В основата на нашето решение да върнем мандата е големият въпрос за философията на властта, казва президентът.

В основата на нашето решение да върнем мандата е големият въпрос за философията на властта, казва президентът.

Първанов за върнатия на 4.II. мандат: В БСП ни посрещнаха свирепо! Кольо отслабна с 13 кг, аз - с 8

11471 | 3 февр. 2019 | 21:02

Ние върнахме мандата, защото искахме левицата да скъса с разбирането: „Власт се взема с кръв и без кръв не се дава”. Защото съзнавахме, че когато не си управлявал добре, трябва да отстъпиш и да заемеш мястото си на резервната скамейка., убеден е Първанов

В основата на нашето решение да върнем мандата е големият въпрос за философията на властта, казва президентът.-1548941312.jpgПърванов за върнатия на 4.II. мандат: В БСП ни посрещнаха свирепо! Кольо отслабна с 13 кг, аз - с 8-1548945934.jpgПърванов и Добрев в президентството към кабинета на Стоянов за получаване на мандат за съставяне на правителство-1548945652.jpgБСП и коалиционни партньори получават мандат за съставяне на правителство-1548945581.jpgНиколай Добрев по време на пленум ва БСП на "Позитано" 20-1548945350.jpgНиколай Добрев получава мандат за съставяне на правителство. Тази снимка неправилно е цитирана като "връщане на мандата". По време на връщането на мандата не е имало медии.-1548945264.jpgПисмото на Николай Добрев до Петър Стоянов, с което се отказва от мандата-1548943082.jpgПоследен вариант на кабинета "Добрев". Публикува се за първи път-1548941599.jpg

На 4 февруари 1997 година БСП в лицето на нейния тогава председател Георги Първанов и номинирания за премиер Николай Добрев върнаха мандата за съставяне на правителство на левицата и така сложиха край на многохилядните протести срещу БСП.
Това е повратна точка в кризата, обхванала цялата държава след провала на управлението на Жан Виденов.
Това са тежки дни за България, за БСП и за нейните лидери, които проявяват държавническо мъжество и спасяват страната от гражданска война.


Тогавашният президент Петър Стоянов обаче има свой прочит на събитията и твърди, че БСП не са върнали мандата и че са искали да направят ново правителство. "Добре изградената лява митология твърдеше, че Николай Добрев и Георги Първанов са дошли при мен на 4 февруари с две папки. Това е съвършено невярно. Те дойдоха с една папка, в която имаше списък с готов Министерски съвет с премиер Николай Добрев. Аз я погледнах, видях, че вътре има предложение за правителство и им я върнах", заявява Петър Стоянов всяка година, когато стане дума за тези събития. "Като върнах папката се замислих какво правим оттук-нататък и свиках Конституционен съвет. Разчитах, че всички ще си дадат сметка за какво става и ще се солидаризират с мен, и БСП ще се откажа. И те се отказаха", казва още Стоянов.

Докато беше жив Николай Добрев винаги твърдеше, че те с Първанов сами са върнали мандата и са се отказали от предлагането на ново правителство.

Сега за първи път ви предлагаме ОТКЪС от все още непубликуваната МЕМОАРНА КНИГА на Георги Първанов, в която бившият лидер на БСП и президент два мандата подробно разказва за драматизма на тези събития.

За първи път се публикува и писмото до Петър Стоянов със СОБСТВЕНОРЪЧНО НАПИСАНИЯ ОТКАЗ на номинирания за премиер Николай Добрев да реализира мандата: "Връщам Ви връчения ми от Вас мандат", което се съдържа в първата папка и което оборва твърденията на Стоянов, че БСП не са се отказвали от мандата.

За първи път се публикува и ОКАНЧАТЕЛНИЯТ СПИСЪК на правителството "Добрев", което така и не можа да види бял свят и което е било във втората папка, неотворена и непредадена на Стоянов. И Първанов, и Добрев твърдят, че двамата са влезли при президента Стоянов с две папки, но са му подали само едната - с отказа от  управленски мандат.

Ето спомените на ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:

4 феврауари 1997 г.

 

На 3 февруари вечерта седнахме с Кольо Добрев да обсъдим за последно какво предлагаме на предстоящия на другия ден пленум (провеждан съвместно с парламентарната група).
Сипахме си по едно малко, Кольо допълни чашата догоре с вода, но така и не докоснахме питиетата. (По това време той почти не посягаше към алкохола, въпреки че отвън, пред „Позитано” тълпата скандираше яростно „Добрев е пияница, неговата мамица”. Посланието към мен беше още по-съдържателно, но в подобно четиво не бих могъл да го цитирам).
Кольо направи за пореден път преглед на свършеното от него – огромната работа с експерти по новата управленска програма, разговорите по формирането на кабинета, по осигуряването на политическа и дипломатическа подкрепа. „Каквото кажеш, Шефе – преди ми викаше „Джоро”, вече бях шефът – но няма никакъв ресурс за управление”, заключи той.


Нямахме различия с Добрев. Успешното управление в тази обстановка беше невъзможно; нещо повече – опитите за силово налагане на нов кабинет можеха да доведат до гражданска война с катастрофални последици.
Самият опит да гласуваме в Парламента ново правителство щеше да задейства като своеобразен детонатор на и без това силно конфликтната среда.
Парламентарната ни група се разпадаше – Ал. Томов вече беше придърпал критична бройка депутати към Евролевицата (дали така се казваше поредната му формация). Така че при гласуването можехме и да не получим необходимите 121 гласа в Народното събрание. Дори и да бяхме прескочили бариерата, имаше риск това скоро да стане „правителство на малцинството“.


Дипломатическата подкрепа би била нулева. Бяхме си разпределили посланиците за чести разговори. Помня, че говорих с току-що назначения посланик на САЩ г-жа Ейвис Боулън – един несъмнено солиден дипломат. Тя призна, че Добрев би бил добър премиер (което не особено коректно от наша страна изтече в медиите), но не даде никаква надежда за подкрепа. Добрев беше във връзка с посланика на ФРГ, с Гернот Ерлер2 (там добра работа вършеше Меглена Плугчиева), но и от там нищо повече от съвети не получихме.


Провали се планът ни да направим правителство, обединяващо най-доброто, което нацията има в отделните политики. На първия етап Кольо беше уговорил мнозина; мога да кажа, че онзи състав беше един от най-добрите за прехода. Изработена беше силна управленска програма. Но тя остана незабелязана, а кандидатите за министри бяха отказани с жесток натиск.


Последен от списъка в първия вариант се отказа Божидар Димитров, (който след години заяви, че не си спомня да му е правено подобно предложение). „Виж – каза ми той – ако се наложи, ще участвам, но е по-добре да ме запазите за други времена“. Свалихме го от списъка, запазихме го ... за да го видим в правителството на ГЕРБ през 2009 година.


Решението ни за отказ от мандата за формиране на ново правителство беше взето в една силно натоварена емоционално среда. Но това решение беше рационално, продукт на ежедневни, солидни експертни анализи.


= Стана ясно, че хиперинфлацията и разпадането на икономиката трудно ще бъдат преустановени. Нещо повече – в критичните за новото правителство първи седмици ние нямаше да можем да намерим жизнеспособните средства от порядъка на няколко стотин милиона долара. Най-реалният източник за финансовата стабилизация – кредитите от международни финансови институции, бяха категорично обвързани с условието за стабилно и ефективно правителство, подкрепяно от всички политически сили.


= За броени дни българите масово, тотално обедняха. Това породи чувство за безнадеждност и остро социално напрежение. Стачните действия не се разрастнаха и не обхванаха широка икономическа територия, но и те, както и блокирането на транспорта, създадоха условия за парализиране на цели отрасли от националната икономика.


Ръководството на ОДС умело се възползва от справедливото недоволство на хората. Със сравнително малко сили, включвайки и синдикалните организации, беше постигнат значителен ефект – парализирани пътни артерии, спиране на предприятия със стратегическо значение, блокиране на големите градове. Тези акции засегнаха фактически почти цялото население.
Позволените форми на протест бяха съчетани с неконституционни действия. Гражданското неподчинение беше провъзгласено за „зараждане на гражданско общество” и установяване на „нов обществен договор”.


Трябва да признаем, че това стана възможно при тежкия провал в управлението от есента на 1996 година. Опити за дестабилизация имаше и година преди това, но без реални основания, те бързо отшумяха.


В такава обстановка на „Позитано” посрещнахме денят, в който изтичаше проучвателният мандат за съставяне на правителството.

 

На 4 февруари 1997 г., в 9,30 ч. имаше заседание на ИБ на БСП, на което Н. Добрев прави извода: „Няма ресурс. Няма хоризонт ... у мен надделява мнението, че днес ще отида при президента, да понеса всичките отговорности пред партията ... да кажа, че не съм успял да направя кабинета ... Дайте да бъдем реалисти. Не е до страх...


На края на заседанието обобщавам възможните варианти на поведение. 
Има 4 начина да се реши въпросът:


1. В политическото ръководство, т. е. търсим някаква форма на заседание на Висшия съвет – съвместно или не с парламентарната група. Или Бюрото да поеме отговорността върху себе си и после да иска вот на доверие. Очевидно няма да бъде приет този вариант, показа го дискусията, с отсъствието на единно мнение и позиция.


2. Да се реши въпросът в парламентарната група. Аз лично не приемам за морален такъв политически подход – да чакаме от онези, които вече са си тръгнали, да ни извадят горещите кестени от огъня.


3. Новото правителство да си подаде оставката (имаше и такива гласове) – отиваме към гласуване на правителство и след два дни то си подава оставката. Този вариант ни измива ръцете от законова и конституционна гледна точка, но политически той ще ни доведе до една сложна ситуация – освен, че ще трябва да завъртим отново цялата парламентарна рулетка, всичко това ще падне върху гърба на второто правителство на Демократичната левица.


4. Последният вариант е проблемът да бъде решен с персонално решение на Николай Добрев и/или на председателя на партията. Съответно отговорността да се поеме в персонален план.
Подчертавам – от четирите варианта единствено възможен се оказа варианта с личната ни отговорност. Макар че и ние сме могли да се измъкнем ...


Впрочем, накрая допълвам: „Аз виждам тези четири варианта. Не смятам, че Николай Добрев трябва да бъде натопен в тази работа. Той положи наистина неимоверни усилия, за да изпълни задачата, и ако отговорността падне върху него, това ще бъде недостойно” ...


На последвалото заседание на парламентарната група, броени минути преди да посетим президента П. Стоянов подчертавам този извод, като допълвам: „След няколко дни ще потърсим вот на доверие от органите, които са ни избрали”.


Кольо Добрев е още по-категоричен: „Така че и аз, като Георги, поемам личната отговорност и няма смисъл да ви подлагам на вот на доверие. Аз съм достатъчно горд и достоен човек, за да ви поставям пред това изпитание ...”.


В групата не просто доминираше мнението да представим проектокабинета на президента Стоянов. На нашите аргументи председателстващият заседанието Стефан Гайтанджиев (коалиционен партньор от „Екогласност”) заяви, че оставаме сами в тази си позиция: „Не бих си позволил обобщение.Няма промяна в позициите на партиите от коалицията. Така че нещата са оставени на личната отговорност на господата Добрев и Първанов”.


Цитирах повече документи, за да е ясно, че ние с Н. Добрев вече бяхме твърди в намерението да направим стъпката с отказа на мандата и да не товарим други с отговорността за това. Нещо повече – ние достатъчно ясно аргументирахме това пред ръководствата на партията и парламентарната група.


При Петър Стоянов отидохме с два документа (не просто папки) – единият съдържа списъка на утвърденото правителство (в архива ми е запазен този проект);  (Виж Списъка на проекто-кабинета -б.р.)


- другият е писмо, с което Н. Добрев отказва да бъде избран за министър-председател. (Разполагам с ръкопис на това писмо-отказ, където той собственоръчно е написал „Връщам Ви връчения ми от Вас мандат”). [Този документ е публикуван и в книгата „Избрах съгласието и разума”, с материали на Н. Добрев]. (Виж факсимиле от Писмото на Добрев - б.р)


Към обяд (между 11 и 12 ч.) отидохме на среща при тогавашния президент. Минахме по един странен маршрут – през хотел „Шератън”, по едни изоставени коридори на МОН (тогава изглеждаха като склад). Срещата се проведе в зала 2 (т. нар. „Червен салон” в Президентството). Нямаше никакви медии.


След десетина години, във всеки случай доста след смъртта на Н. Добрев Петър Стоянов изведнъж рече, че на тази среща, че ние сме връчили папка със състава на кабинета. И той отказал. (Впрочем, в последните години тази теза се илюстрираше със снимка в медиите с текст „Н. Добрев връчва папката със състава на кабинета” (на друго място „Добрев връща мандата”). Грешка или манипулация е това, не коментирам. Истината е, че това е церемонията по получаването на проучвателния мандат. Такава снимка за връщането на мандата нямаше. А и повтарям, изобщо нямаше никакви журналисти.


Пред Стоянов представихме своя план. Бяхме готови да се откажем от мандата, ако бъде свикан Консултативен съвет по национална сигурност, който с една консенсусна декларация да провъзгласи (и гарантира – дали сме били наивници?) мирния изход от политическата криза.

 

Казахме, че имаме готовност с проекто-кабинет (Папка № 1), но предпочитаме отказ в рамките на общи усилия за умиротворяване на обществото. Отказът беше формулиран в писмо на Н. Добрев до Президента.


Президентът Стоянов не можа да вземе решение веднага. Оттегли се за телефонен разговор с Иван Костов, който обаче не откликна веднага и отговорът се забави с около половин час. Получил неговата благословия, Стоянов заяви, че е готов в 16 ч. да свика заседание „във формат КСНС”. (Доколкото Правителството беше в оставка).


Тръгнахме си и така всъщност на „Дондуков“ 2 не беше оставена нито една папка – нито с проектокабинет, нито с формален отказ от мандат. Когато го казах след години, ме нападнаха, че искам да върна колелото на историята назад и куп други нелепости. Дори и за човек без правна подготовка е ясно, че ако в предвидения срок не изпълним дадения мандат и не предоставим писмо и списък на проектоправителство, автоматически „изгаряме”.

Всъщност, формално стана това, което искахме – отказът от властта да се легитимира чрез решение на КСНС. Твърде скромен успех в битката да защитим достойнството на БСП.

Тежкото тепърва предстоеше.


Не коментирам дискусията в КСНС, защото в изпълнение на публичен ангажимент, след като станах държавен глава, публикувах стенограмата, за да може всеки да чете и да си прави изводи. Да се даде отговор на спекулациите и съмненията за договорки. И все пак се изкушавам да обърна внимание на казаното на финала на Съвета от някои от ключовите участници в заседанието:


В стенограмата четем думи на г-жа Анастасия Мозер: „Искам да добавя, че в случая аз бих искала да благодаря на г-н Първанов и г-н Добрев, защото видяхме преди малко, че тяхната позиция, тяхното становище не се споделя абсолютно от всички, че ТЕ поеха една голяма отговорност ... Благодаря за това, че поставихте интересите на България този път над партийните интереси и това може би е едно указание за бъдеще ...“
Накрая, Ив. Костов се присъединява към казаното от Ан. Мозер. Сам П. Стоянов благодари на всички и „подчертано на г-н Първанов и г-н Добрев“.


Впрочем, след 3 дни, на 7.ІІ. в интервю Добрев казва, че е стигнал до идеята за връщане на мандата дни преди 4-ти. „Георги Първанов сам извървя пътя до това решение. Не сме се наговаряли, не сме се убеждавали ...”.


По същото време, на първото заседание на Висшия съвет на БСП след 4 февруари поставих категорично, без условие, въпроса за отговорността: „Председателят на парламентарната група и кандидатът за министър-председател не изпълниха последното решение на коалиционните ръководства и ПГДЛ. Поради това ние вероятно ще трябва да понесем справедливите критики за нарушаване на уставните норми и на други организационни документи.“ ... „Персоналното поемане на отговорността от председателя на парламентарната група и кандидат-премиера беше всъщност, ако не най-достойното, то поне най-безболезненото решение“ ...
И нито дума, че някой друг ни е виновен; че президентът ни е пречил и т.н.
(Първанов, Г. „Преди и след Десети“,с. 317)


И още нещо:
„Както е известно, председателят на ПГДЛ и кандидатът за министър-председател в определения от конституцията срок информираха президента на републиката, че са готови да изпълнят конституционния си ангажимент и да представят проектосъстав на новия кабинет. Като имахме предвид изключително сложната обстановка, ние настояхме да бъде свикан Консултативен съвет по национална сигурност, който да обсъди и този въпрос. В късния следобед, същият ден, с обявеното становище на съвета за незабавни предсрочни избори ние фактически се отказахме от мандата си.“
(Първанов, Г. „Преди и след Десети“, с. 316-317)


Връщам се към препирнята, която предизвика П. Стоянов за двете папки и която разправия разми основните уроци и изводи от събитията.


1. Първият въпрос е защо Стоянов изобщо ни връчи проучвателен мандат, ако не е имал намерение да го приема? Защо не беше твърд и последователен в антиконституционното си поведение като президента Желев, който до края отказваше да ни връчи мандат?


2. Ако Стоянов ни беше отрязал, това означаваше, че за нашата партия ние нямаше да бъдем предатели, съглашатели и прочие; Нещо повече – щяхме да вдигнем левицата срещу конституционното нарушение на държавния глава и историята можеше да се развие по друг начин. Ние имахме право, можехме да си защитиме конституционните права ...


3. Защо Стоянов не разказа тази версия през 1997-ма и реши да пренаписва историята от по-късна дата? Мисля, че той не просто иска да е автор на събитията от 4 февруари. Ако беше така просто щях да посрещна тезата на Стоянов снизходително.


Всъщност, в основата на нашето решение е големият въпрос за философията на властта ...
С твърденията си Стоянов несамо омаловажава нашите действия (простено да му е), но обезценява и голямата драма в (на) БСП, която отвори пътя на промяната ... (оценена по-късно). 

 

Ние добре съзнавахме, че ключов въпрос при оценката на всяка партия е отношението към властта.

Ние върнахме мандата, защото искахме левицата да скъса с разбирането: „Власт се взема с кръв и без кръв не се дава”.

Защото съзнавахме, че когато не си управлявал добре, трябва да отстъпиш и да заемеш мястото си на резервната скамейка.


Искахме максимата "власт на всяка цена" да остане в историята ...
За левицата беше важно да отхвърли фетишизацията на властта. Тя не може да бъде самоцел, а само необходимо средство за реализацията на политическите цели и ангажименти.


След 1996 г. направихме много стъпки и знаци за промяната на БСП – социалдемократизацията на партията, приемането на идеята за членството на България в НАТО. Може би, най-важният знак на промяната беше новото отношение към властта, демонстрирано на 4 февруари 1997 година.


Има една теза на „Позитано”, че ние с Н. Добрев сме закъснели с формирането на правителство и с реализацията на мандата. Това твърдение идваше от хора от кабинета Виденов и тогавашното ръководство на Парламентарната група на Демократичната левица.
Нямам намерение да се оправдавам, но тези колеги ни „сервираха” оставката си след месеци на съпротива през есента на 1996 г. на самия конгрес, предколедно.

С други думи – Виденов хвърли оставката и ни остави да се оправяме без никаква информация, без никаква предварителна подготовка.


Ние обявихме невъзможността за съставяне на правителство в момент, в който вече бяхме изконсумирали поражението, далеч преди връщането на мандата. Нещо, което всички в левицата разбираха, но не всеки можеше да произнесе на глас.


Моята теза винаги е била, че абдикацията от властта (доколкото може да се говори за такава) стана на практика не на 4 февруари, а доста по-рано.
Оставката на министър-председателя Виденов беше подадена на 22 декември, от конгресната трибуна на БСП. Аз като зам.-председател на партията, разбрах за намеренията му в този момент, нито миг по-рано.
Често съм питал (и публично) – ако към тази дата премиерът е преценявал, че имаме ресурс за успешно управление и зъвършване на мандата, той трябваше да отстоява тази позиция пред конгреса.
Ако, обаче, той е осъзнавал, че възможностите са изчерпани защо подаде оставка изненадващо за всички ни на конгреса? Защо не беше използвано времето между пленума от 11 ноември и конгреса на 22 декември, за да отговорим на масовата воля за радикална промяна в управлението на ДЛ? А всичко се правеше „на инат” ...


В дните на ескалиращия протест в новото ръководството на Демократичната левица променяхме позициите си в посока към един разумен компромис.
На 28 януари 1997 г., след като Н. Добрев получи проучвателен мандат, ние вече декларирахме съгласие за предсрочни избори (за през есента на същата година). Предложихме на другите парламентарни групи съставянето на ново, програмно правителство на базата на взаимноприемлива антикризисна програма (Дума, бр. 23, 29 януари 1997).
Отстъпвахме с тезата, че страната има нужда от стабилност. После забелязах, че винаги, когато едно управление влезе в криза, вади това послание. И никога то не е било работещо, просто защото хората искат промяна чрез смяна ...


Тогава не сме имали месианско усещане. Напротив – бяхме в непрекъснато терзание да не се пролее капка кръв, да не избухне невъзвратимо искрата на конфликта. Физически бяхме изцедени.

Аз, а сигурно и Кольо, поне 30 от тези около 40 нощи съм спал на „Позитано”, на един диван без завивка. От вън летяха павета, а няколко души бяха барикадирани срещу евентуално нахлуване ... 

Кольо отслабна с 13 кг, аз – с осем.


Тогава не съм имал подобно самосъзнание, но сега, от дистанцията на времето мога да кажа, че се изискваше лидерство не само да устоиш на тоталния натиск, но и да тръгнеш срещу своите .....


След 4 февруари в БСП избухна гневна и бурна дискусия „за” и „против” отказа ни от властта.

Голяма част от стотиците становища на партийните организации ни подкрепяха. Но имаше и такива, които ни заклеймяваха; искаха не просто оставката ни, но и изключването ни от партията ...


След приключването на КСНС, новината, че „сме върнали мандата” стигна преди нас на „Позитано”.

Депутати и членове на Висшия съвет ни чакаха и посрещането не беше враждебно. То беше свирепо.
Докладвахме. Казано простичко – разказахме случилото се на „Дондуков” – 2. Първо беше Кольо, после и аз. После май дадохме думата за въпроси и някъде от средата на залата бившият вътрешен министър Л. Начев (хванат „в крачка” на купон на манекенката Ж. Калканджиева при тежък разстрел в жк „Люлин”) подвикна: „Абе не ви ли е срам вас, двамата ...”. Отговорих светкавично: „Да, г-н Начев, заради такива като вас вече 2 години се срамуваме!” Дебатът приключи.


После дадохме пресконференция. Най-мъчителната в хрониката на публичните ми изяви.
След нейния край се затворихме в помещението до залата за пресконференции. Малко, след това влезе депутатът Стойчо Шапатов (без да коментира), но когато влезе колегата му Червенко Крумов пита директно от вратата: “Колко ви платиха?” Може би беше опит за шега, но в този миг Кольо се захлупи на бюрото и се разрида. Аз направих няколко стъпки към външния прозорец, за да не може в тъмното да се виждат сълзите ми ...
................
После няколко души стояхме в централта до сутринта. Помня, че се изнесоха много пепелници от кабинета ми. (Аз и тогава не пушех.)
Някъде към 4 и 30 ч. се чу шум навън. Т. Велев се ослуша и отрони тихо: „Трамваите тръгнаха ...” (Блокирани от многодневна стачка).


Животът в София, в България беше тръгнал отново.
Сигурно може много да се говори на тема уроците на 4 февруари.

 

Аз бих изтъкнал две измерения:
1) Когато не си управлявал добре и си изчерпал ресурсите, вкл. и морално-политическите, трябва да отстъпиш крачка назад. При това без конфликти и тежка съпротива.

2) Друг важен урок е, че да си лидер означава да вървиш две стъпки пред съмишлениците си, а не да се влачиш след доминиращото мнение.
Затова сега можем да гледаме следващото поколение в очите.
Впрочем, досещам се и за един друг сходен случай.


След загубата на изборите от есента на 1991 г. БСП трябваше да напусне Партийния дом.
Някой трябваше да свали знамето и да го прибере, да го пренесе на новите позиции на „Позитано”. Самият акт не беше особено популярен сред социалистите и нямаше много мераклии да го направят.
Бюрото ни възложи тази отговорност на мен и Н. Добрев, по това време шеф на Организационния отдел. Пазя една вестникарска снимка от момента, в който ние с Кольо и двама сътрудници от апарата (Мария Йосифова и Младен Костов) развяваме сваления партиен флаг от покрива на „Партийния дом“. Текстът под снимката беше многозначителен: „Засега знамето си отива ...”.


По-късно, когато след провала на Виденовото управление, пак ние с Кольо Добрев трябваше да върнем мандата, т. е. да платим цената, вече започнах да си мисля, че имаме разпределение на труда. Ние с него отговаряхме за „тъжните ритуали” в Партията. А за славата от победите (доколкото ги имаше) отговаряха други. Някой трябва да поема тежките ангажименти – оттеглянето от властта, прегрупирането на силите, непопулярните промени на политиката. А други са си избрали да надуват фанфарите ...


За мен от началото на 1997-ма има две дати (10 януари и 4 февруари), които олицетворяват сблъсъка в българската политика на прехода ...


В стремежа си да осмисля събитията от началото на 1997-ма, както и по-сетнешни процеси, по-късно писах, че в българската политика има две основни тенденции:
1) Едната е конструктивната, градивна, съзидателна; линията на управлението чрез максимално съгласие в името на националните цели;
3) Другата тенденция е конфронтационната, разрушителната; линията на непрекъснатото противопоставяне, често по проблеми на миналото или идеологически натоварени.


Винаги съм смятал, че конфронтацията е хранителната среда за този, който не може да управлява. С такива герои изобилства българският преход. И не се наемам да преценявам дали доминират вдясно или вляво. Лошото е, че не са малко тези, които ги харесват. Като няма хляб, поне да има зрелища, макар и примитивни ...


Знам, че във времето, когато пиша книгата, никой не разсъждава и пише така. Нека да съм старомоден ...


Българската социалистическа партия плати тежка цена за изхода на страната от политическата криза. Направихме компромис, който няма прецедент в годините на прехода, за да спасим гражданския мир.
И тогава се чуваше често, и досега има гласове защо не омиротворихме протестиращите със сила. Нито за миг не сме разсъждавали с Н. Добрев върху такъв вариант. Една капка пролята кръв можеше да тласне страната по непредсказуемите пътища на гражданския конфликт.


Седмици по-късно, в изпълнение решенията на Консултативния съвет по национална сигурност, на съвещание при президента, беше приета „Декларация по принципите за изхода от кризата”. Това беше един солиден документ, политическа рамка за действие и на управляващи, и на опозиция по основните икономически и социални въпроси.

Документът, под който стоят подписите на Иван Костов, Ахмед Доган, Стефан Савов и Анастасия Мозер, остана мъртвороден.

 

Служебното правителство не се съобразяваше по никакъв начин с него и масовите чистки бяха само един от щрихите в тази тягостна картина.
Написах „открито писмо” до президента П. Стоянов, който се беше провъзгласил за „гарант на социалния и граждански мир”. Този мой вопъл потъна без никакъв отзвук.

Ясно беше, че трябва да се стягаме и да търсим справедливост чрез политическа победа, не по милост ...


Една година по-късно ние надигнахме глава с един силен, емоционален митинг. В словото си тогава подчертах, че новата власт „е зачената с насилие и изведе в ранг на официална политика враждата, омразата и реванша”.
На призива на вицепремиера Бакърджиев „да помним барикадите” развих тезата за барикадното мислене и поведение на управляващите.
„Днес барикадата е навсякъде, най-вече в Парламента – нейн продукт са приетите закони за медиите, за администрацията, за съдебната власт ... Управляващите издигнаха барикади във всяко учреждение. Затова днес с още по-голямо основание можем да кажем, че това е кабинет на институционализираното насилие”.


Тези думи, естествено, са натоварени със силна опозиционна патетика. Което не ги прави неверни. И тази барикадност беше една от причините за краха на Костовия режим.


По-важно е друго. Казвал съм го за левицата: „Трудно се прави лява политика без барикади”. Но и примера на поколения политици отдясно ми дава основание за подобен извод. Има ли ги историко-идеологическите барикади, хората сякаш забравят за насъщния ...
*
* *
Запазил съм немалко (маса) заглавия 20-тина години по-късно: „Годишнината, която никой не помни“. Първоначално реагирах раздразнено. Пък после си казах: „Така е по-добре, отколкото ако имаше трагично развитие и сега всички да си спомнят“.
Всъщност проблемът не е в недооценката на нечии персонални действия (заслуги). А в забравянето на поуките, на уроците дори и на близката история. В подменянето на миналото, за което така точно и силно е писал Дж. Оруел в „1984-та“...

4 февруари
Доста по-късно, в разгара на дебата по т.нар. импийчмънт президентът д-р Желев напомни за събитията от 1997-ма: „Политик е не този, който е играч, а който може да направи компромис. Колкото и труден и мъчителен да е той. Изкушавам се да дам за пример Георги Първанов и Николай Добрев, които върнаха мандата за съставяне на правителство през 1997-ма година. Те направиха тежък компромис, въпреки че партията им ги обяви за предатели и изменници. Дълго време трябваше да мине, за да могат хората да разберат, че това беше единственият правилен ход, който спаси България от пламъците на гражданската война“. (Труд, 15 март 2010, с.14)

 

 

СТРУКТУРА И СЪСТАВ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

на кабинета на Николай  ДОБРЕВ (Виж факсимилето- б.р.)

 

1. ПО СТРУКТУРАТА

Преобразува Министерството на икономическото развитие Министерство на приватизацията и икономическото развитие.

 

2. СЪСТАВ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Министър на външните работи, той и заместник-министър председател - ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ

 

Министър на вътрешните работи -

САВА ГОСПОДИНОВ ДЖЕНДОВ

 

Министър на земеделието и хранителната промишленост -

КРЪСТИ ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ

 

Министър на приватизацията и икономическото развитие -

ЙОСИФ ИЛИЕВ ИЛИЕВ

 

Министър на културата -

ИВАН РУСЕВ МАРАЗОВ

 

Министър на образованието, науката и технологиите -

СТАНЧО ДИМОВ СТАМОВ

 

Министър на околната среда -

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

 

Министър на отбраната -

ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ

 

Министър на правосъдието -

ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ

 

Министър на промишлеността -

ИВАН НИКОЛОВ ИВАНОВ

 

 

Министър на териториалното развитие и строителството -

ЛЮБЕН СТОИЛОВ ПЕТРОВ

 

Министър на транспорта -

СВЕТЛА БОРИСОВА ТОШКОВА

 

Министър на труда и социалните грижи, той и заместник-министър председател -

НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ

 

Министър на търговията и външноикономическото

сътрудничество -

АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ

 

Министър на финансите -

ДИМИТЪР ИВАНОВ КОСТОВ

 

Министър на енергетиката -

РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ

 

Факсимиле на писмо от Н. Добрев_Първанов 

 


От категорията

Стефан Данаилов: Моля Нинова да не подава оставка, да поеме критиките и да спаси партията!

Стефан Данаилов: Моля Нинова да не подава оставка, да поеме критиките и да спаси партията-1560456636.jpg

Елена не показа политическа мисъл. Тя се държеше като разследващ журналист и ни ...

14 юни 2019 | 09:52

Кеворк Кеворкян: Откраднаха Гоце от слънчасалите

-1460633929.jpg

Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на ...

16 юни 2019 | 09:26

Светлана Шаренкова: За лидерството и промяната в БСП

-1532442676.jpg

Корнелия Нинова след конгреса се утвърди като национален лидер – решителен, ...

16 юни 2019 | 19:34

The Wall Street Journal: Французите прибраха жълтите жилетки

-1545487983.jpg

В събота едва 7000 демонстранти излязоха по улиците на страната

16 юни 2019 | 17:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


5 февр. 2019 | 15:47



Времето потвърди правилната позиция и действия на Н.Добрев и Г.Първанов!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Севтопол


4 февр. 2019 | 16:48



Гледайте БГ филма ПАТРИАРХАТ


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


PrastoveteMU


4 февр. 2019 | 14:54



Предателят Първан Добрев е и нагъл! Б$П трябва да се извини на хората с ляво мислене и да се саморазпусне. Проф. Евгений Гиндев http: gindev.blog.bg drugi 2017 07 09 otvoreno pismo do kolegite i priiatelite ot konferenciiata a.1556034 "...БСП не е лява партия тя не защищава интересите на наемния труд. Не като такава е замислена и не като такава съществува. БСП като такава е най успешния проект на прогнилата социалистическа партокрация и на световното задкулисие. Тя не съществува за да се бори срещу капитализма каза го бившия председател на партията Сергей Станишев. Нейната задача е, от една страна, много изтънчена и подла, а от друга в известен смисъл хумана. Тя е създадена за да помогне на една голяма прослойка българи със социалистически убеждения, да се адаптират към установения капитализъм и да го преживеят като бедни до момента на изчезванито на прослойката поради биологически причини. Паралелно с това БСП тушира и аморти


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


скучаещ


4 февр. 2019 | 13:15



Първанов сам пише: "Тръгнахме си и така всъщност на Дондуков 2 не беше оставена нито една папка нито с проектокабинет, нито с формален отказ от мандат". Не е изпълнено едно задължително формално условие. Това показва, че дори в онзи сюблимен момент Добрев и Първанов са играли някаква игричка и не са поели отговорност докрай, може би надявайки се, че КСНС ще реши в полза на правителство на БСП. Така че всичко останало, казано и написано от Първанов, олеква безнадеждно. Не желая повече да го чета и слушам.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Рада


4 февр. 2019 | 13:12



И остана в историята на левицата като предател


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иво Иванов


4 февр. 2019 | 08:44



Първанов беше нулев президент, т.е. той нищо важно не направи и не реши. Когато слезе от поста се опита да завърти съмнителен ляв проект, с който навреди на предишната си партия БСП, разцепи я и я обезсили. АБВ се провали, никой не повярва на старите к...от новия бардак.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Стършел


4 февр. 2019 | 08:33



Явно е че левицата въпреки че е била многобройна като числен състав и в парламентарно отношение е била слаба.Че е липсвала подкрепа както отвътре така и най вече от вън.Под предлога за демократични промени се е нарушавала конституцията но това на никой не му прави впечатление.Външния икономически натиск е бил толкова голям,че нито едно правителство не е било в сътояние да се справи.Че този натиск е бил предизвикан за да се свалиот власт законното правителство и ,че той предизвиква икономическата и финансова криза е толкова ясно.Защото само след месец след стъпването на власт на Софиянски нещата започват да се пооправят.Икономиката никога не маже да реагира толкова бързо на промените и тези резултати показват ,че кризата до голяма степен е изкуствено предизвикана.За това Първанов и Добрев не са имали избор.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Bigman1


3 февр. 2019 | 22:53



Позитанци са най голямото зло заедно с русоробите... трябва партията им да се забрани със закон... а който спомене името на БСП трябва да му се бият по сто тояги на голо...за повторно провинение трябва да се набиват на кол...да им се отрежат топките и да им ги наврат в мръсните комунистически уста...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Рада


4 февр. 2019 | 08:54



Подмина и инквизицията


Стършел


4 февр. 2019 | 08:20



Плужек отвратителен си!