парична лепта. Изглежда, че самата народна съдба ни е научила на това – да се сплотяваме по най-благороден начин, когато ни сполети нещастие... По същия начин би трябвало да сме единни, когато искаме да градим щастлива държава.


- Къде е катарзисът? Като че ли паметта ни е твърде кратка. Изживяваме нещастието на мига, спотаяваме гнева си в страданието. Това не ни ли обезкръвява като нация?
- Трагичните случки трябва да ни учат да преодоляваме своя собствен егоизъм, а не да изтриваме от паметта си грешките, за да ги повтаряме пак. Наистина –сами се обезкръвяваме като нация: с прогонването на млади хора в чужбина, с незачитането на умни и талантливи хора в страната, с неуважението към родната култура и родния език, с несправедливото разделение между печелещи и губещи. И това се случва почти всеки ден. Имам сатирична реплика: „Български новини – нови вини”. Забелязвате ли колко малко са добрите новини в нашия живот.

 
- Пишете: „Земята в свойта безпътица се мята...Върви на заден ход безкраят на живота...“ На заден ход ли вървим в „този подъл свят“?
- Изглежда че някаква безпътица тегне върху целия наш сложен и тревожен свят. Знаем всичко или почти всичко за планетите в Слънчевата система, но не виждаме ясен хоризонт пред планетата Земя. Да, в този свят винаги ще има и радващи събития: любов, творчески открития, раждане на нов човек. Но ме измъчва мисълта, че точно в моето време витаят и тъмни сенки: алчност, завист, дребнава (и не толкова дребна) подлост...А някъде над главите ни се дуелират глобални геополитически амбиции.
 
 - И да продължа с цитати от книгата ви "Вечно подранил": „Богат елит и просещи от глад, безсрамна алчност и измамна слава, убити дарби и бездарници със власт, клеветен дъжд над всяко честно слово” Много точна е тази картина. За съжаление така е било, така е и днес, вероятно така ще бъде. Защо човечеството не извлича поука от грешките и страданията си?
- Ще отговоря с финала на цитираното стихотворение „Освен това”:
Не искам, мила, да живея омерзен,
дори да има за това причини...
Как трудно прави крачки моят ден!
И как прелитат моите години!
Но с тиха обич сред човеците вървя –
все някои има нужда и от мене...
Освен това, наистина, освен това -
теб нямаше да срещна в друго време.
 
- „Животът ми е грешна чернова, която нямам време да препиша“ Когато прочетох този стих си казах: Това е най-точното и кратко описание за нашия провален преход – грешна чернова, която не осмислихме, че трябва да препишем“. Съгласен ли сте? И защо така стана?
- Да животът ни е единствен и неповторим. Говорим за проваления преход, но и самите ние сме преходни. Каква следа ще оставим за бъдещето - ясен път или загадъчно въртене в кръг? В едно ново стихотворение напомням, че в живота ни „няма втори дубъл”. Понякога забравяме това.

 

- Завистта и подлостта попречиха ли ви като творец?
-Признавам, имам немалко душевни рани от тях.Но искам аз със своите стихове да им попреча да играят успешно ролята си. Мисля, че всички имаме нужда от повече човечност. Ще си позволя да завърша с няколко стиха от книгата „Вечно подранил”:
...Не пия вино от лирична слава.
И свойта муза във портфейл не скрих.
Ала поет ще бъда дотогава,
докато ви е нужен честен стих.

------------------------------

 

Георги Константинов е роден на 23 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология през 1967 г. Работи в Българска телевизия,  „Народна младеж“, главен редактор на списание „Родна реч“ , главен редактор на списание „Пламък“. Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание . Ззаместник-министър на културата през 1995 г. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). 

Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.
Автор е на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.


От категорията

Цветан Цветанов: Само от Радев зависи дали ще допусне реваншизъм, или ще бъде добър държавник

Цветан Цветанов Само от Радев зависи дали ще допусне реваншизъм, или ще бъде добър държавник -1484675311.jpg

Допуснахме грешки в кампанията. Първо - много късно обявихме кандидата си, ...

17 ян. 2017 | 19:42

Проф. Марко Семов пророчески: Така са изчезвали не само държави, но и империи!

Проф. Марко Семов пророчески: Така са изчезвали не само държави, но и империи!-1484682988.jpg

Родината на тези млади хора само след 15-20 години ще е съвсем друга държава. ...

17 ян. 2017 | 21:55

Светлана Шаренкова: Силно слово на Радев и срамна провокация в парламента!

-1466087115.jpg

Поведението на депутатите е провокативно и невъзпитано – така го оцениха и ...

19 ян. 2017 | 17:59

Към новия български президент ще се подходи по типичен соросоидски начин

-1467396405.jpg

Медиите подгизнаха с „пъшкащи“ в ефир едни и същи журналисти, социолози и ...

20 ян. 2017 | 14:59

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


30 дек. 2016 | 15:57



Поздравления на поета Георги Константинов за ценната,хуманна и завидно интелектуална статия за четящи умове !Казана е голямата истина,че "безсрамната алчност и измамната слава" може да погуби света !Все повече българи си мислят,че трябва да си"препишем"черновата на живота ,както и аз самия ,макар и да е със закъснение от едно поколение !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Васил Здравков


30 дек. 2016 | 14:39



Едва ли лицето биби от Банкя е прочело през живота си и един ред поезия. Овластено първо от мафията да се "бори" със самата нея, а после от простите наши съотечественици да ръководи държавата. Прост народ, слаба държава, това са го казали може би още древните шумери, първата цивилизация.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.